Мотиви
към Присъда № 103 от 06.02.2014 година,
постановена по НОХД № 419/2012 година по описа на РС-Елхово:
Производството по делото е
образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против подсъдимият Д.Т.Й.,
роден на *** ***, с постоянен адрес
село Воден, ул. „Нико
Пехливанов” № 65, в момента в затвора гр. Бургас, български
гражданин, с начално
образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********, е предявено обвинение по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.
195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А" и „Б" от НК, за това, че
в периода от началото на месец декември 2011 година до
21.12.2011 година /в неустановен ден/ между село Воден и село Крайново, област
Ямбол, чрез използване па техническо средство- гаечни
ключове и ножовка, отнел чужда движима вещ- 1брой ЖРС /метален стълб/ от вида
АН-20-501, на стойност 850.00лева от владението на собственика й „ЕВН България
Електроразпределение" АД град Пловдив, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, тъй като преди това е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода за срок не по-малко от една година, чието изтърпяване не е
било отложено по смисъла на чл.66 от НК, както и осъждан два и повече пъти за
умишлени престъпления на лишаване от свобода, като поне по едно от наказанията
не е било отложено по смисъла на чл.66 от НК.
В проведеното на 06.02.2014 година съдебно
заседание по делото участващият по делото прокурор е изменил повдигнатото
против подсъдимият Д.Т.Й. обвинение относно предмета на престъплението, което
изменение на основание чл.287 от НПК е прието от съда и съгласно което против
същият подсъдим е повдигнато обвинение за извършено престъпление кражба на 260 килограма Г –
образен винкел от ЖРС на стойност 371.80 лева при същата правна квалификация на
деянието.
В съдебно заседание измененото обвинение се
поддържа от участващият по делото прокурор, който го намира за доказано по безспорен
начин въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Предвид на това, че
по делото не са събрани доказателства
относно това веща да е била отнета чрез използването на техническо
средство, прокурорът предлага подсъдимият Й. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. А и Б от НК, а не
по първоначално повдигнато обвинение при квалификация на деянието, чрез
използване на техническо средство. По отношение на наказанието на подсъдимия,
прокурорът предлага същото да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, като се мотивира с наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно невисоката стойност на предмета на посегателство,
самопризнанията на подсъдимия, спомагащи за разкриване на обективната истина,
при наличието на които и най – лекото, предвидено по текста на чл.196, ал.1,
т.1 от НК наказание от две години лишаване от свобода би се оказало несъразмерно
тежко. Ето защо се предлага от представителят на държавното обвинение налагане
на наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде
изтърпяно от подсъдимият при първоначален строг режим в затвор. Освен това,
прокурорът намира, че са налице основанията на чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК за определяне на общо наказание на подсъдимият Й. по
настоящата присъда и други влезли в сила присъди, като предлага да му бъде
определено общо най – тежко наказание в размер на две години лишаване от
свобода, за деянията, за които е осъден с настоящата присъда и с присъда по
НОХД 80/12г. на ЕРС, влязла в сила на
17.04.12г., с което му е наложено наказание 9 месеца лишаване от свобода при строг режим,
присъда по НОХД 144/12 година
на ЕРС с влязла в сила присъда на
09.07.12г., за което му е
наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода и присъда по НОХД 103/12 година на РС - Раднево, в сила от 28.11.12г., за което е наложено наказание две
години лишаване от свобода, тъй като деянията по всички тези присъди са
извършени от Й. преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда.
Прокурорът предлага при изпълнение на определеното общо наказание от две години
лишаване от свобода да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по която и да е от посочените в съвкупността присъди,
както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража” по НОХД № 80/2012 година
по описа на ЕРС.
Подсъдимият участва лично и със служебен
защитник в производството. Признава се за виновен по повдигнатото против него
обвинение /след изменението му от представителят на ЕРП/, като подробно описва
механизмът на осъщественото от него престъпно деяние. Съжалява за извършеното и
има критично отношение към деянието.
Служебният защитник на подсъдимият – адв. Д., пледира
налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на шест месеца.
Като
граждански ищец в наказателното производство на основание чл.84 и сл. от НПК е
конституиран „ЕВН България
Електроразпределение” АД гр. Пловдив. За
съвместно разглеждане в наказателното производство е приет и предявеният от „ЕВН
България Електроразпределение” АД гр.
Пловдив против подсъдимият Д.Т.Й. граждански иск за сумата от 850.00
лева, представляващи обезщетение за претърпените от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на
увреждането - до окончателното
изплащане. В съдебно заседание гражданският ищец не изпраща процесуален
представител.
Въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Поради
тежките метеорологични условия през м. октомври 2011 година възникнали
множество аварии в района на селата Крайново и Воден, свързани със счупване на
стълбове и накъсване на проводници. Поради това служители на „ЕВН България
Електроразпределение” АД, предприели действия по отстраняването им, като
разнесли стълбове по трасетата в този участък. Тъй като участъкът бил труден
поради зимните условия, един от стълбовете – стоманено – решетъчен, бил оставен
на пътя между селата Воден и Крайново. След като времето позволило извършването
на смяна на стълба, служителите на „ЕВН
България Електроразпределение” АД отишли
на мястото, където били оставили стълба, но не го намерили там, за което сигнализирали
органите на полицията. От писмените и гласни доказателства се установява, че се
касае за стоманено – решетъчен стълб, изграден от Г – образен винкел с различни
размери в основана и в горната му част, с тегло 567 килограма и
височина около 10 метра.
През същият този период от време подсъдимият Й.,***, забелязал в близост до
мястото, където служителите на „ЕВН България
Електроразпределение” АД били оставили ЖРС, желязо – нарязани винкели с
дължина около един метър. Подсъдимият натоварил в каруцата, с която се движил
нарязаните винкели, и ги откарал в дома си в с. Воден, като ги разтоварил в
двора си.
В
края на 2011 година свидетелят И.Ш., който се занимавал с изкупуване на черни и
цветни метали, заедно с брат си – св. С.Ш., с автомобил с прикачено към него
ремарке, посетили с. Воден. От подсъдимият Д.Т.Й. закупили желязо – винкели, за
които св. Ив. Ш. установил, че са части от стълб, с различни размери. Св. Ив. Ш.
заплатил на подсъдимият Й. сума в размер на около 20 - 30 лева, след което
заедно с брат си натоварили винкелите в ремаркето, прикачено към автомобила и
на 01.12.2011 година го продали на пункт за изкупуване на черни и цветни метали
в гр. Елхово, собственост на С.Ж.А., за която продажба била съставена покупко – изплащателна сметка №
464 от 01.12.2011 година. Видно от отразеното в нея, количеството желязо,
продадено от името на св. Ст. Ш. било с тегло 140 килограма.
През
месец декември 2011 година св. В. А. заедно със съпруга си М.А. посетили с. Воден
с цел изкупуване на отпадъчно желязо. Минали покрай дома на подсъдимият Й.,
който ги повикал и им предложил за продажба желязо – винкел, намиращо се в
двора на подсъдимия. Св. А. и съпругът й натоварили желязото в автомобила, с
който се придвижвали, като част от него поставили в багажника, а друга част в
купето на автомобила, след което го продали на пункта на св. С.А. ***. За
продажбата била съставена покупко – изплащателна сметка № 543 от 12.12.2011 година, приложена
като доказателство към ДП, от която се установява, че М.А. е продал на пункта
на св. А. желязо – винкел с тегло 120 килограма.
От
назначената в хода на ДП и изслушана в съдебно заседание съдебна стоково
оценителна експертиза, изготвена от вещото лице М. Д., се установява, че
стойността на 1 бр. метален стълб /ЖРС/
от вида АН – 20 – 501, към датата на извършване на деянието възлиза на
сума в размер на 850.00 лева.
Във
връзка със събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства относно предмета на кражбата, по делото е била назначена съдебна
стоково оценителна експертиза, относно пазарната стойност на 260 килограма желязо –
Г- образен винкел през м. декември 2011 година. Видно от заключението на вещото
лице А.К. по назначената експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда
като обективно и компетентно, стойността на 260 килограма желязо,
представляващо Г- образен винкел, към месец декември 2011 година възлиза на
сума в размер на 371.80 лева.
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че подсъдимият Д.Т.Й. е многократно осъждан, общо с
24 бр. влезли в сила присъди. Тези от тях, имащи отношение към правната
квалификация на деянието са следните: Определение №
28/18.01.2007 година по НОХД № 203/2006 година по описа на ЕРС, влязло в сила
на 18.01.2007 година, с което за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.29, ал.1, б."А" и „Б" от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален „Строг" режим; Присъда № 42/04.04.2007 година по НОХД №
72/2007г., влязла в законна сила от 16.07.2007г. на ЕРС, с която за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б."А" и „Б" от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години при първоначален „Строг” режим; Присъда №
124/18.12.2007 година по НОХД № 234/2006г., влязла в законна сила от
03.01.2008г. на ЕРС, с която за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1,вр. чл.29, ал.1, б."А" и
„Б" от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година
и шест месеца при първоначален „Строг" режим; Присъда №4/31.01.2008 година
по НОХД № 371/2007 година, влязла в законна сила от 18.02.2008г. на Районен съд
гр.Елхово, с която за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."А" и „Б" от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален
„Строг" режим; С Определение № 64 от 10.04.2008 година по ЧНД № 32
/2008година, в сила от 29.04.2008г. на Районен съд гр. Елхово на подсъдимият Й.
е определено общо наказание между наказанията, наложени с определение № 28 /18.01.2007 година по НОХД № 203/2006г.
по описа на ЕРС; присъда №42 /04.04.2007 година по
НОХД № 72/2007г. по описа на ЕРС; присъда № 124/18.12.2007 година по НОХД №
234/2006г. по описа на ЕРС и присъда №4/31.01.2008 година по НОХД № 371/2007г. по
описа на ЕРС в размер на най-тежкото от тях, а именно три години лишаване от
свобода при първоначален „строг" режим, което на основание чл.24 от НК
увеличено с шест месеца; Споразумение №11/21.01.2009г. по НОХД № 21/2009г. на
Районен съд гр. Несебър, влязло в законна сила от 21.01.2009г. Й. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.297, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца при първоначален „строг"
режим. Подсъдимият Д.Й. е осъждан и с Присъда №16/2006 година по НОХД №35/06
година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на 30.03.2006 година за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК; с Присъда №41/17.05.2006 година по
НОХД №97/2006 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на 02.06.2006
година за престъпление по чл.216, ал.1 от НК; със Споразумение по НОХД
№375/2006 година по описа на PC-Стара Загора, влязло в
законна сила на 14.06.2006 година за престъпление по чл.325, ал.4 от НК; с Определение
№89/12.10.2006 година по НОХД №78/2006 година по описа на РС - Раднево, влязло
в законна сила на 12.10.2006 година за престъпление по чл.196, ал.1,т.2 от НК и
с Присъда №58/2006 година по НОХД №151/2006 година по описа на ЕРС, влязла в
законна сила на 12.10.2006 година, като по всички тези присъди му е наложено
наказание лишаване от свобода.
След
извършване на деянието по настоящата присъда подсъдимият Й. е осъден както
следва: с Определение № 123/17.04.2012 година по НОХД №80/2012 година по описа
на ЕРС, влязло в законна сила на 17.04.2012 година, с което за престъпление по
чл. 325, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода
при първоначален „Строг” режим. С Присъда №83/21.06.2012 година по НОХД №
144/2012 година по описа на РС – Елхово, влязла в законна сила на 09.07.2012
година за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК ме е наложено наказание осем
месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг” режим; С Присъда №
146/30.07.2012 година, постановена по НОХД № 103/2012 година по описа на РС -
Раднево, влязла в законна сила на 28.11.2012 година за престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК му е наложено наказание две години лишаване от
свобода при първоначален „Строг” режим; С Присъда № 150/13.06.2012 година,
постановена по НОХД № 275/2013 година по описа на ЕРС, влязла в законна сила на
01.07.2013 година, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг” режим.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. На
първо място това са показанията на свидетелите Ж.А. и М.Б., които в качеството
си на служители в „ЕВН България Електроразпределение” АД гр. Пловдив, посочват
и дават информация относно веща, предмет на посегателство, мястото, където се е
намирала веща, състоянието й, момента на установяване на деянието. В подкрепа
на изложената по – горе фактическа обстановка са и показанията на другата група
свидетели – И.Ш., С.А., Ц.Х., С.Ш., В.А., дадени в хода на съдебното следствие,
установяващи по непротиворечив начин факта на отнемане на части от стълб от
подсъдимият Й., времето на извършване на деянието, факта на продажбата веща,
предмет на кражбата на свидетелите И.Ш., Ст. Ш., В.А. и съпруга на последната,
както и последващата продажба на предмета на кражбата
от посочените по – горе лица на пункт за изкупуване на черни и цветни метали в
гр. Елхово, собственост на св. С.А.. В подкрепа на тези свидетелски показания
са и дадените от подсъдимият Й. обяснения в хода на съдебното следствие,
установяващи механизма на деянието, времето и мястото на неговото извършване,
предмета на посегателство, разпоредителните действия, предприети от подсъдимият
след установяване на фактическа власт върху веща чрез продажбата й на различни
лица. Вп подкрепа на гласните доказателства
относно вида и количеството вещи,
предмет на кражбата са и събраните в хода на производството писмени
доказателства – 2 броя покупко – изплащателни
сметки, съставени от ЕТ „Аса – С.Ж.А.”*** и копие от регистър на покупко – продажбите на ЕТ за месец декември 2011 година.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимия Д.Т.Й. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „А” и „Б” от НК, тъй като
на неустановен ден в периода от началото на м. декември 2011 година до 21 декември 2011 година между селата
Воден и Крайново, обл. Ямбол, отнел чужда движима вещ – 260 килограма Г-
образен винкел от ЖРС на стойност 371.80 лева, от владението на собственикът й
„ЕВН България Електроразпределение” АД гр. Пловдив, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК.
Налице е извършено съставомерно деяние от подсъдимият Д.Т.Й.
по посоченият текст от наказателния закон.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в
отнемането на вещи, което представлява преустановяване на владението върху тях
на досегашния владелец и установяване владението на дееца. Престъплението е
довършено, тъй като подсъдимият е прекъснал владението върху вещите на
собственикът им и е установили свое владение върху тях, като в последствие се е
разпоредил с тях в своя полза, като е продал вещите на различни лица.
Деянието е извършено от подсъдимият Й. при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК, която правна
квалификация е обусловена от предходните му осъждания – за тежки умишлени
престъпления на лишаване от свобода не по
- малко от една година, изпълнението на които не е отложено по чл.66,
ал.1 от НК, както и е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наложеното му наказание
лишаване от свобода не е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.30,
ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяването на наказанието по предходните
присъди, с които подсъдимият е бил осъждан, който срок изключва приложението на
опасния рецидив.
Деянието е осъществено от подсъдимият умишлено, тъй като
е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Съзнавал е и всички елементи от състава на престъплението.
Причините и условията за извършване на деянието съдът
намира в ниската обща и правна култура на подсъдимия, незачитането на
установения в страната правов ред, стремежът му към противоправно
облагодетелстване, изградените у него престъпни навици.
Тъй като по делото не се установи за извършване на
кражбата подсъдимият Д.Т.Й. да е използвал техническо средство – гаечни ключове и ножовка, съдът го призна за невиновен по
първоначално повдигнатото против него обвинение по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК, като
на основание чл.304 от НПК го оправда
по това обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо
се на подсъдимият, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимият Д.Т.Й. Вълчев
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години. В настоящия случай, съдът
намери, че наказанието на подсъдимият Й. следва да бъде определено при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Като такива съдът прецени направените от подсъдимият Й. в
хода на съдебното следствие самопризнания, спомогнали за установяване на
обективната истина по делото, ниската стойност на предмета на кражбата – 371.80
лева, критичното му отношение към деянието и разкаянието за извършеното. Като
съобрази всичко това, съдът намери, че наказанието на подсъдимият следва да
бъде определено в размер на една година лишаване от свобода. Това наказание
съдът постанови да бъде изтърпяно от Й. ефективно в затвор при първоначален “строг” режим, на основание чл. 41, ал.6 от НК, вр. чл.57,
ал.1, вр. чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Предвид на това, че подсъдимият е осъждан на лишаване
от свобода за умишлено престъпление от общ характер преди извършване на
деянието по настоящата присъда, съдът прецени, че не са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимият Д.Т.Й. съдът прецени, че
са налице материално – правните предпоставки на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание
по следните влезли в сила присъди/определения, с които са одобрени споразумения
за прекратяване на наказателното производство: 1. Определение № 123 от
17.04.2012 година, постановено по НОХД № 80/2012 година по описа на РС- Елхово,
влязло в законна сила на 17.04.2012 година; 2. Присъда № 83 от 21.06.2012
година, постановена по НОХД № 144/2012 година по опаси на РС – Елхово, влязла в
законна сила на 09.07.2012 година; 3. Присъда № 146 от 30.07.2012 година,
постановена по НОХД № 103/2012 година по описа на РС – Раднево, влязла в
законна сила на 28.11.2012 година и по настоящото НОХД №419/2012 година по
описа на РС - Елхово.Деянията по тези съдебни актове, с които Й. е осъден на
лишаване от свобода са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла
в сила присъда. Ето защо на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК съдът определи на Й. по посочените по – горе присъди едно
общо наказание, в размер на най – тежкото от наложените му, а именно две години
лишаване от свобода, наложено на подсъдимият с Присъда № 146 от 30.07.2012
година, постановена по НОХД № 103/2012 година по о иса на РС – Раднево. На
основание чл.25, ал.4 от НК съдът постанови така определеното и наложено общо
най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде
изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим, на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. На
основание чл. 25, ал.2 от НК при изпълнението на определеното общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години, съдът приспадна изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по посочените по – горе присъди/определения. На
основание
чл. 59, ал.1 от НК при изпълнението на определеното общо наказание лишаване от свобода, бе приспаднато и времето, през което
подсъдимият Д.Т.Й. е бил задържан
под стража по НОХД №80/2012 година по
описа на РС – Елхово, считано от 28.12.2011 година.
Тъй като в резултат на извършеното
от подсъдимият Д.Т.Й. деяние, за което последният бе признат за виновен,
гражданският ищец „ЕВН България Електроразпределение” АД гр. Пловдив е
претърпял имуществени вреди в размер на 371.80 лева, същите по правилата на
чл.45 от ЗДД подлежат на репариране. Ето защо съдът осъди подсъдимият да
заплати на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданският ищец „ЕВН България
Електроразпределение” АД гр. Пловдив обезщетение за причинените от деянието
имуществени вреди в размер на 371.80 лева, в едно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.12.2012 година до окончателното изплащане. Тъй като по
делото не се установи по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е извършил
кражба на целият ЖРС, чиято стойност съгласно заключението на вещото лице М.Д.
възлиза на сума в размер на 850.00 лева, а само на част от този стълб,
конкретно 260
килограма Г- образен винкел от ЖРС на стойност 371.80
лева, за което подсъдимият бе признат за виновен, съдът отхвърли предявеният от
„ЕВН България Електроразпределение” АД гр. Пловдив против подсъдимият
граждански иск за разликата от 371.80 лева до предявения размер от 850.00 лева,
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимият Д.Т.Й. да заплати направените по делото разноски както следва:
50.00 лева по сметка на Областна Дирекция на МВР – Ямбол и 45.00 лева по сметка
на РС – Елхово, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителни листи.
Подсъдимият бе осъден да заплати и държавна такса
върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 50.00 лева, както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.
Председател:..........................
/Яна А.а/