Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда на ГОРС постановена по НОХД 626/2010 г. е признат за невинен подсъдимият А. И. Х. да е извършил престъпление на 04.03.2009 г., осъществяващо признаците на такова по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК и на основание чл. 304 от същия Кодекс го е оправдал по повдигнатото обвинение. В своите мотиви обсъжда фактическата обстановка и след разпит на свидетели, подсъдим и пострадал, проведени очни ставки, съдебно-оценъчна експертиза, достига до извода, че не може по категоричен начин да се приеме А. И. Х. да е извършил кражба на два големи коча без рога и 4 едногодишни шилета. Не било установено, че именно той е извършил това деяние. Липсвали преки и косвени доказателства, които да сочат автора на инкриминираното деяние. Не били събрани доказателства в хода на съдебното следствие в подкрепа на обвинителната теза. Срещу тази присъда е подаден протест от прокурор при ГОРП. В него се твърди, че присъдата е неправилна. Доказателствата не били оценени адекватно, имало многобройна верига от косвени доказателства за това, че Х. е автор на това престъпление. Предлага да се отмени присъдата изцяло и да се постанови осъдителна такава срещу А. И. Х.. Окръжният прокурор поддържа депозирания протест в съдебно заседание и предлага да се отмени присъдата и се постанови нова, с която да се наложи справедливо наказание на подсъдимия. Излага довод, че имало косвени доказателства, които представлявали една неразделна верига и водели до единствения възможен извод за авторството на деянието. Подадена е жалба и от А. Т. Б., който е конституиран като частен обвинител, а молбата му за предявен гр. иск е била оставена без разглеждане. А. Б. в жалбата си описва обстановката около неговия имот, какви агнета и шилета е притежавал, как е установена кражбата, кои доказателства я потвърждават и счита, че А. и С. са били на мястото на извършеното деяние. Също така заявява в своята жалба и поддържа това си становище, че полицията е разследвала този случай, възстановила му е две от животните, които той е разпознал. Имало анонимен сътрудник на полицията, който уведомил полицията къде били откарани агнетата. Заявява, че има доказателства за извършеното престъпление от А.. Тази му кражба била втората и пак той бил пострадал от нея. Подсъдимият и неговата защита заемат становище, че присъдата на РС е законосъобразна и не е доказано по категоричен начин именно А. Х. да е извършител на това престъпление. Налице били фрапиращи противоречия в показанията на свидетелите, не било възможно един човек инвалид, какъвто е подсъдимият, сам да изнесе тези агнета, да ги натовари в един лек автомобил за кратко време и да ги пренесе до мястото, където са изкупени. Именно поради тази причина считат, че присъдата на РС е правилна и законосъобразна. Съдът, след като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства счита, че присъдата на ГОРС е правилна поради следното: От данните по делото се очертава една фактическа обстановка, в която се приема за безспорно установено следното: На 04.03.2009 г., около полунощ, пострадалият А. Б. отишъл при кошарите, които се намирали в двора на къщата му в с. П. Очаквал едно от животните да се багне, но след като видял, че няма достатъчно признаци за това се прибрал и си легнал. Около 03,30 часа отново отишъл на място и забелязал, че външните врати на кошарите са притворени, т. е. установил, че някой е идвал и не е затворил вратите. Единият от бетонните колове бил счупен и наведен на една страна. Преброил животните и установил, че липсват два коча, които били без рога и 4 едногодишни шилета. Сигнализирал за тази кражба, като заявил, че вечерта бил видял един лек автомобил комби, червен на цвят, да преминава през селото. Проведените оперативно-издирвателни мероприятия установили, че едно лице - свидетелят Х. Х. от с. Б., общ. Л. изкупувал животни от Н. от с. П. К. На 05.03.2009 г. два коча шарени, които били разпознати от пострадалия се намирали в негово владение. Били предадени на А. Б. и той ги прибрал. Разпитан свидетелят Н. - Ю. М. казал, че се занимава с изкупуване и препродаване на животни, орехи и кожи от животни. Като свидетел той е заявил, че на 04.03.2009 г. около 7,00 часа бил в с. Д.. По мегафона съобщавал, че изкупува агнета и овце и в една къща в това село му предложили два коча, които били "средна хубост" според него и агнета, които били слаби и недохранени. Този свидетел казва, че с подсъдимия А., който живеел в тази къща в с. Д. имало двама човека, които той не познавал и помогнали да изнесат животните. След показване на снимки и разпознаване посочил свидетеля Е. Х.. От своя страна този свидетел казва, че не познава Ю. М. Бил ходил в други дни в дома на А., но не е присъствал никога при товарене на животни. Проведената очна ставка между двамата свидетели не изяснява по категоричен начин твърденията на свидетеля Ю. М. По същия начин и свидетелят С. Х. заявява, че не познава Ю. М., от своя страна и М. е заявил, че не познава Х.. Снимките, които му били показани в полицията не са на лицето С. Х.. От своя страна М. пък е заявил по снимки, че С. Х. е бил вторият човек. В последствие казва, че бил по-мургав вторият човек и тези противоречия РС е приел в показанията на тези трима свидетели, заедно и поотделно, че не могат да изяснят по категоричен начин, дори и като косвени такива, кои са тези две лица, за които твърди изкупчикът Н., които са били в дома на А.. Сочените от протестиращия прокурор становища, които се изразяват в две изречения за неправилна преценка на събраните по делото доказателства и "многобройна" верига от косвени доказателства не са налице и правилно РС е приел, че обвинителната теза не е доказана по несъмнен начин. Налице е извършено престъпление, което не се спори - от дома на А. Б. в с. П. са били отнети два големи коча без рога и 4 едногодишни шилета. Съмненията насочени към А. Х. се свеждат единствено и само до съмнения. За преки доказателства по делото не са налице както и показания на свидетели, така и някакви следи от това той да е проникнал чрез разбиване на преграда здраво на правена за защита на имот, сам да е натоварил тези животни в автомобил, който автомобил не е изяснен и установен, след което той лично с други две лица да е продал животните на свидетеля Н. В тази схема на отнемане и придобиване на животните единствено съществуват два безспорно установени факта - че свидетелят Х. Х. от с. Б. е закупил 4 шилета и 2 коча и вторият факт е, че ги е закупил от свидетеля Н. - Ю. Й. М. от с. П. К. Последващите показания на Н. по никакъв начин категорично не изясняват от кого ги е закупил, кой ги е принесъл в автомобила и на кого е дал пари. Разследването се е ограничило в неговите показания и разпознавания по снимки, като в съдебното заседание те са разколебани и взаимно противоречиви. В тази насока РС правилно е обосновал своята присъда като е приел, че на базата на тези "доказателства" не може да признае подсъдимия за виновен, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Въззивната инстанция приема тези доводи, като счита, че разследването и в последствие внесения обвинителен акт не се подкрепят реално с нито едно доказателство, което да води до категоричен извод, както казва РП, че има верига от косвени доказателства, които по безспорен начин доказвали авторството на деянието именно от подсъдимия А. И. Х.. Твърденията на жалбоподателя, разбираемо, предвид това, че той е бил жертва и на друга кражба, са подробни и описателни, но те се свеждат единствено и само до предположения и до твърдения свързани с личността на А. Х. и Е. Х., но тези му твърдения са неподкрепени с доказателства, които да обосноват един съдебен акт, с който да се осъди едно лице за нещо, което има сериозни съмнения дали той е извършил това престъпление, което се твърди. В тази насока въззивната инстанция счита, че следва да се потвърди присъдата на ГОРС като правилна и обоснована. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25/11.01.2012 г. по НОХД 626/2010 г. по описа на ГОРС като правилна и законосъобразна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |