№ 3650
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №
20221100508525 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.
С решение от 09.07.2008г., постановено по гр. д. № 9188/2005г. по описа на СРС, I
ГО 41 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм),
предявен от Л. С. П. срещу В.С.К., че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ апартамент № 25, намиращ се на втория етаж, вх. Б в сградата на ЖСК ****
в гр. София, район „Овча купел“, ул. ****, състоящ се от две стаи, дневна, столова,
кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, антре, два балкона, с обща
площ от 103 кв. м, при съседи: изток - зеЛ. площ, запад – зеЛ. площ, север - преградна стена
с вх. А, юг - стълбище, коридор и ап. № 26, собственост на С.Н.М., заедно с
принадлежащото мазе № 25 с обща площ от 3.77 кв. м, при съседи: изток - мазе № 26,
собственост на С.Н.М., запад - зеЛ. площ, север - коридор на мазетата, юг - преградна стена
с блок 12, вх. А, заедно с принадлежащия таван № 25 с обща площ от 5.62 кв. м, при съседи
на тавана: изток -коридор на таваните, запад – таван № 26, собственост на С.Н.М., север –
коридор на таваните, юг – коридор на таваните, заедно с принадлежащите се 2.522 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право
на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. №№ 2, 4, 6, 8 и 14, парцел ІІ от
кв. 86 по план на „Овча купел”, гр. София при съседи на дворното място: изток – зеЛ. площ,
запад – зеЛ. площ, север – ул. „Ливада“, юг – зеЛ. площ. Съдът е установил изкупуване на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС по иска, предявен от Л. Б.С. срещу В.С.К., Г. Н. А. и Г. А. А., по
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 59, том І, рег . № 3166, дело №
1
59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег . № 076 по НК, на 1/2 идеална част от същия недвижим
имот, на сумата 28 239 лв., която сума ищцата следва да заплати на купувачите по договора
в месечен срок от влизане на решението в сила; Осъдил на основание чл. 108
ЗС ответниците Г. Н. А. и Г. А. А. да предадат на ищцата Л. С. П. владението на
гореописания имот. Съдът е отменил на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт
№ 59, том І, рег. № 3166, дело № 59/07.06.2000г. на нотариус Б.Т., рег . № 076 на НК. На
основание чл. 64, ал. 1 ГПК ответникът В.К. е осъден да заплати на ищцата разноски по
делото в размер на 465.11 лв., а ответниците Г. и Г. А.и – да й заплатят разноски в размер на
832.22 лв.
Ответниците са подали въззивна жалба срещу решението от 09.07.2008г., по която е
образувано в. гр. д. № 3286/2008г., по описа на СГС, ГО, II-в въззивен състав, като с
решение от 28.05.2019г. съдът е отменил обжалваното решение, в частта, с която на
основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен нотариалния акт за покупко-продажба на
недвижимия имот и е оставил без уважение искането на Л. С. П. за отмяна на основание чл.
431, ал. 2 ГПК (отм.) на нотариалния акт за покупко-продажба. Съдът е оставил в сила
решението от 09.07.2008г. постановено по гр. д. № 9188/2005г. по описа на СРС, I ГО 41
състав, в частта му по предявения от ищеца срещу ответниците иск с правно основание чл.
108 ЗС, с която след приемане за установено , че Л. С. П. е собственик на процесния имот.
На основание чл. 64 ГПК (отм.) ответниците Г. и Г. А.и са осъдени да заплатят на ищцата
сумата в размер на 2 000 лв. представляваща разноски за въззивното производство.
По повод подадена от ответниците касационна жалба срещу решението на СГС е
образувано к. гр. д. № 511/2020г. на ВКС, II г.о., като с решение № 120/14.12.2020 г. ВКС е
оставил в сила въззивно решение № 3805/28.05.2019г. в допуснатата до обжалване част, с
която е уважен иска на Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. по чл. 108 ЗС за собствеността и
предаване на владението от последните ½ ид.ч. от описания апартамент в София. Осъдил е
Г. и Г. А.и да заплатят на Л. С. П. разноски за касационни производство в размер на сумата
1 900 лв.
С молба с вх. № 17017/10.022020г. подадена от Г. Н. А. и Г. А. А. на основание чл.
307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се иска отмяна на влязлото в сила решение № 120/2020
от 28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., и решение №
3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на Софийския градски съд, с което в сила е
оставено решението от 09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийския районен съд в
частта, с която е уважен предявен от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. иск за ревандикация
на недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София в сградата на
ЖСК **** ведно с акцесориумите.
По повод подадена от ответниците молба на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, е
отменено влязлото в сила решение № 120/2020 г. от 28.01.2021 г. по гр. д. № 511/2020 г. на
ВКС на РБ, II-ро г. о., и оставеното с него в сила решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. №
3286/2008 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от
09.07.2008 г. по гр. д. № 9188/2005 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен
2
предявеният от Л. С. П. срещу Г. Н. А. и Г. А. А. иск за ревандикация на 1/2 ид. ч. недвижим
имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, в сградата на ЖСК ****
ведно с акцесориумите, собствеността върху която идеална част произтича от допуснато
изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Съдът е върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, с указания въззивният
съд да започне от фазата по събиране на доказателствата. Производството по настоящото
дело е образувано по повод на това решение на ВКС, като с протоколно определение, при
новото разглеждане на спора по настоящото дело и в изпълнение на решението от
25.07.2022г. е прието Решение 04.12.2019г., по гр. д. № 10696/2012г., СГС, I ГО, 1-18 състав.
Съдът, като обсъди доводите на страните, наред със събраните по делото
доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в
обжалваната част и допустимо. Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на
жалбата, по аргумент от чл. 269, изр. 2 ГПК.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Л. С. П. и В.С.К. са били собственици на основание наследствено правоприемство на
спорния имот.
С н. а. № 59/07.06.2000 г. В.К. действайки лично и като пълномощник на сестра си Л. П.
продал имота на Г. А. и Г. А.. Прието е, че при изповядване на сделката В.К. не е бил
надлежно упълномощен да се разпореди с притежаваната от Л. П. 1/2 ид. ч., а позоваването
от ответниците по иска на придобивна давност за придобИ.е на собствената на ищцата
идеална част е прието за неоснователно поради липса на изтекъл давностен срок по чл. 79,
ал. 1 ЗС. В частта, с която В.К. е прехвърлил собствената си 1/2 ид. ч., сделката е приета за
валидна и произвела вещнотранслативен ефект, но тъй като с влязло в сила решение №
2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийския апелативен съд е допуснато
изкупуване от Л. П. на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът е приел, че ищцата е станала
собственик и на продадената от съсобственика идеална част, като е встъпила в правата и
задълженията на купувачите на същата, при условие да им заплати сумата 80 000 щ. д. в
едномесечен срок от влизане на решението в сила. С оглед наличието и на другите
предпоставки - имотът е във фактическата власт на ответниците, без същите да имат правно
основание за това, ревандикационният иск е уважен за целия имот.
С определение № 394/05.08.2020 г. по гр. д. № 511/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о.,
постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение № 3805/28.05.2019 г. по гр. д. № 3286/2008 г. на
Софийския градски съд в потвърдителната му част, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен за
1/2 ид. ч., която е била продадена без наличие на представителна власт. Със същото
определение е допуснато касационно обжалване на същото решение в частта, с която искът
е уважен за останалата 1/2 ид. ч., с цел разрешаване на въпроса за последиците от
неизпълнението на паричното задължение при постановеното изкупуване на 1/2 ид. ч. от
3
апартамента, като част от легитимацията на ищцата за собственик. С решение № 120/2020 г.
от 28.01.2021 г. по същото дело съставът на ВКС е оставил в сила въззивното решение в
тази част.
Молителите искат на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК да се отмени Решение №
3805/28.05.2019г. постановено по в.гр.д. № 3286/2008г. по описа на СГС, както и Решение
№ 12028.01.2021г. по гр. д. № 511/2020г. по описа на ВКС.
В отговор Л. П. моли да бъде оставена без разглеждане подадената молба поради
това, че е недопустима и неоснователна.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:
С решение № 8254/04.12.2019 г. по гр. д. № 10696/2012 г. на Софийския градски съд,
влязло в сила на 21.01.2020г., е констатирано на основание чл. 33, ал. 3 ЗС, че решение №
2212/24.11.2016 г. по гр. д. № 1619/2016 г. на Софийския апелативен съд за допускане на
изкупуването и обявяване на Л. П. за купувач на 1/2 ид. ч. е обезсилено по право поради
неизпълнение на задължението за заплащане на купувачите на сумата 80 000 щ. д. в
едномесечен срок от влизането на решението в сила.
Срещу решението от 09.07.2008г. по гр.д. № 9188/2005 на СРС, 41 състав, е подадена
въззивна жалба на 15.09.2008г., от ответниците Г. Н. А. и Г. А. А., които го обжалват в
частите, с които предявените срещу тях искове са уважени. Наведени са доводи за
недопустимост на атакуваното решение в частта му по искане с правно основание чл. 33,
ал. 2 ЗС като постановено от родово некомпетентен съд. По иска с правно основание чл. 108
ЗС са посочени оплаквания за неправилност на решението – нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила.
При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно, и допустимо. В частта, с която ревандикационният иск е уважен,
въззивният съд намира решението за неправилно като краен резултат по следните
съображения:
След като решението за изкупуване, на което е основано влязлото в сила решение по
иска за ревандикация, е обезсилено по право, то последиците на решението по иска с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС са отпаднали с обратна сила и молителите са останали
собственици на 1/2 ид. ч. Позовавайки се на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3
ГПК, че решението по иска за ревандикация се явява неправилно и следва да бъде отменено,
тъй като не отговаря на установеното действително правно положение.
Решението, постановено по реда на чл. 33, ал. 3 ЗС, има обратно действие.
Обезсилването по право запазва договора за продажба - същият остава в сила, като
купувачът по този договор става от деня на неговото сключване притежател на
собствеността и страна по продажбеното правоотношение, т. е. положението на
съсобственост се връща поради това, че изкупуването не е произвело действие. А щом това е
така, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК- постановление
4
на съд, което впоследствие е било отменено. В случая влязлото в сила решение по чл. 33, ал.
2 ЗС е имало не субсидиарно, а основно значение за постановяване на решението по
ревандикационния иск досежно 1/2 ид. ч. от имота, разпоредена от съсобственика В.К. и
изкупена от ответницата по настоящата молба Л. П., поради което щом като е констатирано
обезсилването му по право, с обратна сила е съборена основата, на която е изградено
решението за ревандикацията на спорната 1/2 ид. ч.
Поради изложеното и съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за собствеността, настоящия
състав намира, че ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в
месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
С оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест от установяване на
обстоятелството, че е извършено плащане на дължимите суми е възложена на ищцата Л. С.
П.. Като не са ангажирани доказателства в тази насока съдът намира, че Л. С. П. не е
платила сумата, представляваща цена на недвижимия имот, за която ищцата е обявена за
купувач на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността, в определения едномесечен
срок, който е изтекъл на 28.02.2018 г. Горното налага извод за неправилност на обжалваното
решение на СРС, което следва да бъде отменено.
Разноски по делото при този изход на спора, включително и направените за
касационното му разглеждане, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да се присъдят, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Г. Н. А. и Г. А. А., поради което Л. С. П. следва да заплати
сумата в размер на 9 783, 50 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение с
уговорено и платено такова за разглеждане на делото пред СГС и ВКС и при повторното му
въззивно разглеждане, както и заплатена държавна такса за разглеждане на молбата.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 09.07.2008г., постановено по гр. д. № 9188/2005г. по описа на СРС, I
ГО 41 състав и вместо него постановява:
ОБЕЗСИЛВА решение № 8254/04.12.2019г. по гр. д. № 10696/2012г. на Софийския
градски съд.
ОСЪЖДА Л. С. П. ЕГН **********, да заплати полза на Г. Н. А. ********** и Г. А.
А. ЕГН ********** чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9 783, 50 лв., представляваща разноски за
всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ по реда и условията на чл. 280
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6