Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 883 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по гр.д.№883/2019г.
по описа на ПлРС е образувано въз основа на постъпила
искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изп.директор ***В. против В.Е.Л. с
ЕГН ********** и Р.Е.Л. с ЕГН **********, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, за следните суми:
спрямо ответницата В.Л.: 122,62лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г.
до 30.04.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 14,91 лв. за
периода от 02.12.2015г. до 04.07.2018г., а спрямо ответника Р.Л.: 61,31лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г.
до 30.04.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 7,47 лв. за
периода от 02.12.2015г. до 04.07.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ ***на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Твърди
се, че ответниците като собственици/ползватели на топлоснабден имот: апартамент, находящ
се в ***са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.10.2015г. до
30.04.2018г. не са погасили своите
задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот –
апартамент с абонатен номер ***, възлизащи на сума в общ размер на 183,93лв.
Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота
– ***на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за
ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответниците
дължали и лихва за забава, изчислявана в общ размер на 22,37 лв. за периода от
02.12.2016г. до 22.11.2018г.
Излага
се, че горните суми били претендирани по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС
била издадена заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск за
установяване вземанията на кредитора.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответниците за процесните суми,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. №***на ПлРС до окончателното
изплащане на сумата.
С уточняваща молба от 30.07.2019г. (на л.71) ищецът е
посочил, че в процесната главница са включени сумата от 177,38лв., представляваща
стойност на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и сумата от 6,55лв., представляваща за услуга дялово разпределение,
като за имота няма начислени суми за отопление с ИРУ или без ИРУ.
Ответниците
В.Л. и Р.Л., чрез назначения особен представител адв.Р.Х.
са депозирали писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК, с които са оспорили
предявените искове.
С
определение от 15.07.2019г. е
конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца ***. Същото не е ангажирало становище по исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Исковете са предявени по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.
От
представения препис на Договор за продажба на недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 26.12.1990г. се установява, че процесния апартамент, находящ се
в ***е бил собственост на ***. с ЕГН **********.
Установява
се също така от приложения препис на удостоверение за наследници с
изх.№14-1037/19.03.2018г. изд. от ***, че ***е починал на 24.01.2002г. и е
оставил за свои наследници по закон син и дъщеря - ответниците
Р.Е.Л. и В.Е.Л..
Видно е от
представения препис на нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***. на нотариус с рег***, че на
19.04.2018г. ответниците Р.Л. и В.Л. са прехвърлили
собствеността върху процесния имот в полза на трети
за спора лица.
Приложените
справки от Община ***за дължими и платени данъчни задължения за имота не
установяват различни факти относно собствеността, а съдържат данни, подкрепящи
фактите, установени от горните документи.
По делото са представени от ищеца
счетоводни извлечения, касаещи начисленията за процесния
имот през процесния период от време, както и е
представена от ***справка за отчитането и разпределението на топлинната енергия
в процесния имот, които писмени доказателства съдът
не обсъжда отделно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, т.к.
същото е изготвено въз основа на първичните счетоводни документи, съхранявани
при ищцовото дружество, въз основа на които са
съставени и писмените доказателства.
От експертното заключение се
установява, че за процесния имот е налице открита
партида при ищцовото дружество с номер ***, като за процесния период от 01.10.2015г. до 30.04.2018г. са били
начислявани суми за топлинна енергия, въз основа на изготвяни отчети от фирмата
осъществяваща дялово разпределение. Установява се още, че за процесния апартамент са били начислени единствено суми за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – в
размер на 177,38лв. и суми за услуга дялово разпределение – в размер на
22,37лв., като плащания не са постъпили. Видно е от заключението на вещото
лице, че всички издадени от ищеца фактури за процесния
период са били включени в дневниците по ЗДДС и отчетени като приход от продажба
на топлинна енергия. Установява се също така, че размера на лихвата за забава
върху главницата от 183,93лв. от изискуемостта на отделните плащания за периода
от 02.12.2015г. до 04.07.2018г. се изчислява на 22,37лв.
Съдът кредитира обсъденото
експертно заключение, като пълно, обосновано и компетентно – изготвено от лице,
разполагащо с необходимите специални знания за отговор по поставените въпроси.
Представен е по делото Протокол
от общо събрание на етажната собственост на сградата, в която се намира процесния имот, за избор на фирма за дялово разпределение,
който съдържа подпис на наследодателя на ответниците,
но не е отразена дата на провеждане на събранието и какво решение е било взето.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. При
тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по
гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
С оглед
горното и предвид установения от обсъдените писмени доказателства факт, че през
процесния период от време ответниците
В.Л. и Р.Л. са били собственици на процесния имот, за
който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, съдът приема, че ответниците имат качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Дори
и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика
или носителя на право на ползване остава задължен за цената на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Доколкото
процесното жилище се намира в сграда етажна-собственост,
присъединеняването на която към топлопреносната
мрежа става по волята на етажните собственици, съществуването на
правоотношението зависи от волята на мнозинството. След като в случая се
доставя топлинна енергия до сградата, очевидно е налице такова решение на
мнозинството, с което ответниците са задължени да се
съобразят като собственици на процесния имот през процесния период. Стойността
на доставената топлинна енергия, отдавана от сградна
инсталация подлежи на разпределение между всички собственици на жилища по
нормативно установените за това правила. Фирмата, извършваща това дялово
разпределение също бива определяна по волята на мнозинството и законосъобразността
на решението на общото събрание на ЕС за избора й не може да бъде преценявана в
настоящото производство, а подлежи на атакуване по установения в ЗУЕС ред.
Поради
горното, съдът счита, че ответниците дължат на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния
имот за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г.
Установи
се от заключението по ССЕ, че стойността й възлиза на 183,93лв. Всеки от ответниците дължи част от тази стойност, съответна на
правата му в съсобствеността, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.30, ал.3 от
ЗС. Установи се от обсъдените доказателства, че ответниците
В.Л. и Р.Л. са придобили съсобствеността върху процесния
имот по реда на наследяването от своя баща и съгласно разпоредбана
на чл.5, ал.1 от ЗН правата им са били равни – по ½ ид.ч.
В такова съотношение се разпределят между тях и задълженията за имота или по
91,97лв. от дължимата главница. Ищецът е претендирал по-голямо по размер
вземане спрямо ответницата В.Л. и по-малко спрямо ответника Р.Л., поради което
спрямо първата претенцията се явява основателна до размера на сумата от 91,67лв., а спрямо втория - до претендирания
размер от 61,31лв.
Предвид
на това, че главницата за доставена топлинна енергия през процесния
период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ -
30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, потребителите дължат
и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от експертното заключение, че тази лихва се изчислява в
размер на 22,37лв. за периода от 02.12.2015г. до 04.07.2018г. Съответно на
дължимата част от главницата, всеки от ответниците
дължи мораторна лихва в размер на 11,19лв. Поради
това, съдът счита, че претенцията спрямо ищцата В.Л. се явява основателна до
размера на сумата от 11,19лв., а спрямо ответника Р.Л. – в претендирания
размер от 7,47лв.
Предвид
изложеното съдът счита, че следва да се признаят за установени вземанията на
ищеца спрямо ответницата В.Л. за сумата от 91,67лв. – главница и 11,49лв. – мораторна лихва, дължими за процесните
периоди от време, както и вземанията спрямо ответника Р.Л. за сумата от 61,31лв.
– главница и 7,47лв. – мораторна лихва за същите
периоди от време. Претенцията спрямо ответницата В.Л. следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана до пълния претендиран
размер на главницата от 122,62лв. и до пълния претендиран
размер на лихвата от 14,91лв.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Ищецът
е направил в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 25лв.,
за възнаграждение на особен представител в размер на 400лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 525лв. По правилото на чл.78, ал.1
от ГПК ответникът Р.Л. дължи половината от тези разноски в размер на 37,50лв.
за заповедното производство и 262,50лв. за исковото производство, а ответницата
дължи разноски за заповедното производство в размер на 28,13лв. за заповедното
производство и в размер на 196,88лв. за исковото производство, съразмерно
уважената част от претенцията срещу нея.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.Е.Л., ЕГН **********, постоянен адрес:
*** и Р.Е.Л., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, ДЪЛЖАТ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: В.Е.Л. - сумата от 91,67лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2015
г. до 30.04.2018 г. и сумата от 11,49лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.12.2015 г. до 04.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.07.2018г. до окончателното й изплащане; Р.Е.Л. - сумата от 61,31лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 7,47лв., представляваща лихва
за забава за периода от 02.12.2015 г. до 04.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 12.07.2018г. до окончателното й изплащане, които суми представляват
част от вземанията, за които е издадена Заповед ***за изпълнение на парично
задължение от 13.07.2018г. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС,
като ОТХВРЪЛЯ иска срещу ответницата В.Е.Л. в останалата част до пълния претендиран размер главница от 122,62лв. и пълния претендиран размер мораторна
лихва от 14,91лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Е.Л., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 28,13лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 196,88лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Е.Л., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 37,50лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 262,50лв., представляваща разноски в исковото
производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: