ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, ………………………
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и шести ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 626 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК образувано по частни жалби на Й.Я.М. *** и Д.Д.М.
– Рахнева, Р.А.Р. и М.Д.М.,*** срещу разпореждане № 647 от 25.07.2018г. по
в.търг.дело № 24/18г. по описа на Разградски ОС, с което са върнати подадените
от жалбоподателите касационни жалби с вх.№ 2845 от 12.07.2018г. и вх.№ 2903 от
17.07.2018г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 357 от
01.12.2017г., в частта му, с която е уважен предявения от „Уникредит Булбанк“
АД срещу Д.Д.М. – Рахнева, Р.А.Р. и М.Д.М., при участието на Й.Я.М. като главно
встъпило лице, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
В
частната жалба на Д.Д.М. – Рахнева, Р.А.Р. и М.Д.М. се твърди, че разпореждането
в обжалваната от тях част е неправилно, поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че
решението на въззивния съд в частта досежно Павловия иск не подлежи на
касационно обжалване по аргумент на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК тъй като искът е с
цена под 20 000лв. и същият е разгледан като търговски спор. Твърдят че
съдът не е съобразил разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 предл.второ от ГПК,
съгласно която без оглед на цената на иска на касационно обжалване подлежат и
решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и
по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за
собственост, какъвто иск твърдят че е предявения Павлов иск. Оспорва и
посоченото от въззивния съд основание за връщане на касационна жалба – липса на
обжалваем интерес. Твърдят че имат правен интерес да обжалват решението
доколкото с него се засягат техни имуществени права и интереси и с решението
съдът се е произнесъл по вещен иск относно недвижим имот. Молят съда да отмени
обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
В
частната жалба на Й.Я.М. се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно,
поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излага, че действително разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК предвижда, че не
подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до
20 000лв. за търговските дела. Но
твърди че от това правило с предложение второ на същия текст е въведено
изключение за решенията по исковете за собственост и други вещни права върху
недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение
за иска за собственост. Твърди че предявеният по делото Павлов иск и
предявените от нея искове са в отношение на обусловеност, тъй като уважаването
на исковете за собственост по отношение на процесните имоти представлява пречка
за уважаване на Павловия иск на първоначалния ищец. Твърди че решаването на
претенцията по Павловия иск преди да е разрешен въпроса по предявения от нея
иск за правото и на собственост е недопустимо, тъй като този въпрос има
преюдициален характер. Твърди че след като предявения от нея иск за собственост
е допустим до касационно обжалване независимо от неговата цена допустим до
касационно обжалване е и обусловеният от него Павлов иск. Твърди че
самостоятелното разглеждане на предявените от нея искове за собственост се
обезмислят ако преди това влезе в сила решението по Павловия иск.
Излага и
съображения срещу постановеното въззивно решение, които не са предмет на
настоящето производство, поради което и не следва да бъдат разглеждани от съда.
Оспорва
извода на съда че за нея не е налице правен интерес от обжалване на решението в
частта му досежно уважения Павлов иск поради това че не е страна по него.
Твърди че като собственик на процесния имот има интерес от неговото отхвърляне,
както и че именно поради наличието на интерес е допусната като главно встъпило
лице по делото.
Моли съда
да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
Насрещната
страна по двете жалби „Уникредит Булбанк“ АД в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е
депозирала отговор.
Частните жалби са подадени от надлежни
страни в срока по чл.275 от ГПК и са допустими.
По жалбите, съдът намира следното:
Производството по в.търг.дело № 24/18г. по
описа на РОС е с предмет иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и приети за
съвместно разглеждане искове на главно встъпило лице за установяване на право
на собственост върху процесните идеални части от недвижимите имоти.
Срещу
постановеното от въззивния съд решение № 17 от 04.07.2018г. са постъпили касационни
жалби от Д.Д.М. – Рахнева, Р.А.Р. и М.Д.М.,*** от
1707.2018г. и от Й.Я.М. ***2.07.2018г., върнати с обжалваното разпореждане №
647 от 25.07.2018г.
Апелативният
съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъда потвърдено по следните
съображения:
Извън
предмета на настоящето производство по частни жалби срещу разпореждане на
въззивен съд за връщане на касационни жалби е проверката за правилността на
допускането до участие в производството по делото на Й.М. като главно встъпило
лице и допустимостта на приетите за съвместно разглеждане установителни искове
срещу главните страни, което би било предмет на касационно обжалване.
Независимо от това, съдът ще изложи съображения за връзката между исковете с
оглед наведеното възражение в частните жалби за обусловеност на установителения
иск за собственост от изхода на иска по чл.135 от ЗЗД.
Предвид
участието на Й.Я.М. в производството по в.търг.дело № 24/18г. по описа на РОС
като главно встъпило лице, същата макар и да не е страна по главния иск – иска
по чл.135 от ЗЗД, е помагач на ответниците по него, поради което и спрямо нея
ще важи чл.223 от ГПК. Именно поради тази обвързаност главно встъпилият е
легитимиран да обжалва решението, с което първоначалният иск е уважен.
Не е
спорно в настоящето производство, че делото е търговско и е с цена на исковете
под 20 000лв. По правилото на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението по иска по
чл.135 от ЗЗД не подлежи на касационно обжалване. Поставеният от частните
жалбоподатели въпрос е налице ли е изключението, предвидено в последното
предложение, и регламентиращо касационно обжалване на решенията по искове за
собственост и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за
иска за собственост.
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че изключението не е налице. Предявените от
главното встъпило лице искове, с които да се приеме за установено по отношение
на главните страните, че тя е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижимите имоти,
предмет на иска по чл.135 от ЗЗД не са обусловени от изхода на спора по иска по
чл.135 от ЗЗД. Предмет на установяване са други отношения – въведените от М.
основания за придобиване на правото на собственост, които за различни от
предмета на спора по предявения от кредитора Павлов иск и не зависят от неговия
изход. Не е налице и обратната обусловеност – решението по исковете за
установяване кой е собственик на имотите е ирелавантно за изхода на спора по
чл.135 от ЗЗД, за който изход от значение освен другите предпоставки за
уважаването му, е действителността на сделката за разпореждане с имота.
Преценката дали след уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД имотът може да продаден
при наличие на претенции на трето лице върху него е извън предмета на иска по
чл.135 от ЗЗД.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че
въззивното решение в частта по иска по чл.135 от ЗЗД е постановено по търговско
дело по иск с цена под 20 000лв., поради което и не подлежи на касационен
контрол. Не е налице изключението по чл.280 ал.3 т.1 предл.последно от ГПК.
Предвид на това и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 647 от 25.07.2018г.
по в.търг.дело № 24/18г. по описа на Разградски ОС за връщане на касационни жалби на Д.Д.М. – Рахнева, Р.А.Р. и М.Д.М.,*** от
1707.2018г. и на Й.Я.М. ***2.07.2018г. срещу постановеното по делото въззивно
решение № 17 от 04.07.2018г. по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: