№ 1590
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430102336 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от В. И. В. и Д.
И. В. против ***, ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с искане от ищците да постанови решение, с което да
признае по отношение на ***, че В. И. В. с ЕГН ********** и Д. И. В. с ЕГН
**********, са собственици по давност и наследство на имот с
идентификатор ***, актуван като общински съгласно Заповед на директора на
ОД Земеделие по чл.45в ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение
на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ № РД-05-от 13.01.2010г.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна. В отговора се посочва, че процесният недвижим имот с
идентификатор *** е с площ 1419 кв.м, т.е. налице е съществена разлика в
индивидуализиращите данни спрямо описаните в нотариалния акт имоти.
Налице е твърдение, подлежащо на доказване по общия ред, че процесният
имот е остатъчна част от двата имота, описани в нотариалния акг от 1963 г.
Освен двамата ищци, наследодателят М. М.Г. е оставил още 14
/четиринадесет/ други свои законни наследници и то към предишен момент
12.11.2024 г.. когато е издадено приложеното към ИМ удостоверение за
1
наследници. Част от тези лица са в доста напреднала възраст, т.е. няма
безспорно доказателство относно настоящия действителен кръг от законни
наследници на бившия собственик на имота.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното: Правната квалификация на предявения
иск е по чл.124, ал.1 ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Основателността на предявения положителен
установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК предполага
установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване на
твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение у съда в
надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост
факти. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което
има за предмет установяването на такива факти, които изключват
възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават
сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват
пълното им доказване.
Фактическият състав на придобивната давност на чл.79 ал.1 ЗС по
отношение на претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и
пряко доказване в процеса. За да се признае на едно физическо лице правото
на изключителна собственост по отношение на един недвижим имот,
разпоредбата на закона установява, че претендиращият следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение
на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик
/аnimus/, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Владението е законно, когато съдържа 6 признака: постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена /чл.68 и сл. ЗС/.
Безспорно в хода на делото е установено, че ищците разполагат с НА от
2
1963 година за право на собственост върху два парцела по тогавашната
терминология, към настоящия момент урегулирани поземлени имоти в
землището на село ***. Установено е, че ищците са наследници на общия
наследодател, в чиято полза е издаден констативен НА за тези два имота през
1963 година. От показанията на свидетелите се установява, че след смъртта
на общия наследодател те са продължили да ползват и обработват този имот,
като същият междувременно е и застроен. От заключението на вещото лице се
установява, че теренът на процесния поземлен имот частично попада
визуално по-малко от половината върху площта на някогашния парцел ІХ,
която е описана в НА от 1963 г. *** няма никакви намерения да
национализира частни имоти. В случая за този имот има съставен акт за
общинска собственост на база отделна друга административна процедура,
който е проведена в Областна дирекция „Земеделие“ по реда на ЗСПЗЗ и
правилника за нейното приложение. От законово определения
административен орган ОД „Земеделие“ и специално назначена от директора
на този орган комисия, процесният имот е квалифициран като земеделска
земя, за която няма подадени заявления за възстановяване на собственост,
поради което същата е приета като такава по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Включен е
в протоколното определение на комисията от 04.12.2009 година, което е
одобрено с последваща заповед на директора ОД „Земеделие“. В резултат на
тази административна процедура са определени имоти на територията на
Общината, които следва да се преведат за стопанисване на *** и след влизане
в сила на КВС ex lege Общината придобива права на собственик върху такива
имоти. Това е единствената причина Община Плевен, получавайки това
влязло в сила протоколно решение на комисията, да състави акт за общинска
собственост на имота. Общината нито има правомощията, нито има
задължението да следи дали този имот е бил включен в ТКЗС или други
стопанска организация, дали и кой владее този имот към момента по
възстановяване на собственост. Дали този имот е застроен, на какво основание
и има ли строителни книжа, изобщо на тези сгради, които се намират в имот,
квалифициран като нива във въпросното протоколно решение. Въз основа на
това решение обаче имотът е актуван с акт за общинска собственост.
Нормативната база позволява на всяко заинтересовано лице да поиска
преразглеждане на решението на комисията, когато бъдат открити законови
нарушения или нови обстоятелства, или нови писмени доказателства. Ищците
3
са проявили пасивност по делото, като не са заявили по никакъв начин
своите права тогава и в едногодишния срок, който е предвиден в правилника
до предявяването на исковата молба 20-25 години по-късно. *** с
действията си, спазвайки изискванията на закона по никакъв начин не е
станала причина за завеждане на този спор.
Ищците притежават по давност и наследство дворно място, находящо
се в ***, което през годините първоначално баща им, а впоследствие и те са
използвали за гледане на животни. Сегашният идентификатор на имота е ***.
с трайно предназначение на имота: земеделска и начин на трайно ползване:
нива.
Първоначално дворното място е било собственост на дядото М. М. Г. и
съгласно нотариален акт от 1963 г. представлява празно дворно място с площ
от 3720 кв.м., съставляващо парцел IX в стр. кв. 48 по плана на селото. През
годините този голям парцел е бил разделен на няколко по- малки и някой от
тях продадени. Дворното място, което ползват в момента е част от този голям
парцел и е било дадено като наследство от М. М. Г. на неговата дъщеря П.
М.ва П.. След нейната смърт през 1974г., имотът е продължил да се ползва от
нейния син И. В. Т., който до смъртта си през 2019г. е построил няколко
стопански сгради за нуждите на стопанството си, в които е гледал крави и
други животни. В момента имотът се ползва от В. И. В.. Имотът никога не е
отнеман от ищците, ползван е от тях непрекъснато от десетилетия. През 2023г.
със съдействието на геодезист, са нанесли сградите в кадастъра. Заповедта на
Началника на СГКК-Плевен е получена от Общината, но няма възражение от
нейна страна и сградите са нанесени, съгласно Заповед № 18-
8613/31.07.2023г. В края на същата година, са подали заявление до *** с
искане за издаване на Удостоверение на търпимост, но от Общината са
отговорили, че такова може да иска само собственик на земята. По повод
снабдяването с документи ищците са разбрали, че имотът е актуван като
общински, тъй като не е заявен за възстановяване по Закона за собствеността
и земеделските земи в определения срок, поради което след приключване на
процедурата по възстановяване на земеделските земи е предаден на общината
и актуван на основание Заповед на директора на ОД Земеделие по чл.45в ал.7
от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19 ал.2 от
ЗСПЗЗ № РД-05-от 13.01.2010г.
4
Поземленият имот със сегашен идентификатор *** незаконосъобразно е
актуван като общински, тъй като същият никога не е бил отчуждаван, не е
внасян в ТКЗС или АПК и до този момент не са получавали уведомления от
общината за промяна в плана или на предназначението на имота. От 1963г. до
сега имотът се полза само като дворно място от В. В. и неговите родители. В
него са изградени 4 селскостопански сгради, прекарано е вода и ел. ток,
плащани са редовно данъци. Имотът, подробно описан в нот. акт №76, т.2,
дело №502/1963г. не попада в категорията на земите, които се възстановяват
по реда на чл.10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи и не би могъл да бъде включен в земите, които се предоставят на
общините за ползване, съгласно по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Следователно, *** няма
основание да актува процесния имот като общинска собственост, тъй като по
отношение на същия са неприложими разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съседният на ищците имот с идентификатор 87597.202.5, актуван с Акт за
частна общинска собственост №41030 от 20.04.2015г., който също е бил час от
имот, описан в същия нот. акт №76, т. втори, дело №502/1963г. е признат от
Плевенския районен съд по гр.д.№3998/23г. за собственост на наследниците
на Г.П.П., с мотив, че тъй като процесният имот никога не е отнеман от
собствениците, респ. техния наследодател, то имотът никога не е и подлежал
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите
по чл.19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост.
Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не
може да придобие правото на собственост.
Допусната е съдебнотехническа експертиза и след запознаване с
регулационните планове на *** от 1926г. е изслушано и прието заключение
по задачата: Като се наложат регулационните планове от 1926г., 1971г. и
2000г., планът за земеразделяне от 1995г. и действащата кадастралната карта
на селото, да се отговори: Част ли е имотът с идентификатор ***, от имота по
*** и съвпада ли с актувания като общински, съгласно Заповед на директора
на ОД Земеделие по чл.45в ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно
решение на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ № РД-05-от 13.01.2010г.
Отчуждаван ли е имотът и имало ли е отчуждителна процедура относно него.
Внасян ли е имотът в ТКЗС или АПК.
След запознаване с приложените по делото документи, документите и
5
плановете, съхранявани в ***, назначената съдебно-техническата експертиза е
установила следното:
С нотариален акт №76, том т. II, дело №520/ 1963год, М. М. Г. е признат
за собственик на: 1. Празно дворно място от 2286 кв.м., съставляващо парцела
VIII-291 в стр. кв.48 по плана на с. ***, при съседи: улица, и общинска мера И.
С.П. и М. М. Г. и 2. Празно дворно място от 3720 кв.м., съставляващо парцела
IX в стр. кв.48 по плана на с. ***, при съседи: от две страни улица и общинска
мера и молителя М. М. Г. с парцела VIII. Към този момент е действал
застроителен план, одобрен със Заповед № 1681/ 1926 год. Със заповед
№1009/1971год. на Председателя на Общински народен съвет Плевен е
одобрен идейно застроителният, общия регулационен и напречните профили
на улиците на с. ***, съгласно който УПИ IX кв,48 не съществува и е извън
регулация, но попада в обхвата на имот с кадастрален №406.
С акт за частна общинска собственост №41795/26.09.2016год. е актуван
поземлен имот с №202008, с площ 1419кв.м., находящ се в местността „Край
село“, в землището на с. ***, с НТП нива, трета категория, при граници: ПИ
202007-представляващ нива на Г. М.в М., 202009- представляващ нива на
наел. На М. М. Г., 000432-представляващ общинско пасище.
Със Заповед №РД-15-1398/2000год. на кмета на *** е одобрено
попълване на кадастралния план на с. ***, както и застроителен и
регулационен план на селото, съгласно който УПИ IX кв.48 също не
съществува и е извън регулация, но голяма част от имота попада в УПИ Ш-
753, кв.48А.
Имот с кадастрален №406 е разделен на четири имота.
В конкретния случай УПИ УПИ IX, кв.48 по нотариален акт №76, том т.
II, дело №520/ 1963год. граничи от двете страни с улица, общинска мера на юг
и с УПИ VIII на М. М. Г.. Имот с №202008 по №41795/26.09.2016год..граничи
на север с ПИ 202009- представляващ нива на наел. На М. М. Г., на изток и на
юг с ПИ 000432- представляващ общинско пасище и на запад с ПИ 202007. От
разпита на свидетелите и приетото заключение са доказани фактите
относно владението и неговата продължителност. Твърденията в исковата
молба се установяват от представените писмени доказателства - HOT. акт
№76, т.2, дело №502/1963п; Удостоверение за наследници от 12.11.2024г.;
Скица №887/17.07.2013г.; Скица №682/29.05.2013г.; Скица на поземлен имот
6
№ 15-913285/24.08.2023г. Уведомление, изх.№ 24-23558/31.07.2023г., ведно
със заповед № 18- 8613-31.07.2023г.; Удостоверение за данъчна оценка №
Д0015988/19.09.2023г.; Удостоверение за данъчна оценка
№**********/04.02.2004г. Служебна бележка от Кметство *** общ.Плевен;
Разрешително №48/13.04.1998г. от „Електроснабдяване“ Плевен; .Решение
№905/04.07.2024r.no гр.д.№ 3998/2023г. Заповед на директора на ОД
Земеделие по чл.45в ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на
комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ № РД-05-от 13.01.2010 г. или Акта за
общинска собственост относно имот с идентификатор *** и др.
От събраните по делото доказателства, както и от назначената по делото
техническа експертиза, е категорично установено, че дворното място е било
собственост на М. М. Г. и съгласно нотариален акт от 1963 г. представлява
празно дворно място с площ от 3720 кв.м., съставляващо парцела IX в стр. кв.
48 по плана на селото. Дворното място е било част от по-голям парцел и е
било дадено като наследство от М. М. Г. на неговата дъщеря П. М.ва П..
Вещото лице е заявило, че не е провеждана отчуждителна поцедура за него и
същият не е бил включен в трудовокооперативни земеделски стопанства.
Съгласно изслушаните гласни доказателства, след смъртта на П. П. -
баба на ищците, имотът е продължил да се ползва от нейния син И. В. Т.,
който до смъртта си през 2019г. е построил няколко стопански сгради за
нуждите на стопанството си, в които е гледал крави и други животни.
Категорично е установено, че имотът никога не е отнеман от владението
както на наследодателя И. Т., така и от в момента ползващия го В. В.. От
1963г. до сега имота се полза само като дворно място от В. В. и неговите
родители. В него са изградени 4 селскостопански сгради, прекарано е вода и
ел. ток, плащани са редовно данъци.
С оглед безспорно установените по делото факти, съдът приема, че
имотът със сегашен идентификатор *** незаконосъобразно е актуван като
общински, тъй като същият никога не е бил отчуждаван, не е внасян в ТКЗС
или АПК и до този момент са получавани уведомления от общината за
промяна в плана или на предназначението на имота.
С оглед горното, същият не е подлежал на възстановяване по реда на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, респективно не е
следвало да бъде включван в земите по чл.19 от същия закон. Съгласно чл.10
7
от ЗСПЗЗ, възстановяването на собствеността върху имоти се извършва само
по отношение на тези, собствеността върху които е била отнета или без да
бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на
имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са
били обработвани от тях или не. В конкретния случай не може да се приложи
реституционното производство, предвидено в ЗСПЗЗ.
Процесният имот неправилно е включен в списъка по чл.19 от ЗСПЗЗ,
тъй като в този списък са само земи, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона
срок т.е това са само тези земеделски земи, които са били включени в ТКЗС,
ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
С оглед гореизложеното, съдът следва да постанови решение, с което
да признае по отношение на ***, че В. И. В. с ЕГН ********** и Д. И. В. с
ЕГН ********** са СОБСТВЕНИЦИ по давност и наследство на имот с
идентификатор ***, актуван като общински с Акт за частна общинска
собственост №41795 от 26.09.2016г.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищците
разноските в производството, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на ***, ***, Представител доктор В. Венциславов Х. - кмет на
***, чрез *** В. Н., че В. И. В., ЕГН **********, Настоящ адрес с. ***,
*** и Д. И. В., с ЕГН **********, село ***, ***, са собственици по
давност и наследство на имот с идентификатор ***, актуван като общински,
съгласно Заповед на директора на ОД Земеделие по чл.45в ал.7 от ППЗСПЗЗ,
одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ № РД-
05-от 13.01.2010г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.
8
И. В. с ЕГН ********** и Д. И. В., с ЕГН **********, направените разноски
по делото в общ размер на сумата от 560 лв. за възнаграждение на вещо
лице, 50 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
1346,84 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9