№ 122872
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20251110138506 по описа за 2025 година
Със заявление с вх. № 23073735/15.12.2020 г., подадено от П.К.Б. ЕООД, е
поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК срещу В. И. Б. с ЕГН: ********** за следните суми: 1 000,00 лева (хиляда
лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 27.06.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 35,68 лева (тридесет и пет лева и 68 стотинки),
представляваща лихва за период от 15.05.2025 г. до 26.06.2025 г., сумата 377,57 лева
(триста седемдесет и седем лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 16.12.2023 г. до 15.05.2025 г., сумата 30,00 лева (тридесет лева),
представляваща такса за период от 30.12.2023 г. , 329,90лева (триста двадесет и девет
лева и 90 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 15.12.2023 г. до 15.05.2025 г., 450,00лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст ,
640,00лева (шестстотин и четиридесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси , 400,00лева (четиристотин лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъде
частично отхвърлено за сумата от 450,00лева (четиристотин и петдесет лева),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст ,
640,00лева (шестстотин и четиридесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси , 400,00лева (четиристотин лева),
представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит
и 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такса за период от 30.12.2023 г.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
1
индивидуализирал вземанията в достатъчна степен.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411,
ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи,
когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги,
които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да
носят допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да се е
възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора,
като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по
кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и
месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и
възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора
за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира,
че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
2
ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл.
21 ЗПК. Ето защо, процесната сума, начислена в тежест на длъжника за допълнителни
услуги са недължими.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и
заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление с вх. № 23073735/15.12.2020 г., подадено
от П.К.Б. ЕООД, в частта, в която е поискано издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. И. Б. с ЕГН: ********** за
следните суми: 450,00лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст , 640,00лева (шестстотин и
четиридесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
флекси , 400,00лева (четиристотин лева), представляваща неплатени такси по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по договора за кредит и 30,00 лева (тридесет лева), представляваща
такса за период от 30.12.2023 г.
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, може да
предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без
уважение в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса
и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3