Мотиви към решение № 85 от
9.12.2019 г. по АНХД № 328 по описа за 2019 г. на РС Н..
С постановление № 929/19 от
24.10.2019 г. Новопазарската районна прокуратура е направила предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Б.М.Х. *** за това, че на 29.07.2019 г., около 00,50 ч. в гр. Н.,
обл. Ш.ска, по ул. „***“ е управлявала моторно превозно средство /лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. № ***/, без съответното свидетелство за управление, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена му със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
15-0869-000376/21.07.2015 г. на Началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Ш. –
престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Обвиняемият не отрича изложените в
постановлението на прокурора факти, но твърди, че се е наложило той да
управлява автомобила, тъй като преди това шофирала съпругата му, на която по
време на път прилошало. Изразява съжаление за стореното и моли съдът да му
наложи глоба в минимален размер.
След като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Б.М.Х. ***. На 29.07.2019 г., около 00,50 часа, той се е движил в
гр. Н., обл. Ш., по ул. “***”, управлявайки лек автомобил “Пежо 206“ с рег. № ***,
когато бил спрян за проверка от полицейските служители, свидетелите Й.Н.Ф., П.С.П.
и К.Д.К., които изпълнявали задълженията си по контрол на движението по
пътищата и по този повод спряли обвиняемия за проверка. В хода на извършената
полицейска проверка те установили, че обвиняемият Б.Х. управлява лекия
автомобил, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Те извършили съответната справка и установили, че свидетелството за
управление на обвиняемия е било отнето временно със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 15-0869-000376/21.07.2015 г. на Началника
на сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Ш., до заплащане на дължими от обвиняемия
глоби. Тъй като въпросните глоби не били
платени от страна на обвиняемия, свидетелството не му било върнато.
Установявайки тези обстоятелства, свидетелят Й. Ф. съставил на Б.М.Х. акт за
установяване на административно нарушение.
Така описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства: Акт № 63318/29.07.2019
г., ЗППАМ № 15-0869-000376/21.07.2015 г. на Началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР
гр. Ш., справка за нарушител от региона, както и от свидетелските показания на
разпитаните свидетели Й.Ф. и К.К., както и от разпита на неговата съпруга М.К.Х.,
разпитана в качество на свидетел. Всички тези доказателства категорично сочат,
че с деянието си обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Той е
управлявала МПС без да притежава свидетелство за управление в срока на
изтърпяването на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството му. От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл,
защото обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
В обясненията си обвиняемият не отрича, че на 29.07.2019 г. е
управлявал моторно превозно средство. Той твърди обаче, че тогава пътувал със
съпругата си и ходили на гости в с. В., обл. Ш.. На връщане от въпросното село,
шофирала съпругата му, тъй като обвиняемият нямал свидетелство за управление.
Но по пътя й прилошало. Тя имала заболяване на сърцето и получила аритмия.
Започнала да се задушава и тогава обвиняемият решил той да шофира, за да се
приберат по-бърдо в гр. Н.. Тези, заявени от обвиняемия факти, се потвърждават
изцяло от неговата съпруга – свидетелката М.К.Х.. Съдът обаче не дава вяра на
тези твърдения, тъй като, от една страна свидетелката, като съпруга на
обвиняемия, се счита заинтересована от изхода на делото и от това да изложи
оневиняващи го обстоятелства. От друга страна, в показанията на полицейските
служители, извършили проверката на обвиняемия, не се споменава при проверката
подобни обстоятелства да са им били заявени, било от самия обвиняем, било от
съпругата му. Въпрос в тази насока на двамата полицейски служители бе изрично
поставен и никой от тях не потвърди във вечерта на проверката да е било
съобщено, че свидетелката е с криза и е бил налице спешен случай. Същевременно,
дори да се приеме, че тези факти действително са се осъществили, то съдът
счита, че те не могат да оневинят обвиняемия, тъй като, дори да се приеме, че в
случая се касае за крайна необходимост, то самото отбягване на опасността в
случая, осъществява състав на престъпление. Ето защо тези факти могат да се
считат само за смекчаващи вината на обвиняемия такива, но не и за оневиняващи
го обстоятелства.
Предвид гореизложеното и считайки обвинението за доказано безспорно,
съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.
3, във вр. с ал. 1 от НК.
Наказанието, което се предвижда за
извършеното от обвиняемата деяние е от 1 до 3 години лишаване от свобода и
глоба от 200 лв. до 1000 лв. Видно от приложената по делото справка за съдимост
на обвиняемия, той е осъждан, но реабилитиран по право, т.е. към момента на
деянието е с чисто съдебно минало. Същият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ от общата част на НК. Затова по отношение на Б.М.Х.
са налице условията на чл. 78а от НК, поради което и съдът, след като го призна
за виновен, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът наложи административното
наказание в минималния му размер, отчитайки тежестта на деянието и превеса на
смекчаващите вината на обвиняемия обстоятелства – чистото му съдебно минало,
оказано съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина, както
на досъдебното производство, така и на съдебното следствие, както и
обстоятелството, че обвиняемият е в затруднено материално положение – същият е
безработен. Ето защо съдът наложи минималния размер на наказанието глоба.
Обвиняемият бе осъден и да заплати направените по делото разноски в
размер на 10 лева по сметка на РС Н..
В този смисъл съдът постанови
решението си.
11.12.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: