№ 334
гр. Плевен, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430200905 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С наказателно постановление №20-0938-000250/01.02.2022г. на ***
Сектор “Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, на Б. ИЛ. АСП.
ЕГН:********** от г*** е наложено на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок о т един месец, за нарушение на чл.40 ал.1 от
ЗДвП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за наличие на
допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа депозираната жалба
заедно с процесуалния си представител - адв. Д. и молят за цялостна отмяна
на наказателното постановление. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище. В придружаващото преписката писмо
се иска НП да бъде потвърдено, като алтернативно се сочи, че в случай че НП
1
бъде отменено, се прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2022г. служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Плевен - свидетелите Б.К.- *** и К.А. - свидетел, участвали съвместно в
наряд. Получили сигнал от ОДЧ при ОДМВР Плевен за оказване съдействие
на техен колега - свидетелят Г.Р., който спрял за проверка посоченият в
АУАН лек автомобил „*** Водач на соченото МПС бил жалбоподателят -
Б.А., а мястото на събитието било кръстовището образувано от ***, с посока
на движение на въпросния автомобил - ***. При пристигане на място
свидетелите К. и А. установили, спреният за проверка автомобил от техният
колега - Р., че е без регистрационни табели, като такива нямало поставени на
определеното за това място, а били вътре в автомобила, зад предните седалки.
Свидетелят Р. - служител на РУ-Левски изпълнявал служебните си
задължения на територията на ОДМВР Плевен, бил в града на посочените в
акта дата и час и забелязал въпросният лек автомобил, който се движил без
поставени регистрационни табели. Р. чрез ОДЧ поискал да бъдат изпратени
за оказване на съдействие служители от Сектор „Пътна полиция“. На мястото
се отзовали свидетелите К. и А.. Полицейските служители констатирали
нарушението, установено то колегата им Р. и го описали като нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съставили на нарушителя акт за установеното
нарушение, който му бил връчен на място, срещу подпис. Както в акта, така и
в установения от закона тридневен срок възражения по акта не са постъпили.
Въз основа на така съставения АУАН на 01.02.2022г. било издадено
обжалваното НП, в което било вписано, че Б. ИЛ. АСП., като водач на лек
автомобил „***на 19.01.2022г. около 10:30 ч. в гр.Плевен на кръстовището
образувано от ***, с посока на движение ***, управлявал автомобила, като
регистрационните му табели с регистрационния номер, които следва да са
поставени на определените за това място, не били
поставени. Административнонаказващия орган е приел, че с описаното А.
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което на осн. чл. 175, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право
2
да управлява МПС за срок 1 месец.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на ***я Б.К. и на свидетелите К.А. и Г.Р., както и от
присъединените писмени доказателства. Показанията на всички свидетели
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични,
потвърждаващи се от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
Съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие
и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно,
като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.В този
сзмисъл,съдът не споделя становището на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения,неясно описание на нарушението и нарушения на
нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5, т.6, от ЗАНН, касаещо описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП " по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места." От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното
постановление лек автомобил, и че регистрационните табели на същия не
били поставени на определеното за това место. В тази връзка съдът съобрази
разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
3
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно
която табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само
отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното
средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури
тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да
се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на
номера. Мястото, определено за поставяне на регистрационния номер е
определено от завода - производител за всяко едно превозно средство и
именно това е местото, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
описано в чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Не съществува заК.а
възможност водача сам да избере местоположението, на което да постави
регистрационната табела.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, която предвижда наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 1 до 6 месеца и "глоба" от 50 до 200
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя
непосредствено след установяване на нарушението, за отстраняване на
същото. Установи се,че регистрационните табели са били в купето на
автомобила и поради бързина и недоглеждане не са били поставени на
определените за това места, освен тоа автомобилът е изминал без табели едва
няколкостотин метра .
4
В конкретния казус извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от
ЗДвП съставлява „маловажен случай”. При установяване на конкретното
административно нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай
наказващият орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При
обсъждане приложението на посочената правна норма следва да се съобразят
същността и целите на административно-наказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение
на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на
административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административно наказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени заК.и последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия
във ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е
приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол,
следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28
ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административно наказващият орган е
5
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Отделно от това, не може да бъде оставено без внимание от съда, че А.
е правоспособен водач на МПС и като такъв с процесното наказателно
постановление е санкционирана за първи път, което обстоятелство е отразено
и в НП.От нарушението описано в АУАН и НП няма данни да се произлезли
значителни вреди, няма пострадали лица, нито е налице сериозна увреда на
лекия автомобил. Ето защо според съда разглеждания случай би се явил
маловажен и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено поради наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН.Следвало е
административно наказващия орган, да предупреди нарушителя и да не
съставя наказателно постановление.
Предвид изложеното атакуваното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По делото е направено искане от адв. Д.Д. от АК Плевен за
присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020
г.)в производствата пред районният, административният и касационният съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс . Видно от приложения по делото
договор за правна помощ е , че адв. Д. е осъществил правна помощ в
настоящото производство на жалбоподателя .
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
6
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева. Направено е своевременно
възражение от насрещната страна до съда да присади по-нисък размер на
разноските. В съпровождащото преписката писмо се сочи, че в случай, че
съдът постанови решение, с което отмени НП, то се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Приложеният договор за правна помощ и списък на разноските е за
360лв., но тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност,
приключило е в едно съдебно заседание, то Съдът намира, възражението за
прекомерност на претендираните разноски е основателно и на адв.Д.Д. следва
да се присъди минималният размер на адвокатско възнаграждение, съобразно
Наредбата.
Поради изложеното, съдът намира, че АНО следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 300,00 лева за направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Д..
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0938-000250/01.02.2022г. на
*** Сектор “Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, с което на Б. ИЛ. АСП.,
ЕГН:********** от *** е наложено на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок о т един месец, за нарушение на чл.40 ал.1 от
ЗДвП, като НЕЗОКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА *** сектор към ОДМВР Плевен
сектор „Пътна полиция” Плевен да ЗАПЛАТИ на Б. ИЛ. АСП.
ЕГН:********** от *** сумата от 300,00 лева, представляваща направените
от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Д.В. Д. от
7
АК гр.Плевен по НАХД № 905/ 2022 година по описа Районен съд Плевен.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
пред Административен съд Плевен, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8