РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Благоевград, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101517 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от И. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., вх. А, чрез адв. П. Й. Н. – АК Варна срещу „НЕТКРЕДИТ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3
(Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х..
Ищецът твърди, че на 27.07.2024 г. между него и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 202407271038260102. По силата на Договора ответното дружество
се задължава да предостави на кредитополучателя И. Д., потребителски кредит под формата
на заем в размер на 2000лв. /две хиляди лева/, а кредитополучателя И. Д., се задължава да
върне предоставената сума в срок до 28.07.2025 г., на 12 месечни вноски, при лихвен
процент по кредита в размер на 40, 06 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 48,
29 %. Общата дължима сума, която И. В. Д. следва да върне е в размер на 2460 лв. /две
хиляди четиристотин и шестдесет лева/, от които 2000 лв. главница и 460 лв. - лихва, при
условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до
28.07.2024 г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция,
която да бъде в размер на 2460 лв. със срок на валидност до 29.07.2025 г., съгласно чл.4, ал.З
от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл. 4, ал. 3, съгласно чл. 6, ал. 1 от
Договора, И. В. Д. дължи на Кредитора „Неткредит” ООД неустойка в размер на 1 608 лв.
/хиляда шестстотин и осем лева/. В чл. 6, ал. 1 от Договора е посочено, че при непредставяне
на гаранция по чл. 4, ал. 3, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
1608 лв. В ал. 2 се посочва, че неустойката се начислява на месец, като в ал. 3 се уточнява, че
ако срокът, за който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни
вноски, неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка. В ал. 4
е предвидено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без
осигурена гаранция, като тя се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
кредита. Излага подробни правни съображения, на които основава твърдението си за
1
нищожност на процесния договор за кредит съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, като твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Към датата
на подаването на исковата молба в съда, И. Д. е заплатил сума в размер на 3775, 25 лв., от
които 2000 лв. главница, 460, 00 лв. лихва, а с разликата до 3775, 25 лв. е платила неустойка
в размер на 1315, 25 лв.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
„НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК ********* да му заплати сумата в размер на 1 315, 25 лв. /хиляда
триста и петнадесет лева и 25 ст./, представляваща платена без основание недължима сума,
претендирана като неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл.
4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202407271038260102/27.07.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателно заплащане
на задължението. Претендира сторените по делото съдебни разноски.
В законоустановения срок и на основание чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника, в който се изразява становище за допустимост на исковата претенция, като
същата се признава по смисъла на чл. 237, ал. 1 ГПК, в подкрепа на което се прилага
платежно нареждане за заплатена по посочената в искова молба сума в общ размер на 1 390,
45 лева, от които 1 315, 25 лева - недължимо платена неустойка, 22, 59 лева - обезщетение за
забава, начислено върху претендираната сума за периода от депозиране на исковата молба
(09.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането (28.07.2025 година); 52, 61 лева -
заплатена държавна такса. Прави се възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и се иска същото да бъде
определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от минималните
размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи
такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. 3
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже че на ответника е
платил сумата от 1315, 25 лева без основание т.е. че към настоящия момент ответникът
следва да върне тази сума, тъй като не му се дължи. Достатъчно е само да твърди, че
ответникът не му е върнал процесната сума.
Ответникът следва да докаже всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе
си изгодни правни последици - в частност следва да докаже, че към момента е налице
основанието за получаване на сумата или че е върнал процесната сума на ищеца, както и
своите възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
Ответникът признава иска и с отговора на исковата молба е представил платежно
нареждане от 28.07.2025г. за заплатена по посочената в искова молба сума в общ размер на 1
390, 45 лева, от които 1 315, 25 лева - недължимо платена неустойка, 22, 59 лева -
обезщетение за забава, начислено върху претендираната сума за периода от депозиране на
исковата молба (09.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането (28.07.2025
година); 52, 61 лева - заплатена държавна такса.
Предвид направеното плащане в хода на процеса, исковете – предмет на
производството следва да бъдат отхвърлени, доколкото процесните вземания са погасени
чрез реално изпълнение от ответника.
2
По разноските:
Текстът на чл. 78, ал. 2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се
възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което независимо
от извънсъдебното поведение на ответника преди узнаване за делото, когато той не признава
иска, то той дължи и съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (арг. от Определение
№ 330 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г). В хипотезата при която ответникът
плати в хода на производството претендираните от него с исковата молба суми, за ищеца
остава възможността да оттегли или да се откаже от предявения от него иск и
производството по делото да бъде прекратено или да получи от съда решение, с което
предявеният от него иск да бъде отхвърлен. Независимо от направения от ищеца избор на
възможно процесуално действие, последиците свързани с отговорността за разноски за
ответника следва да бъдат идентични. Ответникът е платил и разноските с посоченото по –
горе плащане на сумите по исковете на ищеца и за внесена дължима държавна такса, поради
което следва да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнагарждение в размер на 430,
00 лева. Релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца е неоснователно, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за
адвокатска работа.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., вх. А, чрез адв.
П. Й. Н. – АК Варна срещу „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от
И. Н. Х. иск за осъждане на ответника „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК ********* да му заплати
сумата в размер на 1 315, 25 лв. /хиляда триста и петнадесет лева и 25 ст./, представляваща
платена без основание недължима сума, претендирана като неустойка за непредставяне на
гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит №
202407271038260102/27.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателно заплащане на задължението, поради погасяването
им чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3 (Литекс Тауър), ет.
10, представлявано от И. Н. Х. да заплати на И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., вх. А,
чрез адв. П. Й. Н. – АК Варна сумата в размер на 430, 00 за разноски по делото за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3