Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
гр.Добрич
08.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На шести ноември
2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №274 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са две въззивни
жалби от М.И.М. *** и две въззивни жалби от съпрузите
М.Б.Г. и Г.К.Г.,*** /всички жалби са приложени към в.гр.д.№439/2018 г. на ДОС и
в.гр.д.№274/2019 г. на ДОС/,срещу решение №352/23.04.2018 г. по гр.д.№3513/2016
г. на Добричкия районен съд и срещу решение №1073/16.11.2018 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка в първото решение на ДРС по цитираното дело,с които
решения е признато за установено по отношение на Н.Е.А. с ЕГН **********,М.Е.А. с ЕГН **********,Д.Е.Д. с ЕГН **********,В.М.Г.
с ЕГН **********,Т.М.Е. с ЕГН **********,З.З.М. с ЕГН
**********,П.И.М. с ЕГН **********,Д.З.Д. с ЕГН **********,Х.И.С. с ЕГН **********,Н.К.А.
с ЕГН **********,М.К.Г. с ЕГН **********,М.И.М. с ЕГН **********,М.Б.Г. с ЕГН **********
и Г.К.Г. с ЕГН **********,че спрямо Т.Д.Р. с ЕГН **********,С.Д.З. с ЕГН **********
и Я.Д.Я. с ЕГН ********** следните актове на разпореждане, а именно:
- договор за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*** на
нотариус Ю.Д.,*** действие ДРС,който акт е
вписан в СВп.-Добрич под акт №***, ,с който Н.Е.А. с
ЕГН **********, М.Е.А. с ЕГН **********,Д.Е.Д.
с ЕГН **********,В.М.Г. с ЕГН **********, Т.М.Е. с ЕГН **********,З.З.М. с ЕГН **********,П.И.М. с ЕГН **********, Д.З.Д. с ЕГН
**********,Х.И.С. с ЕГН **********,К. А. М. с ЕГН **********, продават на М.И.М.
с ЕГН ********** имот №*** по КВС на с.З.,община Д.,сега имот с идентификатор
31067.5.9, и имот №*** по КВС на с.З.,община Д.,сега имот с идентификатор
31067.6.2,и
- договор за покупко-продажба,обективиран
в нотариален акт №*** г. на нотариус Ю.Д.,*** действие ДРС,който акт е вписан в
СВп.-Добрич под акт №***, ,с който М.И.М. с ЕГН ********** продава на М.Б.Г. с
ЕГН ********** по време на брака й с Г.К.Г. с ЕГН ********** имот №*** по КВС
на с.З.,община Д.,сега имот с идентификатор 31067.6.2,
са относително недействителни на основание чл.76 от
Закона за наследството,
респ. е допусната съдебна делба между Т.Д.Р. с ЕГН **********,С.Д.З. с ЕГН **********,П.И.М. с ЕГН **********,Х.И. Н.с ЕГН **********,Я.Д.Я.
с ЕГН **********,В.М.Г. с ЕГН **********, Т.М.Е. с ЕГН **********,Н.К.А. с
ЕГН,М.К.Г. с ЕГН,Н.Е.А. с ЕГН **********,М.Е.А.
с ЕГН **********,Д.Е.Д. с ЕГН **********,Д.З.Д. с ЕГН ********** и З.З.М. с ЕГН ********** на следните недвижими имоти:
- недвижим имот,находящ се в
землището на с.З.,община Д.,м. К.,представляващ имот с идентификатор 31067.5.9
по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед №
РД-18-259/24.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ от ***
кв.м.,трайно предназначение на територията: земеделска;начин на трайно
ползване:нива;категория на земята при неполивни условия:3;номер на предходен
план:***,при съседи: 31067.5.76, 31067.5.32, 31067.5.31, 31067.5.101,
31067.5.100, 31067.4.107, 31067.5.74, 31067.5.75;
- недвижим имот,находящ се в
землището на с.З.,община Д.,м. ***,представляващ имот с идентификатор 31067.6.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед №
РД-18-259/24.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ от ***
кв.м.,трайно предназначение на територията: земеделска;начин на трайно
ползване:нива;категория на земята при неполивни условия:3;номер на предходен
план:***,при съседи: 31067.6.106, 31067.6.3, 31067.6.1, 31067.6.34, 31067.6.35
при
следните квоти за всеки от имотите:
-
6/*** ид.ч. за Т.Д.Р.;
-
6/*** ид.ч. за С.Д.З.;
- 4/*** ид.ч
за П.И.М.;
-
4/*** ид.ч. за Х.И. Н.;
-
4/*** ид.ч за Я.Д.Я.;
-
6/*** ид.ч. за
В.М.Г.;
-
6/*** ид.ч. за Т.М.Е.;
-
9/*** ид.ч. за Н.К.А.;
-
9/*** ид.ч. за
М.К.Г.;
-
6/*** ид.ч за Н.Е.А.;
-
6/*** ид.ч. за М.Е.А.;
-
6/*** ид.ч. за Д.Е.Д.;
-
18/*** ид.ч. за Д.З.Д.
-
18/*** ид.ч за З.З.М.,
като е отхвърлен предявеният от Т.Д.Р. и
С.Д.З. срещу М.И.М. иск за делба на описаните по-горе два земеделски имота в
землището на с.З.,общ.Добрич,респ. е отхвърлен и предявеният от Т.Д.Р. и С.Д.З.
срещу съпрузите М.Б.Г. и Г.К.Г. иск за делба на нивата от *** кв.м-имот с
идентификатор 31067.6.2 по кадастралната карта на с.З..
Във въззивните
жалби на М.И.М. е изложено,че атакуваните две решения на първоинстанционния
съд са неправилни като постановени в нарушение на процесуалните
правила,неправилно приложение на материалния закон и необосновани.Съдът не
обсъдил всички доводи и възражения на въззивника и в
частност възражението,че в случая се касае за продажба на наследство,а не до
разпореждане с отделен имот от наследствената маса.Не били коментирани и
доводите за нередовност на исковата молба,като не било редовно предявено искане
по чл.76 от ЗН.Необоснован бил изводът,че праводателите
на въззивника не са владели продадените му земеделски
земи поради липса на обективирани техни действия по
демонстриране на своене спрямо другите
наследници.Спрямо въззивника следвало да се зачете
период на владение,който е съобразен с момента на конституирането му като
страна по делото,като следвало да се зачетат правата му на добросъвестен
владелец,придобил имотите по давност въз основа на 5-годишно непрекъснато
владение.Неправилно било приложено и правилото на чл.76 от ЗН,тъй като
извършеното разпореждане било по естеството си продажба на наследство.Настоява
се за отмяна на обжалваните решения и за присъждане на сторените от въззивника разноски.
В писмен отговор на въззивна
жалба вх.№9459/11.05.2018 г. срещу първоначалното решение на ДРС въззиваемите М.Б.Г. и Г.К.Г. изразяват становище за
основателност на жалбата,като подкрепят основателността на всички изложени в
нея доводи.Същите не са подали отговор на втората въззивна
жалба на М. вх.№4102/26.02.2019 г. срещу решението за поправка на ОФГ.
Останалите въззиваеми
не са подали отговори на горните две жалби.
Във въззивните
жалби на съпрузите М. и Г. Г. също се излагат доводи за неправилност на
атакуваните първоинстанционни решения поради
необоснованост,неправилно приложение на материалния закон и процесуални
нарушения.Първото постановено решение от 23.04.2018 г. било недопустимо,тъй
като районният съд разгледал непредявен иск и ненаведено възражение от ищците
относно действителността на договора за покупко-продажба по нотариален акт №***
и приел,че разпоредителните сделки по двата нотариални акта №35/2003 г. и
№38/2005 г. са относително недействителни.Освен това били разгледани такива
претенции и от съделителя Я.Д.Я.,каквито не били
отправени от същия.Искът за делба бил приет за допустим в нарушение на чл.76 от ЗН и чл.9а от ЗН.Ищците всъщност се били позовали на нищожност на сделките по
чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД,каквато претенция не била
разгледана.Необосновани били изводите на районния съд по същество на
възражението на въззивниците-съпрузи за придобиване
от същите на прехвърления им имот по силата на изтекла кратка придобивна давност и въз основа на добросъвестно
владение.Неправилно делбата била допусната без участието на двамата съпрузи-приобретатели по сделка.Второто решение за поправка
на ОФГ било също неясно и от него не можело да се извлече волята на
съда.Настоява се за отмяна на двете атакувани решения и конкретно за отхвърляне
изцяло на иска за делба на нивата от *** дка-имот №*** по КВС на с.З.,общ.Добрич.Претендират
се и разноските по делото.
Отговори на горните две жалби не са
подадени от въззиваемите.
В хода на въззивното
производство в писмени становища вх.№3927/10.06.2019 г. и вх.№6043/20.09.2019
г. въззиваемите Т.Д.Р. и С.Д.З. изразяват мнение за
неоснователност на въззивните жалби и настояват за
потвърждаване на обжалваните решения на ДРС,като претендират и сторените от тях
съдебно-деловодни разноски.
Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:
Всички жалби са подадени в рамките на
срока по чл.259 ал.1 от ГПК от активно легитимирани лица и са процесуално
допустими.Разгледани по същество,същите са основателни.
Първоинстанционните решения са валидни като постановени от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирани и
разбираеми.Същите са и допустими като постановени по предявените допустими делбени искове.Първото обжалвано решение №352/23.04.2018 г.
по гр.д.№3513/2016 г. на ДРС е допустимо и в частта,с която районният съд се е
произнесъл с диспозитив по наведените от ищците-съделители С.Д.З. и Т.Д.Р. възражения по чл.76 от ЗН
за относителна недействителност на две сделки на разпореждане със сънаследствените
делбени имоти.Горните искания по чл.76 от ЗН не са
отправени под формата на обективно съединени искове в рамките на делбеното производство,а под формата на възражение,но
въпреки последното първоинстанционният
съд дължи произнасяне по тях в диспозитива на
решението си /така решение №35/24.02.2015 г. по гр.д.№5675/2014 г.,I г.о.,ГК на ВКС;решение №***/30.03.2011 г. по
гр.д.№333/2010 г.,I г.о.,ГК на ВКС/.Освен това
районният съд допустимо се е произнесъл и по отношение на съделителя
Я.Д.Я.,който изрично не е навел възражение по чл.76 от ЗН,но се ползва от
възражението,упражнено от горепосочените двама съделители,доколкото
също не е участвал като прехвърлител в атакуваните
сделки /определение №446 от 19.07.2017 г. по гр.д.№396/2017 г.,I г.о.,ГК на ВКС и цитираното в него решение
№63/25.05.2010 г. по гр.д.№4984/2008 г.,II г.о.,ГК на ВКС/.
Производството е образувано пред първоинстанционния
съд първоначално като гр.д.№*** г. по описа на ДРС по повод искова молба
вх.№187/05.01.2012 г.,поправена с молба вх.№7296/05.04.2012 г.,с която са
предявени от Т.Д.Р. и С.Д.З. искове за делба на три сънаследствени недвижими
имота,а именно НИВА с площ от *** дка,трета категория,представляваща имот №***
по КВС на землището на с.З.,община Д.;НИВА с площ от *** дка,трета
категория,представляваща имот №*** по КВС на землището на с.З.,община Д.,и ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ,представляващ дворно място с площ от *** кв.м-имот с пл.№***,за който е
отреден парцел * в кв.* по ЗРП на с.З.,община Д.,ведно с построената в мястото
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м,състояща се от две стаи,салон и
кухня.В исковата молба се излагат твърдения,че съсобствеността върху процесните имоти произтичала от наследствено правоприемство от Т. М. З.,б.ж. на с.З.,починал на *** г.Пряката
наследодателка на ищците-Д. С. З.-сключила брак с Т.М.
З. на *** г.След смъртта на съпруга си Д.З. получила в наследство от него идеална
част от процесните ниви,възстановени на наследодателя
с решение №25/27 от 08.11.1993 г. на ПК-гр.Добрич,както и от описания по-горе
поземлен имот ведно с построената върху него жилищна сграда.Въпреки това
останалите съсобственици самостоятелно продали целите ниви на трето лице.Тези
сделки били обективирани в нотариален акт №35/2003 г.
на нотариус Ю.Д. и нотариален акт №80/1998 г. на нотариус Е. С..Извършената
продажба с нотариален акт №35/2003 г. на собствените на ищците идеални части
била нищожна на основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД поради
това,че от страна на ищците не била изразявана воля за такова разпореждане.В
нарушение на чл.30 и чл.76 от ЗН бил съставен и нотариален акт №80/1998 г. на
нотариус при ДРС,с който ответницата С. Т. Я. била призната за собственик на процесното дворно място по наследство,давностно
владение и завещание.По реда на чл.537 ал.2 от ГПК се настоява за отмяната на
горните два нотариални акта.С уточняващата молба от 05.04.2012 г. ищците
заявяват категорично и изрично оспорване на основание чл.76 от ЗН на
извършените две разпоредителни сделки със сънаследствените ниви,като се
претендира да се приеме,че сделките са относително недействителни спрямо ищците
/в този смисъл и уточнение по реда на
чл.143 от ГПК в съдебно заседание на 01.04.2013 г. пред ДРС по гр.д.№*** г./.Освен
това наследодателката на ищците Д.З. в качеството си
на преживяла съпруга имала запазена част от наследството на Т.З..В тази връзка
се настоява на основание чл.30 от ЗН завещателното
разпореждане за процесното дворно място в с.З. да
бъде намалено до размера на запазената част на Д.З..
Като ответници по
предявените обективно съединени искове са конституирани лицата Н.Е.А. с ЕГН **********,М.Е.А.
с ЕГН **********,Д.Е.Д. с ЕГН **********,В.М.Г. с ЕГН **********,Т.М.Е. с ЕГН **********,П.И.М.
с ЕГН **********,З.З.М. с ЕГН **********,Д.З.Д. с ЕГН
**********,Х.И.С. /Н./ с ЕГН **********,К. А. М. с ЕГН ********** и Я.Д.Я. с
ЕГН **********.С определение на съда допълнително е конституиран като необходим
другар в производството за делба на двата поземлени имота М.И.М. с ЕГН **********.С
определение на съда като необходими другари в производството за делба на имот №***
са конституирани допълнително съпрузите М.Б.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********.С
протоколно определение от 01.04.2013 г. за участие в производството по
отношение делбата на дворното място е конституирано дружеството „М.” ЕООД със
седалище и адрес на управление с.З.,община Д..
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК отговор на исковата
молба депозират всички ответници с изключение на
търговското дружество.С общ отговор ответниците В.М.Г.
с ЕГН **********,Т.М.Е. с ЕГН **********,П.И.М. с ЕГН **********,Х.И.С. с ЕГН **********
и Я.Д.Я. с ЕГН ********** оспорват делбените искове
като неоснователни.Пряката наследодателка на ищците Д.З.
била напуснала съпруга си Т.З. и имотите му още преди смъртта на последния.Ответниците се легитимирали като изключителни собственици
на процесните имоти въз основа на наследство,завещание
и давностно владение.Ответниците
Н.Е.А. с ЕГН **********,М.Е.А. с ЕГН **********,Д.Е.Д. с ЕГН ********** и К. А.
М. с ЕГН ********** също оспорват предявените искове за делба като неоснователни.Сочат,че
исковете по чл.76 от ЗН били погасени по давност,тъй като атакуване на дарствено или завещателно
разпореждане се погасявало в петгодишен срок от откриване на наследството.Ответниците З.М. и Д.Д. сочат,че
„възразяват срещу гр.д.№*** г.”,тъй като през 2003 г. продали наследствената си
от З. М. З.,респ. от неговия баща М. З. Г.,идеална част от процесните
ниви.Ответникът М.И.М. излага в отговора си становище за неоснователност на
исковете за делба на двете ниви,като сочи,че е придобил правото на собственост
върху двата земеделски имота по силата на сделка,обективирана
в нотариален акт №***на СВ-Добрич.След придобиването отчуждил нивата от *** дка
с нотариален акт №***на СВ-Добрич.Ако се приемело,че е закупил имотите от
несобственици,навежда възражение за придобиване на нивата от *** дка по
давност-кратката 5-годишна давност и евентуално въз основа на 10-годишно
недобросъвестно владение,към което присъединява и владението на своите праводатели,своили имота по
отношение на ищците след смъртта на Т.М.З..Ответниците
М.Б.Г. и Г.К.Г. депозират общ отговор,с който оспорват изцяло предявеният иск за делба на нивата от *** дка-имот №*** по
КВС на землището на с.З..Навеждат,че са собственици на горната нива по силата
на договор за покупко-продажба,сключен с ответника М.М.,или
евентуално по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.Считат исковата молба за нередовна,тъй като не били изложени
обстоятелства относно това кой пореден брак бил сключен между Т.З. и съпругата
му Д.З.,а това било необходимо,за да се проследят предпоставките на чл.9а от ЗН.
С решение
№4,т.XI,стр.4/16.11.2015 г. по гр.д.№*** г. на ДРС е прието за установено по отношение на
Н.Е.А. с ЕГН **********,М.Е.А. с ЕГН **********,Д.Е.Д. с ЕГН **********,В.М.Г.
с ЕГН **********,Т.М.Е. с ЕГН **********,З.З.М. с ЕГН **********,П.И.М. с ЕГН **********,Д.З.Д.
с ЕГН **********,Х.И.С. с ЕГН **********,К. А. М. с ЕГН **********,М.И.М. с ЕГН **********,М.Б.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********,че разпоредителните сделки,обективирани
в нот.акт №***и нот.акт №***,двата на
нотариус рег.№ *** в НК,са относително недействителни по отношение на Т.Д.Р. с ЕГН **********,С.Д.З. с ЕГН ********** и Я.Д.Я. с ЕГН **********,като е
допусната делба на следните недвижими имоти: -НИВА с площ от *** дка,трета
категория,представляваща имот №*** по КВС на с.З.,община Д.; -НИВА с площ от ***
дка,трета категория,представляваща имот №*** по КВС на с.З.,община Д.,между съделители при квоти за всеки от имотите: Т.Д.Р. с ЕГН **********-
3/54ид.ч.,
С.Д.З. с ЕГН **********- 3/54ид.ч, П.И.М. с ЕГН **********-2/54ид.ч, Х.И. Н.с ЕГН **********-2/54ид.ч.,
Я.Д.Я. с ЕГН **********- 2/54ид.ч., В.М.Г. с ЕГН **********-3/54ид.ч, Т.М.Е.
с ЕГН **********- 3/54ид.ч, К. А. М. с ЕГН
**********-9/54ид.ч., Н.Е.А. с ЕГН **********-3/54ид.ч., М.Е.А. с ЕГН **********- 3/54ид.ч., Д.Е.Д. с
ЕГН **********-3/54ид.ч., Д.З.Д. с ЕГН **********- 9/54ид.ч. и З.З.М. с ЕГН **********- 9/54ид.ч.;оставено е без уважение
искането на Т.Д.Р. с ЕГН ********** и С.Д.З. с ЕГН ********** за възстановяване
запазената част на майка им Д. С. З. от
наследството на Т. М. З., б.ж. на с.З., починал на *** г.;допусната е делба на поземлен имот,представляващ дворно място с площ от
*** кв.м-имот с пл.№***,за който
е отреден парцел * в кв.* по ЗРП на с.З.,община Д.,ведно с построената в мястото жилищна сграда със застроена площ
от 60
кв.м.,състояща се от
две стаи,салон и кухня,между съделители с квоти:„М.” ЕООД със седалище и адрес на управление с.З.,община
Д.,с Булстат 12465287- 26/36 ид.части,В.М.Г. с ЕГН **********- 4/36 ид.ч и Т.М.Е. с ЕГН **********- 4/36 ид.ч. и ищците Т.Д.Р. с ЕГН **********- 1/36 ид.ч. и
С.Д.З. с ЕГН **********- 1/36 ид.ч.;отменен е на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот №*** година на нотариус Е.С. с район на действие - Районен съд – гр.Добрич за горницата над 26/36 ид.части, с който С. Т. Я. е
призната за собственик по давностно владение на описания
поземлен имот-дворно място.
Въззивни жалби срещу горното решение само в частта
на допуснатата делба на двете ниви в землището на с.З. са подадени от М.И.М. и
съпрузите М.Б.Г. и Г.К.Г..В останалата част решението не е обжалвано и е влязло
в сила.С решение №434/12.05.2017 г. по гр.д.№*** г. на ДРС делбата на описаните
дворно място и жилищна сграда е извършена чрез изнасяне на имота на публична
продан.
По повод цитираните две въззивни жалби е образувано в.гр.д.№372/2016 г. на ДОС,по
което е постановено решение №227/27.09.2016 г.С последното въззивният
съд обезсилва решение №4/16.11.2015 г. по гр.д.№*** г. на ДРС в частта,с която
са уважени възраженията по чл.76 от ЗН по отношение на двете разпоредителни
сделки по нотариален акт №35/2003 г. и №110/2005 г. на нотариуса Ю.Д. ***
действие ДРС и е допусната делба на двете ниви в землището на с.З.,общ.Добрич,като
делото е върнато в тази част за ново произнасяне от друг състав на ДРС.Първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо в
посочената част поради това,че е постановено по отношение на починала в хода на
първоинстанционното производство страна-К. А. М..
След връщане на делото в ДРС
е образувано гр.д.№3513/2016 г. на ДРС,чийто предмет са само исковете за делба
на горните две ниви в землището на с.З.,респ. възраженията по чл.76 от ЗН досежно двете разпоредителни сделки с тези имоти.С
определение от 07.04.2017 г. първоинстанционният съд
конституира като съделители наследниците на починалия
К. А. М.-Н.К.А. с ЕГН ********** *** и М.К.Г. с ЕГН ********** ***.Както бе
посочено,с атакуваното в настоящото въззивно
производство решение №352/23.04.2018 г. по гр.д.№3513/2016 г. на ДРС,поправено
с решение №1073/16.11.2018 г. по същото дело /двете решения съставляват единно
цяло/,възраженията по чл.76 от ЗН са уважени и е допусната делба на двете ниви
между сънаследниците,като исковете за делба на горните
ниви са отхвърлени по отношение на приобретателите им
по сделки М.И.М.,М.Б.Г. и Г.К.Г..
Както вече бе посочено
по-горе в изложението,в случая с исковата молба двамата ищци Т.Д.Р. и С.Д.З. не
са предявили самостоятелни обективно съединени с исковете за делба искове по
чл.76 от ЗН,тъй като са отправили единствено петитум
за допускане делба на процесните земеделски земи.Няма
отделно формулиран петитум за прогласяване относителна
недействителност на сделките на основание чл.76 от ЗН,нито е внесена държавна
такса за водене на делото по такива искове.Доводите на ищците за относителна
недействителност на сделките на разпореждане,извършени с процесните
два полски имота от останалите им сънаследници в
полза на М.И.М. и от последния в полза на съпрузите Г.,са изложени в
обстоятелствената част на исковата молба,за да се мотивира основателност на делбените искове.В случая очевидно се касае за възражения
по чл.76 от ЗН,а не за искове,като еднопосочна е съдебната практика,че правото
по чл.76 от ЗН може да бъде упражнено както с инцидентен установителен
иск,така и с възражение,т.е. допустими са и двете форми на защита.Касае се за
възражения,които не се погасяват по давност,което е отговор на довода на част
от ответниците,че правото на иск по чл.76 от ЗН се
погасявало с изтичане на 5-годишен давностен срок от
откриване на наследството.
По същество решението на ДРС
от 23.04.2018 г.,поправено с решението от 16.11.2018 г.,е неправилно и следва
да бъде отменено,като съображенията за този извод са следните:
Видно от акт №*** г. от регистъра за женитбите на Смолнишка община,Д. околия /лист 359 от гр.д.№*** г. на
ДРС/,Т. М. З. е сключил брак с П. Д. ***/*** г. /на лист 358 от гр.д.№*** г. на
ДРС/ първата съпруга на Т.З.-П. Д.З. е починала през *** г. /виж Акт за смърт №***
г. на лист 446 от гр.д.№*** г. на ДРС/.Съгласно акт за граждански брак №9/*** г.
на ОНС-гр.Толбухин /на лист 360 от гр.д.№*** г. на ДРС/ Т. М. З. сключва втори
брак с Д. С. Б./З./ на *** г. /в тази насока и удостоверение за граждански брак
на лист 7 от гр.д.№*** г. на ДРС/.
Съпругът Т. М. З. почива на *** г. и оставя следните наследници
по закон:преживяла съпруга Д. С. З.,низходяща-дъщеря С. Т. Я. и съгласно чл.10
ал.1 от ЗН низходящите на починалия преди наследодателя негов син М. Т. М.-В.М.Г.
и Т.М.Е. /така удостоверения за наследници на лист 10 и лист 124 от гр.д.№***
г. на ДРС/.Низходящите С. Т. Я. и М. Т. М. са деца на Т.З. от първия му брак с П.
Д.З. /в тази насока удостоверение за наследници на П. З. на лист 451 от гр.д.№***
г. на ДРС и удостоверение за наследници на Т.З. на лист 452 от цитираното дело
на ДРС/.Втората съпруга на наследодателя Т.З.-Д. С. З. е починала на *** г.,видно
от удостоверение за наследници №110411/06.07.2011 г. /на лист 9 от гр.д.№*** г.
на ДРС/.Ищците по делото Т.Д.Р. и С.Д.З. са наследници по закон на Д.З.-нейни
низходящи от предходен брак.Съпрузите Т. М. З. и Д. С. З. нямат общи деца от
брака си-втори за всеки от тях.Тъй като последващата
по смисъла на чл.9а от ЗН съпруга Д.З. е починала през 2000 г. след
реституиране на процесните две ниви,забраната за
наследяване от нейните низходящи по цитираната разпоредба е неприложима,като в
тази насока ДОС споделя подробните мотиви на първоинстанционния
съд,към които препраща.
С решение №25/27/08.11.1993 г. на ПК при Община Добрич
/на лист 12 от гр.д.№*** г.на ДРС/ е възстановено правото на собственост на
наследници на М. З. Г. върху процесните два
земеделски имота-нива с площ *** дка /имот №*** по плана за земеразделяне/ и
нива с площ от *** дка /имот №*** по плана за земеразделяне/ в землището на с.З.,общ.Добрич,представляващи
съответно имоти с идентификатори 31067.5.9 с площ от *** кв.м и 31067.6.2 с
площ от *** кв.м по кадастралната карта на с.З. съгласно представените актуални
скици на листи 181 и 182 от гр.д.№3513/2016 г. на ДРС.
Като доказателство е приет констативен нотариален акт
№*** на ДРС /на лист 13 от гр.д.№*** г. на ДРС/,с който е признато правото на
собственост на наследниците на М. З. Г. върху двата земеделски имота,заявени за
делба.
Съгласно удостоверение за наследници от 03.09.2011 г.
на кметство-с.З. /на лист 11 от гр.д.№*** г.на ДРС/ М.З. ***,починал на ***
г.,в полза на чиито наследници са реституирани двете процесни
ниви,е баща на Т. М. З..След смъртта на М. З. Г. през 1959 г. призовани към
наследяване са синовете му А. М. З., Т. М. З. и З. М. З..
Наследници по закон на А. М. З.,починал на *** г.,са
децата му К. А. М. и Е. А. М..Видно от удостоверение за наследници /лист
125 от гр.д.№*** г.на ДРС/,Е. М. е починал през 1993 г.,като е оставил
низходящи ответниците Н.Е.А. с ЕГН **********,М.Е.А.
с ЕГН ********** и Д.Е.Д. с ЕГН **********.Другият низходящ на А.-К. А. М. е
починал на *** г.,като призовани към наследяване са децата му Н.К.А. с ЕГН **********
и М.К.Г. с ЕГН **********.Съпругата Ж. А. М. е починала на *** г.,като Н.К.А. и
М.К.Г. са единствените й наследници /така удостоверение от 15.03.2017 г.-лист
54 от гр.д.№3513/2016 г. на ДРС/.
От удостоверение за наследници от 29.01.2018 г. /на
лист 157 от гр.д.№3513/2016 г. на ДРС/ се установява,че З. М. З. е починал на ***
г. и е наследен от две дъщери-З.З.М. с ЕГН ********** и Д.З.Д. с ЕГН **********.Съпругата
му М.А.ова З. е починала на *** г.,като нейни
наследници са З.З.М. и Д.З.Д. /съгласно справка от
НБД-лист 143 от гр.д.№3513/2016 г. на ДРС/.
Както вече бе посочено по-горе,Т. М. З. е починал на ***
г. и оставил наследници-съпруга Д.З.,дъщеря С. Т. Я. и наследниците на
починалия преди наследодателя син М. Т. М.-В.М.Г. и Т.М.Е..Съгласно
удостоверение за наследници от 26.01.2018 г. /на лист 149 от гр.д.№3513/2016 г.
на ДРС/ след смъртта на С. Т. Я. през 2000 г. призовани да я наследят са съделителите П.И.М. с ЕГН ********** /дъщеря/,Х.И. Н./С./ с
ЕГН ********** /дъщеря/ и Я.Д.Я. с ЕГН ********** /съпруг/.
С нотариален акт №*** на нотариус Ю.Д.,вписан под № ***
в Нотариалната камара,с район на действие ДРС /лист 8 от гр.д.№*** г.на ДРС/
продавачите Н.Е.А. с ЕГН **********,М.Е.А. с ЕГН **********,Д.Е.Д. с ЕГН **********,
В.М.Г. с ЕГН **********,Т.М.Е. с ЕГН **********,З.З.М.
с ЕГН **********, П.И.М. с ЕГН **********,Д.З.Д. с ЕГН **********,Х.И.С. с ЕГН **********
и К. А. М. с ЕГН ********** продават на М.И.М. с ЕГН ********** двата земеделски имота.Към датата на сделката
купувачът М. няма сключен брак /така справка от НБД на лист 135 от гр.д.№*** г.
на ДРС/.
С нотариален акт №*** г. на нотариус Ю.Д.,вписан
под №*** в Нотариалната камара, с район на действие ДРС /лист 157 от гр.д.№*** г.на
ДРС/ М.И.М. продава нивата от *** дка-имот №*** /по КККР имот с идентификатор
31067.6.2./ на М.Б.Г. по време на брака й с Г.К.Г..
Видно от нотариален акт №*** на нотариус
Ю.Д.,двете ниви от *** дка и *** дка в землището на с.З. са продадени на
13.01.2003 г. на М.И.М. от част от наследниците на М. З. Г.,б.ж.на с.З.-баща на
Т. М. З.,от когото двамата ищци Т.Д.Р. и С.Д.З. черпят права в качеството им на
низходящи на преживялата му втора съпруга Д. С. З..Продавачи по договора са
всъщност повечето наследници на М. З. Г. с изключение само на Я.Д.Я. /съпруг на
С. Т. Я.-дъщеря на Т. М. З./ и ищците Т.Д.Р. и С.Д.З..С определение
№490/13.06.2019 г. /на лист 80 от делото на ДОС/ въззивният
съд указа изрично на страните,вкл. на двамата ищци Т.Р. и С.З.,да изразят
становище и да сочат доказателства в насока какво имущество е включвала
наследствената маса след смъртта на М.З. ***,и дали двете реституирани на
наследниците му ниви в землището на с.З.-предмет на делбата-изчерпват цялото
останало от горния наследодател наследство.В отговор на горните указания съделителите Т.Р. и С.З. депозират становище
вх.№6043/20.09.2019 г. /на лист 95 от делото на ДОС/,с което на практика
указанията на ДОС не са изпълнени и не са изложени никакви твърдения в
очертаната насока досежно наследствената
маса,останала от М. З. Г.,а такива са изложени досежно
наследството на Т. М. З..Дали Т.М.З. е притежавал и друго имущество освен дела
си от двете процесни ниви към датата на смъртта си е ирелевантно за приложението на чл.76 от ЗН,защото предмет
на делбеното производство по новообразуваното
гр.д.№3513/2016 г. на ДРС не е наследството на Т. М. З.,а наследството на
неговия баща М. З. Г.,на чиито наследници са реституирани по реда на ЗСПЗЗ
двете процесни ниви в землището на с.З..Представляваните
в откритото съдебно заседание на 06.11.2019 г. пред ДОС страни М.М.,М.Г. и Г.Г. са заявили чрез
процесуалните си представители,че нямат данни други имоти освен процесните две ниви да са били част от наследствената
маса,останала от М. З. Г..При това положение при липса на твърдения и
доказателства за обратното съдът приема,че делбените
земеделски имоти изчерпват наследството на последния.С договора за продажба от
13.01.2003 г. участвалите като продавачи наследници на М. З. Г. са се
разпоредили всъщност изцяло със своите наследствени дялове от наследството на
горния си наследодател.Договорът от 13.01.2003 г. не е относително
недействителен по смисъла на чл.76 от ЗН спрямо позовалите се на тази
недействителност ищци Т.Р. и С.З.,респ. и спрямо непозовалия се Я.Д.Я.,който
като неучаствал в продажбата сънаследник също се ползва от възражението по
чл.76 от ЗН,макар и изрично да не е навел такова /така определение №446 от
19.07.2017 г. по гр.д.№396/2017 г.,I г.о.,ГК
на ВКС и цитираното в него решение №63/25.05.2010 г. по гр.д.№4984/2008 г.,II г.о.,ГК на ВКС/.Заявеното от един от съделителите-необходими другари възражение по чл.76 от ЗН
ползва всички съделители,поради което по правило
съдът следва да съобрази относителната недействителност на сделка спрямо всички
съделители-сънаследници,които не са участвали в нея
като прехвърлители,макар и да не са въвели
своевременно възражение по чл.76 от ЗН.В този смисъл и произнасянето на
районния съд по възражението по чл.76 от ЗН спрямо Я.Д.Я. е допустимо.
Както бе посочено по-горе,според въззивния съд възражението е неоснователно.По силата на
закона /чл.76 от ЗН/ актът на разпореждане със сънаследствена вещ е непротивопоставим
на останалите сънаследници,освен ако с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае
за хипотеза на разпореждане по чл.212 от ЗЗД или на извършени разпореждания на
всички сънаследници със сънаследствения им дял или
разпореждането е между тях /така и т.3 от Тълкувателно решение №72/09.04.1986
г. по гр.д.№36/1985 г. на ОСГК на ВС,която не е загубила сила/.Последните
хипотези изключват приложението на чл.76 от ЗН.Възражението по чл.76 от ЗН е
неоснователно и следва да се остави без уважение,тъй като процесните
две делбени ниви изчерпват наследството от М. З. Г..Предвид
горното в случая по договора от 13.01.2003 г. е налице хипотеза на продажба на
наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД,при която сънаследниците-прехвърлители
са се разпоредили с целия си наследствен дял от останалото в наследство
имущество.
Възражението по чл.76 от ЗН е
неоснователно и следва да се остави без уважение и по отношение на втората
сделка от 11.03.2005 г.,обективирана в нотариален акт
№110/2005 г.,защото е наведено по отношение на сделка на разпореждане с една от
наследствените ниви-предмет на делбата,извършена от приобретателя
М.И.М. по предходната продажба от 13.01.2003 г.,а не по отношение на сделка на
разпореждане,осъществена от сънаследниците-съсобственици.Разпоредбата
на чл.76 от ЗН е относима само спрямо актове на
разпореждания с наследствени имоти,извършени от сънаследник.Сделката от
11.03.2005 г. не е сключена от сънаследник,а от трето на наследството лице.
След като сделката от 13.01.2003 г. не е
относително недействителна спрямо съделителите Т.Р.,С.З.
и Я.Я.,респ. същата е валидна в отношенията между
страните по нея,по силата на същата ответникът М.И.М. е придобил правото на
собственост върху наследствените дялове върху двете ниви на всички наследници
на М. З. Г.-продавачи по договора,като не е станал собственик на посоченото деривативно основание само на наследствените дялове на Т.Р.,С.З.
и Я.Я.,които не са участвали като прехвърлители.Същият
от своя страна е продал валидно на 11.03.2005 г. на ответницата М.Б.Г. по време
на брака й с Г.К.Г. съответните дялове на прехвърлителите
от нивата от *** кв.м-ПИ с идентификатор 31067.6.2 по кадастралната карта на с.З..
Навежда се от ответниците
М.М.,М.Г. и Г.Г.,че са
придобили и правото на собственост върху наследствените дялове на сънаследниците,които не са били продавачи по договора от
13.01.2003 г.,а именно Т.Р.,С.З. и Я.Я.,по давност и
то при изтичане на кратката 5-годишна придобивна
давност вследствие осъществявано добросъвестно владение върху имотите,считано
от датата на сключване на двата договора /от 13.01.2003 г. за М.М. и от 11.03.2005 г. за съпрузите Г.,които се позовават и
на присъединяване на владението на своя праводател М./.Налице
са всички предпоставки на добросъвестното владение по смисъла на чл.70 ал.1 от
ЗС по отношение на приобретателите по двата договора.Ответникът
М.М. е придобил владението върху двете ниви на правно
основание,годно да го направи собственик-договор за покупко-продажба,сключен в
предписаната от закона нотариална форма,без да знае,че праводателите
му /продавачите по сделката/ не са собственици на целите имоти,а само на ид.части от тях.Договорът
за продажба от 13.01.2003 г. е действително правно основание по смисъла на
чл.70 ал.1 от ЗС.Продажбата на чужда вещ не води до нищожност на сделката.Не е
нищожна и продажба,извършена в нарушение на разпоредбата на чл.76 от ЗН.Такава
продажба е относително недействителна спрямо сънаследника,позовал се на горното
нарушение,но в отношенията между страните по договора последният е валиден и
поражда целяното правно действие.Ако продажбата бъде
обявена за относително недействителна на основание чл.76 от ЗН спрямо
сънаследника,позовал се на тази недействителност,владението,основано на тази
продажба,няма да бъде добросъвестно,респ. приобретателят
по тази сделка не може да се позове на кратката придобивна
давност спрямо този сънаследник /така решение №221 от 13.01.2014 г. по
гр.д.№2033/2013 г.,І г.о.,ГК на ВКС/.Процесният
договор от 13.01.2003 г. обаче не е относително недействителен по смисъла на
чл.76 от ЗН,за което се изложиха съображения по-горе.
Така с оглед горните констатации,че процесната продажба от 2003 г. не е нищожна,нито
относително недействителна спрямо ищците по делото и съделителя
Я.Я.,както и че при сключване на договора купувачът М.
не е знаел,че придобива част от нивите от несобственици,следва да се приеме,че
последният е придобил собствеността върху останалите ид.ч.
от имот с идентификатор 31067.5.9 с площ от *** кв.м по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност и то чрез кратката петгодишна
давност предвид добросъвестността на владението му.Не е спорно по делото,че от
датата на сключване на договора за продажба-13.01.2003 г.-именно М.М. е във владение на горната нива и упражнява фактическата
власт върху нея с намерение за своене,което се
предполага от съзнанието за придобиване на собствеността върху цялата нива още
чрез договора за продажба.Свидетелите Т. К. и В. М. потвърждават
непротиворечиво,че първоначално М.М. обработвал
закупените земи лично около две години,а след това след продажбата на едната
нива през 2005 г. отдавал другата под аренда,т.е. същият е осъществявал
фактическа власт първо лично,а впоследствие чрез трето лице по облигационно
правоотношение.Владението му било спокойно,непрекъснато и несмущавано,като
никой през целия период до предявяване на настоящите искове за делба не
предявил претенции за собствеността и владението върху земите.До предявяване на
делбените искове на 05.01.2012 г. са изтекли повече
от пет години добросъвестно владение в полза на купувача М. /петгодишният срок
изтича на 13.01.2008 г./.Така М.М. се легитимира
понастоящем като собственик на цялата процесна нива с
идентификатор 31067.5.9 по к.к. с площ от *** кв.м.На
11.03.2005 г. М. се е разпоредил с другата нива от *** кв.м-ПИ с идентификатор
31067.6.2 по кадастралната карта на с.З.-в полза на съпрузите М. и Г. Г..Последните
са придобили по силата на договора за продажба в режим на СИО правото на
собственост върху притежаваните изначално от наследниците на М. З. Г.-прехвърлители по предходния договор за продажба от
13.01.2003 г. дялове.Останалите ид.части от нивата са
придобили на оригинерно основание-кратка придобивна давност,тъй като и по отношение на тях са налице
всички предпоставки за това-осъществено добросъвестно владение по
съображенията,изложени по-горе относно М.М.,през
периода от 11.03.2005 г. до датата на предявяване на делбените
искове 05.01.2012 г. /повече от 5 години владение/.За осъществяваното от тях
спокойно и непрекъснато владение при упражняване на фактическа власт чрез трети
лица /арендатори/ споделят свидетелите А. П.и К.Г..
При положение,че делбените
имоти понастоящем не са съсобствени между страните,а
техни изключителни собственици са М.М. /на нивата от ***
кв.м/ и съпрузите М. и Г. Г. /на нивата от *** кв.м/,исковете за делба на двете
ниви се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид изложеното първоинстанционното
решение се явява изцяло неправилно и следва да бъде отменено,като възраженията
по чл.76 от ЗН и предявените делбени искове относно
горните две ниви следва да бъдат отхвърлени.
При отхвърляне на исковете ищците Т.Р. и
С.З. нямат право на разноски за двете инстанции до момента и такива не следва
да им се присъждат.Право на разноски имат ответниците
на основание чл.78 ал.3 от ГПК,като такива следва да се присъдят за двете първи
и двете въззивни инстанции до момента на тези от
тях,които изрично са ги претендирали,а именно в полза на М.И.М. и на съпрузите М.
и Г. Г..Останалите ответници не са претендирали
разноски.
В полза на М.М.
се следват разноски за първата инстанция-150 лв адвокатско
възнаграждение по гр.д.№*** г. на ДРС съгласно договор за правна защита и
съдействие на лист 152 от цитираното дело,респ. за втората инстанция-40 лв държавна такса за въззивно
обжалване+1,50 лв банкова такса /пл.нар. на лист 5 от
в.гр.д.№439/2018 г. на ДОС/ и 25 лв държавна такса за
въззивно обжалване + 1,50 лв
банкова такса /пл.нар. на лист 5 от в.гр.д.№259/2016 г. на ДОС/-общо за въззивна инстанция 68 лв.
В полза на М. и Г. Г. следва да се
присъдят разноски в размер на 406 лв за първата
инстанция /вкл. 400 лв адвокатско възнаграждение
съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 202 от гр.д.№*** г. на
ДРС;5 лв държавна такса за издаване на
удостоверение-лист 246 от гр.д.№*** г. на ДРС и 1 лв
държавна такса за препис-лист 114 от гр.д.№3513/2016 г. на ДРС/ и в размер на
877,60 лв за въззивната
инстанция /вкл.40 лв държавна такса за въззивно обжалване+1,50 лв
банкова такса-лист 6 от в.гр.д.№439/2018 г. на ДОС;9,60 лв
държавна такса за преписи-лист 115 от в.гр.д.№274/2019 г. на ДОС;400 лв адвокатско възнаграждение-договор на лист 119 от
в.гр.д.№274/2019 г. на ДОС;25 лв държавна такса за въззивно обжалване+1,50 лв
банкова такса-лист 6 от в.гр.д.№259/2016 г. на ДОС и 400 лв
адвокатско възнаграждение-договор на лист 44 от в.гр.д.№372/2016 г. на ДОС/.Не
следва да им се присъжда сумата от 4,81 лв,платена за
пощенска услуга по в.гр.д.№372/2016 г. на ДОС,доколкото от представените
товарителница и обратна разписка не става ясно нито какви документи,нито по кое
дело са изпратени.
Ищците Р. и З. следва да бъдат осъдени
да заплатят и държавна такса по делото по исковете за делба на основание чл.9
от ТДТКССГПК в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №352/23.04.2018 г. по
гр.д.№3513/2016 г. на Добричкия районен съд и решение №1073/16.11.2018 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение по гр.д.№3513/2016 г.
на Добричкия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията /възраженията/ по чл.76 от ЗН за признаване за установено по
отношение на Н.Е.А. с ЕГН **********,М.Е.А.
с ЕГН **********,Д.Е.Д. с ЕГН **********,В.М.Г. с ЕГН **********,Т.М.Е. с ЕГН **********,З.З.М. с ЕГН **********,П.И.М. с ЕГН **********,Д.З.Д. с ЕГН **********,Х.И.С.
с ЕГН **********,Н.К.А. с ЕГН **********,М.К.Г. с ЕГН **********,М.И.М. с ЕГН **********,М.Б.Г.
с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********,че спрямо Т.Д.Р. с ЕГН **********,С.Д.З.
с ЕГН ********** и Я.Д.Я. с ЕГН ********** са относително недействителни
следните актове на разпореждане:
- договор за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №*** на
нотариус Ю.Д.,*** действие ДРС,който акт е
вписан в СВп.-Добрич под акт №***, ,с който Н.Е.А. с
ЕГН **********, М.Е.А. с ЕГН **********,Д.Е.Д.
с ЕГН **********,В.М.Г. с ЕГН **********, Т.М.Е. с ЕГН **********,З.З.М. с ЕГН **********,П.И.М. с ЕГН **********, Д.З.Д. с ЕГН
**********,Х.И.С. с ЕГН **********,К. А. М. с ЕГН **********, продават на М.И.М.
с ЕГН ********** имот №*** по КВС на с.З.,община Д.,сега имот с идентификатор
31067.5.9 по кадастралната карта,и имот №*** по КВС на с.З.,община Д.,сега имот
с идентификатор 31067.6.2 по кадастралната карта,и
- договор за покупко-продажба,обективиран
в нотариален акт №*** г. на нотариус Ю.Д.,*** действие ДРС,който акт е вписан в
СВп.-Добрич под акт №***, ***,с който М.И.М. с ЕГН ********** продава на М.Б.Г. с
ЕГН ********** по време на брака й с Г.К.Г. с ЕГН ********** имот №*** по КВС
на с.З.,община Д.,сега имот с идентификатор 31067.6.2 по кадастралната карта.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Д.Р. с ЕГН ********** *** и С.Д.З.
с ЕГН ********** *** срещу П.И.М. с ЕГН **********,Х.И. Н.с ЕГН **********,Я.Д.Я.
с ЕГН **********,В.М.Г. с ЕГН **********,Т.М.Е. с ЕГН **********,Н.К.А. с ЕГН
**********,М.К.Г. с ЕГН **********,Н.Е.А.
с ЕГН **********,М.Е.А. с ЕГН **********,Д.Е.Д. с ЕГН **********,Д.З.Д. с ЕГН **********,З.З.М. с ЕГН **********,М.И.М. с ЕГН **********,М.Б.Г. с ЕГН **********
и Г.К.Г. с ЕГН ********** искове за делба на следните недвижими имоти:
- недвижим имот,находящ се в
землището на с.З.,община Д.,м. К.,представляващ имот с идентификатор 31067.5.9
по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед №
РД-18-259/24.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ от ***
кв.м.,трайно предназначение на територията: земеделска;начин на трайно
ползване:нива;категория на земята при неполивни условия:3;номер на предходен
план:***,при съседи: 31067.5.76, 31067.5.32, 31067.5.31, 31067.5.101,
31067.5.100, 31067.4.107, 31067.5.74, 31067.5.75;
- недвижим имот,находящ се в
землището на с.З.,община Д.,м. ***,представляващ имот с идентификатор 31067.6.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед №
РД-18-259/24.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ от ***
кв.м.,трайно предназначение на територията: земеделска;начин на трайно
ползване:нива;категория на земята при неполивни условия:3;номер на предходен
план:***,при съседи: 31067.6.106, 31067.6.3, 31067.6.1, 31067.6.34, 31067.6.35.
ОСЪЖДА Т.Д.Р. с ЕГН ********** *** и С.Д.З. с ЕГН **********
*** да заплатят на М.И.М. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв /сто и
петдесет лева/ и сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 68 лв
/шестдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА Т.Д.Р. с ЕГН ********** *** и С.Д.З. с ЕГН **********
*** да заплатят на М.Б.Г. с ЕГН ********** и Г.К.Г. с ЕГН **********,***
първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 406 лв /четиристотин и шест лева/ и сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
877,60 лв /осемстотин седемдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Т.Д.Р. с ЕГН ********** *** и С.Д.З.
с ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на Добричкия окръжен съд държавна
такса за водене на делото по исковете за делба в размер на 100 лв /сто лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.