Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
Гр.Попово, 16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 153 по описа на 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.99 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9, ал.
1 от ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „А. за С. на В.” ЕАД, гр. С., твърди, че на 20.11.2017 г. бил подписан Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., по силата на който вземането на
кредитора по договор за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016 г., сключен
между М.И.Л. и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД било прехвърлено от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „А. за С. на В.“ ЕАД.
Твърди се, че ищцовото
дружество изпратило две уведомления до ответника, с която го уведомявали за
извършената цесия, като второто било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ А.Е.А.
– З., рег. № 769, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Въпреки това към ИМ се прилага уведомление за извършената цесия до длъжника, като се
моли съда да приеме, че същата е
произвела своето действие спрямо него.
Твърди се,
че на 09.02.2017г. П.П.П. в качеството на
Кредитополучател сключил договор за
потребителски паричен кредит № 2615779 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
съгласно който кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски
паричен кредит в размер на 4400.00лв. Сумата била преведена по посочената от
кредитополучателя б. сметка, на 09.02.2017г. Съгласно сключения договор
страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита била в
размер на 5041,03 лв., който представлявала сборът от следните компоненти:
чиста стойност на кредита 4400.00 лв., такса за разглеждане на кредита 132.00
лв. и застрахователна премия 509. 03 лв. Таксата за разглеждане на кредита и
застрахователната премия, кредитополучателят се
задължил да заплати на кредитора на 48 броя равни части, които били
включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Твърди се, че подписвайки договора за кредит,
кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума, и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил
фиксиран за целия срок на договора, и която се начислявала от датата на
отпускане на кредита. Страните
договорили годишен лихвен процент в размер на 11,99%. Така, подписвайки
договора за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 1330.01 лв. Твръди се, че
общата сума, която кредитополучателят се
задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на
6371,04 лв., платима на 48 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 132,73 лева, като първата погасителна
вноска е дължима на 01.03.2017г., а последната била с падеж на 01.02.2021г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита бил 01.02.2021г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят
не изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл.12, ал.2, б.„а" от ОУ, неразделна част от
договора за кредит.
Твърди се още, че съгласно разпоредбите на Договора
за кредит и Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 256.23 лв. за
периода от 01.05.2017г. до датата на входиране на
заявлението в съда.
Ищецът твърди, че ответника не е за платил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена била в
размер на 393. 83 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна
лихва- 133.16лв., главница- 260.49лв. и лихва за забава- 0.18 лв.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - Попово за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр. дело №955/2019г. по описа на
съда. По същото било издадена заповед
за изпълнение, като съгласно Определение от 02.01.2020г. по посоченото
дело, ищеца предявява и настоящия иск
Предвид изложеното,
дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 4780.54 лв. - главница по 46 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 01.05.2017г. до 01.02.2021г., по
Договор за потребителски паричен кредит № 2615779, сключен на 09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг", по
отношение на които кредита бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 20.11.2017г., сумата 306.59 лв. - договорна
лихва за периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. и сумата 256.05лв. - лихва за
забава за периода 01.05.2017г. до 29.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.10.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №955/2019г. по описа на ПпРС.
В условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния
иск, ищеца предявя и осъдителен иск
против ответника, с който иска от съда да го осъди да му заплати следните суми: сумата
4780.54 лв. - главница по 46 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 01.05.2017г. до 01.02.2021г., по Договор за потребителски паричен
кредит № 2615779, сключен на 09.02.2017г. с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг", по отношение на които на основание чл.12, ал.2,
б."а" от ОУ към договора за кредит била обявена предсрочна
изискуемост считано от 20.11.2017г., сумата 306.59 лв. - договорна лихва за
периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. и сумата 379.15лв. - лихва за забава за
периода 01.05.2017г. до 18.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска -19.02.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски както по заповедното производство,
така и за направените разноски по настоящото
дело.
Редовно призован за с.з.
не се явява представител. Депозирана е молба, в която се излагат доводи по
същество на спора, и молят съда да уважи изцяло така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника П.П.П.,*** от ТАК, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и
недоказан. Ответната страна счита, че не ставало ясно за кой период била
изплатена тази сума на длъжника, както и защо от 01.05.2017г. се претендирала лихва
за забава, при положение, че се
твърдяло, че кредита бил обявен за предсрочно изискуем на 26.07.2019г. не били
представени никакви документи за твърденията относно извършени плащания, и от
кой период били спрели. Нямало приложени справки за начислената възнаградителна лихва и лихвата за забава. Твърди се, че
цесията не била произвела действие спрямо длъжника. В ИМ
се искало да се обяви предсрочната изискуемост на кредита за непадежиралите вноски, без да било посочено точно за кои
вноски ставало въпрос, за какъв период и в какъв размер. Не било ясно и лихвата
за забава по какъв начин била изчислена. Към ИМ не бил приложен и
застрахователния договор и не ставало ясно какъв точно бил този договор и дали
ищеца не бил се удовлетворил от застрахователя, и задължението на ответника да
бъдело погасено по този начин.
Редовно призован за с.з. се явява особения представител на
ответника, който по същество оспорва предявените искове, като счита, че
договора е недействителен по см. на ЗПК.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 955/2019г. на ПпРС,
по подадено от
дружеството- ищец заявление
по чл.410 от ГПК
срещу П.П.П.,*** била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение №854/31.10.2019г.
за заплащане на следните суми: 4780.54 лв. - главница по 46 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 01.05.2017г. до 01.02.2021г., по
Договор за потребителски паричен кредит № 2615779/09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг", по
отношение на които на основание чл.13, ал.2, б."а" от ОУ към договора
за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от 20.11.2017г, сумата
306.59 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. и
сумата 256.05лв. - лихва за забава за периода 01.05.2017г. до
29.10.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -29.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 09.02.2017г.
между П.П.П. и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД е сключен договор за потребителски
паричен кредит № 2206268, приложен по делото.
Като характеристики и условия на кредита са
договорени: чиста стойност на кредита -4400.00лв., такса за разглеждане на
кредита-132.00лв., застрахователна премия -509.03лв., обща стойност на
кредита-5041.03лв., обща дължима от потребителя сума-6371.25лв. Уговорени
са още начин на усвояване – превод по сметка на клиента, начин на погасяване –
по банков път; при фиксиран ГЛП- 11,99%, ГПР- 14,28%, брой месечни вноски -48,
месечна сума от 132.73лв., падежна дата на 14, първа вноска на 01.03.2017г.
В текста на договора са включени и Общи условия за предоставяне на
потребителски кредит от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД. В същия
се съдържа и декларация за приемане на застраховането и ОУ по програми
„Кредитна протекция плюс“ или „66+“. Според нея, ответникът е информиран и е
приел към договора му за кредит да се добави застраховка по застрахователна
програма „Кредитна протекция плюс“, при изрично посочени покрития. Договорът
съдържа имената и подписите на кредитен посредник, както и на ответника, който
с полагането на подписа си е декларирал, че е прочел, разбрал и безусловно
приема написаното на всяка една от 4-те страници на договора, в т.ч. и ОУ и
погасителния план, които са неразделна част от него. Ответникът на датата на
договора е подписал и приложения към него погасителен план, съдържащ
горепосочените параметри на договора за кредит, както и подробно описани по
падежи и размери всички 48 броя месечни погасителни вноски, в рамките на
периода 01.03.2017г. – 01.02.2021г. В договора е предвидено още, че при забава
в плащането на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя
и обезщетение за забава.
Приложени са
по делото и преференциални условия по посочения договор за кредит, съгласно
които потребителя се задължава да превежда трудовото, съотв.
служебно правоотношение или доходите си по договор за управление, или пенсия
по б. сметка в „Уникредит
Булбанк“, като при неизпълнение на това, в срок до 90 дни от сключване на
договора, потребителя престава да ползва тези преференциални условия и ГЛП по
кредита се покачва в размер на 4
процентни пункта, като примерната вноска по кредита е посочена в размер на 144.83лв.
От датата на процесния
договор 09.02.2017г. е и представеното искане от ответника до „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД за рефинансиране на съществуващ дълг. В
него той е посочил, че иска с опуснатата му сума в непосочен размер да бъде
предсрочно погасено съществуващото му задължение към УКФ в размер на 2845.90лв.,
а остатъка да му бъде преведен на посочена от него б. сметка. Приложено е
съгласие за директен дебит, до „Уникредит Булбанк“ от
дата 09.02.2017г. по процесния договор с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД, като е възложил на банката да извърши
плащането от посочена негова б. сметка,
със срок на валидност до 01.02.2021г., с
условие-погасяване на дължими суми ( редовни и просрочени) по договор за
кредит 2615779.
На
20.12.2016г. между „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД,
като цедент, и „А. за С. на В.“ ЕАД, като цесионер, е сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. По силата на този договор, цедентът
се задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно
срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени
от цедента с физически лица, които не се погасяват
редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите
принадлежности на цесионера, определени и
индивидуализирани, съгласно приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за
цесия (т.2.1.). Цедентът се е задължил да прехвърля
ежемесечно вземания за изплащане на парични суми, които са станали изискуеми и
са необслужвани от длъжниците за период от над 180
дни (т.2.2.). Продажбата и прехвърлянето ще се
осъществяват ежемесечно като отделно самостоятелно формирано портфолио,
закупувано от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., за което
ще бъдат сключвани самостоятелни месечни договори за цесия, като продадените и
прехвърлени вземания ще се описват в приложение № 1 за всеки отделен договор за
цесия, неразделна част от него (т.2.3.). Продажбата и прехвърлянето на
вземанията от цедента на цесионера
има действие за страните от датата на влизане в сила на всеки отделен договор
(т.4.1.). Цесионерът е изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, което се задължава да извърши сам от името на цедента,
като цедентът се задължава в срок от 3 дни от
подписване на рамковия договор, да му предостави изрично писмено пълномощно за
уведомяване на длъжниците, по смисъла на чл.99 ал.3
от ЗЗД (т.4.3.). Рамковият договор съдържа имена и подписи на представите на
двете търговски дружества. От тази дата е и пълномощно №
ПЛ-16-00162-1/20.12.2016г. от изпълнителния директор на „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД в
полза на „А. за С. на В.“ ЕАД, да уведомява от името на дружеството, съгласно
чл.99 ал.3 от ЗЗД, всички длъжници по всички
вземания, които то му е цедирало с процесния рамков договор, както и да преупълномощава
трети лица с тези права.
Между същите
две дружества и във връзка с рамковия им договор, е сключен и индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.11.2017г. По силата
на този договор, цедентът прехвърля и продава, заедно
със съпътстващите гаранции на цесионера, портфолио от
необслужвани от длъжниците вземания за период от над
180 дни просрочие, произхождащи от договори за
потребителски кредити, сключени от цедента с
физически лица. Тези вземания били описани в приложение № 1 към договора,
неразделна част от него и отнасящи се към дата 20.11.2017г. Продажбата и
прехвърлянето на вземанията от цедента на цесионера има действие от датата на влизане в сила на
договора – датата на неговото подписване. Относно уведомяването на длъжниците за цесията се съдържа клауза -т.3.2., идентична
с тази по рамковия договор. От дата дата е и
потвърждение от цедента за извършената по този
договор цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД с № Д-17-000238-1/20.11.2017г.
По делото се представи приложение №1 към процесния
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.11.2017г.,
в което под № 62, по процесния договор за кредит е
посочен като длъжник ответника в настоящото производство за сумите от – 4780.54лв.-
остатък главница, 336.88лв.- остатък от лихви, или общо дължимо към датата на цесията е 5117.42лв.
До ответникът на адресите,
посочени в договора за кредит били
изпратени от кредитора и цедент, чрез ищеца – цесионер, две идентични по съдържание уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания (цесия), въз
основа на рамковия и индивидуалния договор, а именно – едното с изх.№
УПЦ-П-УКФ/ 2615779/28.11.2017г., а другото с изх.№ УПЦ-С-УКФ/2615779/14.05.2018г.,
като първото се върнало с
отбелязване-„преместен“. Приложено е по делото съобщение от ЧСИ А.Загорова, ведно с уведомление, залепено на адреса на ответника,
от което обаче не може да се установи какво точно е следвало да връчи ЧСИ на ответника.
От извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е
отпуснат кредит на ответника на 09.02.2017г., в размер на 5041.03лв.,
като от тази сума е удържана такса за разглеждане на кредита в размер на
132.00лв., удържана е застрахователна премия в размер на 509.03лв.и е удържана
сумата от 2845.90лв.за рефинансиране по съществуващ кредит и остатъка от
кредита в размер на 1554.10лв.е преведен по
негова сметка. Вещото лице е установило, че има извършвани
плащания от ответника по така отпуснатия
заем, установи, че има извършени погасителни вноски по кредита , в общ
размер на 393.83лв., като с тях били погасени главница - 260.49лв., възнаградителна лихва - 133.16лв. и лихва за забава 0.18лв.
Последната платена погасителна вноска била на 01.05.2017г. След тази дата няма
плащания от страна на ответника. От експертизата се установява, че размера
на неизплатената част от отпуснатия кредит е общо 6298.19лв., а по пера: неизплатена
главница за периода от 01.05.2017г.до 01.02.2021г. е в размер на 4780.54лв.; неизплатената
възнаградителна лихва за периода претендиран
по искова молба от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. е
в размер на 306.59лв, а лихва за забава върху
неизплатената главница от 4780.54лв. за периода от 01.05.2017г.до 29.10.2019г. е
в размер на 1211.06лв. В с.з.
вещото лице уточни, че не може да
отговори на петия поставен въпрос, тъй като не му е представена застрахователната полица.
От обясненията на ищцовото дружество вещото лице посочва, че застрахователя отказал да я
предостави, тъй като информацията съдържала лични данни.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе
оспорено от нито една от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия;
валидно сключен договор за кредит с цедента, че същия
е изправна страна по договора за кредит,
като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит;
забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2615779/09.02.2017г., сключен между ответника и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, което вземане е
било предмет на договор на цесия, с цесионер „А.
за С. на В.“ ЕАД.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът П.П. и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е
сключен договор за потребителски
кредит № 2615779/09.02.2017г., по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя парична
сума в размер на 5041.03лв., срещу задължението на последния да я върне на 48
месечни вноски, с първа погасителна
вноска на 01.03.2017г., и последна погасителна вноска на 01.02.2021г. Не се спори, че кредитополучателя е подписал договорът за кредит, както и че част от сумата-1554.10лв., предмет на договора е
преведена на посочена от него б. сметка, като от тази сума са удържани
следните суми: 2845.90лв. за погасяване
на задължения по друг кредит, сключен между страните, 132.00лв.
за такса и 509.03лв.-за застрахователна премия.
От
изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
валидно облигационно правоотношение между ответника и „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД
основано на цитирания по-горе договор за кредит, както и изпълнение на
задължението на кредитодателя да предаде реално паричната сума, което предпоставя
насрещната престация на кредитоплучателя-
ответник да върне предоставената му сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания
(цесия) е валиден, и в Приложение №1/20.11.2017г.
фигурира вземането, което „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД има от ответника по договор за потребителски кредит № 2615779/09.02.2017г.
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е породила действие спрямо
ответника, и възражението в този смисъл на процесуалния представител се явява
неоснователно.
Съдебната практика приема, че изходящото от цедента
(или упълномощения цесионер) уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този см. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. Действително, назначеният от съда
особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да
защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до
ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл.47, ал.5 от ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него
производство с изтичането на предвидения в чл.47, ал.2 ГПК двуседмичен срок и
неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и
по силата на визираната разпоредба в процесния случай
преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия,
се презумира да са получени от ответника, а не от
назначения му особен представител. Уведомлението, представено с исковата молба
на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с
извършеното по реда на чл.47 от ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Следователно от датата на връчване исковата
молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК е изпълнена разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника.
В конкретния случай, по делото е представено пълномощно, съгласно което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по
договори за потребителски кредити
за извършеното прехвърляне
на вземанията. Ищецът към
исковата молба е приложил уведомление до ответникът, с което го уведомява за
извършеното прехвърляне на вземането.
Съдът приема, че с даденото изрично пълномощно стария кредитор се е освободил, или прехвърлил това свое задължение към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото производство. Факт е че длъжника не е уведомен за тази цесия преди завеждане на исковата молба, но с получаване на съдебните книжа, и приложените към тях уведомления по настоящото дело, длъжника се счита за уведомен, съгласно цитираната по-горе съдебна практика. Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, и за него
възниква задължението
да престира на цесионера, на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент
не е изпълнил задължението си да върне изцяло така
предоставената му кредит.
Предвид изложеното , предявения иск е основателен по същество.
По отношение на размера:
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2615779/09.02.2017г.
Безспорно сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, а такова в настоящия случай бе направено от назначения
особен представител на ответника, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на ЗПК, както и съобразяването на договорните клаузи с правилата
на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Именно поради това с определението за насрочване на с.з. по делото съдът е
обявил на страните, че ще извърши проверка относно съответствието на клаузите в
договора за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1
от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
При преценка на процесния
договор, съдът намира, че същия е недействителен по см. на ЗПК, и като такъв не
би могъл да породи правните си
последици, по следните съображения:
Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На първо място не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния
случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне
на договора е използван шрифт с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице
възможна грешка при извършване на сравнението, или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично
е налице по отношение на приложените към договора ОУ, декларация за приемане на
застраховка, които са неразделна част от договора и са съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за
сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая, ОУ и тази декларация са подписани от кредитора и ответника, и в него
се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира,
че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са
спазени посочените законови изисквания.
На следващо
място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит № № 2615779/09.02.2017г.
между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и П.П. е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова
разпоредба е в размер на 4400.00лв., от които
сумата 2845.90лв. е
преведена за погасяване на друго негово
задължение по договор за кредит, а сумата 1554.10лв. е преведена по посочената в договора негова сметка, в изпълнение
задължението на заемателя за реално предоставяне на
заема.
Остатъкът от 641.03лв. до договорения общ размер на кредита 5041.03лв. не са преведени на ответника,
тъй като с тази сума кредиторът е прихванал
дължимата според договора такса
за разглеждане на кредит в размер на 132.00лв. и 509.03лв. за застрахователна
премия. При констатираната недействителност на договора тази такса и
застрахователна премия се явяват недължими по смисъла на чл.23 ЗПК, поради
което размерът на същите не следва да бъде включван в дължимата от ответника
чиста стойност на кредита. Това е така, тъй като с договора на ответника не е
предоставен кредит за покупка на
застраховка "Кредитна протекция плюс", а е поето задължение за
заплащане на застрахователна премия в общ размер от 509.03лв., която според
посоченото в договора била платена еднократно.
В настоящия случай съдът приема, че не е доказано сключването на застрахователен
договор. Такъв договор не е представен
нито на съда, нито на вещото лице. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът
не е доказал сключването на застрахователен договор, по силата на който ответникът
да дължи застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски
кредит. При това положение не може да се приеме, че е налице и основание за
включване на включената от ищеца сума от 509.03лв. в главницата по кредита.
При тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в подлежащата на връщане
е чиста стойност на кредита,
съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, в която
се включва единствено сумата 4400.00 лв. Тъй като обаче ответника е извършил плащания, в общ размер от 393.83лв.,
то същите следва да бъдат отнесени към
погасяването на единствено дължимата от ответника чиста стойност на кредита в
размер на 4400.00 лв., поради което искът за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца главница по договора за кредит е основателен
и доказан до 4006.17лв., като за разликата над тази сума до предявената главница от 4780.54лв., същия се явява
неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне.
Тъй като в условията на евентуалност ищецът е
предявил и осъдителен иск за главницата, то съдът следва да се произнесе по него. Въз основа на
изложените по-горе мотиви и установената от съда недействителност на договора
за заем, съдът намира , че за разликата
от установената дължима главница в размер на 4006.17лв. до предявената от 4780.54лв., този осъдителен иск също е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
По силата на чл.23 от ЗПК, ответника не дължи и претендираната възнаградителна
лихва в размер на 306.59лв., тъй като последица от обявяване недействителността
на договора за потребителски кредит е дължимост на
чистата стойност на кредита и недължимост на лихви и
други разходи по кредита. В този смисъл
така предявения установителен иск за тази сума
се явява неоснователен. Тъй като за тази сума е предявен осъдителен иск в
условията на евентуалност, то съдът
следва да се произнесе по него. Въз основа на изложените по-горе мотиви
и установената от съда недействителност на договора за кредит, съдът намира ,
че и този иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на претендираната
лихва за забава в размер на 256.05лв., за периода от 01.05.2017г. до
29.10.2019г.
Съдът
намира, че от представените доказателства не се установява, че ищецът е носител
на акцесорното вземане за лихва за целия заявен
период, съответно и размер. При тълкуване на договора за цесия не се установява
за цесионера да възниква право да продължи да
начислява дължимата на първоначалния кредитор лихва за забава. Изрично в договора за цесия е посочено, че общия размер на вземания, подлежащи на
прехвърляне включва всички непогасени задължения, ведно със съпътстващите ги гаранции, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Още повече с
договора за цесия не настъпва промяна
по страните по кредитното
правоотношение. Цедентът не придобива качеството страна
по договора, а само правото на вземане, в обема му към датата на прехвърлянето.
И след като новият кредитор не става страна по материалното правоотношение, то
за същия липсва основание, на което да начислява лихви за периода след датата
на договора за цесия, съотв. Приложение №1. Самата лихва безспорно няма характер
на обезпечение и други принадлежности, по см. на чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което
не може да има друго основание за начисляването й. Аргумент в тази насока може да се черпи от
факта, че съобразно приложението №1 към договора за кредит размерът на цедираното спрямо ответника вземане е в размер на 5117.42лв.,
в която са включени главница в размер на
4780.54лв. и лихви -336.88лв., а претендирания размера
на вземанията по делото са в размер на 5343.18лв.,
което надвишава както главницата, така и договорната лихва.
В заключение съдът приема,че на ищеца се дължи
лихва за забава в размер на законната лихва за периода от първата неплатена вноска, която е от
01.05.2017т. до 20.11.2017г. (датата на прехвърляне на вземането), и то върху
остатъка от посочената по-горе главница. Тъй като обаче лихва за забава се
претендира до 29.10.2019г., то съдът с помощта на он-лайн
калкулатор (www.calculator.bg) изчисли, че от 01.05.2017г. до дата на прехвърляне
на вземането-20.11.2017г., лихвата за
забава е в
размер на 227.01лв., и тази сума следва
да се присъди на ищцовото дружество. За разликата над
227.01лв., до претендираните 256.05лв.,
за периода от 21.07.2017г. до 29.07.2019г. искът подлежи на отхвърляне. По
изложените по горе съображения подлежи на отхвърляне е предявения иск в
условията на евентуалност и предявения иск за присъждане на лихва за забава, за
периода от 01.05.2017г. до 19.02.2020г. в размер на 379.15лв.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 4006.17лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 2615779/09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг", и сумата от 227.01лв. - лихва за забава за
периода 01.05.2017г. до 20.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.10.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 955/2019г. на ПпРС, като за разликата над 4006.17лв. до претендираната
главница по договор за кредит в размер на 4780.54лв., за сумата 306.59 лв. - договорна лихва за периода от
01.05.2017г. до 20.11.2017г., както
и за разликата над 227.01лв. до претендираната
лихва за забава от 256.05лв., за периода
от 21.11.2017г. до 29.10.2019г., искът подлежи на отхвърляне.
Следва да се
отхвърли и предявения иск за осъждане на ответника да заплати и разликата над
установената главница по договора за кредит от 4006.17лв. до претендираната
главница по договор за кредит в размер на 4780.54лв., за сумата 306.59 лв. - договорна лихва за периода от
01.05.2017г. до 20.11.2017г., както и за сумата 379.15лв. - лихва за забава за периода
01.05.2017г. до 18.02.2020г
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 124.27лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 955/2019г. на ПпРС, както и сумата от 678.85лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на „А.
за С. на В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управлeние – гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт К.В.-М., СУМАТА
4006.17лв. (четири хиляди и шест лева и 17ст.) –главница дължима по Договор за потребителски паричен
кредит № 2615779/09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг", което вземане е прехвърлено с Приложение№ 1 от 20.11.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.11.2017г., СУМАТА 227.01лв. ( двеста двадесет и седем лева и 01ст.) лихва за забава за периода 01.05.2017г. до 20.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -29.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 955/2019г. на ПпРС, КАТО
ОТХВРЪЛЯ предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: за разликата над 4006.17лв. до претендираната
главница по договор за кредит в размер на 4780.54лв., за сумата 306.59 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2017г.
до 20.11.2017г., както и за разликата над 227.01лв. до претендираната лихва за забава от 256.05лв., за периода от 21.11.2017г. до
29.10.2019г.
ОХВЪРЛЯ предявения от „А. за С. на В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлeние – гр. С ***,
офис 4, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт К.В.-М., против П.П.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, иск за осъждане на ответника да му заплати следните
суми: за разликата над установената главница по договора за кредит
№ 2615779/09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" от 4006.17лв. до предявената главница по договор за кредит в размер на 4780.54лв., за
сумата 306.59 лв. - договорна лихва за
периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г., както и за сумата 379.15лв. - лихва за забава за периода 01.05.2017г.
до 18.02.2020г
ОСЪЖДА П.П.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на „А. за С. на В.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управлeние – гр. С ***,
представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт К.В.-М., СУМАТА 124.27лв. (сто двадесет и четири лева и 27ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №955/2019г. по описа на ПпРС, както
и СУМАТА
678.85лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и 85ст.), представляващи
разноски настоящото дело, съобразно уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
СЪДИЯ: