Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.03.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №14622 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът
Н.Н.Т. твърди, че ответникът „С.0.” ЕООД /предишно наименование „БГ С.И.“ ЕООД/
му е длъжник за сумата от 52 200,00 евро и за сумата от 10 081,00 лв., като
вземането произтича от развален предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 25.06.2008 г., за които суми му е издаден изпълнителен лист от
21.11.2016 г. по гр.д. №2000/2012 г. по описа
на СГС, І-19 състав. Сочи още, че с нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот №117, т.ІІ, н.д. №7609/21.04.2012 год. на нот. И. Д., ответникът
„С.0.“ ЕООД е продал на ответника Р.Л.Х. следните недвижими имоти, а именно:
апартамент №14 със ЗП от 75,60 кв.м., заедно с 11,94 кв.м. от общите части на
сградата и апартамент №16 със ЗП от 51,60 кв.м., заедно с 8,15 кв.м. от общите
части на сградата, находящи се в гр. София, ул. „********с нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот №50, т.VІ, н.д. №912/29.09.2012 год. на нот. И.
Д., ответникът „С.0.“ ЕООД е продал на ответника Р.Л.Х. следния недвижим имот,
а именно: апартамент №25 със ЗП от 51,60 кв.м., заедно с 8,15 кв.м. от общите
части на сградата, находящи се в гр. София, ул. „********и с нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот №83, т.VІІІ, н.д. №1284/18.12.2012 год. на
нот. И. Д., ответникът „С.0.“ ЕООД е продал на ответника Р.Л.Х. следния
недвижим имот, а именно: апартамент №26 със ЗП от 74,35 кв.м., заедно с 11,75
кв.м. от общите части на сградата, находящи се в гр. София, ул. „*********.
Ищецът поддържа, че с действията си по сключване на договорите за
покупко-продажба ответниците го увреждат – намалява имуществото на длъжника,
което прави невъзможно събирането на вземането на ищеца. Ищецът твърди също, че
е налице знание за увреждане и в двете страни по сделката. Ето защо, ищецът
моли съда да постанови решение, с което спрямо него да бъдат обявени за
недействителни следните договори за покупко-продажба, сключени между
ответниците, а именно: на 21.04.2012 г. с нот. акт №117, т.ІІ, н.д.
№7609/21.04.2012 год. на нот. И. Д., на 29.09.2012 г. с нот. акт №50, т.VІ,
н.д. №912/29.09.2012 год. на нот. И. Д. и на 18.12.2012 г. с нот. акт №83,
т.VІІІ, н.д. №1284/18.12.2012 год. на нот. И. Д.. Претендира и разноски.
Ответникът
Р.Л.Х. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че
процесните разпоредителни сделки не се извършени, за да увредят кредитора-ищец
в настоящето производство, тъй като страните не са знаели за увреждането. Не
претендира разноски.
Ответникът
„С.0.” ЕООД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове.
Твърди, че имуществото на дружеството не е намалено с процесните разпоредителни
сделки, както и че липсва намерение за увреждане на ищеца. Не претендира
разноски.
С
молба от 07.06.2012 г. ответникът „С.0.” ЕООД признава предявените искове.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Конститутивният
иск по чл.135 ЗЗД /Павлов иск/ е правен способ за защита на кредитора срещу
разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или
обременява имуществото си, предназначено съгласно чл.133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране
на вземанията на кредитора. Целта на този иск е да запази целостта на
имуществото на длъжника, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него,
включително чрез способите за принудително изпълнение.
Доколкото
ищецът твърди, че процесните увреждащи сделки са били осъществени след
възникване на негово вземане по разваления предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, съдът намира, че предявената претенция
намира своето основание в чл.135 ал.1 ЗЗД.
Правото
на кредитора да обяви за недействителен спрямо него увреждащ го акт на длъжника
възниква по силата на закона при наличието на следния фактически състав: 1/
Наличието на вземане: без значение е неговия вид – парично или непарично; важно
е то да е възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за
недействително се иска; да е действително /т.е. да не е прекратено или погасено
по давност/, както и да не е удовлетворено от трето лице; не е необходимо
вземането да е ликвидно и изискуемо и е без значение дали то е хирографарно или
обезпечено; 2/ Извършеното действие да уврежда кредитора - то може да бъде
извършено само от длъжника, от длъжника и трето лице или от длъжника, трето
лице и от държавен орган, като по вид това действие може да е всякакъв
гражданскоправен акт – както сделка, едностранна или двустранна, възмездна или
безвъзмездна, с материалноправен или процесуалноправен характер или юридическа
постъпка; правното действие трябва да е действително; увреждането може да се
изразява в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от
длъжниковото имущество /увеличаване пасива от патримониума на длъжника или
намаляване на актива му/ или в затрудняване на удовлетворяването на кредитора;
трябва да е налице причинна връзка между действието и увреждането и 3/ знание
за увреждането – когато увреждащото действие е възмездно и длъжникът, и третото
лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането.
Тежестта
на доказване на факта на наличието на вземане, на момента на неговото възникване,
на увреждащия характер на действието и на фактите относно субективното
отношение на длъжника е на ищеца.
По
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
в полза на ищеца по съдебен ред са признати съществуването на вземания в общ
размер на 59 281,00 лв. Съществуването на взема на ищеца към ответника „С.0.“
ЕООД се установява и от представения по делото изпълнителен лист от 21.11.2016
г., издаден по гр.д. №2000/2012 г. по описа на
СГС, І-19 състав. Видно от
цитирания изпълнителен лист, „БГ С.И.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 45 200,00 евро,
на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2012
г. до окончателното изплащане, сумата от 6000,00 евро, на основание чл.93 ал.2 ЗЗД, сумата от 1000,00 евро, на основание чл.92 ЗЗД, сумата от 6581,00 лв., на
основание чл.78 ал.1 ГПК и сумата от 3500,00 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
По
делото са представени решение от 29.05.2015 г., постановено по гр.д. №2000/2012
г. по описа на СГС, І-19 състав, и решение №1646/29.07.2016 г., постановено по
гр.д. №4845/2015 г. по описа на САС, по които е издаден описания по-горе
изпълнителен лист. От решенията са установява, че ищецът и ответникът „С.0.“
ЕООД са били страни по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 25.06.2008 г., развален на 28.12.2011 г.
При
тези данни, съдът приема за безспорно и категорично установено наличието на
парично вземане на ищеца към ответника „С.0.“ ЕООД, произхождащо от развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.06.2008 г., в
размер на сумата от 52 200,00 евро и сумата от 10 081,00 лв.
Видно
от представения по делото нот. акт за покупко-продажба на право на строеж №117,
т.ІІ, н.д. №273/21.04.2012 год. на нот. И. Д., „БГ С.И.“ ЕООД е продал на И. Р.
Х. правото на строеж за изграждане на следния недвижим имот, а именно:
апартамент №14 със ЗП от 75,60 кв.м., заедно с 11,94 кв.м. от общите части на
сградата, която ще се изгради в дворно място, находящо се в гр. София, ул. „*********.
Видно
от представения по делото нот. акт за покупко-продажба на право на строеж №119,
т.ІІ, н.д. №275/21.04.2012 год. на нот. И. Д., „БГ С.И.“ ЕООД е продал на И. Р.
Х. правото на строеж за изграждане на следния недвижим имот, а именно:
апартамент №16 със ЗП от 51,60 кв.м., заедно с 8,15 кв.м. от общите части на
сградата, която ще се изгради в дворно място, находящо се в гр. София, ул. „*********.
Видно
от представения по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №50,
т.VІ, н.д. №912/29.09.2012 год. на нот. И. Д., „БГ С.И.“ ЕООД е продал на И. Р.
Х. следния недвижим имот, изграден в груб строеж, а именно: апартамент №25 със
ЗП от 51,60 кв.м., заедно с 8,15 кв.м. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, находящо се в гр. София, ул. „*********.
Видно
от представения по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №83,
т.VІІІ, н.д. №1284/18.12.2012 год. на нот. И. Д., „БГ С.И.“ ЕООД е продал на И.
Р. Х. следния недвижим имот, изграден в груб строеж, а именно: апартамент №26
със ЗП от 74,35 кв.м., заедно с 11,75 кв.м. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, находящо се в гр. София, ул. „*********.
От
представените по делото справки от ТР при АВ се установява, че към датите на
описаните по-горе договори за
покупко-продажба /21.04.2012 г., 29.09.2012 г. и 18.12.2012 г./, управител на „БГ С.И.“ ЕООД е билаЛ.Р.а Х.,
която е била и едноличен собственик на капитала на дружеството.
От
представеното по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки от
09.11.2017 г., издадено от СО, район „Подуяне“, се установява, че управителят и
едноличен собственик на капитала на „БГ С.И.“ ЕООДЛ.Р.а Х. е майка на ответника
Р.Л.Х..
Представено
е извлечение от банкова сметка *** „БГ С.И.“ ЕООД в „Б.ДСК“ ЕАД за периода
01.10.2011 г. - 31.10.2011 г.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни, съдът приема, че по делото се доказа и втория
елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД – налице е увреждането на кредитора
/ищеца/. Увреждането е налице не само при намаляване имуществото на длъжника,
но и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез неговата
трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти
на длъжника. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго
действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги, когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се
намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който
се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение №136 от 15.08.2017 г. по гр.д. №
61238/2016 г., IV ГО, решение №320 от 5.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г., IV
ГО и др./, правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност, поради което съдът намира, че с процесната
сделка длъжникът е намалил имуществото си и по този начин е увредил интересите
на своя кредитор.
Съгласно чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Налице е постоянна практика на ВКС, обективирана в решение №639 от 06.10.2010
г. по гр.д. №754/2009 г. на IV ГО и в
решение №18 от 04.05.2015 г. по гр.д. №3396/2014 г. на IV ГО, че всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, какъвто е и
процесният казус.
Всяко юридическо лице се управлява от определени органи. Чрез тях
то участва в гражданския оборот. Органите винаги се състоят от физически лица,
които са носители на волеизявление. Орган на юридическо лице е този необходим
състав от лица или едно лица, които по силата на закона образуват и изявяват
волята на юридическото лице и валидно го обвързват. Законът определя за воля на
юридическо лице да се счита изявената воля на определи физически лица. Когато
тези физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за
себе си, а за юридическото лице. В случая намира приложение разпоредбата на
чл.135 ал.2 ЗЗД- оборимата презумпция за знание за увреждането. Според чл.135 ал.2 ЗЗД, знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът
или сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка
уврежда кредитора. Юридическото лице знае за увреждането, ако това знаят лицата
от състава на органите му – решение №13 от 19.02.2015 г. на ІV ГО на ВКС по гр.
д. № 4606/2014 г. От събраните доказателства по делото доказателства се
установи, а и не е спорно между страните, че управител на дружеството-продавач
по увреждащите сделки еЛ.Р.а Х., която е майка на купувача Р.Л.Х.. Това обстоятелство води до извод за
наличието на знание за увреждане от страна на длъжника и на третото лице, с
което той е договарял.
Поради
изложеното, съдът намира, че релевираната претенция следва да бъде уважена,
като сделките се обявят за недействителни по отношение на ищеца.
На
ищеца, с оглед искането му и изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК
следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1797,00 лв., и сумата от
180,00 лв., представляваща държавна такса за вписване на исковата молба. Ищецът
претендира и разноски за адвокатско възнаграждение, но доколкото същият не е
представил доказателства за заплатено такова, то и не следва да му бъде
присъждано.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на
основание чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на Н.Н.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 120 – чрез адв. Д.Ж., сключените между
„С.0.” ЕООД /предишно наименование „БГ С.И.“
ЕООД/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, и Р.Л.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, с нот. акт №117, т.ІІ, н.д. №273/21.04.2012 г. на
нот. И. Д. договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: правото на
строеж за изграждане на АПАРТАМЕНТ №14 със ЗП от 75,60 кв.м., заедно с 11,94
кв.м. от общите части на сградата, която ще се изгради в дворно място, цялото с
площ от 880 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „********съставляващо УПИ
ХVІ-181 в кв.297 по плана на гр. София,
м. „Левски – к-с „Б.Ш.– ІІ част“; с нот. акт №119, т.ІІ, н.д. №275/21.04.2012
г. на нот. И. Д. договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: правото
на строеж за изграждане на АПАРТАМЕНТ №16 със ЗП от 51,60 кв.м., заедно с 8,15
кв.м. от общите части на сградата, която ще се изгради в дворно място, цялото с
площ от 880 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „********съставляващо УПИ
ХVІ-181 в кв.297 по плана на гр. София,
м. „Левски – к-с „Б.Ш.– ІІ част“; с нот. акт №50, т.VІ, н.д. №912/29.09.2012 г.
на нот. И. Д. договор за покупко-продажба на следния недвижим имот, изграден в
груб строеж: АПАРТАМЕНТ №25 със ЗП от 51,60 кв.м., заедно с 8,15 кв.м. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, цялото с
площ от 880 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „********съставляващо УПИ
ХVІ-181 в кв.297 по плана на гр. София,
м. „***** – к-с „Б.Ш.– ІІ част“; с нот. акт №83, т.VІІІ, н.д. №1284/18.12.2012
г. на нот. И. Д. договор за покупко-продажба на следния недвижим имот, изграден
в груб строеж: АПАРТАМЕНТ №26 със ЗП от 74,35 кв.м., заедно с 11,75 кв.м. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, цялото с
площ от 880 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „********съставляващо УПИ
ХVІ-181 в кв.297 по плана на гр. София,
м. „Левски – к-с „Б.Ш.– ІІ част“.
ОСЪЖДА „С.0.” ЕООД /предишно
наименование „БГ С.И.“ ЕООД/, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, и Р.Л.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на Н.Н.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 120 – чрез адв. Д.Ж.,
на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1977,00
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: