Р Е
Ш Е Н
И Е № 667
гр.Видин,
20.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен съд, гражданска колегия в публично заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и двадесета година , в състав:
Председател: Нина Николова
при секретаря
М.П. , като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело №2133 по описа за 2019 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 415,
във вр. с чл.124 ГПК, във вр. с 79, ал.1,
чл.86 и 92 ЗЗД, чл. 9 от Закона за потребителския кредит, във вр. с чл.6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Подадена е искова молба от „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД С срещу В.К.Й. с ЕГН: **********
*** за установяване на вземания в размери 2200.00
лева главница по договор за
потребителски кредит, 423.50 лева
договорна лихва за периода 25.07.2018г.-20.02.2019г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума от предявяване на вземането по реда на чл.410 ГПК до
окончателното издължаване.
Твърди се от ищеца, че между
страните е сключен договор за кредит от разстояние №217631, чрез уеб страница,
на която са публикувани общи условия за предоставяне на кредит от разстояние и
е предоставена подробна информация от ищеца. Твърди се, че ответникът е направил регистрация на страницата,
попълнил е въпросник и е маркирал полето „съгласен съм с общите условия”.
Получил е електронно съобщение на посочен елекронен адрес- електронна поща,
което е съдържало подробна преддоговорна информация за условията на договора,
както и специален линк и код, който е следвало да въведе, след отваряне на
линка. Преди извършване на паричния
превод служител на ищеца извършва телефонно обаждане, като разговор в случая не
е осъществен. Сумата е преведена по посочен от ответника начин – чрез „Изи пей“АД.
Ответникът следвало да изплати дължимите
суми разсрочено за периода 24.08.2018г.- 16.01.2020г. , като всички вноски са
дължими. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем ,
за което ответникът е уведомен лично на 22.02.2019г. Това мотивирало ищеца да
предяви претенциите си по реда на чл.410 ГПК, с оглед което е образувано
ч.гр.д.№622/2019г. по описа на ВРС и е издадена заповед за процесните вземания.
Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена при
условията на чл.47 ГПК и претенциите са
предявени по исков ред.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в
срока по същия текст, чрез назначен особен представител е подал
отговор и е посочил
доказателства. Излага се от процесуален представител на ответника, че липсва
облигационно провоотношение, породено от договор, тъй като няма волеизявление
за сключването му от ответника, както и липсват даказателства за получаване на
сумата от ответника.Евентуално се твърди,че договорът е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.9
и 10 от Закона за потребителския кредит. Оспорва се и клаузата за неустойка
като недействителна поради неравноправния и характер.
Събрани са писмени доказателства, назначено и изслушано е заключение на съдебно техническа
експертиза, чието заключение е изслушано в съдебно заседание.
Видинският районен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба
и
съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
В частта на вземането за неустойка по
чл.3 от договора в размер 1772.85
лева искът е оттеглен и производството е прекратено.
Видно от заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза, чието заключение не е оспорено и същото
съдът възприема като обективно и компетентно извършено, и съответстващо с
останалите събрани доказателства в производството, ответникът е направил регистрация на уеб страницата на
ищеца с личните си данни в електронна страница „Мини заем” , като ответникът
вече е имал създаден профил в страницата, преди процесния кредит са му били
предоставени три други , които са погасени в уговорените срокове. В страницата има
предоставена информация за характеристиките на отпусканите заеми и общите
условия за сключване на договор за отпускане на заем, и се е съгласил с
обработката на личните му данни. Ответникът е имал създаден личен профил
/акаунт/ за влизане в страницата , се
установява от вещото лице , като е въвел лични данни-три имена, ЕГН, данни от
лична карта, мобилен телефон, семейно положение, електронен адрес, адрес по
лична карта, адрес по местоживеене, месторабота/приложена е снимка/. На
25.07.2018г. в 08.57ч ответникът е получил електронно съобщение на посочен електронен
адрес- електронна поща, с което е уведомен , че е одобрен за заем, и му е
предоставен код , с който да потвърди договора за кредит, чрез
линк/хипервръзка/ , който съдържа
текста на договора. С въвеждането на
кода ответникът е направил
волеизявление за сключване на договора, след което - в 09.55ч. сумата е
преведена за получаване на каса в Изи пей АД, видно и от приложена разписка за
извършено плащане №2000000156961847.
Видно от писмо от Изи пей АД и
разписка №07000767412906 от 25.07.2018г. на
на ответника е изплатена сумата от 2200.00 лева в брой, за което същия
се е подписал и написал имената си. Суми по договора не са плащани от
ответника, видно от доказателствата по делото.
С оглед горното, съдът
намира от правна страна следното: Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при
договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че
е спазил сроковете по чл.12, ал.1 от
същия договор и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора
и за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно
ал.2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис. Алинея 3
предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. В конкретния случай са представени доказателства,
че е постигнато съгласие между страните , постигнато чрез договаряне,
осъществено чрез средства за комуникация
от разстояние. Установи се, че
ответникът, посредством електронната страница на заемодателя е подал
искане за получаване на паричен заем, предоставил е необходимата информация и
се е съгласил да получи такъв. При наличие на облигационно правоотношение от
вида договор за заем, в който случай
потребителят на този кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е.
предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва
да се прилагат изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на
хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди ,че е сключен от
разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, и по делото са налице електронни записи, от които се установява
по безспорен начин , че волеизявленията на страните са насочени към сключване
на договора , като е спазено изискването за съхраняването му на
траен носител. Съгласно чл.2 и 3 от
Закона за електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството се
установи, че е съставен. Съгласно Решение
№ 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Борис Илиев, постановено по реда на чл.290 ГПК, електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ ( чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова
форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). След като се договаря от разстояние ,
е невъзможно електронния документ да е едновременно електронно изявление и на
двете страни. Съгласно чл.5 от ЗЕДЕП адресат на електронното
изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава
електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства
може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.
Както се посочи, установи се от заключението на съдебно –техническата
експертиза, която не е оспорена от страните и е възприета от съда, че
ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма, както и че е
направил такова като страна по представения договор. Електронни документи в
случая следва да са електронните
изявления на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си
за сключване на договора, който е представен на хартиен носител.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Установи се още от заключението на съдебно
–счетоводната експертиза , че ответникът е
получил фактическата власт върху
парична сума в размер на 2 200 лева, която е предадена лично в брой на каса на
Изи пей АД.
Ответникът е следвало да погасява заема на фиксирани
вноски по дати , включващи два варианта
- главница , договорна лихва и неустойка
- при непредставяне на обезпечение по чл.3, и ал.2 от договора и при
представяне на обезпечение – главница и договорна лихва. По договора не се установи плащане.
С оглед горното, Съдът намира, че се
установява наличието на сключен договор за
заем, регламентиран в чл.240 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според ал.2
на същата разпоредба, заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено. Договорът е сключен между страните
като електронен документ, посредством постигане на съгласие чрез средства за
комуникация от разстояние.
Съгласно
чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9 –10 от същия закон,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Не се установява от
събраните доказателства неспазване на изискванията на посочените разпоредби,
поради което Съдът приема, че договорът е действителен. Възражението на
ответника за недействителност на договора с оглед неспазването на чл.10, ал.1 от ЗПК , намира за неоснователно, предвид разпоредбата на чл.5, ал.13 от същия
закон , постановяваща , че когато договорът за предоставяне на потребителски
кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, което не
позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или на друг
траен носител, както и в случаите по ал. 10, кредиторът, предоставя
преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след
сключването на договора за потребителски кредит. Горното се установи, че е
направено от ищеца, като на ответника е предоставена възможност да разпечата на
хартиен носител подписания договор и общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1,т.7-12 ЗПК
договорът следва да съдържа общия
размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай
договорът съдържа погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по
брой, размер, падеж, и е посочено,че заетата сума се погасява при фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора. Разпоредбата на т.9 и 9а за изчисление на референтния лихвен процент
и за посочване на последователността на
разпределение на вноските са неприложими, с оглед определения в договора- чл.2,
ал.2, т.3, фиксиран лихвен процент.
По отношение на настъпилата
предсрочна изискуемост Съдът намира, че такава е налице, с оглед уговореното в
чл.8 от договора, и полученото от ответника лично известие на дата
22.02.2019г., с обявяването и, считано от датата на получаване на
известието.
С оглед тези установени обстоятелства, Съдът намира,
че искът следва да бъде уважен като
доказан в основанието и размера. Размерът на лихвата се установи от
погасителен план за периода от сключване на договора 24.08.2018г. до обявяване
на предсрочна изискуемост 20.02.2019г.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, и т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, ответникът следва да понесе и направените в заповедното производство
разноски в размер на 90.93 лева платена ДТ и 65.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и тези в исковото производство за възнаграждение на
особен представител -523.72 лева, 252.00 лева- възнаграждение на вещо лице,
87.92 лева- ДТ, 300.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В.К.Й. с ЕГН: ********** с адрес *** , че дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД , ЕИК *********
и адрес гр.С, 1408, район Т., ж.к.И.В., ул.Б. №17, ап.1 следните суми: 2200.00 лева -главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №217631/25.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на вземането по реда на чл.410 ГПК на 06.03.2019г. до окончателното
издължаване и 423.50 лева договорна лихва за периода 25.07.2018г. -20.02.2019г.
ОСЪЖДА В.К.Й. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД , ЕИК **********
и адрес гр.С, 1408, район Т., ж.к.И.В., ул.Б. №17, ап.1 разноски по заповедното производство в размер
90.93 лева платена ДТ и 65.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените в исковото производство - 523.72 лева възнаграждение на особен представител, 252.00 лева - възнаграждение на вещо
лице, 87.92 лева - ДТ, 300.00 лева- юрисконсултско
възнаграждение.
На особения представител адв. Д.Д.-***
да се изплати внесеното възнаграждение 523.72
лева.
На вещото лице П.И.Г. да се изплати
довнесено възнаграждение 92.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: