№ 662
гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500707 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовно призовани.
На второ повикване в 10:17ч. не се явяват страните, редовно призовани.
От същите са постъпили писмени молби от адв.Н., като пълномощник
на жалбоподателя и от ответника „Първа инвестиционна банка“АД, които
молят да се даде ход на делото. Вземат становище по жалбата и отговора.
Претендират разноски. Представят доказателства в тази връзка.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. и
на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд рег.№700 от 09.06.2025г.
постановено по гр.д.№************** по описа на същия съд за 2024г. е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. във вр.
чл. 200, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. М. В., ЕГН:
********** с адрес с. В., ул. „Двадесет и трета“ № 15, дължи на Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Ц.“ № 111 П, сумите от 1500 лева главница, 753,37 лв. договорна
лихва за периода 13.03.2021г. – 11.10.2023г. и 4,02 лв. /четири лева и 2 ст./
1
мораторна лихва върху главницата за периода 06.03.2024г. – 12.03.2024г. по
Договор за издаване на международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдраф по разплащателна сметка № 000СС-Я-
001653/22.07.2008г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д
№ 1083/2024г. на Районен съд Пазарджик, ведно със законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда-13.03.2024г., до окончателното плащане на сумата, КАТО Е
ОТХВЪРЛЕН ИСКА за сумата над 753,37 лв. договорна лихва до
претендираната от 2 363,44 лв. за периода 19.07.2016г. – 13.03.2021г. и за
периода 11.10.2023г. – 05.03.2024г., за сумата 216,69 лв. наказателна лихва за
периода 08.08.2016г. – 19.05.2018г., за сумата от 39 лв. годишна такса за
обслужване на кредитна карта за 2016г. и за сумата от 24 лв. разноски за
връчване на покана. Със същото решение е ОСЪДЕН, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК И. М. В., ЕГН: ********** с адрес с. В., ул. „Двадесет и
трета“ № 15, да заплати на Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.“ № 111П, разноски по гр.
д. ****/2024 г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 707,49 лв;
ОСЪДЕН Е , на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. М. В., ЕГН: **********
с адрес с. В., ул. „Двадесет и трета“ № 15, да заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Ц.“ № 111П, разноски по ч. гр. д. 1083/2024 г. на Районен съд –
Пазарджик в размер на общо 120,50 лв.; ОСЪДЕНА Е, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Ц.“ № 111П, да заплати на И. М. В., ЕГН:
********** с адрес с. В., ул. „Двадесет и трета“ № 15 разноски по гр. д. №
****/2024г. на Районен съд – Пазарджик в размер на 205,02 лв.
Решението се обжалва в установителните му части, а именно .за
признаване на установено, че ответникът дължи по отношение на ищеца,
сумата в размер на 1500 лева — главница по Договор за издаване на
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка Х2000СС-Я001653/22.07.2008г., 753,37 лева просрочена
договорна лихва по за периода 13.03.2021 г. - 1 1.10.2023г., 4,02 лева —
мораторна лихва за периода 06.03. 2024г. 12.03.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата от 13.03. 2024г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч. гр. д.№1083/2024г. на РС Пазарджик.
Във въззивната жалба с вх.№18650 от 01.07.2025г., подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция И.
М. В., с ЕГН-********** чрез пълномощника си адвокат В. Н. от САК , се
излагат доводи за порочност на решението като неправилно,
незаконосъобразно , постановено в нарушение на материалните и
процесуални правила, с искане да бъде отменено и се отхвърлят по същество
предявените срещу ответника искове поради погасяването им по давност
Поддържа се генералния довод за неправилност на извода на районния съд,
че за да отхвърли предявените искове, Първоинстанционният съд приема, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не е изтекла приложимата в конкретния случай погасителна давност.
Твърди се, че съгласно сключеният между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и
И. В. договор за издаване на кредитна карта, банката издава револвираща
международна кредитна карта и предоставя банков кредит овърдрафт с
кредитен лимит 1500 лева, който може да бъде ползван до 22.07.2010г.; че
2
спецификите на задълженията по револвиращ кредит, предоставен чрез
кредитна карта и наличен кредитен лимит [овърдрафт/, са ноторно известни и
че кредитополучателят следва да заплаща всеки месец минимална
погасителна вноска при определен падеж, а при липса на плащане се
начисляват различни по размер лихви и/или неустойки. Посочва, че
изискуемостта на главницата по кредитната карта /овърдрафт/, настъпва след
изтичане на срока на договора или при обявяване на предсрочна изискуемост,
като обявяването на предсрочна изискуемост е право, а не задължение на
банката, като такава в случая не е била обявявана. Акцентира, че в конкретния
случай, кредитополучателят — И. В., има качеството „потребител” по
смисъла на § 13, т. I от ДР на ЗЗП, и като такъв се ползва от защитните норми
на ЗЗП, включително и тези за неравноправните клаузи по чл. 143-148 от ЗЗП.
Счита, че уговорената клауза, която предвижда, че срокът на договора,
респективно на овърдрафта се удължава автоматично всеки път, съгласно
приетите от самата банка общи условия, независимо че никоя от страните не е
уведомила другата за подновяване, респективно прекратяване на договора,
протИ.речи на чл.14З ал.1 т.9 от 33П , доколкото според тази разпоредба
неравноправна е клауза, която предвижда автоматично продължаване на
срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор. Допълва още, че за автоматично
продължаване на договора банката не се изисква никакво действие на
потребителя, с което той изрично или мълчалИ. да потвърди, че желае да
ползва банковата услуга. И че примерно не се изисква потребителят да ползва
сума по овърдрафта или да извърши плащане по него, като в случай, че
договорът е продължен не в интерес на потребителя, а в интерес на банката,
която продължава да начислява различни лихви и такси по кредита,
независимо че същият е в многогодишно просрочие и без никакво движение
/т. нар. ”спяща сметка”/. Заключава, че подобна клауза предвижда
автоматично продължаване на срочен договор, освен ако потребителят не
заяви желание за прекратяването му, или не предприеме активно поведение.
Според жалбоподателя уреждане на подобен тип клауза, особено в общи
условия, че не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от клаузата към момента на сключване на договора. Допълва, че
неравноправна клауза в потребителски договор представлява всяка
неиндивидуално определена уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
които материалните предпоставки следва да се проявени кумулативно.
Посочва, че 33П (с който се транспонира Директива 2008/48/ЕО) предвижда
конкретни проявни форми, които са примерни (чл. 143, т.20 ЗЗП), като общото
между тях (т. 1 до т. 18) е, че се предоставя право на -търговеца едностранно и
без наличието на обективни предпоставки да изменя сключения договор,
респективно значително се накърнява еквивалентността на насрещните
престации или се ограничават способите за защита на потребителя. Смята, че
подобна клауза за автоматично подновяване е увреждаща потребителя,
доколкото е формулирана по отрицателен начин, тоест активира се не по
негово активно поведение, а по негативен начин — при липса на искане за
прекратяване на обвързаността, така и доколкото предвижда търговецът да се
освободи от негативните последици от изискуемостта на вземането си
свързани с течението на погасителната давност. Смята, че с действието на
3
договора между страните се запазва основанието за начисляване на
възнаграждение, което не отговаря на изискванията на добросъвестност,
респективно на добросъвестната търговска практика, като същото не е
съответно на честното и почтено поведение на всеки участник в гражданския
и търговския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление,
доколкото създава възможност, при значително просрочие да се държи
обвързаността на страните поради неясна клауза за средния потребител с
възлагане на него на заявяване желание за прекратяване на автоматично
продължавания срочен договор. Изтъква, че същата уговорка представлява
такава в очевиден ущърб на потребителя, водеща до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, защото може да се
приеме, че е налице несъответствие във възможността по упражняване
правата за защита, доколкото потребителят се лишава от основно
правоизключващо възражение за погасяване по давност, а възможността за
прекратяване на действието на договора между него и търговеца е обусловено
от заплащане на всички дължими по договора задължения, натрупани без
възможност за позоваване на изтекла давност. Поради това жалбоподателят
твърди, че клаузата за автоматично подновяване е неравноправна. И че
подобна клауза за автоматично подновяване би отговаряла на добросъвестната
търговска практика, ако условие за подновяване действие на договора е към
крайната падежна дата да са погасени всички дължими суми, съответно ако
условието за автоматичното подновяване при непогасени дължими суми се
активира при изрично искане от потребителя и съгласие на заемодателя, което
може да е обвързано като условие за подновяване на изтичаща дебитна или
кредитна карта към разплащателната сметка, съответно издаването им или по
друг съответен начин, какъвто не е настоящият случай. Изтъква се и
допълнителен аргумент - съображение 51 от Позиция на Европейския
парламент приета на първо четене на 12.09.2023г. с оглед на приемането на
Директива (ЕС) 2023 на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 2008/48/ЕО, с
което се отбелязва, че предоставянето на кредит, който не е бил поискан от
потребителя, може в някои случаи да бъде свързано с практики, които са
вредни за потребителя. В това отношение следвало да се забрани
непоисканото предоставяне на кредит, включително непоисканите
предварително одобрени кредитни карти, изпращани на потребителите,
едностранното въвеждане на нов овърдрафт или свръховърдрафта или
едностранното повишаване на лимита на овърдрафта, свръховърдрафта или
кредитната карта на даден потребител. Смята, че без преиздаване на
кредитната карта, кредитополучателят не би могъл да ползва услугите на
банката. А от друга страна, в общите условия на банката липсва ограничаване
на подновяване на договора, нито задължение на банката да преустанови
ползването на банковия продукт при явен отказ на потребителя да ползва
нейните услуги. На практика се постигало протИ.правен резултат на
заобикаляне на правилата за погасителната давност и по-точно на чл. 113 от
ЗЗД, който забранява съглашенията за удължаване на давностните срокове.
Посочва, че според уговорките на ответника, банката би могла да претендира
главницата и след 20-30 години продължаване на процесния договор съгласно
чл.114 ал.1 от ЗЗД. Поддържа, че в противен случай, в който предоставеният
овърдрафт кредит е по картова разплащателна сметка, за ползване на която се
издава кредитна карта, чийто срок на валидност съвпада с крайния срок на
договора, съответно при автоматично подновяване се преиздава нова
4
пластика, изискуемостта се определя от крайния падеж, но когато няма
данни за преиздаване на нова кредитна карта, или заемодателя не докаже, че
заемополучателят е получил в негово държане нова пластика, то се приема, че
срокът на овърдрафта не е продължен автоматично в който смисъл били
Решение№ 3208/23.06.2023г. по в.гр.д. №4290/2022г. на СГС, Решение
3936/17.07.2023г. по в.гр.д.№12220/2020г. на СГС и други, като според
жалбоподателя в конкретния случай се установявало включително и от
заключението на вещото лице, че последната такса за обслужване на
кредитната карта е от 2016г., и следователно заемодателят не е доказал, че
заемополучателят е получил в свое държане нова пластика, то давностният
срок е почнал да тече най-късно от 2016г., който към датата на заявлението
също е изтекъл. Допълва, че от заключението на вещото лице се установявало
и че последното усвояване по кредитната карта датира от 12.07.2016г. като
районният съд излагал в мотивите си, че плащанията от 2016г. доказват, че
кредитната карта /пластика/ е преиздадена за срок от 3 години, но
доказателства за това не са представени и не ставало ясно как съдебният
състав стига до този извод. Допълва, че банката претендира за заплащане
такса за издаване на кредитна карта за 2016г. без доказателства за издаване на
кредитна карта /пластика/ след тази година. Заключава, че по аргумент от чл.
114 от ЗЗД, задължението за главница по процесния договор за издаване на
кредитна карта, е падежирало най-късно на 22.07.2010г.-уговореният краен
срок на договора, и че от тази дата е започнала да тече предвидената в закона
погасителна давност. Акцентира, че според новелата на чл. 119 от ЗЗД, с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни такива вземания, макар и давността за тях да не с изтекла и че в
случая предвид цитираната разпоредба и доколкото вземането за главница се
явява погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания,
касаещи претендираните от страна на ответното дружество лихви, такси,
разноски и обезщетения за забава, както и че начисляваните през периода
лихви, то по аргумент от чл. 111 , б. „В” от ЗЗД, същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Моли да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и се постанови друго по
същество на спора, с което да се отхвърлят предявените от „Първа
Инвестиционна Банка” АД искове срещу И. М. В. като неоснователни и
недоказани, с присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната по спора страна Първа Инвестиционна банка АД, чрез
упълномощен юрисконсулт Д. Х. с вх.№23790 от 01.09.2025г., в който
подадената въззивна жалба се квалифицира като неоснователна по същество и
се моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Твърди се, че договорът за издаване на международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдраф по разплащателна сметка №
000CC-R-001653 от 22.07.2008г. е сключен при действието на ЗПК /сила от
01.10.2006г. отм., с §3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона
за потребителския кредит - ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. , в сила от 12.05.2010
г./.; че като вид договор за кредит, сыцият следва да отговаря на изискванията
на действащия към датата на сключването му ЗПК, както и на ЗЗП; че
процесният договор с сключен в предвидената писмена форма, съгласно чл. 6,
ал. 2 ЗПК /отм./, подписан е двустранно от страните и има предвиденото в чл.
10 ЗПК /отм./ съдържание — посочен е максималният лимит на кредита;
условията за ползване и връщане на кредита, годишния лихвен процент,
5
останалите разходи /такси и комисионни, съдържащи се в тарифата към
договора на банката/, приложими към момента на сключване на договора,
както и условията, при които те могат да бъдат променяни. Счита, че
исковият съд правилно е приел, че въз основа на него между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение и че ищецът ПИБ АД е
изпълнил задължението си да предостави заемната сума, като е открил на
ответника картова разплащателна сметка и е предоставил международна
кредитна карта Visа класическа.Твърди, че основното задължение на
кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове по договора;
че срокът за ползване на овърдрафта е до 15.07.2010г, като същият се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти чип „Mastercard и Visa, в сила от 17.04.2007г. и изменени с
решение от 24.07.2007г.,18.12.2007г. и 17.06.2008г. на Управителния съвет.
Допълва, че титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия, съгласно които „срокът
на договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период,
при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора. Определя като неоснователно възражението, че предвиденото
автоматично подновяване на договора /т.3/ при липса на уведомяване на
потребителя в определен срок преди изтичане на срока му е неравноправна
клауза, тъй като същата не е в протИ.речие с действалата към датата на
сключване на договора разпоредба на чл. 143, ал.1, т.9 от ЗЗП; че
предвиденият срок за прекратяването му с писмено предизвестие по т.36.l от
ОУ е 60дневен, като е дадена възможност на потребителя по всяко време на
действието му да го прекрати. Смята, че дадения срок е разумен и възможен и
за спазване и не уврежда интересите на потребителя; че същият не може да се
счита за прекалено отдалечен, доколкото се равнява на 1/12 от първоначалния
срок на договора и 1/6 от продължения срок. Допълва, че първоначалният
срок на договора от две години е достатъчен за ответника да прецени
икономическите последици на договора и да го прекрати, а бездействието му
сочело, че действащият договор за него е изгоден, съобразен и с
икономическите му интереси и желае да продължи да се прилага между
страните при същите условия. Акцентира, че правото на потребителя да
прекрати както текущия договор, така и автоматично подновения с още една
година е гарантирано и възможно във всеки един момент след отправяне на
предизвестие, което е в интерес на двете страни, предвид правните последици
от прекратяването на договорните отношения. Отбелязва се, че в Банката не е
постъпило и входирано такова волеизявление от страна на титуляра, тоест
същият не е поискал прекратяването му и че по делото не са ангажирани
доказателства някоя от страните да е предизвестила другата, че прекратява
действието на договора. Заключава, че същият е подновяван многократно от
датата на предоставянето му, до момента, в който Банката се е възползвала от
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поддържа, че в
конкретния случай Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
считано от 06.03.2024г, и че от датата на предсрочната изискуемост-
06.03.2024г., започва да тече и погасителната давност. Навежда се и извода, че
автоматичното подновяване на договора е правно ирелевантно за началото и
течението на погасителната давност, доколкото погасителната давност е
средство за защита на добросъвестния съконтрахент срещу недобросъвестния
такъв, когато последния бездейства и не изпълнява задълженията си. Съдът
6
правилно приел, че бездействието на потребителя да прекрати договора и
използване на овърдрафта в продължение на няколко последователни и
автоматично удължени едногодишни срокове означава, че с конклудентни
действия се съгласява действието на договора да продължи последователно за
последващ нов едногодишен срок; че проявените активни действия сочат
намерение не да се прекрати действието на договора, а да се продължи при
първоначалните условия, при което ответника да продължи многократно на
усвоява изцяло или на части предоставения му овърдрафт по разплащателната
сметка до 12.07.2016г. и че до тази дата, а и след това до обявяването на
кредита за предсрочно изискуем от банката, не е отправяно предизвестие от
ответника за прекратяването на договора. Квалифицира се като неоснователно
възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вземанията по
кредита за главница и лихви, доколкото в случая овърдрафта няма краен
падеж, а всяка година автоматично се е подновявал за нов едногодишен срок и
така до моментът, в който Банката е решила да го обяви за предсрочно
изискуем; и че именно от датата на предсрочната изискуемост следва да
започва да тече давност за вземането по кредита, доколкото преди това
договорът не е бил прекратен, действащ и по него давност няма как да е
имало. Смята, че е без значение от кога кредитът е в просрочие, че до момента
на обявяване на предсрочната изискуемост — 06.03. 2024г., давност не тече, а
оттогава до образуване на заповедното производство пък не е изтекъл нито
петгодишен срок за главницата, нито тригодишен срок за лихвите. Заключава,
че трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно
парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена,
връщане на заем/, респективно при уговорката плащането да се извършва на
вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. И се приема, че в този случай задължението се
погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от
ЗЗД. Допълва, че при договорите с периодично или продължително
действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението
престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с
отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват
части от едно цяло вземане, като при уговорка за разсрочване на части на
едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като
вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да
определи изпълнението като периодично. Заключава, че предвид изложеното,
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не
стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания и че
задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост какъвто е процесния случай-
банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 06.03.2024 г.
Заключава, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давността започва да тече от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, без значение дали същата е
предсрочно обявена. Акцентира, че ВКС трайно приема, че вземанията за
главница по договор за заем/кредит, платима на вноски, не са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
общата петгодишна давност от крайният валеж на кредита или от датата на
7
обявената предсрочна изискуемост /която е 06.03.2024../:Цитират се част от
мотивите на „Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д.№ 523/2011 г. на
Върховен касационен съд; Решение №261 от 12.07.2011г. по гр.д.№795/20/10г.
IV г.о. на Върховен касационен съд; Решение №28 от 05.04.2012г на ВКС по
гр.д.№ 523/ 2011 г.. III г.о., ГК, Решение 103 от 16.09.2013г. по търг.д.
№1200/2011г. на ВКС; Решение № 399 от 19.01.2015г. по гр.д.№ 7589/2014г.
на СГС. Заключава, че след като вземането по главница е неделимо
задължение, то същото е дължимо на един падеж, като в случая общият
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, започва да тече от датата на
обявената предсрочна изискуемост, а именно - Моли да се остави
без уважение въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция по реда
на чл.266 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 05.12.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8