РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. В., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. П. Й.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Търговско дело № 20221300900011 по
описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД от ищеца „Т.“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. В.,
представлявано от управителя Л. Т. И. - чрез адв.-пълномощник Р.В. Р. от
ВАК, със заявен съдебен адрес: гр. В. срещу ответника „А. - 86“ ЕООД с
ЕИК.., седалище и адрес на управление: с.П. общ. Г. О., обл. В. Т.
представлявано от управителя Л. И. Н. за заплащане на следните суми:
- Сумата от 62 153,55 лева - неизплатено задължение по договор за
продажба на горива, ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата от 15 000.00 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от падежа на всяка фактура до подаване на искова молба в съда.
В исковата молба се твърди, че по силата на неформален договор за
покупко-продажба на гориво ищецът е доставял на ответното дружество „А. -
86“ ЕООД, чрез собствената си бензиностанция в гр. В. дизелово гориво,
добавка Adblu и течност за чистачки. Към 17.10.2019 г. ответникът дължал на
ищеца незаплатени суми в общ размер на 69 810,97 лв. по 17 броя фактури /
1.по фактура №**********/27.05.2019г.- 2000,00лв.; 2.по фактура
№**********/31.05.2019г-3663,22лв.; 3. по фактура
№**********/10.06.2019г. - 4407,49лв.; 4. по фактура
№**********/17.06.2019г. - 4414,26лв.; 5. по фактура
1
№**********/24.06.2019г. - 2312,70лв. ; 6.По фактура
№**********/30.06.2019г. - 507,04лв. ; 7.Фактура №**********/08.07.2019г. -
3196,43лв.; 8. по фактура №**********/15.07.2019г. - 1300,94лв.; 9. по
фактура №**********/22.07.2019г.-3399,35лв.; 10. по фактура
№**********/31 07.2019г.-2095,58лв.; 11. по фактура
№**********/12.08.2019г. - 7625,12лв.; 12. по фактура
№**********/19.08.2019г. - 1928,35лв.; 13. по фактура
№**********/26.08.2019г. - 7096,63лв.; 14. по фактура
№**********/31.08.2019г. - 9262,98лв.; 15. по фактура
№**********/09.09.2019г. - 3517,90лв.; 16. по фактура
№**********/16.09.2019г. - 3363,76лв.; 17. по фактура
№**********/23.09.2019г. - 9719,22лв.
Излага се, че задължението е признато от ответното дружество с
подписването на спогодба от 17.10.2019 г., въз основа на която „А. - 86“
ЕООД се е задължило да заплати дължимата сума на вноски от по 5000 лв.
всеки месец до изчерпване на задължението. Последната вноска била
определена в размер на 4 810,95 лв.
Твърди се, че от сумата 69 810,97 лв. ответникът е заплатил 32 922,13
лв. и че е останал да дължи сумата от 36 888,84 лв. по следните фактури: по
фактура №**********/12.08.2019г. - 7625,12лв.; по фактура
№**********/19.08.2019г. - 1928,35лв.; по фактура №**********/26.08.2019г.
- 7096,63лв.; по фактура №**********/31.08.2019г. - 9262,98лв.; по фактура
№**********/09.09.2019г. - 3517,90лв.; по фактура №**********/16.09.2019г.
- 3363,76лв.; по фактура №**********/23.09.2019г. - 9719,22лв.
Излага се, че ответникът по фактура № ********** от 23.09.2019 год.
на стойност 9719,22лв. платил 5625,12 лв. Излага се още, че ответното
дружество спряло плащане по постигнатата спогодба, поради което и
съгласно чл. 3 ал. 1 от спогодбата всички вноски станали изискуеми.
Твърди се, че камионите на ответното дружество продължили да
зареждат гориво на бензиностанциите на ищеца, като възникнали
допълнителни задължения в общ размер на 25 264,71 лв. , за което били
издадени следните фактури: фактура №**********/06.07.2020г. за 3205,84лв.;
фактура №**********/31.07.2020г. - 576,16лв.; фактура
№**********/10.08.2020г.- 3996,41 лв.; фактура №**********/17.08.2020г. -
2936,72лв.; фактура №**********/24.08.2020г.- 3117,91 лв.; фактура
№**********/31.08.2020г.- 1817,50 лв.; фактура №**********/08.09.2020г. -
6531,38 лв.; фактура №**********/21.09.2020г. - 1089,00 лв.; фактура
№**********/30.09.2020г. - 1993,79 лв.;
Излага се, че след последната фактура законният представител на
ответника и неговия търговски пълномощник В. Н. спрели да отговарят на
позвънявания от страна на ищеца и спрели да плащат натрупаните
задължения.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника
2
„А.- 86“ ЕООД с ЕИК. да заплати на ищеца „Т.“ ООД, ЕИК., сумата от 62
153,55 лева - неизплатено задължение по договор за продажба на горива,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 15 000.00 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до подаване на
искова молба в съда.
Прави искане за присъждане на направените по делото съдебно -
деловодни разноски. Представя доказателства: спогодба от 17.10.2019 год.,
търговско пълномощно в полза на В. И. Н., фактура
№**********/06.07.2020г.; фактура №**********/31.07.2020г.; фактура
№**********/10.08.2020г.; фактура №**********/17.08.2020г.; фактура
№**********/24.08.2020г.; фактура №**********/31.08.2020г.; фактура
№**********/08.09.2020г.; фактура №**********/21.09.2020г.; фактура
№**********/30.09.2020г.
Прави доказателствени искания за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза със задача ,подробно посочена в исковата молба.
В законния двуседмичен срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „А. -
86“ ЕООД с ЕИК ... не е подал писмен отговор на исковата молба.
ВОС е приел писмените доказателства, представени с исковата молба и
е допуснал съдебно-счетоводна експертиза.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното :
Между ищеца „Т. ООД и ответника „А. - 86“ ЕООД съществували
трайни търговски взаимоотношения по неформални договори за покупко-
продажбата на дизелово гориво, добавка Adblu и течност за чистачки, което
се установява от приложените по делото заверени копия на спогодба и
фактури, като за всяка продажба ищецът, в качеството на продавач издавал
фактура на ответника-купувач.
На 17.10.2019г. между ищеца - „.Т.“ ООД, ЕИК ., в качеството на
кредитор и ответника – „А.- 86“ ЕООД с ЕИК. в качеството на длъжник е
сключена спогодба.
От т.1 на спогодбата се установява, че предмет на същата са парични
задължения на длъжника-ответник към кредитора-ищец. Ответникът с
подписване на спогодбата и в качеството на длъжник на ищцовото дружество
признава, че към датата на подписване на спогодбата, дължи на ищеца-
кредитор сумата в размер на 69 810.97лв. по 17 броя фактури - 1.по фактура
№**********/27.05.2019г.-2000,00лв.; 2.по фактура
№**********/31.05.2019г-3663,22лв.; 3. по фактура
№**********/10.06.2019г. - 4407,49лв.; 4. по фактура
№**********/17.06.2019г. - 4414,26лв.; 5. по фактура
3
№**********/24.06.2019г. - 2312,70лв. ; 6.По
фактура№**********/30.06.2019г. - 507,04лв. ; 7.Фактура
№**********/08.07.2019г. - 3196,43лв.; 8. по фактура
№**********/15.07.2019г. - 1300,94лв.; 9. по фактура
№**********/22.07.2019г.-3399,35лв.; 10. по фактура №**********/31
07.2019г.-2095,58лв.; 11. по фактура №**********/12.08.2019г. - 7625,12лв.;
12. по фактура №**********/19.08.2019г. - 1928,35лв.; 13. по фактура
№**********/26.08.2019г. - 7096,63лв.; 14. по фактура
№**********/31.08.2019г. - 9262,98лв.; 15. по фактура
№**********/09.09.2019г. - 3517,90лв.; 16. по фактура
№**********/16.09.2019г. - 3363,76лв.; 17. по фактура
№**********/23.09.2019г. - 9719,22лв.
По силата на т.2 от подписаната между страните спогодба ответното
дружество се е задължило да погаси паричните задължения към ищеца на
равни месечни вноски, дължими до края на всеки месец в размер на по
5000лв. всяка една, считано от м.октомври 2019 г., като последната вноска е в
размер на 4810.95лв.
В т.3 на спогодбата страните са се договорили, че при неплащане в срок
от страна на длъжника на някоя от вноските настъпва падежа и на останалите
вноски по спогодбата и същите стават изискуеми, вследствие на което
кредиторът-ищецът има право да предприеме действия по принудително
събиране на цяло задължение по спогодбата.
По силата на т.3 /2/ от момента на неплащане на падежа – последно
число на месеца на която и да е падежирана вноска за кредитора-ищец
възниква и правото му да претендира натрупаната мораторна лихва от падежа
на всяка една от фактурите, посочени в т.1 на спогодбата.
При сключване на Спогодбата на 17.10.2019г. ответникът – „А. - 86“
ЕООД с ЕИК . в качеството на длъжник е представляван и същата е
подписана от пълномощника В. И. Н., упълномощен надлежно от
управляващият и представляващ дружеството Л. И. Н..
За извършените продажби ищецът издал приложените по делото
фактури - фактура №**********/06.07.2020г. за 3205,84лв.; фактура
№**********/31.07.2020г. - 576,16лв.; фактура №**********/10.08.2020г.-
3996,41 лв.; фактура №**********/17.08.2020г. - 2936,72лв.; фактура
№**********/24.08.2020г.- 3117,91 лв.; фактура №**********/31.08.2020г.-
1817,50 лв.; фактура №**********/08.09.2020г. - 6531,38 лв.; фактура
№**********/21.09.2020г. - 1089,00 лв.; фактура №**********/30.09.2020г. -
1993,79 лв.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза(л.45-49 от делото),
която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована се
установява, че процесните 17 бр.фактури, предмет на спогодбата от
17.10.2019г. с номера, както следва: 1.по фактура №**********/27.05.2019г.-
4
2000,00лв.; 2.по фактура №**********/31.05.2019г-3663,22лв.; 3. по фактура
№**********/10.06.2019г. - 4407,49лв.; 4. по фактура
№**********/17.06.2019г. - 4414,26лв.; 5. по фактура
№**********/24.06.2019г. - 2312,70лв. ; 6.По фактура
№**********/30.06.2019г. - 507,04лв. ; 7.Фактура №**********/08.07.2019г. -
3196,43лв.; 8. по фактура №**********/15.07.2019г. - 1300,94лв.; 9. по
фактура №**********/22.07.2019г.-3399,35лв.; 10. по фактура
№**********/31 07.2019г.-2095,58лв.; 11. по фактура
№**********/12.08.2019г. - 7625,12лв.; 12. по фактура
№**********/19.08.2019г. - 1928,35лв.; 13. по фактура
№**********/26.08.2019г. - 7096,63лв.; 14. по фактура
№**********/31.08.2019г. - 9262,98лв.; 15. по фактура
№**********/09.09.2019г. - 3517,90лв.; 16. по фактура
№**********/16.09.2019г. - 3363,76лв.; 17. по фактура
№**********/23.09.2019г. - 9719,22лв. , както и последващите 9 бр. фактури,
издадени след датата на сключване на спогодбата – 17.10.2019г с номера:
фактура №**********/06.07.2020г. за 3205,84лв.; фактура
№**********/31.07.2020г. - 576,16лв.; фактура №**********/10.08.2020г.-
3996,41 лв.; фактура №**********/17.08.2020г. - 2936,72лв.; фактура
№**********/24.08.2020г.- 3117,91 лв.; фактура №**********/31.08.2020г.-
1817,50 лв.; фактура №**********/08.09.2020г. - 6531,38 лв.; фактура
№**********/21.09.2020г. - 1089,00 лв.; фактура №**********/30.09.2020г. -
1993,79 лв. са включени в месечните справки- декларации по ЗДДС и в
дневниците за продажби на „Т.“ ООД за съответните месеци, както и в
месечните справки - декларация по ЗДДС в дневниците за покупки на
ответника – „А.- 86“ ЕООД за съответния месец, като същият е ползвал и
данъчен кредит по тях в размер на 15 845,95 лева. Вещото лице е дало
заключението по поставената му задача, след като е извършило надлежни
справки в Т. на Н. В. Т. за ищеца и ответника.
Съгласно т.3 от заключението на експертизата размерът на мораторната
лихва върху главницата за периода от падежа на всяка една фактура до
подаване на исковата молба по настоящото дело в съда на 10.02.2022 г.
възлиза на 11 600,59 лева.
По делото не са ангажирани доказателства от които да се установява, че
от страна на ответното дружество е извършено плащане по извършените
покупки общо 26 на брой на дизелово гориво, добавка Adblu и течност за
чистачки за които са издадени процесните фактури /17бр. включени в
спогодбата и 9бр. фактури , издадени след датата на спогодбата-17.10.2019г /.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени
доказателства-приобщени по делото.
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд прие за установено следното от правна страна :
5
Производството по делото е образувано по предявени искове с правна
квалификация по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между ищеца „Т.“ ООД и ответника „А.-86“ЕООД са възникнали
валидни облигационни отношения по неформални договори за търговска
продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на
които „Т.“ ООД като продавач е продало и прехвърлило на ответника, като
купувач собствеността на дизелово гориво, добавка Adblu и течност за
чистачки, срещу съответните цени, които купувачът се е задължил да заплати.
Продажбите са извършени в търговски обект на ищеца – бензиностанция в
гр.Видин.
Договорът за търговска продажба носи родовите белези на
обикновената продажба, уредена в чл. 183 и сл. ЗЗД. Търговската продажба е
двустранен, възмезден, неформален, консенсуален и комутативен договор.
Нейното действие е облигационно - вещно. Основните елементи са предметът
и цената. Предмет на търговската продажба са стоките - движими вещи, които
са в обръщение при търговския обмен - чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С оглед предмета на търговските сделки и поетите от страните права и
задължения, същите следва да се квалифицират като търговски продажби по
чл. 318, ал. 1 от ТЗ, тъй като са сключени с оглед занятието на договарящите,
а нямат за предмет стоки за лично потребление( арг. от чл. 318, ал. 2 от ТЗ).
При търговската продажба, както и при всяка продажба, задължението
на продавача е да предаде на купувача закупената вещ, а на купувача – да
заплати цената.
Ответникът е неизправна страна, като не е заплатил на ищеца част от
цената на закупените и получени стоки по сключената спогодба от 17.10.2019
г. и процесните фактури, приложени към исковата молба, възлизащи в общ
размер на 62 153,55лв.
Съгласно чл. 365 ал. 1 ЗЗД - с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са
ги сключили /чл. 20 а ал. 1 ЗЗД/. Имайки предвид посочените разпоредби
съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез
спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са
уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти
съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. Законът предоставя
на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да
могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения,
включително и такива, които не са предмет на конкретния спор /чл. 365, ал. 2
ЗЗД/.
В случая, страните по делото са сключили на 17.10.2019 г. договор,
озаглавен „спогодба“, по силата на която в чл. 1 са декларирали, че до датата
на подписване на спогодбата длъжникът-ответното дружество дължи на
кредитора-ищец общо сумата 69 810.97 лв. по изчерпателно изброените
6
фактури, индивидуализирани с номер, дата на издаване и дължима сума. Част
от претендираната по делото от ищеца сума в размер на 36 888.84лв. по
фактури с номера- по фактура №**********/12.08.2019г. - 7625,12лв.; по
фактура №**********/19.08.2019г. - 1928,35лв.; по фактура
№**********/26.08.2019г. - 7096,63лв.; по фактура №**********/31.08.2019г.
- 9262,98лв.; по фактура №**********/09.09.2019г. - 3517,90лв.; по фактура
№**********/16.09.2019г. - 3363,76лв.; по фактура №**********/23.09.2019г.
-4094.10лв. с твърдения за липса на плащане, са вземания именно по
постигната със сключената спогодба договорка. Ответното дружество не е
депозирало отговор на исковата молба, респективно не е направило
възражения по така предявените искове и представените доказателства.
Настоящата инстанция намира, че след като страните по спора с
изричен договор- сключена помежду им спогодба на 17.10.2019 г.,
извънсъдебно са признали факта, че ответника дължи на ищеца сумите по
посочените неплатени фактури, като част от споразумението и възлизащи на
сумата от 36 888.84лв., и след като страните не оспорват валидността на
волята си /не се позовават на пороци на волята/, съдът е длъжен да я зачете. С
оглед съществените характеристики на договора за спогодба, при
представянето , съдът следва да се позове на нея, без да установява
действителните отношения. /В тази насока е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 134 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4255/2018
г., III г. о., ГК/.
При предявен осъдителен иск за заплащане на цена по договор за
търговска продажба ищецът следва да докаже съществуването на договор за
продажба, която да е търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ;
определената по договора цена; предаването на стоките или на документите,
въз основа на които купувачът може да получи стоките. Купувачът-ответник
по иска, следва да докаже възраженията си срещу вземането на ищеца.
Следователно, ищецът носи тежестта да докаже, че вземането е възникнало и
съществува, както и че е ликвидно и изискуемо, а ответникът, ако оспорва
иска, че същото е погасено.
За да докаже съществуването на процесните сделки и реалната доставка
на стоките по сключената спогодба и по приложените към исковата молба
фактури с номера- фактура №**********/06.07.2020г. за 3205,84лв.; фактура
№**********/31.07.2020г. - 576,16лв.; фактура №**********/10.08.2020г.-
3996,41 лв.; фактура №**********/17.08.2020г. - 2936,72лв.; фактура
№**********/24.08.2020г.- 3117,91 лв.; фактура №**********/31.08.2020г.-
1817,50 лв.; фактура №**********/08.09.2020г. - 6531,38 лв.; фактура
№**********/21.09.2020г. - 1089,00 лв.; фактура №**********/30.09.2020г. -
1993,79 лв., които са предмет на същите, ищцовото дружество е ангажирало в
настоящото производсктво писмени доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза (ССч.Е).
7
От приложените към исковата молба 9 броя фактури, посочени по-горе,
се констатира, че същите са издадени от „Т.” ООД в качеството му на
доставчик на подробно описаните във всяка една фактура количества
дизелово гориво, добавка „adblu“ и течност за чистачки. За получател на
стоките в обсъжданите фактури е посочен именно ответникът по делото – „А.-
86” ЕООД.
Процесните фактури не са подписани за получател, поради което те не
се ползват с формалната доказателствена сила, присъща на подписаните
документи (чл. 180 ГПК).
Според приетото заключение на назначената ССч.Е, изготвено от
вещото лице Р. К. всички фактури предмет на спогодбата, включително и
фактури – фактура №**********/06.07.2020г. за 3205,84лв.; фактура
№**********/31.07.2020г. - 576,16лв.; фактура №**********/10.08.2020г.-
3996,41 лв.; фактура №**********/17.08.2020г. - 2936,72лв.; фактура
№**********/24.08.2020г.- 3117,91 лв.; фактура №**********/31.08.2020г.-
1817,50 лв.; фактура №**********/08.09.2020г. - 6531,38 лв.; фактура
№**********/21.09.2020г. - 1089,00 лв.; фактура №**********/30.09.2020г. -
1993,79 лв. са включени в месечните справки - декларация по ЗДДС в
дневниците за покупки на ответника – „А. - 86“ ЕООД за съответния месец,
като същият е ползвал данъчен кредит по тях в размер на 15 845,95 лева, като
данните за извършените от него констатации са взети след надлежни
справки в Т. на Н. В. Т. за ищеца и ответника.
Сами по себе си действията от страна на ответника по осчетоводяване
на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях представляват
недвусмислено признание на визираното в същата задължение и доказват
неговото съществуване (в този смисъл съдебната практика, формирана по
реда на чл. 290 ГПК, е категорична – вж. Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.
д. № 593/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, както и Решение № 114 от 26.07.2013 г. по т.
д. № 255/2012 г., І т.о. на ВКС). В това число за установено трябва да се
счита и осъществяването на самата доставка.
Настоящият състав приема, че посочените писмени доказателства не
само доказват сключването на договорите за търговска продажба, но и
доказват изпълнението на задълженията на ищеца, като продавач, да достави
на ответника договорените по количество и вид стоки, както и предаването на
документа за стоката-фактурата.
При така установената изправност на ищеца, на основание чл. 327, ал. 1
от ТЗ ответникът е бил длъжен да заплати договорената цена при предаването
на стоката или на документите, които му дават право да ги получи.
Задължение на ответника е било да докаже, че е платил продажната цена, но
доказателства в тази насока не са представени от него, а освен това
твърденията на ищеца за неизпълнение на задължението за плащане се
признават от ответника за частта по включените в спогодбата фактури,
индивидуализирани по-горе.
8
Констатираното неизпълнение обуславя категоричния извод, че
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ е основателен и доказан, поради което същият ще следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 62153.55лева. Предвид основателността
на предявеният главен иск, то основателна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва за забава върху главницата, на основание
чл.86 от ЗЗД, считано от предявяване на иска, датата на депозиране на
исковата молба в съда - 10.02.2022 г. до изплащане на сумите.
По предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е претендирал и мораторна лихва в размер на 15 000 лева за
периода от падежа на всяка една фактура до датата на завеждането на
исковата молба - 10.02.2022 г. Настоящата инстанция счита, че този иск е
основателен и частично доказан по размер. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за
времето на забавата.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена
съдебно-икономическа експертиза размера на мораторната лихва за забавено
плащане по процесните фактури е в общ размер на 11 600.59лв.. за периода от
падежа на всяка една фактура до датата на предяваване на исковата молба в
съда – 10.02.2022 г. При определяне размера на дължимата лихва съдът взема
предвид заключението на вещото лице по СИЕ и приема, че предявения иск
за заплащане на лихва за забава е основателен и доказан за сумата от 11
600.59лв, като искът до пълният предявен размер от 15 000лв. следва да се
отхвърли като недоказан.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на
4186,14 лева /четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и 77 стотинки/,
от които 3086.14лв. за внесена държавна такса, 300лв. депозити за вещо лице
и 800лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „А. - 86“ ЕООД с ЕИК.., седалище и адрес на
управление: с.П. общ. Г. О. обл. В. Т. представлявано от управителя Л. И. Н.
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
В. представлявано от управителя Л. Т. И. сумата от 62 153.55лв./шестдесет и
9
две хиляди сто петдесет и три лева и 55 стотинки/ представляваща главница,
дължима сума по фактури – 1. фактура №**********/27.05.2019г.-
2000,00лв.; 2. фактура №**********/31.05.2019г-3663,22лв.; 3. фактура
№**********/10.06.2019г. - 4407,49лв.; 4. фактура №**********/17.06.2019г.
- 4414,26лв.; 5. фактура №**********/24.06.2019г. - 2312,70лв. ;
6.фактура №**********/30.06.2019г. - 507,04лв. ; 7.Фактура
№**********/08.07.2019г. - 3196,43лв.; 8. фактура
№**********/15.07.2019г. - 1300,94лв.; 9. фактура
№**********/22.07.2019г.-3399,35лв.; 10. фактура №**********/31
07.2019г.-2095,58лв.; 11. фактура №**********/12.08.2019г. - 7625,12лв.; 12.
фактура №**********/19.08.2019г. - 1928,35лв.; 13.фактура
№**********/26.08.2019г. - 7096,63лв.; 14. фактура
№**********/31.08.2019г. - 9262,98лв.; 15. фактура
№**********/09.09.2019г. - 3517,90лв.; 16. фактура
№**********/16.09.2019г. - 3363,76лв.; 17. фактура
№**********/23.09.2019г. - 9719,22лв., 18. фактура
№**********/06.07.2020г. за 3205,84лв.; 19.фактура
№**********/31.07.2020г. - 576,16лв.; 20.фактура №**********/10.08.2020г.-
3996,41лв.; 21.фактура №**********/17.08.2020г. - 2936,72лв.; 22.фактура
№**********/24.08.2020г.- 3117,91 лв.; 23.фактура
№**********/31.08.2020г.- 1817,50лв.; 24.фактура №**********/08.09.2020г.
- 6531,38 лв.; 25.фактура №**********/21.09.2020г. - 1089,00 лв.; 26.фактура
№**********/30.09.2020г. - 1993,79 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда - 10.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника „А. - 86“ ЕООД с ЕИК .., седалище и адрес на
управление: с.П. общ. Г. О., обл. В. Т., представлявано от управителя Л. И. Н.
да заплати на „ТИП“ ООД, ЕИК....със седалище и адрес на управление: гр. В.
представлявано от управителя Л. Т. И. сумата от 11 600.59лв./единадесет
хиляди и шестстотин лева и 59 стотинки/, представляваща законна лихва за
забавено плащане на сумите по фактури -1. фактура
№**********/27.05.2019г.- 2000,00лв.; 2. фактура
№**********/31.05.2019г-3663,22лв.; 3. фактура №**********/10.06.2019г. -
4407,49лв.; 4. фактура №**********/17.06.2019г. - 4414,26лв.; 5. фактура
10
№**********/24.06.2019г. - 2312,70лв. ; 6.фактура
№**********/30.06.2019г. - 507,04лв. ; 7.Фактура №**********/08.07.2019г. -
3196,43лв.; 8. фактура №**********/15.07.2019г. - 1300,94лв.; 9.
фактура №**********/22.07.2019г.-3399,35лв.; 10. фактура
№**********/31 07.2019г.-2095,58лв.; 11. фактура №**********/12.08.2019г.
- 7625,12лв.; 12. фактура №**********/19.08.2019г. - 1928,35лв.; 13.фактура
№**********/26.08.2019г. - 7096,63лв.; 14. фактура
№**********/31.08.2019г. - 9262,98лв.; 15. фактура
№**********/09.09.2019г. - 3517,90лв.; 16. фактура
№**********/16.09.2019г. - 3363,76лв.; 17. фактура
№**********/23.09.2019г. - 9719,22лв., 18. фактура
№**********/06.07.2020г. за 3205,84лв.; 19.фактура
№**********/31.07.2020г. - 576,16лв.; 20.фактура №**********/10.08.2020г.-
3996,41лв.; 21.фактура №**********/17.08.2020г. - 2936,72лв.; 22.фактура
№**********/24.08.2020г.- 3117,91 лв.; 23.фактура
№**********/31.08.2020г.- 1817,50лв.; 24.фактура №**********/08.09.2020г.
- 6531,38 лв.; 25.фактура №**********/21.09.2020г. - 1089,00 лв.; 26.фактура
№**********/30.09.2020г. - 1993,79 лв. от падежа на всяка една фактура до
датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.02.2022г., като отхвърля
иска до пълния предявен размер от 15 000 лева.
ОСЪЖДА ответника „А. - 86“ ЕООД с ЕИК.. седалище и адрес на
управление: с.П. общ. Г. О. обл. В. Т., представлявано от управителя Л. И.Н.
да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. В.,
представлявано от управителя Л. Т. И. сумата в общ размер на 4186,14 лева
/четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и 77 стотинки/, от които
3086.14лв. за внесена държавна такса, 300лв. депозити за вещо лице и 800лв.
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
11