Протокол по дело №548/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 555
Дата: 27 ноември 2023 г. (в сила от 27 ноември 2023 г.)
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20235001000548
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 555
гр. Пловдив, 24.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Емилия Ат. Брусева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно
търговско дело № 20235001000548 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:36 часа се явиха:
Жалбоподателят "Т.г." ЕООД, редовно призован, за него се явяват
адв. Г. и адв. С. с пълномощно по делото.
Жалбоподателят "Ж.В" ООД, редовно призован, за него се явяват
адв. М. и адв. Ч..
Ответникът по въззивната жалба "М.А" ООД, редовно призован, за
него се явяват адв. Е. Х. с пълномощно по делото и А.М. - заместник-
управител на дружеството, с пълномощно по делото.
Третото лице помагач "Б.Л.К". ЕООД, редовно призовано, за него се
явява адв. В. К. с пълномощно по делото.

Адв. М.: Уважаеми съдии, считаме, че не са налице процесуални
възможности за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание.
Отбелязваме, че току-що съдебният състав беше лишен от присъствието на
съдията, който постанови обжалваното от нас недопустимо решение в
първоинстанционната инстанция и с оглед на това, считаме, че в състава са
налице отношения, които препятстват обективното и безпрепятственото
разглеждане на делото. Според нас, не бихте могли да постановите
безпристрастно и обективно съдебно решение, като във връзка с това искаме
отвод на състава и се позоваваме на чл.22, т.6 от ГПК. За нас това дело е
скандално и тепърва ще придобие публичност. Считам, че целият настоящ
състав не би могъл да разглежда безпристрастно това дело.
1
Адв. Ч.: Поддържам становището на колегата.
Адв. Г.: Считаме, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, както и, че не са налице основания за отвод на състава, поради
което моля за ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Уважаеми съдии, считам, че няма основания за отвод на
настоящия съдебен състав и моля за ход на делото.
А.М.: Да се даде ход на делото.

Настоящият съдебен състав след съвещание намира, че не са налице
предпоставките на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като не съществуват никакви
обстоятелства, които да пораждат основателни съмнения в
безпристрастността на състава, с оглед твърденията, изложени от страна на
жалбоподателя "Ж.в." ООД. Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на настоящия
съдебен състав.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

По делото са постъпили въззивни жалби от "Т.г." ЕООД и от "Ж.в."
ООД.
С въззивна жалба от 23.06.2023г. "Т.г." ЕООД обжалва решение №
24/05.05.2023г., постановено по т.д. № 4/2022г. на Окръжен съд гр. Смолян, с
което дружеството е осъдено солидарно с "Ж.в." ООД да заплати на "М.А"
ООД сумата 624 684.63 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на "М.А" ООД от неизпълнение на договорни задължения
на ответниците "Т.г." ЕООД и "Ж.в." ООД като превозвачи на възложен
международен автомобилен превоз на стоки, за който е издадена
международна товарителница от ***г., ведно с митнически декларации от
***г., ведно с лихва в размер на 5% годишно върху сумата 624 684.63лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.01.2022г. до
окончателното и изплащане, както и 38 502.25лв. разноски по делото.
Ответникът и съответно жалбоподател в настоящото производство
"Т.г." ЕООД счита, че не е пасивно материално-правно легитимиран по
предявените искове, тъй като няма качеството превозвач, а такова на спедитор
и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че същият се
явява превозвач, а "Ж.в." ООД негов подизпълнител. Счита, че съдът
неправилно е тълкувал понятията измама и грешка, прилагайки чл.29
параграф 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки при определяне размера на обезщетението за липса на стоките.
2
Счита, че неправилно е определен размерът на уважените искове в хипотезата
на чл.29 от Конвенцията и на следващо място счита, че отговорността, ако се
приеме, че такава изобщо е налице, следва да бъде ограничена до размера,
посочен в чл.23, пар. 3 от Конвенцията и в тази връзка е направено
доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със
задача, подробно посочена в жалбата, като се твърди, че тя е следвало
служебно да бъде поставена от съда за изясняване на релевантни
обстоятелства, свързани с приложението на императивна правна норма.
В отговора на жалбата от страна на другия жалбоподател "Ж.в."
ООД се посочва, че дружеството намира жалбата на "Т.г." ЕООД за
неоснователна в първата й част относно твърдяното качество спедитор на
дружеството, но намира жалбата за основателна в останалите й части.

Постъпила е жалба и от "Ж.в." ООД против същото
първоинстанционно решение, с което дружеството е осъдено солидарно с
"Т.г." ЕООД да заплати посочените суми.
Жалбоподателят, на първо място, счита решението за недопустимо,
поради липса на договорно правоотношение между него и "М.А" ООД, което
обстоятелство води, според жалбоподателя, до липса на право на иск, което
налага, според него, извод, че решението като недопустимо следва да бъде
обезсилено. Счита, че не притежава качеството превозвач или втори
превозвач и не следва да отговаря на договорно основание спрямо него.
Излага съображения, че превозвач по спорните правоотношения се явява
единствено "Т.г." ЕООД. При условията на евентуалност се твърди
неправилност на съдебното решение, постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон и необоснованост.
Постъпил е отговор от "М.А" ООД по жалбата на "Т.г." ЕООД.
"М.А" ООД счита въззивната жалба за неоснователна. Възразява по
направеното доказателствено искане като посочва, че жалбоподателят е имал
възможност да поиска съдебно-счетоводна експертиза с посочените въпроси в
жалбата, но не е сторил това в първоинстанционното производство.
Постъпил е отговор от "Т.г." ЕООД по въззивната жалба на "Ж.в."
ООД, с който се изразява становище за неоснователност на оплакванията,
свързани с наличие на превозно правоотношение между "М.А" ООД и "Т.г."
ЕООД.
Третото лице помагач "Б.Л.К". ЕООД счита и двете жалби за
неоснователни.
Постъпил е отговор и от "М.А" ООД по отношение на въззивната
жалба, депозирана от "Ж.в." ООД, като се изразява становището за нейната
неоснователност.

Адв. Г.: Поддържаме депозираната жалба. Поддържаме
3
формулираното доказателствено искане. Оспорваме депозираните отговори
на "Т.г." ЕООД и оспорваме въззивната жалба, депозирана от "Ж.в." ООД.
Адв. С.: Поддържам становището на колежката.

Адв. М.: От името на "Ж.в." ООД поддържаме жалбата си така,
както е предявена, респективно оспорваме жалбите в оспорената от нас част,
която подробно сме развили в жалбата. По доказателствените искания,
оставяме на състава да се произнесе.
Адв. Ч.: Същото е становището ми.

Адв. Х.: Поддържаме отговорите на въззивните жалби. Оспорваме
въззивните жалби. Оспорваме направеното доказателствено искане за
съдебно-счетоводна експертиза. Същото е неоснователно. Изложил съм
съображения по това искане. Нямаме други доказателствени искания.

Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме становището от
третото лице помагач и се присъединявам към отговорите на въззиваемата
страна "М.А" ООД. По отношение на доказателственото искане на "Т.г."
ЕООД, считам същото за недопустимо на този етап от развитие на процеса и
също така за не необходимо. Защото за установяване на изчислението на
евентуално ограничената имуществена отговорност на "Ж.в." ООД и "Т.г."
ЕООД и съдът ми могъл да умножи въпросните числа, тъй като данните за
самото изчисление са в самото дело и не са необходими специални знания и
умения.

Адв. Г. /дуплика/: На първо място считаме, че искането ни е
допустимо, тъй като е свързано със своевременно заявено правно- релевантно
възражение в срока за отговор на исковата молба. Съдът е имал служебно
правомощие да допусне допълнителен въпрос към изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като не е разполагал със специални знания да
изчисли размера на вредите, които са настъпили при прилагане на т.нар.
ограничена имуществена отговорност на превозвача и доколкото е направено
своевременно оплакване във въззивната жалба за това допуснато процесуално
нарушение и тъй като то е свързано с прилагане на императивно правно-
материалната норма, считаме, че искането само по себе си е допустимо и
може въззивният съд да допусне изслушването на такава експертиза. По
отношение на относимостта на искането към производството-процесуалните
представители на въззивния жалбоподател не разполагат с компетентност да
изчислят размера на вредите при прилагане на съответния текст от
Конвенцията. Считаме, че те са неизчислими от юристи по образование.

Съдът по направеното доказателствено искане, намира следното:
4
Едно от оплакванията във въззивната жалба е, че по делото не е
доказан пряк умисъл от страна на превозвача, който да обуслови прилагане на
пълната имуществена отговорност по чл.29, пар.2, вр. чл.17 от Конвенцията.
С оглед формулираното възражение в отговора на исковата молба относно
приложимостта на чл.23, ал.3 от Конвенцията за отговорността на превозвача,
съдът намира, че служебно е следвало да бъде поставен въпрос към съдебно-
счетоводната експертиза за установяване размера на обезщетението по чл. 23,
ал.3 от Конвенцията. Налице са предпоставките на т.3 от ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Поставянето на тази задача е в съответствие с чл. 162 от
ГПК, доколкото в случай, че искът бъде намерен за основателен, с оглед
приложението на чл. 23, ал.3 от Конвенцията, не биха съществували
доказателства за неговия размер, а в този случай съдът служебно има
задължение да постави задача.
Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача,
формулирана във въззивната жалба на "Т.г." ЕООД в т. 7 от жалбата по
четирите въпроса, предмет на въззивната жалба, при депозит от 300 лв.,
вносим от жалбоподателя в едноседмичен срок, като съдът поименно ще бъде
определи вещото лице в едноседмичен срок, за което делото да се докладва.

Постъпило е становище вх. № ***г. от Н., както и идентично
становище с вх. № ***г.
Съдът счита, че посоченото становище, тъй като не изхожда от нито
една от страните по делото, не може да бъде прието като част от материалите
по делото и ще се пришие към корицата на същото.
С оглед липсата на други искания, следва делото да бъде отложено
за изпълнение на поставената задача на съдебно-счетоводна експертиза,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото становище от Н..
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 16.02.2024г. от 10:30 часа ,
за която дата и час страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след определянето му от съда и
внасянето на определения депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:03 часа.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6