Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Първомай, 08.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 676 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен директор
и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Ж.Б.С. и А-К.Д.Р., с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът Г.М.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван от назначения му особен представител
адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***,
му дължи, както следва:
Ø сумата от 500, 00 (петстотин) лева – главница по Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014 г., сключен на 21.11.2014 г. между „Микро Кредит”
АД, ЕИК: ***, и ответника;
Ø сумата от 50, 32 лева (петдесет
лева и тридесет и две стотинки) – договорна лихва по Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., сключен на 21.11.2014 г. между
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 01.12.2014 г. до
11.05.2015 г.;
Ø сумата от 96, 00 (деветдесет и шест) лева –
стойност на пакет от допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., сключен на 21.11.2014 г. между
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 01.12.2014 г. до
11.05.2015 г.;
Ø сумата от 198, 00 (сто деветдесет и осем) лева –
застрахователна премия съгласно Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/21.11.2014 г., сключен на 21.11.2014 г. между „Микро Кредит”
АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 01.12.2014 г. до 11.05.2015 г.;
Ø сумата от 94, 99 лева (деветдесет и четири лева и
деветдесет и девет стотинки) – лихва за забава по Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., сключен на 21.11.2014 г. между „Микро
Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 02.12.2014 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда;
Ø сумата от 50, 75 лева (петдесет лева и седемдесет
и пет стотинки) – лихва за забава по Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., сключен на 21.11.2014 г. между
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 02.12.2014 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, и
Ø законната лихва върху главницата, считано от
03.08.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 243/07.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 415/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав.
Претендира и присъждане на сторените в
настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите
претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за заем CrediHome № ***, сключен на 21.11.2014 г. при Общи условия,
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, се задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 500, 00 лева, а последният, предварително информиран за параметрите на сделката чрез
стандартен европейски формуляр, се
ангажирал да възстанови заемната сума и да заплати уговорената възнаградителна лихва в размер на 50, 32 лева чрез 24
равни седмични вноски от по 22, 93 лева всяка, първата и последната от които,
дължими съответно на 01.12.2014 г. и на 11.05.2015 г.
Навежда се, че страните по
кредитния контракт са обвързани и от Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., съгласно чиито клаузи
заемополучателят следвало да издължи на заемодателя разсрочено на 24 равни
седмични вноски, първата от които изискуема на 01.12.2014 г., а последната – на
11.05.2015 г., както следва: сумата от 96, 00 лева, представляваща стойността
на предоставен му от кредитодателя пакет от допълнителни услуги, подробно
описани в Приложение № 1 към договора, и сумата от 198, 00 лева, представляваща
заплатена от „Микро Кредит” АД застрахователна премия по сключен с неговото
посредничество между Застрахователна компания „УНИКА Живот” АД, ЕИК: ***, и
заемателя застрахователен договор за застраховка „Защита”.
Релевира се, че ответникът усвоил
кредитната сума, но не изпълнил насрещните си договорни задължения.
Според ищеца за периода от
02.12.2014 г. – датата на изискуемост на първата просрочена погасителна вноска,
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, ответникът дължи лихва за забава, която по Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014
г. възлиза на 94, 99 лева, а по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/21.11.2014 г. – на 50, 75 лева.
Въз основа на Приложение №
1/10.03.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г., съобщен на длъжника с Уведомление за извършена цесия изх. №
УПЦ-С-МКР/***, връчено му лично на 10.07.2017 г., „Микро Кредит” АД
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, процесните притезания, чието принудително удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато
по заявление на ищцовото
дружество в качеството му на правоприемник на цесионера със Заповед № 243/07.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 415/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител депозира
писмен Отговор вх. № 3925/15.06.2018 г., с който застъпва становище за
неоснователност на предявените искове и пледира за тяхното отхвърляне.
Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания за лихви.
Страните претендират и
присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, а
ищецът – и тези, понесени в заповедното производство.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си поддържа исковете, а ответникът
чрез назначения му особен представител пледира за тяхното отхвърляне.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
От
приобщените доказателствени източници се установява, че с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. (л. 21 – л. 25) „Микро
Кредит” АД се задължило регулярно на месечна база да прехвърля възмездно на
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, преобразувано в „Агенция за
събиране на вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни и изискуеми
вземания, които произтичат от договори за заем, ведно с привилегиите,
обезпеченията, принадлежностите, натрупаните договорни и мораторни лихви и
съдебни разноски, и от договори за допълнителни услуги, включително и за
застраховки. Страните постигнали съгласие при всеки трансфер притезанията да се
индивидуализират в съставян и изпращан по електронен път от цедента на
цесионера Опис във вид и форма на Приложение № 1 по образец, придобиващ
значение на допълнително споразумение към рамковото и пораждащ прехвърлителен
ефект от момента на потвърждаване от приобретателя на получаването му.
По силата на Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014 г. (л. 7) и приложимите към него
Общи условия (л. 9 – л. 14) „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, отпуснало на ответника
паричен заем в размер на 500, 00 лева, а последният, който с полагане на подпис
в съглашението удостоверил, че заемната сума му е предадена, се ангажирал да я възстанови
на кредитодателя и да му заплати лихва от 50, 32 лева при фиксиран лихвен
процент от 40, 64% и годишен процент на разходите (ГПР) 49, 92% разсрочено, съгласно
Погасителен план (л. 8), чрез 24 платими по банковите му сметки или на негов
упълномощен представител седмични анюитетни вноски от по 22, 93 лева всяка, първата
и последната от които с падеж съответно на 01.12.2014 г. и 11.05.2015 г.
Видно от декларативното
изявление на заемателя, обективирано в Искането му за заем CrediHome № ***/20.11.2014 г. (л. 5), същият се
запознал, безусловно приел и получил копие от Общите условия (л. 9 – л. 14), според
които с подписването на искането заявява, че е бил осведомен за съдържанието на
бъдещия заемен контракт и че предварително и безвъзмездно му е бил представен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация.
Съобразно
чл. 19 от общите уговорки при просрочие заемополучателят дължи законната лихва
върху неизплатената сума от датата на забава до окончателното издължаване, а в
чл. 23 от тях е регламентирано, че се считат за получени и узнати от него
всички съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на обявените в
кредитното му искане адреси, съответно факс, имейл или телефон, включително и
когато не е предизвестил незабавно и писмено контрагента си за тяхната промяна.
Чл. 21 от
Общите условия урежда възможността на заемодателя да прехвърли на избрано от
него трето лице правата и задълженията си по заема, а чл. 28 – да предоставя
към него допълнителни услуги по цени, фиксирани в нарочна Тарифа, по писмено
желание на потребителя и въз основа на договор, задълженията по който се
погасяват от постъпващите платежи след тези по кредита.
След като ответникът
отправил до кредитора си Искане № ***/20.11.2014 г. (л. 15) да ползва
допълнителното му обслужване, предлагано при параметрите в Приложение № 1 (л. 6),
и с неговото посредничество да бъде застрахован от Застрахователна компания „УНИКА
Живот” АД, ЕИК: ***, със застраховка „Защита” срещу рисковете в пакет „Злополука”
– смърт, трайна пълна неработоспособност над 50 % и временна неработоспособност
вследствие на злополука, и смърт в резултат на пътнотранспортно произшествие, при
специалните условия на Тарифа № *** на застрахователя, съдоговорителите се
обвързали и с Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/21.11.2014 г. (л. 16).
Съгласно клаузите
му заемодателят следвало в рамките на работното време на офисите си и след
предварителна уговорка със свой служител или кредитен консултант да предоставя на
клиента към договора му за заем CrediHome № *** пакет
от услуги „Преференциално обслужване”, включващ: посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на заемателя по банковата сметка на „Микро Кредит” АД; безплатно внасяне на
вноска директно в офис на дружеството; право за участие в специални промоции; преференцално
обслужване в офиса и преференциално одобрение, както и да финансира заплащането
на дължимата се от него еднократна застрахователна премия от 198, 00 лева за застрахователното
му обезпечаване по застраховка „Защита”. Кредитополучателят, от своя страна, се
съгласил да престира на търговеца за услугите цена от 96, 00 лева и да му върне
сумата от 198, 00 лева чрез 24 равни седмични вноски, всяка от които в размер съответно
от 4, 00 лева и 8, 25 лева и изискуема в понеделник.
Инкорпорираната
в доказателствения масив Застрахователна полица № ******/21.11.2014 г. (л. 18 –
л. 20) документира договор, който ответникът сключил със Застрахователна
компания „УНИКА Живот” АД чрез застрахователния й посредник „Микро Кредит” АД за
своето животозастраховане в полза на последния за застрахователна сума от 500,
00 лева по застраховка „Защита” с краен срок до 11.05.2015 г. и с гореописания
обхват на покритие, валидно от 24:00 часа на датата на плащане на еднократно
дължимата се от застрахования на застрахователя в момента на договарянето
застрахователна премия от 198, 00 лева.
С Приложение
№ 1/10.03.2015 г. (л. 26 – л. 28) към гореспоменатия рамков договор
заемодателят отстъпил на ищеца портфейл от дългове по списък, в който под № ***
фигурирали такива на ответника по Договор № ***/21.11.2014 г., описани, както
следва: отпусната главница 500, 00 лева, договорна лихва 50, 32 лева, остатък
от тях съответно 500, 00 лева и 50, 32 лева, общо дължимо по кредита и към деня
на продажбата съответно 844, 32 лева и 844, 32 лева, като верифицирал писмено
така извършената цесия с Потвърждение (л. 29).
В качеството
си на пълномощник на „Микро Кредит” АД, овластен от него с Пълномощно (л. 34)
да уведомява от името му всички длъжници за рамковото прехвърляне от 16.01.2015
г., ищецът адресирал чрез „Български пощи” ЕАД до ответника на посочения в
Искането му за заем CrediHome № ***/20.11.2014 г. (л. 5) негов постоянен
адрес:***, Уведомително писмо изх. № УПЦ-С-МКР/***/04.07.2017 г. (л. 32), съдържащо
информация за извършената на основание Приложение № 1/10.03.2015 г. покупка на вземанията
по Договора за паричен заем № ***/21.11.2014 г., възлизащи към 04.07.2017 г. общо
на 990, 06 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва, и покана да ги издължи в
срок до 5 дни от получаването й. По данни от Известие (л. 33) въпросното
съобщение било доставено на адресата на 10.07.2017 г.
Според
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 80 – л. 89) не са предприемани погашения на задълженията
на ответника за главница, договорна лихва, стойност на допълнителни услуги и
застрахователна премия, които възлизат съответно на 500, 00 лева, 50, 32 лева, 96,
00 лева и 198, 00 лева. Вещото лице калкулира законната лихва върху невъзстановения
заем и върху дълга по договора за допълнителни услуги за периода от 02.12.2014
г. до 03.08.2017 г. в размер съответно на 123, 97 лева и 73, 32 лева.
Сезиран от
ищеца с подадено на 03.08.2017 г. Заявление вх. № 5495/03.08.2017 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 415/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай
издал Заповед № 243/07.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 415/2017 г. (л. 8 от ч. гр. дело
№ 415/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните
суми. След като на 01.12.2017
г. било
информирано от заповедния съд на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК за възможността да предяви иск за установяване на тяхната
дължимост, на 15.12.2017
г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищцовото
дружество депозирало по пощата разглежданата искова молба.
При така изложените
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Бидейки отправени по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, исковите претенции концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са
насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД. Според
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал.1, изр. І-во от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В
съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който
обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен
правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта да докаже както че
праводателят му е изправен кредитор по валидни договорни правоотношения с
ответника, които са породили за него изискуеми задължения с релевираното в
исковата молба съдържание и размер, така и собственото си титулярство върху тях
по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. Ответната страна на
свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията
си.
Наведените
фактически твърдения позволяват на съда да идентифицира като източници на
спорните права Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014 г. и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/21.11.2014 г., както и да субсумира
първия от тях в легалното понятие за договор за потребителски кредит, закрепено
в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Нормата гласи, че с
него кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава
всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК
е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие
физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Като разновидност на съглашението по чл. 9, ал. 1 от ЗПК това за заем за
потребление по правната си същност е неформално, реално, едностранно и безвъзмездно
и намира правен фундамент в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. С него заемодателят предава пари или други заместими
вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, а съгласно чл. 240, ал. 2, изр. І-во
от ЗЗД, ако е уговорено писмено – и да заплати
лихва като възнаграждение за тяхното ползване. Уредбата откроява като
елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които ищецът следва да
проведе доказване по порядъка на чл. 154, ал. 1 от ГПК, постигнатото между страните съгласие за заемане на съответната
парична сума или вещ и фактическото й
предаване от заемодателя на заемателя.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на
насрещните волеизявления на договорящите е необходимо и предаването на заетите
парични средства или предмети, което предопределя и категоризирането му
съответно като двустранен или едностранен, възмезден с оглед дължимостта на
възнаградителна лихва и комутативен.
С цел да осигури закрила на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за кредитиране и чрез насърчаване на отговорно поведение
на кредиторите ЗПК налага особени изисквания за оформянето на кредитната
сделка. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява сключването й в писмена форма на хартиен
или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити
според чл. 11, ал. 1 от ЗПК:
датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2);
името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец),
постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); общия
размер на кредита, който в § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); договорния срок
(т. 6); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под
формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т.
8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите,
предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); изчислената към момента на сключване на договора величина на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, която §
1, т. 2 от ДР на ЗПК отъждествява със сбора от общия размер на кредита и общите
разходи за потребителя по него по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от ЗПК, както и
взетите предвид допускания при калкулацията по определения в Приложение № 1 към
закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с
информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски,
последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на издължаването (т. 11);
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и
условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и
условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и
лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи
за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и
за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи,
произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т.
14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на
сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички
разходи, които се дължат при неизпълнение (л. 15); предупреждение за
последиците за потребителя при забава на вноските (л. 16); наличието на
свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17);
изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото
упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от
ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (л. 20); информация за
правата на потребителя по чл. 27 и 28 от ЗПК и
условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на
кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както
и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т.
25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Съобразно
чл. 11, ал. 2 от ЗПК трябва да е подписана от тях и всяка страница от общите
условия, които са неразделна част от контракта.
Съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването на правилата на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК води до неговата недействителност, а чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложим по препращане от чл. 24 от ЗПК, обявява за нищожни тези от клаузите му, които са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, освен ако са индивидуално уговорени.
Съотнесена към така очертания нормативен регламент, конкретната фактическа обстановка
обуславя извод, че
между „Микро Кредит” АД, от една
страна като „Кредитор”, и ответника, от друга страна като „Кредитополучател”, е
сключен формален, реален, едностранен и възмезден Договор за потребителски кредит CrediHome № ***/21.11.2014 г. във
формата на паричен заем за потребление с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при
Общите условия на финансовата
институция (л. 9 – л. 14). По делото е приложен материализиращият съглашението документ,
който доказва, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗЗП писмена форма посочените
субекти са съгласували воля за предаването на сумата от 500,
00 лева в собственост от заемодателя
на заемателя със задължение на последния да я върне. Усвояването й от него се
установява от нарочното му удостоверително изявление в текста на договора,
формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не е оспорена по
законоустановения ред и се цени като извънсъдебно признание.
Задължен да следи служебно за нищожността
на правопораждащото правоотношение или на негови отделни уговорки поради
тяхната неравноправност или противоречие с императивни материалноправни норми,
призвани да охраняват правния и обществения ред, и в частност с тези, изведени
в чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017
г., ГК, I г.
о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.), съдът намира, че
процесният заемен договор удовлетворява относимите с оглед спецификите му
предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 – т. 12, т. 20
от ЗПК. Съставен е на хартиен носител в шрифт не по-малък от 12 и в него
понятно са посочени общият размер на кредита от 500, 00 лева; условията за
усвояването му; лихвеният процент по него от 40, 64%, който е фиксиран по разума
на § 1, т. 5, изр. І-во, предл. І-во от ДР на ЗПК като непроменлива за целия договорен срок величина; годишният процент на разходите от 49, 92% и дължимата се от потребителя обща
сума от 550, 32 лева; размерът, броят, периодичността и датите на погасителните платежи във вид на погасителен план – неразделна
част от договора (л. 8), както
и разяснение на правата по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 12 от ЗПК излагане на такава разбивка е необходимо само при променящи
се лихвени проценти и при поискване от заемателя на извлечение по сметка.
В нарушение на императива на чл. 11,
ал. 2 от ЗПК Общите условия носят подписа само на кредитополучателя, което чл.
22, ал. 1 от ЗПК въздига в основание за нищожност на договора за потребителски
кредит. Следователно от него не произтичат обременяващи
правната сфера на ответника задължения за възстановяване на заемната сума и
заплащане на възнаградителна и мораторна лихва.
За пълнота е необходимо да се
отбележи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е прогласен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него, но съдът не е властен
да приложи служебно цитираната разпоредба. Същата е проявление на водещия в
гражданското право принцип за недопускане на неоснователно обогатяване и урежда
извъндоговорно основание за връщане на главницата, различно от това, въз основа
на което е издадена заповедта за изпълнение и са отправени исковите претенции –
а именно неизпълнение на валиден договор. В съответствие с постановките на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, коментираната кондикция може да се заяви в процеса по
чл. 422, ал. 1 от ГПК само чрез осъдителен иск при условията на евентуалност. В
случая обаче такъв не е предявен с исковата молба и произнасянето по него би
било в разрез с диспозитивното начало.
В Договора
за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/21.11.2014
г. (л. 16) са кумулирани две съглашения с различно съдържание.
Първото
генерира между страните облигационна връзка, съгласно която „Микро Кредит” АД
поема ангажимент да предоставя на клиента свързани със заема услуги срещу
възнаграждение, което последният дължи независимо от действителното им
потребление. Уговорката за разсроченото му плащане предопределя квалификацията
на договора като такъв по чл. 9, ал. 1 от ЗПК и го разграничава от тези за периодично изпълнение, които същата норма изключва
от приложното поле на закона. Вноските, чрез които е договорено да се изплаща стойността
на услугите, съставляват издължаване на части, а не периодични платежи, които
по правило са самостоятелни и независими една от
друга еднородни престации, произтичащи от общ юридически факт (в този смисъл Решение
№ 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК).
Определението
за „услуга”, нормирано в § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП, я описва като всяка материална
или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена
е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. За
сделките за обслужване отсъства обща регламентация и правният им режим се
подчинява на особените нормативни актове за различните услуги, при празнота в
които се прилагат съответно разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД за
договора за изработка.
На
допълнителните услуги в сферата на потребителското кредитиране е посветен чл.
10а от ЗПК, който е приет със Закона за изменение и допълнение на ЗПК, обнародван в ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от
23.07.2014 г., с цел да регулира
заплащането им. Ал. 1 от текста разрешава на кредитодателя да събира от потребителя такси и комисиони за тях, освен за тези
по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, които са свързани с усвояване и управление на кредита.
Съблюдавайки препоръките на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която
транспонира, ЗПК налага на кредитора да информира предварително потребителя по
реда на чл. 5, ал. 2 от ЗПК посредством стандартен европейски формуляр, когато за получаване на кредита или за
получаването му при конкретно предлаганите условия е задължително сключването
на договор за
застраховка или за допълнителни услуги. Именно и само при такава зависимост от чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се изисква видът и
размерът на таксуването им, както и действието, за което се дължи, да бъдат
ясно и точно определени в кредитния договор, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, разноските за тях да се
включват в „общия разход по кредита за потребителя”, който, изразен като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, формира годишния процент на разходите по чл. 19,
ал. 1 от ЗПК.
По аргумент на противното
от обсъдените правни постановки не съществува пречка услугите, които не
обуславят заемодаването и респективно таксите за които не участват във
величината по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, да се възлагат с отделен договор, както е
в настоящия случай. Ответникът е пожелал да ползва допълнително обслужване,
след като е бил осведомен, че то не е предпоставка за заема, в уверение на
което е парафирал Искане № ***/20.11.2014 г. (л. 15).
Процесната
сделка за допълнителни услуги е сключена в установената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК
писмена форма за дейности, които не попадат в обсега на забраната по чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, тъй като не са пряко или косвено свързани с усвояването и
управлението на кредита. Според договора за отпускането му задължението на заемателя
се изпълнява чрез плащания по банковите сметки на заемодателя или на
упълномощен негов представител и следователно е уговорено като носимо, така че първите
три услуги от пакета – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на заемателя по
банковата сметка на „Микро Кредит” АД и безплатно внасяне на вноска директно в
офис на дружеството, улесняват клиента при издължаването и не са присъщи за
занятието на кредитора актове по администрирането на финансовия продукт, които
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК визира. Същото се отнася и за правото на специални промоции
и преференцалното обслужване и одобрение.
Изложените
разсъждения аргументират становище, че независимо дали фактически се е
възползвал от осигурените му от „Микро Кредит” АД услуги, ответникът му дължи уговорената
за тях пакетна цена от 96, 00 лева, която е изцяло изискуема и за погасяването
на която липсват данни, а на основание чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД – и законната
лихва за просрочие
на сумата за периода от 02.12.2014
г. до датата на депозиране заявлението по чл. 410
от ГПК в съда.
Уговорката
по чл. 4.3 от договора за допълнителни услуги, с която търговецът е приел да
заплати за своя сметка на застрахователя дължимата му се от ответника
еднократна застрахователна премия за застраховка „Защита” срещу задължение на
последния да я върне на равни седмични вноски, разкрива белезите на заем за
потребление на 198, 00 лева, който, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗПК, поради
безвъзмездността си остава извън обхвата на ЗПК и за който меродавна е новелата
на чл. 240 от ЗЗД. С оглед битността му на реална сделка действието му е
предпоставено не само от съвпадение на насрещните волеизявления на страните,
което е налице, но и от предаване на заетите средства от заемодателя на
заемателя, или както е в случая – на избрано от тях трето лице застраховател. Въпреки
изричните указания на съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищецът не е
ангажирал доказателства да е предоставил на Застрахователна компания „УНИКА
Живот” АД парична сума в размера на застрахователната премия, която ответникът е обещал да й плати по Договор за
застраховка „Защита”, оформен със Застрахователна полица № ******/21.11.2014 г.
(л. 18 – л. 20). Казаното убеждава, че заемно правоотношение изобщо не е
учредено и липсва кауза от застрахования да се иска връщане на сумата от 198, 00
лева ведно с мораторно обезщетение.
Макар
договорът за допълнителни услуги да е увеличил актива на „Микро Кредит” АД с
вземания за тяхната цена и за обезвреда на неплащането й в срок, ищецът не е
легитимиран да търси изпълнението им, тъй като не ги е придобил по пътя на
частното правоприемство.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава
правото на кредитора да
прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или
договорът не го допускат, а чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази възможност
да бъде изрично прогласена в договора за потребителски кредит, което в случая е
сторено в чл. 21 от Общите условия. Според ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното,
още с постигане на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие
от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл.
99, ал. 3, предл. І-во от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в хипотезата на
чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава да
администрира кредита по отношение на потребителя.
Практиката на ВКС, уеднаквена
в Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. №
147/2009 г. на I г. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019
г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., константно поддържа, че правнорелевантно за действието
на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него, извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно
се придържа към виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г.,
І т.о., че не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. (л. 21 – л. 25) „Микро Кредит”
АД се е задължило регулярно на месечна база да прехвърля възмездно на „Агенция
за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, преобразувано в „Агенция за събиране на
вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни и изискуеми вземания,
които произтичат от договори за заем, ведно с привилегиите, обезпеченията,
принадлежностите, натрупаните договорни и мораторни лихви и съдебни разноски, и
от договори за допълнителни услуги, включително и за застраховки. Дружествата
са договорили при всеки трансфер да индивидуализират притезанията в изпращан по
електронен път от цедента на цесионера Опис във вид и форма на Приложение № 1
по образец, на който са придали значение на анекс с транслативни последици.
Вземането за стойността на
допълнителните услуги е самостоятелно материално право с различен договорен произход,
а не принадлежност към тези по Договора за заем CrediHome № ***/21.11.2014 г. Съгласно Рамковия договор от 16.01.2015 г. (л. 21 – л.
25) прехвърлянето му не е автоматично следствие от това на заемния дълг, а е
резултат от конкретизация в нарочно Приложение № 1, каквато обаче липсва. В съставеното
Приложение № 1/10.03.2015 г. (л. 26 – л. 28) са отразени само главницата и
възнаградителната лихва по кредита в
уговорения и остатъчния им размер. В графи „Общо дължимо по кредита” и „Общо
дължимо към дата на продажба” е записана и сумата 844, 32 лева, без участващите
при образуването й компоненти да са разграничени и без в рамковото или допълнителното
споразумение да е пояснен начинът, по който се формира.
Отделно от горното, дори да
счете за успешна, цесията за цената на услугите е непротивопоставима на длъжника,
тъй като не му е била съобщена от цедента или негов пълномощник. От представеното
Пълномощно (л. 34) е видно, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента
„Микро Кредит” АД да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето,
и в това си качество е връчило на ответника чрез пощенски оператор Уведомително
писмо изх. № УПЦ-С-МКР/***/04.07.2017 г. (л. 32), с което го е известил за
цедирането единствено на сумите по заемния
договор.
По изтъкнатите по-горе
съображения исковите претенции подлежат на отхвърляне.
При указания изход на спора на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на съдебно-деловодни разноски възниква за
ответната страна, която не е сторила такива.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
обективно кумулативно съединени искове, предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от юрисконсулти Ж.Б.С. и А-К.Д.Р., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, срещу Г.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. С.С.М., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца, както следва:
Ø сумата от 500, 00 (петстотин) лева – главница по Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014 г., сключен на 21.11.2014 г. между „Микро Кредит”
АД, ЕИК: ***, и ответника;
Ø сумата от 50, 32 лева (петдесет
лева и тридесет и две стотинки) – договорна лихва по Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., сключен на 21.11.2014 г. между
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 01.12.2014 г. до
11.05.2015 г.;
Ø сумата от 96, 00 (деветдесет и шест) лева –
стойност на пакет от допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., сключен на 21.11.2014 г. между
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 01.12.2014 г. до
11.05.2015 г.;
Ø сумата от 198, 00 (сто деветдесет и осем) лева –
застрахователна премия съгласно Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/21.11.2014 г., сключен на 21.11.2014 г. между „Микро Кредит”
АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 01.12.2014 г. до 11.05.2015 г.;
Ø сумата от 94, 99 лева (деветдесет и четири лева и
деветдесет и девет стотинки) – лихва за забава по Договор за заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., сключен на 21.11.2014 г. между
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 02.12.2014 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда;
Ø сумата от 50, 75 лева (петдесет лева и седемдесет
и пет стотинки) – лихва за забава по Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № ***/21.11.2014
г., сключен на 21.11.2014 г. между
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 02.12.2014 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, и
Ø законната лихва върху главницата, считано от
03.08.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 243/07.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 415/2017 г. по описа
на Районен съд – Първомай, І
състав.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 415/2017 г. по
описа на Районен съд – Първомай, І състав,
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ