МОТИВИ по НОХД №1245/’10г.:
Обвинението е против подсъдимия М.Т.И. *** е за това, че на 28.05.2009г. в гр.ГУЛЯНЦИ в
съучастие, като съизвършител със СИМЕОН АСЕНОВ МЕНОВ
с ЕГН********** – починал на 23.11.2009г. в гр.ПЛЕВЕН, при условията на
повторност
ОТНЕЛ чужди движими вещи – 420 кг картофи на стойност 378,00 лева от владенито
на КИРИЛ ЦАНКОВ ПЪРВАНОВ от гр.ГУЛЯНЦИ без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - престъпление чл.195, ал.1, т.7 във вр.
чл.194, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство няма
конституирани граждански ищци или частни обвинители. По делото не са
предявявани граждански искове.
Съдебното производство е проведено по реда
на чл.370 и сл. НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт. Твърди, че в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие безспорно е доказана
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и деянието извършено от подсъдимия,
което осъществява състав на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът твърди, че при определяне наказанието на подсъдимия съдът следва да
вземе предвид признаването на вината, както и това, че подсъдимия вече е бил
осъждан, но е бил реабилитиран. Предлага да му се наложи наказание лишаване от
свобода, което да изтърпи при строг. Взел е становище и по МН.
Защитникът на подсъдимите е заявил, че
осъзнават вината си и стореното и моли съда да наложи наказание при условията
на чл.55 от НК в минимален размер. Взел е становище и по МН.
В съдебно заседание подсъдимия И. заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва
фактите приети за установени по обвинителния акт, поради което дава съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му се наложи минимално
наказание.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Т.И. – роден на *** *** Търново, с насотящ адрес
гр.Горна Оряховица, обл.Велико Търново, ул.«Антон Страшимиров» № 80, живущ ***,
българин, български гражданин, без образование - неграмотен, не женен, не
работи, не осъждан – реабилитиран по право, ЕГН **********.***. Не работел и нямал доходи.
На 28.05.2009г. в гр.ГУЛЯНЦИ се събрал със Симеон
Асенов Менов. Разполагали с информация, че в
зеленчуковата градина в покрайнините на гр.ГУЛЯНЦИ, стопанисвана от пострадалия
Кирил Цанков Първанов има засадени картофи.
На 28.05.2009г. се снабдили с чували от брашно и
вечерта отишли в градината. Изкопали площ с разстояние от 1,00дка и извадили от
тях 420кг. картофи. Поставили ги в чувалите и ги пренесли в дома на И..
Впоследствие двамата ги изконсумирали.
В хода на разследването
била изготвена съдебно-оценителна експертиза с оглед установяване точния размер
на паричната стойност на предмета на престъплението. От заключението по нея е
видно, че от 1дка картофи към дата 28.05.2009г. е бил възможен добив на
420,00кг. картофи. В стойностно отношение цената тогава за 1,00кг. картофи е
била 0,90лв. или общо 378,00лв. за 420,00кг.
От писмо от община Гулянци - на
л.22 от предварителното производство било установено, че Симеон Асенов Менов с ЕГН ********** е починал на 23.11.2009г. в
гр.Плевен.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата събрани
с до съдебно производство №7/’10г. на НРП, които го подкрепят, а именно: характеристична
справка за подсъдимия, писмо №04-04-72/1//21.05.’10г. на община ГУЛЯНЦИ относно
смъртта на МЕНОВ, справка за съдимост.
Показанията на свидетелите КИРИЛ ПЪРВАНОВ и ДИМИТЪР
ИЛИЕВ са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са,
поради което следва да се кредитират.
Обстановката се подкрепя и от приетата от съда
счетоводна експертиза за стойността на отнетите вещи, не оспорена от страните и
приета от съда.
От правна страна, съдът приема, че с деянието си подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
искал настъпването на обществено опасните последици. От обективна страна също
са налице всички елементи от състава на престъплението – отнети са чужди движими
вещи без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да се присвоят.
Намерението за присвояване се доказва безспорно от последващото пренасяне на
вещите и консумирането им.
Налице е квалифициращият признак по т.7, тъй като
деянието е извършено след като подс.И. вече е бил осъждан
по НОХД30/’03г. на РС-НИКОПОЛ с присъда в сила от 25.03.2005г., като му е било
наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено
по реда на чл.66 от НК.
Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на
чл.370 и сл. от НПК и преди изменението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК
от 06.04.2010г., то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, наказанието на
подсъдимия следва да се определи под предвиденият в закона минимум. Съдът взе
предвид, че подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за същото деяние,
но като непълнолетен. Предвид това съдът намира, че на подсъдимия И. следва да
се наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва на
основание чл.66, ал.1 от НК да е отложи с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок.
Следва така определеното наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се намали с ТРИ МЕСЕЦА на основание чл.58а, ал.1 от НК и
на подс.И. се наложи наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛОС,
което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК се отложи с ТРИ ГОДИНИ
изпитателен срок.
На основание чл.189, ал.1 от НПК следва подсъдимият М.Т.И. със снета самоличност да бъде осъден да заплати по сметка на НРС
направените по делото разноски в размер на 30,00 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: