РЕШЕНИЕ
№ 289/15.05.2019г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито
заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян адм.
дело № 1027 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) ), във
връзка с чл. 124 Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е
по жалба на Д. Д. Д.от гр. Хасково, подадена от пълномощник с посочен съдебен
адрес ***, против Заповед № ЧР-59 от 12.10.2018г. на кмета на Община Хасково, с
която на основание чл.12, ал.1, изр. 1 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ
правоотношение, считано от 15.10.2018г.
В жалбата се
навеждат доводи за издаване на оспорения административен акт при нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на
закона и при несъответствие с целта му. Твърди се, че при издаване на акта
органът нарушил чл.35 от АПК, тъй като не съобразил обстоятелствата, че
първоначално оспорващата сключила трудов договор №100/24.03.2016г., на
основание чл.68, ал.1, т.4 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ – до провеждане на
конкурс, ведно със 6-месечен срок на изпитване. По силата на този договор
изпълнявала длъжността „Началник ГРАОН“, като това било в нарушение на
Класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно който тази длъжност
била определена за заемане по служебно правоотношение. Другото обстоятелство,
което не било съобразено било, че определеният по трудовия договор изпитателен
срок изтекъл на 24.09.2016г. и трудовото правоотношение продължило до
09.10.2017г., когато след спечелен конкурс било прекратено на неправилно правно
основание. Не било взето предвид и това, че служебното правоотношение
възникнало със заповед №19/05.10.2017г., считано от 09.10.2017г., и с нея бил
определен срок за изпитване от 1 година, като същото било прекратено на
основание чл.12, ал.1 от ЗДСл без да били изложени мотиви и основания. Въз
основа на твърдените за нарушени обстоятелства в жалбата се формират изводи в
насока незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място се сочи, че не
е налице основанието на чл.12, ал.1 от ЗДСл за издаването на акта, който бил
издаден и връчен след изтичане на едногодишния срок за изпитване, тъй като в
него не било посочено правното основание на чл.12, ал.3 от ЗДСл. Освен това
заповедта не съдържала съществени мотиви
за издаване. Посочва се също, че заповедта за назначаване по служебно
правоотношение от 05.10.2017г. се дублирала с тази на лицето П. Л., по номер,
дата на издаване, прано основание, ранг, начална дата на сл. правоотношение,
ниво и степен на основна месечна заплата. Счита се, че това дублиране поставя под
съмнение валидността на включените условия за изпълнение на служебните
правоотношения, включително и предвидения срок за изпитване относно всеки един
от адресатите на заповедите. На следващо място се предендира
приложимост на §36, ал.1 и ал.2 от ДЗР към ЗИД на ЗДСл, като се твърди, че
изтеклият 6-месечен срок за изпитване по трудово правоотношение следвало да се
включи в едногодишния по служебното правоотношение. Наред с последното се
счита, че изпитателният срок по чл.12, ал.1 от ЗДСл е изтекъл на 24.03.2018г.,
което водило до извода, че заповедта била издадена след изтичане на
изпитателния срок. Смята се, че приемането на противното би означавало, че
административният орган упражнява превратно властта си, което действително било
вярно. В жалбата се релевират и твърдения за
нарушение на принципите на административния процес по чл.4 и чл.6 от АПК,
поради това, че дл. лица от Община Хасково,
извършващи ѝ проверка предприели незаконни действия, на които оспорващата
се противопоставила. Последното се сочи като основана причина довела до
освобождаването на жалбоподателката от длъжност с
оспорената заповед. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.
Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на оспорващата поддържа жалбата на всички
основания изложени в нея. Подробни доводи по същество развира в писмена защита.
Ответникът –
кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание,
в писмен отговор и в писмени бележки, оспорва жалбата като счита същата за
неоснователна и недоказана, моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
На
24.03.2016г. Д. Д. Д.подала Заявление вх.№ЧР147/24.03.2016г. (л.101) до кмета
на Община Хасково с молба да бъде назначена на длъжност „Началник на отдел
ГРАОН в Дирекция
„Хуманитарни дейности и обслужване на населението“ към Община Хасково, като към
заявлението приложила необходими документи за заемане на позицията. На същата
дата - 24.03.2016г., на основание чл.68, ал.1, т.4, във вр.
с чл.70, ал.1 от Кодека на труда КТ), между Община Хасково, представлявана от
кмета Д. Б., и жалбоподателката Д. Д. Д.е бил сключен трудов договор №100/24.03.2016г. за
длъжността „Началник отдел“ в Дирекция „Хуманитарни дейности и обслужване на
населението“ – отдел „ГРАОН“, с определено време: до провеждане на конкурс за
длъжността, с изпитателен срок 6 месеца, уговорен в полза на Община Хасково.
На
05.10.2017г., на основание чл.10д, във вр. с чл.12,
ал.1 от Закона за държавния служител, кметът на Община Хасково издал Заповед
№19, с която назначил Д. Д. Д.за държавен служител на длъжността „Началник
отдел“ „ГРАОН“, Дирекция „Хуманитарни дейности и обслужване на населението“ в
Община Хасково, считано от 09.10.2017г., със срок на изпитване една година.
След издаване на тази заповед, на 09.10.2017г. кметът на Община Хасково издал
друга, а именно Заповед №59, с която на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ
прекратил трудовото правоотношение на Д., считано от 09.10.2017г., поради
постъпване на същата на държавна служба, след спечелен конкурс.
Съгласно
заверен препис от Поименно щатно разписание в Община Хасково, към 09.03.2016г.,
длъжността „Началник отдел „ГРАОН“ е била определена за заемане по служебно
правоотношение. За заемане по служебно правоотношение длъжността е била
определена и в приети последващи щатни разписания на
Община Хасково – към 10.10.2017г. и към 01.10.2018г.
Със Заповед
№1452 от 04.10.2018г., на основание чл.44, ал.2, от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, във връзка с необходимостта от
извършване на проверка в отдел „ГРАОН“, Община Хасково, кметът на Общината
назначил комисия в тричленен състав (Я. Д., В. В. и Р. А.), със задача да извършване
на проверка в отдела на всички актове на гражданско състояние и удостоверения
за наследници, съставени от длъжностните лица за периода от два месеца назад,
считано от 05.10.2018г., като за резултатите да уведоми кмета.
От
представената по делото административна преписка е видно, че за периода от 08.08.2016г. до 12.10.2018г. Д. Д. е използвала многократно
платен отпуск, както следва: 10 дни, разрешени със Заповед №811/27.07.2016г., 1 ден, разрешен със Заповед
№1077/19.09.2016г., 1 ден,
разрешен със Заповед №1321/21.11.2016г., 2 дни, разрешени със Заповед №1497/13.12.2016г., 1 ден, разрешен със Заповед
№552/02.05.2017г., 1 ден,
разрешен със Заповед №910/29.06.2017г., 2 дни, разрешени със Заповед №1372/10.08.2017г., 5 дни, разрешени със Заповед №1550/07.09.2017г., 1 ден, разрешен със Заповед
№1638/02.10.2017г., 1 ден,
разрешен със Заповед №1726/05.10.2017г., 1 ден, разрешен със Заповед №2132/08.12.2017г., 1 ден, разрешен със Заповед
№379/26.03.2018г., 1 ден, разрешен със
Заповед №1089/17.07.2018г., 1 ден,
разрешен със Заповед №1114/20.07.2018г., 1 ден, разрешен със Заповед №1183/30.07.2018г., 1 ден, разрешен със Заповед
№1223/03.08.2018г., 3 дни,
разрешени със Заповед №1219/03.08.2018г., 5 дни, разрешени със Заповед №1370/21.08.2018г., 1 ден, разрешен със Заповед
№1463/03.09.2018г., 1 ден,
разрешен със Заповед №1487/05.09.2018г. и 1 ден, разрешен със Заповед
№1658/12.10.2018г.
С оспорената
Заповед № ЧР-59 от 12.10.2018г., на основание чл.12, ал.1, изр. 1-во от ЗДСл,
кметът на Община Хасково прекратил служебното правоотношение на оспорващата.
Заповедта е била получена от Д. Д. на 15.10.2018г., удостоверено с подписа
ѝ
По делото е
представено копие от страница от книгата на заповедите за държавните служители
за 2017г. (л.129), което съдът сравни с оригинала на книгата, представен в
съдебно заседание. Видно от отбелязване в оригинала, Заповед № 18/05.10.2017г.,
касае лицето Д. Д. Д., а Заповед № 19/05.10.2017г., лицето П.С.Л.. Констатира
се, че представеното по делото копие от страница от книгата на заповедите за
държавните служители за 2017г. съответства на представения оригинал. Оригиналът
на тази книга не е прошнурован, не е
номериран и представлява тетрадка на карирани листи, без всякакви други
официални белези и липсва име на длъжностно лице или друг служител, който
отразява заповедите в тази книга.
В съдебно
заседание беше разпитан свидетелят З. Н. К.– главен специалист в
отдел „ГРАОН“ към Община Хасково, подчинен служител на Д. Д. по време на
службата ѝ в Община Хасково. Същата заявява, че на 04.10.2018 г. г-жа Д.,
г-н Р.А. и г-жа Д. влезли в стаята им и казали, че ще има проверка на документи
по заповед на кмета на Общината. Д.
ѝ казала да подготви документите за срок от два месеца назад, за
да провери удостоверенията за наследници, след което да освободи работно си
място за да може тя (Д. ) да направи справката в Национална база данни
„Население“ /НБД/, дали имало съответствие с документите, които издала.
Оспорващата Д. не присъствала при извършване на проверката. Заявява, че
проверката се извършила в ден четвъртък, но не изцяло, продължила във вторник,
когато Д. отново седнала на работно
място на свидетелката и отново, както и в четвъртък правила проверката с нейния
код за достъп в регистъра НБД. По някое време се появила Д., била ядосана и
казала: „г-жо Д. , така ли ще продължи проверката, по този начин ли?“, на което
проверяващата отвърнала: „Да, по този начин, работете си, аз продължавам
проверката“. След известно време се появили лицата Г.Х. и М. М., които били ТЗ
„Районно бюро“. Те им проверявали работата, въвеждали документи и били от
териториално звено Хасково към главна дирекция „ГРАО“ – София. В конкретния
случай дошли да търсят Д.а, която не била в стаята си и тъй като нейната стая
била срещу тази на свидетелката, влезнали в нейната стая и попитали лицето
Д. какво става. А тя отвърнала, че прави
проверка, назначена със заповед от кмета. Тогава Х. попитала дали има
персонален код и с кой код работи в момента, като тя отвърнала, че работи с
персоналния код на З. К., при което Х. заявила, че нямат право да влизат в
системата, защото този код бил индивидуален и не трябвало да се отстъпва на
други хора, дори и на колеги. Д. се
ядосала, прибра си документите и казала, че отива да уведоми г-н Б. за
ситуацията. Свидетелката сочи още, че скоро след това разбрали, че Д. била
уволнена. Допълва, че Г. Х. решила тя (свидетелката), оспорващата Д., самата Х.
и М. М. да отидат до кмета и да му обяснят ситуацията. Уведомили г-н Б., който
казал, че ще пусне искане и на г-жа Д.
да ѝ се издаде персонален код.
Свидетелят
Г.Г.Х.– ръководител
на Териториално звено „ГРАО“ - Хасково, териториална структура на Главна
дирекция „ГРАО“ в МРРБ, посочва, че контролират всички общини на територията на
област Хасково. Заявява, че на 09.10.2018г., Д. Д. ѝ се обадила по телефона,
силно разтревожена и притеснена и ѝ казала, че в отдела се извършвала
проверка. Била притеснена от факта, че проверката ставала на служебното място
на една от служителките и проверяващият достъпвал информацията в Национална
база данни „Население“. Отивайки в общината, тя и колежката ѝ М.М. влезли в стаята, в която се извършвала проверка. Г-жа
Д. била на работното място на З.К.и се
виждало, че нещо проверява в системата НБД. Д.
ѝ казала, че имат заповед на кмета за извършване на проверка,
която представила. Х. ѝ отвърнала, че те имат право да извършват
проверка, но трябва да извършват проверката документално, а не използвайки НБД,
тъй като тя нямала достъп за това. Д.
казала, че приключва проверката и станала от бюрото, видимо ядосана.
След това решила, че е длъжна да уведоми кмета за неправомерния достъп до
системата от Д. и заедно с М. М., Д. Д.
и З. К.се качили до г-н Б. да го уведомят какво се случвало в отдела. Разказала
му за ситуацията, като кметът отвърнал „Да, но трябва да се извърши проверка,
тъй като има сигнал и ако ние не я извършим други органи ще проверяват“. Не
уточнил кои и кога, не казал и за какъв сигнал става въпрос. За това, че е
допуснато нарушение на наредбата той не отговорил нищо. Просто казал, че ще
изискат официален достъп на г-жа Д. от
МРРБ. Свидетелката разбрала за прекратяването на служебното правоотношение на
Д. по телефона, когато ѝ казала, че е получила по „Спиди“
прекратяването на договора ѝ за служебно правоотношение.
Свидетелят
М.Р.М.– работи в териториално звено „ГРАО“ - Хасково, заявява, че познава Д.
Д., откакто тя била директор на дирекция в Община Хасково. Посочва, че
проверката била в стаята на З.К., където видели на нейното работно място
секретаря на общината г-жа Д. , която нямала право да работи с базата, тъй като
нямала електронен подпис и работила с електронния подпис на служителката, която
била на този компютър. Това установили при проверката, на която се отзовали
след устен сигнал на Д..
При така установената фактическа обстановка
се налагат средните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което
е допустима. Разгледана по същество, е основателна
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът
с целта на закона.
Обжалваният административен акт
е издаден от компетентен административен орган – Кмета на Община Хасково, в
кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
процесуално законосъобразен. Заповедта е издадена и при правилно приложение на
материалния закон. Съобразена е и с целта на закона.
В заповедта като правно
основание за издаването й е посочен текстът на чл. 12, ал. 1 от
ЗДСл.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че органът по назначаване е назначил жалбоподателката на основание чл. 10д във вр. с чл.12, ал. 1 от ЗДСл, видно от представената заповед за назначаване. Не е
спорно между страните обстоятелството, че държавният служител е назначена
считано от 09.10.2017 г. и е освободен с обжалваната заповед, считано от
15.10.2018г.
Основния спорен между страните в
производството по делото е въпросът дали е изтекъл едногодишния срок за
изпитване по чл. 12, ал. 1 от
ЗДСЛ, през който органът по назначаването
може да прекрати служебното правоотношение без да излага мотиви за това.
Според настоящия съд, актът е
издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона.
Съгласно чл. 12, ал.1 от
ЗДСл всяко служебно правоотношение,
възникнало за първи път, може в едногодишен срок да бъде прекратено без
предизвестие от органа по назначаването. По същество това е изпитателен срок,
установен в полза на органа по назначаване, в рамките на който да прецени
качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните функции и задачи.
Нормата е императивна и е приложима при първоначално назначаване за всички
категории служители. Нормата създава право на органа по назначаване, което той
упражнява по целесъобразност, с оглед качествата, показани от служителя по време
на работата му в срока на изпитване. Целта и разумът на закона са да се защити
държавната служба от лошо изпълнение като се създаде облекчен ред за
прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие.
В настоящия случай жалбоподателката първоначално е сключила трудов договор с
Кмета на Община Хасково №100/24.03.2016г. на осн.
Чл.68, ал.4,т.4 от КТ във вр. с чл.70, ал.1 от КТ до
провеждане на конкурс за длъжността. В
трудовия договор е предвиден срок за изпитване от 6 месеца. Длъжността на жалбоподателката по служебно правоотношение, прекратено с
оспорената заповед, е заета след
проведен на конкурс. Тази длъжност е „Началник отдел „ГРАО“ в Дирекция
Хуманитарни дейности и обслужване на населението и видно от одобрена длъжностна
характеристика изцяло съвпада с тази заета от жалбоподателкато
по трудово правоотношение, преди проведения конкурс. Случаите, когато една
длъжност се е изпълнявала по трудово правоотношение, а в последствие е
нормативно определена за заемане по служебно правоотношение, са уредени в §36 от Преходните и заключителните разпоредби
към Закона за изменение и допълнение на ЗДСл
(ДВ, бр. 24 от 2006 г.). Съгласно ал.2, предложение второ на цитираната
разпоредба, за лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение,
разпоредбата на чл. 12 не се прилага. В този случай законодателят презюмира, че функциите и задачите, присъщи за длъжността,
са изпълнявани добре, щом работодателят не е прекратил на друго основание
безсрочното трудово правоотношение. Смисълът на срока за изпитване,
регламентиран в чл. 12 ЗДСл, е да се предостави възможност на органа по назначаването
да прецени качествата на служителя в условията на реално изпълнявани служебни
задължения. Доказателствата описани по-горе, установиха пред съда, че в
рамките на съществуващото трудово правоотношение жалбоподателят от 14.03.2016г.
е изпълнявал същите задължения, следователно неговите качества вече са доказани
и преценени. Правото на органа по назначаване едностранно и без предизвестие да
прекрати служебното правоотношение е дерогирано от
съществуващото предходно трудово правоотношение. Целта и разумът на нормата на §36, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл е да се предотвратят злоупотреби с прилагането на чл. 12
по целесъобразност от органа по назначаване.
Очевидно е, че за да е приложим § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл се изисква да са налице следните кумулативни предпоставки:
да е налице длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение; същата
длъжност да бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител
(да бъде трансформирана от такава, която може да се заема по трудово
правоотношение); досежно кандидата да са налице
условията на чл. 7 от ЗДСл и същият да подаде заявление по чл. 8 от ЗДСл в 14 дневен срок от влизането в сила на нормативния акт.
Само при изпълнение на тези условия и ред служителят, чиято длъжност се
трансформира, има право да бъде назначен като държавен служител в едномесечен
срок от влизането в сила на нормативния акт. На това право е съответно
задължението на органа да го назначи, след което е длъжен да се съобрази с § 36, ал. 2 от ЗДСл по отношение срока за изпитване и приложението по чл. 12, ал. 1 от
ЗДСл.
В настоящия случай е изпълнена
хипотезата на горепосочената правна норма, поради следното:
Пълна идентичност между
длъжността изпълнявана от жалбоподателя по трудово и по служебно
правоотношение, което е видно от наименованието на длъжността и утвърдените
длъжностни характеристики.
Налице е второто изискване, а
именно длъжността „Началник отдел „ГРАОН“ е предвидена за заемане от държавен
служител с Класификатора на длъжностите в администрацията и Наредбата за
прилагането му, приети с ПМС №129 от 26.06.2012г., обн.
ДВ бр.49 от 29.06.2012г. Факта, че тази длъжност в Община Хасково за периода от
2016г. до 2017г. е заемана по трудово правоотношение, въпреки утвърденото щатно
разписание от 09.03.2016г. е в нарушение на ЗДСл. Независимо, че към този
момент класификаторът на длъжностите в администрацията вече е обнародван и
влязъл в сила и че тази длъжност следва да се заема по служебно правоотношение,
то в конкретния случай оспорващият е продължил да заема тази длъжност по
трудово правоотношение. Служебното правоотношение е ново, различно по своята
правна характеристика от трудовото правоотношение, тъй като същото възниква по
силата на административен акт с установена от ЗДСл форма и съдържание и се
прекратява при условията, предвидени в този нормативен акт, а държавните
служители са нова, самостоятелна категория служители, чиито права и задължения
се уреждат от същия закон. Служебното правоотношение възниква единствено и само
при точно определени условия посочени в закона в изпълнение на точно разписана
процедура и никакви други актове или действия на органи не могат да игнорират
това. В настоящия случай служебното правоотношение възниква въз основа на
проведен конкурс, при спазване на изискванията на закона във връзка с чл. 7 и чл. 8 от ЗДСл чрез издаване на заповед № 19 от 05.10.2017г. Установи се
по делото, че за периода до провеждане на конкурс, длъжността е изпълнявана от
жалбоподателя по ТПО, което е прекратено на датата на встъпване в длъжност по
служебно ПО, а именно 09.10.2017г.
От съществено значение по делото
е факта, че ТПО е сключено със срок до провеждане на конкурс, което
обстоятелство се е случило на 21.09.2017г., видно от представения по делото
Протокол за окончателни резултати на кандидатите, след която дата трудовото
правоотношение с жалбоподателкато все още не е било
прекратено. Назначаването на Д. на длъжността е по силата на Заповед
№19/05.10.2017г., на основание чл.10д, вр. с чл.12,
ал.1 от ЗДСл, считано от 09.10.207г., което дава основание на съда да приеме
тезата на жалбоподателката, че за периода от
22.09.2017г. до 09.10.2017г. ТПО е станало безсрочно, като то е прекратено едва
на 09.10.2017г. със Заповед №59/09.10.2017г. на Кмета на Община Хасково. По
този начин е налице и другата предпоставка визирана в § 36, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, а именно наличието на безсрочно трудово
правоотношение, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл.
По делото е установено, че прекратяването на
служебното правоотношение е извършено в когато на същата дата на жалбоподателката е разрешено ползването на годишен отпуск,
но доколкото назначаването на оспорващия е извършено при условията и реда на
ЗДСл, съответно прекратяването на служебното му правоотношение се подчинява на
разпоредбите на този закон, в който липсва правна норма, въвеждаща забрана за
прекратяване на служебното правоотношение по време
на ползване на отпуск.
Съдът споделя и довода на жалбоподателката за превратно упражняване на власт от
страна на органа по назначаването, като видно от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, прекратяването на служебното
правоотношение на жалбоподателката е предшествано от
проверка, назначена със Заповед №1452/14.10.2018г. на Кмета на Община Хасково.
В хода на проверката, извършена на 04.10.2018г.жалбоподателката
се е противопоставила на методите за извършване на проверката, т.к. както се
установи от св. Показания на св.Кузева, председателят на комисията и извършил
проверката с квалифицирания електронен подпис на служител в ГРАО- самата
свидетелка К . Поради нарушение на чл.159 и чл.164,т.4 от Наредба № РД-02-20-9
от 21.05.2012г., Д. е уведомила ръководителя на териториалното звено ГРАО Хасково към ГД ГРАО, които незабавно са
се намесили при проверката. Ръководителят на ТЗ ГРАО Хасково и експерта,
разпитани в хода на производството по делото, потвърждават констатираните
нарушения, за които обаче не са взети административни мерки, а само е уведомен
Кмета на Община Хасково. По делото не се представиха резултати от проверката,
но изложеното определя други мотиви за издаване на оспорения акт или наличие
евентуално допуснати дисциплинарни нарушения, но органът по назначаването е предпочел да избегне изясняването на фактите
относно ангажирането на дисциплинарна отговорност на служителя или други
служители при извършване на проверката в отдел ГРАО към Община Хасково е
пристъпил към прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката
на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл., което представлява превратно упражняване на власт и основателно основание за
оспорване по чл. 146, т. 5 от АПК - противоречие с целта на закона.
Оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена по изложените по-горе мотиви.
Съдът преценя за неоснователни
оставалите доводи на жалбоподателката за
незаконосъобразност на оспорения акт, свързани с неточно посочване на № на
оспорената заповед и идентичност с друга подобна заповед за прекратяване на
служебно правоотношение, издадена на друго лице. Наличието на два еднакви
номера на заповеди в деловодната система на административния орган, не може да
определи заповедта като издадена при съществено процесуално нарушение.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателката
следва да бъдат присъдени разноски. Жалбоподателката
е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева по приложения договор за правна защита и съдействие от 25.10.2018г.
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за основателно. Минималното възнаграждение за
осъществявано процесуално представителство по ЗДСл е в размер на 500 лв.,
определено по реда на чл. 8, ал.3 във връзка с чл. 7, ал.1, т.1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Уговореното и заплатеното адвокатско възнаграждение е над
обичайния размер и не съответства на фактическата и правна сложност на делото,
поради което съдът следва да уважи претенцията на ответника за прекомерност и
го намали на 700лв. по справедливост, като в другата част разноските в размер
на внесената ДТ от 10 лв. следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № ЧР-59 от 12.10.2018г. на кмета на Община Хасково, с която на основание
чл.12, ал.1, изр. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. Д. Д.,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Кмета на
Община Хасково да заплати на Д. Д. Д.от гр. Х. разноски по делото в размер на 710 лв., като
искането за разноски в останалата част до пълния предявен размер от 1000лв.за
заплатено адвокатско възнаграждение, отхвърля като прекомерно.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: