№ 1720
гр. Варна, 04.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100500616 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9765/03.02.2025 г. от ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” срещу Решение № 270/23.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2735/2024 г.
на РС - Варна, с което ответникът, настоящ въззивник, е осъден да заплати на А. Г. А. сумата
3421.54 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по договор за
застраховка „Каско”, обективирана в полица № ****************/24.11.2023 г., на л. а.
„Тойота Рав 4”, рег. № * **** **, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, както и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на атакуваното решение като неправилно
поради нарушение на материалния закон. По-конкретно се поддържа, че ищецът не е
активно материалноправно легитимиран в производството по делото, тъй като в срока на
действие на застрахователния договор по застраховка „Каско Стандарт" с №
****************, автомобилът е бил продаден на трето лице и към момента на завеждане
на иска, както и след това, същият не е собственик на увреденото МПС. Не се оспорва
извода на ВРС, че към датата на настъпване на застрахователното събитие ищецът се
легитимира като собственик на увреденото МПС. Поддържа, че с промяната на
собствеността отпада застрахователния интерес на прехвърлителя, а такъв възниква в полза
на новия собственик, което следва от разпоредбата на чл.413 от КЗ, съгласно които при
промяна на собствеността приобретателя встъпва в правата по застрахователния договор.
Цитира се казуална практика на ВРС, съгласно която правилото, че приобретателят по
договора за прехвърляне на застрахованото МПС встъпва в правата и задълженията на
застрахования е императивно и не подлежи на дерогиране от страните, поради което
легитимиран да претендира застрахователно обезщетение е единствено новият собственик –
Решения №№ 518 от 09.02.2018 г. по гр. д. № 4114 / 2017 г.; 4509 от 13.12.2024 г. по гр. д. №
4606 / 2024 г.; 1037 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 2173 / 2022 г. и 260171 от 25.01.2021 г. по гр.
д. № 9306/2020 г., всички по описа на РС - Варна. Счита, че ако остане в сила обжалваното
съдебно решение, то ще бъде неправилно и несправедливо и по отношение на вече влезлите
в сила съдебни решения по предявени искове от собственици на вещи – МПС при условията
на Прилагане на нормата на чл. 413 от КЗ. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна
изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 отговор от въззиваемата страна А. А. жалбата
се оспорва като неоснователна с искане за потвърждаване на атакувания акт. Твърденията на
въззивника, че с факта на продажбата на автомобила в хода на процеса интересът от водене
1
на иск от страна на ищеца е отпаднал, счита за несъстоятелни. В настоящия случай
застрахователният риск е настъпил преди сключването на договора за покупко-продажба,
поради което правото на застрахователно обезщетение е възникнало към момента на
застрахователното събитие за собственика на застрахованото имущество. Поддържа, че до
момента на прехвърляне на имуществото всички права и задължения са за собственика,
който е владял вещта до този момент, а още повече, че към датата на предявяване на иска,
ищецът е бил собственик на процесния автомобил. Излага подробно мотивите на решение
№ 15/12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, II ТО, към което се препраща в цитирано от
въззивника решение на ВРС. Отправя искане за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Страните не са
направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 9765/03.02.2025 г. от ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано” № 5, срещу Решение № 270/23.01.2025 г., постановено по гр. д. №
2735/2024 г. на РС - Варна, с което ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е осъдено да
заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „С. п.“ № **, ет. *, ап. **, сумата
3421.54 лв. /три хиляди четиристотин двадесет и един лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на задна врата дясна, предна врата дясна, лайсна предна врата дясна и средна колона дясна,
установени на 18.02.2024 г., по сключения между страните договор за застраховка „Каско”,
обективирана в полица № ****************/24.11.2023 г., със срок на действие 24.11.2023 г.
– 23.11.2024 г., на л. а. „Тойота Рав 4”, с рег. № * **** **, ведно със законната лихва върху
сумата 100 лв. /първоначално предявения частичен иск/, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.03.2024 г. до окончателното й изплащане, и ведно със законната
лихва върху сумата 3321.54 лв. /увеличения размер на претенцията/, считано от датата на
изменение на иска – 08.01.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал. 1
КЗ, както и сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивницата се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2