РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д Д Административно наказателно дело №
20211110207293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “” ЕООД против Наказателно постановление № г., издадено от
Началника на, с което, на основание чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) на
дружеството били наложени 3 бр. имуществени санкции за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал.
1 ЗИ, в размер на по 200 лева всяка.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непосочване на дата на нарушението; непрецизно описание), както и за недоказаност на
обвинението и за маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмено становище оспорва жалбата, като излага съображения по същество.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.11.2020 г., около 10:30 часа, била извършена проверка в търговски обект –
1
супермаркет „ стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на същата било установено, че
дружеството използва в търговския обект електронна везна за измерване на сирене, с цел –
осъществяване на търговски плащания, електронан везна, тип UC3-h, с идентификационен номер
2972052, обхват min – 0,40g, max – 6/15 kg, e = 2/5 g, производство на Mettler Toledo, която била с
маркировка за оценено съответствие със съществените изисквания – СЕ08М 0103. На 17.11.2020 г.
описаната везна се използвала без знаци от метрологичен контрол по чл. 43, ал. 1 ЗИ, въпреки
извършена последваща проверка на 11.03.2020 г.
На същата дата и в същия търговски обект била използвана за измервания на месо, с цел
осъществяване на търговски плащания, по смисъла на чл. 5 ЗИ, една електронна везна тип UC3-h, с
идентификационен номер № 2972066, обхват: min - 0,40 g, max - 6/15 kg, е = 2/5 g, производство на
Mettler Toledo. Везната била с маркировка за оценено съответствие със съществените изисквания,
определени по реда на чл. 7 от ЗТИП - СЕ08М 0103. На 17.11.2020 г. описаната везна се използвала
без знаци от метрологичен контрол по чл. 43, ал. 1 ЗИ, въпреки извършена последваща проверка
на 11.03.2020 г.
На същата дата и в същия търговски обект била използвана за измервания на колбаси, с
цел осъществяване на търговски плащания, по смисъла на чл. 5 ЗИ, една електронна везна тип
UC3-h, с идентификационен номер № 2972058, обхват: min - 0,40 g, max - 6/15 kg, е = 2/5 g,
производство на Mettler Toledo. Везната била с маркировка за оценено съответствие със
съществените изисквания, определени по реда на чл. 7 от ЗТИП - СЕ08М 0103. На 17.11.2020 г.
описаната везна се използвала без знаци от метрологичен контрол по чл. 43, ал. 1 ЗИ, въпреки
извършена последваща проверка на 11.03.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля И.К.; АУАН; НП; възражение; протокол за задължително предписание; заявление за
проверка; разписка за връчване; заповед за компетентност.
На практика, жалбоподателят не оспорва отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка, а има претенции по приложението на материалния закон, и по-конкретно – за
обективна несъставомерност. В допълнение, самата доказателствена съвкупност се отличава с
еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е
наложителен.
По делото липсват данни актосъставителят да е заинтересован от изхода на
производството, като казаното то него носи всички белези на последователен,
вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ относно хронологията на събитията и резултатите
от проверката.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
2
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Разпоредбата на чл. 44, т. 4 ЗИ запретява ползването на средства за измерване, без знаците
по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗИ. В този смисъл, релевантна за целите на производството е
датата, на която се твърди – процесните средства за измерване да са били ползвани. При наличие
на подобно твърдение, тезата на жалбоподателя – за наличие на процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на дата на нарушението, не би могла да бъде споделена.
Същевременно, налице са твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на
доказване, като допълнителната конкретика, привнесена от контролните органи, не следва да бъде
коментирана, в контекста на невъзможност за организиране на адекватна защита.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че към дата 17.11.2020 г. дружеството-жалбоподател, в
качеството си на търговец-доставчик на стоки, е ползвало три измервателни уреда – везни, без
поставени знаци за премината последваща проверка.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, а отговорността
3
на юридическите лица е обективна, безвиновна, поради което изследване на субективната страна е
неуместно.
Съгласно чл. 843, ал. 5 от НСИПМК първата последваща периодична проверка на
средства за измерване с оценено съответствие със съществените изисквания, определени по реда
на ЗТИП, се извършва след изтичане на един период на валидност на последващата проверка,
считано от годината на нанасяне на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната
метрологична маркировка.
Периодичността на последващите проверки на средствата за измерване се определя със
заповед на Председателя на , съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Последваща проверка на везни с
неавтоматично действие клас III, каквато са описаните по горе везни, е една година - тази
периодичност е определена в Заповед № А-412/16.08.2004 г. на Председателя на ДАМТН, както и
във всички последвали във времето заповеди, вкл. до действащата към момента на проверката
Заповед № А - 616/11.09.2018 г. (обн. ДВ. бр. 82 от 05.10.2018 г.) на Председателя на
Следователно на везната, последваща периодична проверка е следвало да се извърши месец
декември 2019 г. (вероятно погрешно посочена като 2009 г., но доколкото се инкриминира липсата
на поставен знак към момента на проверката, а не – липса на премината последваща проверка, това
обстоятелство е без значение).
Съгласно чл. 43, ал. 3 ЗИ, последващата проверка се извършва преди изтичането на срока
на валидност на първоначалната или периодичната проверка, в случай на унищожаване на знака
или по желание на лицето, което използва средството за измерване. В конкретния случай за
описаните три везна е следвало, поради унищожаване на знака от метрологичен контрол, да имй
бъде извършена последваща проверка и да им бъде поставен знак за последваща проверка на
средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, съгласно чл. 846, т. 5 НСИПМК. При
липса на данни за това, към момента на проверката, възражението за обективна несъставомерност
се явява неоснователно.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗИ задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
4
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай се касае за техническата изправност на уред, от който зависи
пряко размерът на сумите, които следва да бъдат заплатени от потенциално неограничен кръг
клиенти на голям търговски обект, в гъсто населена част на столицата. В този смисъл, налага се
категоричен извод, че обществената опасност на неизпълненото задължение на дружеството към
държавата се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай, а типичен случай на
нарушение по чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 ЗИ.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 ЗИ, юридическо лице, което в случаите по чл. 5
ЗИ използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не
изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. От една страна, налице е
формална липса на поставен знак, въпреки премината периодична проверка. От друга – касае се за
три нередовни измервателни уреда, в рамките на един търговски обект. В този смисъл и
законосъобразно размерът на трите санкции е бил отмерен, към средния.
По разноските
Претенции за присъждане на такива не са били отправяни, поради което и съдът не дължи
произнасяне, независимо от изход на производството пред настоящата съдебна инстанция.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-3Б-21-079/19.04.2021 г., издадено
от ”, с което, на основание чл. 85, ал. 2 вр. ал. 1 ЗИ, на “ били наложени 3 бр. имуществени санкции
за нарушение на чл. 44, т. 4 вр. чл. 43, ал. 1 ЗИ, в размер на по 200 лева всяка.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
5
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6