№ 382
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
СъдебниВ. Б. Н.
заседатели:К. Д. Ю.-И.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер №
20231110211777 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
В открито разпоредително заседание, проведено на 16.12.2024 г., пострадалият
съгласно обвинителния акт М. М. е направил искане за присъждане на пътни разноски за
явяване в съдебното заседание на 16.12.2024 г. и в предходни съдебни заседания, като е
представил доказателства за извършването на такИ. – доказателства за заплатено гориво и
касови бележки за заплатен престой на паркинг.
По молбата искането съдът не се е произнесъл в откритото съдебно заседание, поради
което следва да се произнесе по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.
След като се запозна с депозираната молба и с доказателствата по делото, съдът
намери следното:
Производството по НОХД № 11777/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, е
образувано въз основа на внесен от прокурор при СРП обвинителен акт по обвинение
против С. И. И. за извършено престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 НК. Съгласно твърденията в обвинителния акт М. М. има качеството пострадал.
На 16.12.2024 г. е проведено открито разпоредително заседание, в което съдът е
констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната
фаза на производството, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на СРП за
отстраняването им.
Съдът намери, че искането на пострадалия М. за присъждане на пътни разноски не е
основателно.
1
Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 НПК предвижда, че свидетелят има право на
присъждане на разноските, които е направил. Разпоредбите на НПК не предвиждат такова
право по отношение на пострадалия. И това е така, защото свидетелят се явява по
разпореждане на съда, за да съдейства с показанията си за разкрИ.е на обективната истина,
като при неявяване без уважителна причина по отношение на същия могат да бъдат
приложени санкционни мерки (да му бъде наложена глоба и да бъде разпоредено
принудителното му довеждане – чл. 120 ал. 3 НПК). Пострадалият участва в наказателното
производство, колкото и ако желае, като явяването му в разпоредително заседание не е
задължително и е предпоставено единствено на неговото желание за участие в
разпоредителното заседание.
Още повече, че в случая част от разноските, чието възстановяване претендира
пострадалият, не могат да бъдат преценявани като извършени във връзка с явяването му в
съдебно заседание (дори и да бяха претендирани от свидетел). Така пострадалият
претендира възстановяване на такса за престой на паркинг НДК – Югозапад, заплатена във
фиксиран размер поради загубен билет. Пострадалият претендира и заплащане на разноски
за заредено гориво на 15.12.2024 г. в 09:27 часа, докато съдебното заседание е проведено на
16.12.2024 г. от 15:30 часа, поради което не може да се направи извод, че зареденото гориво
пострадалият е изразходвал единствено за явяването си в съдебно заседание.
Предвид изложеното съдът намери, че искането на пострадалия М. за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
При тези мотиви и на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на пострадалия М. М. за присъждане на пътни
разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на пострадалия за сведение.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2