Решение по КНАХД №343/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Обжалва се Решение № 41/08.01.2025 г. на Районен съд – Пловдив по АНД № 158 по описа на 2024 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4238101 от 06.12.2020 г., с който на П. Л. Н., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица], за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 .5 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600.00 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като при постановяването му е нарушен материалния закон, както и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй като не е посочен точен административен адрес, от който да е видно мястото на нарушението, както и, че не е представен статично изображение на снимката на мобилното устройство. В тази връзка се сочи още, че представената снимка не дава яснота къде точно е разположено устройството и не се виждат координати или указания на мястото на камерата. Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител е депозирана молба-допълнение към касационната жалба, в която се излагат доводи по същество, като основно се поддържа , че е изтекла абсолютната погасителна давност за реализиране на административно наказателната отговорност. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не се представлява. С постъпило становище от процесуалния представител главен юрисконсулт И. П., се иска от съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на П. Л. Н., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица], срещу електронен фиш серия К № 4238101 на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 600.00 лева за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В ЕФ е посочено, че на 06.12.2020 г. в 16:15 ч., в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе – пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока запад, при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място е установено извършването на нарушение при управление на МПС "Мерцедес Ц180“ с рег. № РВ 74 54 КТ, с установена скорост на движение 93 км/ч, при превишена стойност на скоростта 43 км/ч, като извършеното нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M2 № MD 1196.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил издадения ЕФ като законосъобразен от материална и процесуална страна. Въззивният съд е приел, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като не са констатирани нарушения при издаването му. По същество на спора, съдът след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка е приел, че извършеното от П. Н. нарушение по чл.189 ал.4 от ЗДвП, е доказано по безспорен и несъмнен начин, като жалбоподателят е законосъобразно санкциониран с налагането на предвиденото в закона административно наказание. Съдът е изложил и подробни мотиви относно възражението за изтекла абсолютна погасителната давност за реализиране на административнонаказателната отговорност, като е посочил че същият изтича на 06.06.2025 г.

Изложеното налага извода, че към момента на постановяване на оспорвания акт е спазен материалния закон, респ., към 08.01.2025 г. абсолютният давностен срок не е изтекъл.

Съгласно чл.142 ал.1 от АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му. Налице са и изключения - изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно, към момента на приключване на устните състезания по чл.142 ал.2 от АПК. Касае се за такива нови факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед. В случая е налице именно такъв нов факт.

Възражението на касационния жалбоподател за изтекла давност за административнонаказателно преследване е основателно. Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца. Давността за преследване започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението (чл.80 ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната/ административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл.34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189 ал.14 от ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл.85а от ЗАНН предвижда, че
доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система, съгласно чл.39 ал.4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност, срокът по чл.80 ал.1 т.5 от НК, а именно,
3 години. Процесното административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81 ал.2 от НК прекъсващо давността,тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние,т.е.,има необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу жалбоподателя е издаден на 06.12.2020 г.,
т.е., в срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК спрямо датата на нарушението. Съгласно нормата на чл.81 ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. От доказателствата по
делото се установява, че след издаване на ЕФ структурата на МВР е
предприела действия за връчването му на административнонаказателно отговорното лице чак на 15.12.2023 г., видно от списъка с намерени фишове. В промеждутъка от време, не се установяват други такива
предприети действия, които да могат да прекъснат давността. Следователно,
от последното прекъсващо давността действие – 06.12.2020 г., до датата на
връчване на електронния фиш –15.12.2023 г. е изминал срок по-дълъг от три години.

При тези обстоятелства, изтеклата тригодишна давност за преследване по чл.81 ал.2 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с
реализиране на отговорността му за констатираното административно
нарушение. Абсолютната давност за преследване е приложима само, когато не е изтекла обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване се създава гаранция за необосновано бездействие

на компетентния орган по реализиране наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца за извършено от него наказуемо деяние. Именно затова, в нормата на чл.81 ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 НК. Предвид изложеното, единствена законосъобразна последица от констатираното изтичане на срока на абсолютната погасителна давност за преследване в хипотезата на чл.81 ал.3 от НК /в периода между издаването и връчването на ЕФ/, е отмяна на обжалвания ЕФ, само на това основание, поради което и съдът не следва да навлиза в обсъждане на доводи по същество на спора.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на касационния жалбоподател и същите се констатираха в размер на 300.00 лв., съобразно приложеният договор за правна защита и съдействие от 14.02.2025 г. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед обстоятелството, че в случая се касае до защита на интерес в размер на 600.00 лв., а съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв. – 400 лв. е размерът на адвокатското възнаграждение. В случая, каза се по-горе, размерът на адвокатското възнаграждение съгласно цитирания договор за правна помощ е 300.00 лв.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХХХI касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 41/08.01.2025 г. на Районен съд – Пловдив по АНД № 158 по описа на 2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4238101 от 06.12.2020 г., с който на П. Л. Н., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица], за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600.00 ЛВ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, да заплати на П. Л. Н., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица], сумата от 300.00 (триста ) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.