Р Е Ш Е Н И Е
№478
гр. Перник, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 06966
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу С.Б.А.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи на
ищцовото дружество следните вземания: сума от 135,58 лева - стойността
на предоставени далекосъобщителни услуги за отчетен период от 09.02.2016 г. до
30.04.2016 г. по договор за мобилни услуги от 05.02.2016 г. (за мобилен номер +*****),
сума от 168,43 лева - стойността на предоставени далекосъобщителни
услуги за отчетен период от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г. по договор за
мобилни услуги от 05.02.2016г. (за мобилен номер +****), сумата от 282,67
лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 05.02.2016 г. (за мобилен
апарат „Самсунг”, модел „Галакси А5 Черен”) и сумата от 293,71 лева - лизингови вноски по
договор за лизинг от 05.02.2016 г. (за мобилен апарат „Самсунг”, модел „Галакси
А5 Бял”), за които суми е издадена заповед за изпълнение и допълнителна заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник.
Ответната
страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Изразява становище, че не му е връчвана допълнителната
заповед за изпълнение, с което му била преградена възможността да подаде
възражение по чл. 414 ГПК, като допълнително оспорва вземането, предмет на
допълнителната заповед.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало пред районния
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.Б.А., което се отнася за следните вземания:
135,58 лева – стойност на далекосъобщителни услуги; 168,43 лева - стойност на
далекосъобщителни услуги; 517,24 лева – неустойка; 282,67 лева – лизингови
вноски и 293,71 лева – лизингови вноски.
Издадена заповед № 2615/18.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
02466/2018 г. по описа на Пернишки районен съд, която се отнася за 135,58 лева – стойност на далекосъобщителни
услуги; 168,43 лева - стойност на далекосъобщителни услуги и 282,67 лева –
лизингови вноски, като съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение за
сумата от 517,24 лева – неустойка. Обсъжданата заповед за изпълнение не е
връчена на длъжника (съобщенията са приложени в цялост), но въпреки това
длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, което наложило да се дадат
указания на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията си.
В
заповедното производство е подадена молба от 12.11.2018 г. на заявителя, с
която иска допълване на заповедта за изпълнение, отнасящо се за вземането в
размер на 293,71 лева – лизингови вноски. Това е наложило молбата да се изпрати
на адреса, посочен във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, но длъжникът не е
бил открит на адреса, въпреки че е търсен в продължение на повече от един
месец. С разпореждане от 18.04.2019 г. е издадена допълнителна заповед за
изпълнение, която се отнася за вземането в размер на 293,71 лева – лизингови
вноски. Заповедният съд е направил опит да се връчи допълнителна заповед, за
което длъжникът е търсен безуспешно в продължение на повече от един месец на
адреса, посочен във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, а впоследствие е залепено
уведомление и е извършена справка за местоработата, т. е. същата е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Това е наложило на заявителя да се дадат указания да
предяви иск за установяване на вземането по допълнителната заповед за
изпълнение.
По делото е приложен
договор за мобилни услуги от
05.02.2016 г., сключен между „Теленор България”
ЕАД и С.Б.А., който
се отнася за мобилен номер *****.
Ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечна
абонамента такса в размер на 29,99 лева.
Срокът на договора е 24 месеца, считано от дата
на успешното пренасяне на номера в мрежата на опратора. От заявлението за
пренасяне на номер се установява, че тази процедура стратира от момента на
подаване на заявлението, което означава, че срокът на договора тече от
05.02.2016 г. и изтича на 05.02.2018 г.
(претенцията се отнася за по – късна дата, а именно 09.02.2016 г.)
Ищцовото дружество е поело задължение да издава фактура на 1- во число
на месеца, което води до извод, че отчетният период е от 1 – во число до
последния ден на месеца. Последното се установява и от приложените фактури по
делото, в които са отразени съответните отчетни периоди. От т. 27 от общите
условия и приложените фактури става ясно, че срокът за заплащане на услугите е
до 18 – то число на месеца следващ отчетния месец.
Представено
е приложение от 05.02.2016 г. към договор за мобилни услуги, отнасящ се мобилен
номер +****. В приложението е посочено, че стандартният месечен абонамент
възлиза на 29,99 лева, а срокът е 24 месеца, като същото е подписано от
ответника. Съвкупният анализ на този документ и заявление за пренасяне на
номера (+****) води до извод, че между страните е сключен договор за мобилни
услуги, отнасящ се за мобилен номер +****, при месечен абонамент от 29,99 лева,
който договор е действал към исковия процесния период.
По делото е приложен договор за лизинг от 05.02.2016г. , сключен между „Теленор
България” ЕАД и С.Б.А.. По силата на този договор ищцовото дружество
предоставило за временно ползване мобилен апарат марка „Самсунг”, модел „Галакси
А5 Бял”, а ответната страна се задължила да заплати 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 12,29 лева, т. е. общата лизингова цена е 282,67
лева. Срокът на договора за лизинг е за 23 месеца, считано от датата на
подписването му - 05.02.2016 г.
Приложен
е втори договор за лизинг от 05.02.2016г. , сключен между „Теленор България” ЕАД
и С.Б.А.. По силата на
този договор ищцовото дружество предоставило за временно ползване мобилен
апарат марка „Самсунг”, модел „Галакси А5 Черен”, а ответната страна се
задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 12,29 лева,
т. е. общата лизингова цена е 282,67 лева. Срокът на договора за лизинг е за 23
месеца, считано от датата на подписването му - 05.02.2016 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Не се споделят доводите на процесуалния представител на ответника,
отнасящи се за недопустимост на исковата претенция за сумата от 293,71 лева – лизингови вноски. За това
вземане е издадена допълнителна заповед за изпълнение. Обстоятелството, че не е
връчена тази заповед за изпълнение не нарушава правата на длъжника, тъй като не
е прието, че същата е влезнала в сила, а са дадени указания на заявителя да
предяви иска за установяване на вземането. Следва да се отбележи, че ако
длъжникът беше подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, то отново по силата на
чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се дадат указания на заявителя за предявяване на
установителен иск. Искът по чл. 422 ГПК, отнасящ се за вземането по
допълнителната заповед за изпълнение, е предявен в прекузивния срок, доколкото
ищецът повторно (след дадените повторни указания по чл. 415. ал. 1 ГПК) с молба
вх. 25560/16.09.2019 г. предявява иска за това вземане.
По предявените установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, отнасящи се сумата
от 135,58 лева и сумата от 168,43 лева:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен между страните договор за преодставяне на
далекосъобщителна услуга. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно
правоотношение – цена на далекосъобщителна услуга (абонаментен план,
допълнителни пакети, разговори, данни и смс – и). Ищецът следва да докаже, че е предоставил далекосъобщителна услуга на
ответника, при което се дължи претендираната стойност на услугата.
По делото се установи, че на
05.02.2016 г. страните по делото са сключи два договора за мобилни услуги,
отнасящи се мобилни номера +***** и +****,
като по двата договора абонаментната месечна такса е 29.99 лева.
По делото не се представиха доказателства
за потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния план),
поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва да се
уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните счетоводни
записвания не представляват доказателство за потребени мобилни услуги и техните
стойности.
Съдът намира, че цената за абонаментния план се дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Съдът намира, че за периода от 09.02.2016
г. до 30.04.2016 г. (2 отчетни месеца и 20 дни) се дължат абонаментна такса по
двата договора. Това означава, че дължимата сума е 80,66 лева по всеки един от
двата договора, до който размер следва да се уважат исковете, а претенциите за
разликата от тези стойности до предявените размери са неоснователни
По
предявените искве с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 ТЗ:
Съгласно чл. 342,
ал. 1 ТЗ с договора за лизинг
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между
страните договор за лизинг, както и да се установи предоставянето за ползване
на мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът следва да установи плащане на
претендираните вземания.
По делото се доказа
наличието на два сключени лизингови договора между страните по делото. Установи
се, че ищцовата страна по единия договор е предоставила на ответника за
временно ползване мобилен апарат „Самсунг”,
модел „Галакси А5 Бял”, а по втория договор - мобилен апарат „Самсунг”, модел
„Галакси А5 Черен”. Установи се още, че по двата договора ответната
страна е поела задължение да заплати 23 месечни лизингови вноски в общ размер
на 282,67 лева, като падежът на
последната е настъпил на - 05.02.2018 г. По делото не се ангажира
доказателства за плащането на лизингови вноски, което установяване е в тежест
на ответната страна.
Горното води до извод за
основателност на исковата претенция за сумата от 282,67 лева по договор за лизинг от 05.02.2016 г. (за
мобилен апарат „Самсунг”, модел „Галакси А5 Черен”). Основателна претенцията до
сумата от 282,67 лева по договор за лизинг от 05.02.2016 г. (за мобилен апарат
„Самсунг”, модел „Галакси А5 Бял”), като разликата от тази сума до предявения
размер е неоснователна.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 175лева - държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. общо 535 лева, от които следва да се заплатят 441,58 лева от ответника.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 110,30 лева – адвокатско възнаграждение и 11,73 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 122,03, от които следва да се заплатят 100,72 лева от ответника, съответни на уважената част на исковете.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниа следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
В заповедното производство не са направени разноски, а в исковото техният размер е 300 лева за адвокатски хонорар. В този смисъл ищецът следва да плати на ответника разноски в размер на 52,38 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.А., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 80,66 лева, представляваща стойността на абонаментния
план за отчетен период от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г. по договор за мобилни
услуги от 05.02.2016 г. (за мобилен номер +*****) , ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018
г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата
претенция за разликата от 80,66 лева до предявения размер от 135,58 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.А., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 80,66 лева, представляваща
стойността на абонаментния план за отчетен период от 09.02.2016 г. до
30.04.2016 г. по договор за мобилни услуги от 05.02.2016 г. (за мобилен номер
++****) , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 80,66 лева до предявения
размер от 168,43 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.А., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 282,67 лева - лизингови вноски по
договор за лизинг от 05.02.2016 г. (за мобилен апарат „Самсунг”, модел „Галакси
А5 Черен”), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.А., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 282,67 лева - лизингови вноски по
договор за лизинг от 05.02.2016 г. (за мобилен апарат „Самсунг”, модел „Галакси
А5 Бял”), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 80,66 лева до предявения
размер от 293,71 лева.
ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 441,58 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 100,72 лева - направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 52,38 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02466 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Вярно с оригинала: В.А.