№ 174
гр. Несебър, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20252150200566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Р.,
общ. Н., ул. „Д.“ № *, вх. *, ет. *, ал. **, чрез адв. Т. К. от АК – Велико Търново, срещу
наказателно постановление № 134/10.06.2025 г. на кмета на О. Н., с което на
жалбоподателката, на основание чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 за осигуряване на
обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на
общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на
територията на О. Н. /Наредбата/ за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 9 от
Наредбата е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Излагат се подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното постановление. Твърди се съществено процесуално
нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, недоказаност авторството на нарушението и
основаване констатациите на наказващия орган по случая въз основа на незаконно
съставен снимков материал. Излагат се оплаквания за неяснота относно мястото и
времето на извършване на нарушението, както и във връзка с конкретното поведение,
което се санкционира. Аргументира се и материална незаконосъобразност на
постановлението, предвид противоречие на чл. 13, ал. 3, т. 9 от Наредбата със Закона
за защита на животните и Европейската конвенция за защита на животните
компаньони, ратифицирана от Република България, в сила от 01.02.2005 г. Прави се
оплакване и за явна несправедливост на наложения с НП размер на санкцията, както се
моли и за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Насрещната страна по жалба – кмета на О. Н., не изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателката, чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа жалбата, моли за отмяна на
НП по изложените в нея доводи, претендира разноски по списък. Ангажира гласни
1
доказателствени средства.
Наказващият орган се представлява в открито съдебно заседание от
упълномощен адвокат, който оспорва жалбата, дава становище за неоснователността
. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 14.04.2025 г., около 18,30 часа, св. С. Т. – на длъжност гл.специалист в отдел
„Екология“ при О. Н., заедно с колегите си св. К. М. и Г. Ч., извършила проверка в
района на общ. Н., с. Р., ул. „Л.“, за нарушения на Наредба № 1 и в частност по повод
сигнали от граждани за нерегламентирано хранене в района на безстопанствени котки.
Служителите установили на детска площадка на ул. „А.“ в с. Р. нарушителката, заедно
с неустановена жена, да изсипват гранули от чантите си и да хранят котки. Въпреки
опитите на длъжностните лица да установят самоличността на двете жени, те
отказвали комуникация и не преустановявали действията, независимо от указанията на
служителите, че същите съставляват нарушения на Наредба № 1. Общинските
служители последвали жените и установили, че същите се спират на различни
обществени места, където изсипват храна, като около 19,30 ч. се спрели до оградата на
„У. о. и с.т“ - бивш детски лагер, на ул. „Л.“ в с. Р., където нарушителката изсипала
храна на тротоара, на оградата на имота, вкл. в купички, оставила ги пълни и
продължила. Около храната се събрали безстопанствени котки, които започнали да се
хранят. За констатациите си общините служители съставили снимки. Нарушителката
се придвижила до жилищна сграда, в която влязла, като преди това оставила храната
за котки в колата си. Св. Т. и колегите записали регистрационния номер на МПС-то
и след справка с МВР установили собственика му като нарушителката М., която
поканили за явяване в отдел „Екология“. На 16.04.2025 г., след като лично се
установила в самоличността на нарушителката, св. Т. съставила в нейно присъствие
АУАН Серия А № 0004926 и за това че на 14.04.2025 г., около 19,30 ч. в с. Р., общ. Н.,
на ул. „Л.“, до оградата на имот на „У. о. и с.т“ – на тротоара – събира и храни
безстопанствени котки – нарушение на чл. 13, ал. 1 т. 9 от Наредба № 1. Въз основа на
АУАН било издадено процесното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН Серия А № 0004926 /16.04.2025 г., ведно с изготвен
към него снимков материал; показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – С. Т. и К. М.; заповед № 1664/03.12.2020 г. на кмета на О. Н.;
дл.характеристика на главен специалист в отдел „Екология“ при О. Н. – С. Т.; справка
с информационните масиви на МВР за собствеността на МПС с рег. № *******;
кореспонденция между О. Н. и РУ Несебър; преписка на РУ Несебър по случая. Макар
и в по-голямата си част неотносими, показанията на разпитания свидетел на
жалбоподателката – К. А. потвърждават, че жалбоподателката отглежда котки в дома
си, взима участие в дейността за сдружение за защита на животните и принципно
храни безстопанствени котки, вкл. в процесния случай.
От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе
фактическа обстановка. Същите кореспондират помежду си и съдът ги кредитира
изцяло. Във връзка с оспорванията на жалбоподателката срещу констатациите на
2
актосъставителя не бяха представени доказателства, разколебаващи достоверността на
обсъдената доказателствена съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП по силата на закона и съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 1 за
осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за
опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение
на територията на О. Н. / и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Компетентността на
актосъставителя произтича от заповед № 1664/03.12.2020 г. на кмета на О. Н., издадена
на основание чл. 61, ал. 3 от Наредба № 1, и длъжностна характеристика за
длъжността гл.специалист в отдел „Екология“ при О. Н..
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното
производство, които да влекат отмяна на постановлението, като такива не се навеждат
и с жалбата.
Противно на оплакванията на жалбоподателката, от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че вмененото в отговорност наказуемо
поведение е било реализирано от нея по описания в АУАН и НП начин, като
самоличността е установена със съдействието на МВР по реда на чл. 43, ал. 3 от
ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН същият е удостоверен за връчен на
нарушителката при отказ и съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с подписа на един надлежно
индивидуализиран свидетел. Както в АУАН, така и в НП, се съдържа
индивидуализация на мястото и времето на извършване на твърдяното нарушение,
като е дадено и описание на санкционираното поведение. По делото не се събраха
докаателства за същото деяние нарушителката да е била санкционирана с друго НП.
Няма данни и жалбоподателката, притежаваща български документ за самоличност и
трайно пребиваваща в РБ, да не владее български език.
Независимо от изложеното, постановлението следва да бъде отменено изцяло
предвид основателността на оплакванията за издаването му при нарушение на
материалния закон и по следните съображения:
Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната
администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и
компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление,
определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с
осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности,
определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА
общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/,
наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а чл. 8 предписва, че всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно
значение.
3
Същевременно, нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА повелява, че ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока
степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
С процесната разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 9 от Наредба № 1 на Общински
съвет – Несебър се забранява събирането, оглеждането, храненето на безстопанствени
животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост, като
с нея се цели овладяване на популацията на безстопанствените животни и регулиране
на обществените отношения във връзка със събирането, отглеждането и храненето им
от общността, при което следва бъде съобразяван норамативен акт от по-висока
степен, а именно Закона за защита на животните /ЗЗЖ/.
Съгласно дефиницията на § 1, т. 12 от ДР на Закона за защита на животните
„овладяване на популацията“ представлява научнообосновано регулиране на
популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и
цели освобождаването на улиците от тях.
В същото време, чл. 7, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗЖ забранява проявите на жестокост
към животните, вкл. всяко бездействие причиняващо трайно страдание на животното
или увреждане на здравето му.
В светлината на обсъдените повели на ЗЗЖ, съдебната практика трайно приема,
че е недопустимо с подзаконов нормативен акт, какъвто се явява наредбата с местно
значение, да се въвеждат непредвидени по ЗЗЖ допълнителни ограничения, още по-
малко пълна забрана за задоволяване на хранителните нужди на безстопанствените
животни, в т.ч. котки. Подобен текст би бил логичен и разумен, но чрез въвеждането
на конкретни правила за хранене на бездомни животни, като израз на местна
регулация, а не като пълна забрана. Такива правила въвежда и чл. 12, ал. 1 на
Европейската конвенция за защита на животните компаньони /в сила за Република
България от 01.02.2005 г./, с предписание намаляването на броя на бездомните
животни да става по начин, който не причинява ненужна болка, стрес или страдание
/така и Решение № 50 от 10.1.2014 г. по адм. д. № 1124/2013 г. на II състав на
Административен съд – Варна; Решение № 108 от 10.05.2016 г. по адм. д. № 26 / 2016
г. на Административен съд - Стара Загора; и Решение № 1693 от 21.09.2016 г. по адм.
д. № 267 / 2016 г. на XVII състав на Административен съд – Пловдив/.
Следва да се посочи, че броят на безстопанствените животни зависи от това,
доколко органът на местната власт се справя със задълженията си съгл. чл. 40 и сл. от
Глава V от Закона за защита на животните, които следва да бъдат реализирани чрез
регламентирани по закон мерки, а не с въвеждане на местна норма на поведение,
водеща до нехуманно третиране на животните със забрана същите да бъдат хранени на
цялостната територия на общината без оглед на начина и мястото за това.
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че санкционираното
поведение на жалбоподателката е подведено под нормата на подзаконов нормативен
акт, която противоречи пряко на актове от по-висша степен – Закона за защита на
животните и Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, предвид
което не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Така, обжалваното
наказателно постановление се явява материално незаконосъобразно и подлежи на
безусловна отмяна.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 63д от ЗАНН, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 3 от ЗАдв. в полза на адв. Т. К. от ВТАК следва да се присъдят разноски за
предоставената правна защита и съдействие на жалбоподателката по делото в размер
на 300 лева. Съдът, съобразявайки решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС,
както и че вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения,
въведени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения, намира, че така определената сума е съответна на сравнително
ниската сложност на спора и действително положения от адвоката труд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 134/10.06.2025 г. на кмета на О. Н., с
което на жалбоподателката С. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Р., общ.
Н., ул. „Д.“ № *, вх. *, ет. *, ал. **, на основание чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 за
осигуряване на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за
опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение
на територията на О. Н. /Наредбата/ за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 9 от
Наредбата е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА О. Н., ЕИК *********, да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. на адвокат Т. Х. К.-К. от Адвокатска колегия –
Велико Търново, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на
жалбоподателката.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5