№ 196730
гр. София , 03.12.2020 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МАРИНА Е. ГЮРОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА Е. ГЮРОВА Частно гражданско
дело № 20201110144646 по описа за 2020 година
Производството е образувано по заявление, вх. № 9005880 от 16.09.2020 г., на к, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Ф. Ф., ЕГН
**********, за следните суми, представляващи незаплатени задължения по договор за
потребителски кредит № OL00006917 от 26.11.2019 г., а именно: сумата от 1 000 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № OL00006917 от
26.11.2019 г., сумата от 105 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземанията, ведно със законна лихва от 16.09.2020 г. до изплащане на
вземанията, договорна лихва в размер на 170,55 лв. за периода от 26.11.2019 г. до
01.06.2020 г. и сумата от 740,15 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези - страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави - арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
По отношение на претендираната сума за неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, съдът намира следното:
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, като неустойката следва да се приеме за нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, ако единствената цел, за която е уговорена,
1
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност трябва да се прави за всеки конкретен случай към датата на
сключване на договора и ако към този момент се установи, че единствената цел, за
която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й функции, то същата ще бъде
нищожна. В случая се установява, че клаузата за неустойка е уговорена единствено при
неизпълнение на уговореното задължение по осигуряване на обезпечение по договора
за кредит. Страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидили неустойка.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. В този си вид обаче, съдът
счита, че клаузата за неустойка не е насочена към стимулиране на длъжника да
изпълни основното си задължение /връщане на погасителните вноски по договора в
срок/, нито е насочена към обезщетяване на вредите от евентуално неизпълнение на
това основно задължение, поради което приема, че същата излиза извън присъщите й
функции и следователно е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Императивната разпоредба на чл. 33 ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
повелява, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая кредиторът заявител е
претендирал такава лихва за забава, а претенцията за неустойка е предявена в
нарушение на този закон. Независимо от произхода на сумата за неустойка, която в
случая е договорна, законодателят е разпоредил, че тя не се следва в случай на сключен
потребителски кредит, какъвто несъмнено е и настоящият. В този смисъл са и мотивите
на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно, че свободата на договаряне е ограничена съгласно чл. 9 ЗЗД,
доколкото не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
По отношение на претендираната сума за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземанията, съдът намира следното:
Нищожна, като противоречаща на закона е клаузата, според която заемателят
дължи сумата от 105 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Възлагането на такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, както
и за ангажирането на служител, противоречи на разпоредбата на чл. 10а от Закона за
потребителския кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани, както и ангажирането
на служител, не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи
осигуряване на изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията
на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита
2
обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същевременно срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта й следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер
на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски
кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена
на заявителя с издадената заповед за изпълнение.
С оглед изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено, в посочените части,
на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и за разликата над сумата от 23,30 лв. за
държавна такса до пълния предявен размер от 40,31 лв. и за разликата над 551,68 лв. за
адвокатско възнаграждение до пълния предявен размер от 950 лв., съразмерно с
отхвърлената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 9005880 от 16.09.2020 г., на к, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Ф. Ф., ЕГН **********, в
частта, с която се претендира сумата от 105 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземанията, ведно със законна лихва от 16.09.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата от 740,15 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и за разликата над
сумата от 23,30 лв. за държавна такса до пълния предявен размер от 40,31 лв. и за
разликата над 551,68 лв. за адвокатско възнаграждение до пълния предявен размер от
950 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3