РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Ихтиман, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:А. К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от А. К. Трионджиев Гражданско дело №
20231840100307 по описа за 2023 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от И. К. К.,
ЕГН ********** против А. К. К., ЕГН ********** и Н. В. С., ЕГН **********.
Впоследствие, с молба-уточнение и поправена искова молба, е посочено, че искът с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД се предявява и срещу В. В. А..
В исковата молба е посочено, че ищцата и А. К. К. са брат и сестра. Твърди се, че
тяхна баба по бащина линия е П. А. К., починала 01.10.2011 г., за която се сочи, че е
собственик на Дворно място от 354 кв. м, ведно с построената в него масивна жилищна
сграда, находящо се в Долна Баня и съставляващо по плана парцел XV-1337 в квартал 56.
Според активно легитимираната страна към момента наследници на починалата П. А. К. са
И. К. К. и А. К. К. – деца на сина й К. И. К., починал на 09.12.2003 г., притежаващи по ¼
идеална част от оставеното имущество в наследство, а така също и В. В. А. – син на дъщеря
й З. И. А., починала на 15.06.2017 г., притежаващ ½ идеална част от оставеното имущество.
Твърди се, че описаните по-горе недвижими имоти били продадени от П. А. К. на А.
К. К. на 06.06.2008 г. за сумата от 1910.40 лева, колкото била и тяхната данъчна оценка.
Посочено е, че на 18.07.2008 г. приобретателите А. К. К. и Ц. Г. К. са продали имота на Г. Й.
Ст., като имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Навеждат се
доводи и че след това имотът е прехвърлен от Г. Й. С., Ц. Г. К. и Й. Г. С. на Н. В. С.. Според
ищеца договорът за продажба от 06.06.2008 г. между П. А. К. и А. К. К. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД поради накърняване на добите нрави, като са изложени
подробни съображения в тази насока. В тази връзка според ищеца е налице значителна
неравностойност между престациите и по-конкретно неравносотйност между стойността на
вещите и продажната цена.
С исковата молба се настоява договорът за продажба от 06.06.2008 г. между П. А. К.
/чийто наследник е ищцата/ и А. К. К., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 95, том III, рег. № 3705, дело № 440 от 06.06.2008 г. на Румен Генев –
1
Нотариус с район на действие Районен съд – Ихтиман, вписан под рег. № 485 в регистъра на
Нотариалната кавара, да бъде обявен за нищожен. Настоява се, също така, спрямо Н. В. С.
да бъде постановено решение, с което ищцата да се признае за собственик на ¼ идеална част
от процесните недвижими вещи и този ответник да бъде осъден да й предаде владението
върху ¼ идеална част от тях, а именно: една четвърт идеална част недвижим имот, находящ
се в град Долна баня, община Долна баня, Софийска област, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 22006.502.1337 (двадесет и две хиляди и шест точка петстотин и две точка
хиляда триста тридесет и седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД №-18-116/05.07.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на
поземления имот: гр. Долна баня, с площ от 363 кв.м. (триста шестдесет и три квадратни
метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1337 (хиляда триста тридесет и
седем), квартал 56 (петдесет и шест), парцел XV (петнадесет), ведно с построената в имота
Сграда с идентификатор 22006.502.1337.1 (двадесет и две хиляди и шест точка петстотин и
две точка хиляда триста тридесет и седем точка едно) със застроена площ от 86 кв.м.
(осемдесет и шест квадратни метра), на един етаж, предназначение: Жилищна сграда -
Еднофамилна, при граници и съседи: имоти с идентификатори 22006.502.1338,
22006.502.3342, 22006.502.1336, 22006.502.1764 и съставляващ, съгласно документ за
собственост Поземлен имот (дворно място), находящ се в гр. Долна баня, община Долна
баня, Софийска област, с площ от 354 к.м. (триста петдесет и четири квадратни метра),
съставляващ УПИ XV-1337 (петнадесети за имот № хиляда триста тридесет и седми), в
квартал 56 (петдесет и шести) по регулационния план на гр. Долна баня, утвърден със
заповед на кмета на общината № АБ-134/1985 г., ведно с построената в имота Масивна
жилищна сграда.
Ответникът А. К. К. е подал писмен отговор. Не оспорва, че е брат на ищеца, но се
оспорват твърденията, че той е причина за влошаване на отношенията помежду им. Излага
се становище за частична недопустимост на исковата претенция. Твърди си, че в настоящия
случай не е налице нееквивалентност на престациите и че активно легитимираната страна
не държи сметка за това, че имотите са били прехвърлени от П. А. К. на А. К. К., но
прехвърлителят си е запазил правото на ползване, който факт според ответника оказва
влияние относно определяне на реалната стойност. Излага се становище и че поради
неоснователността на иска по чл. 26 от ЗЗД неоснователен се явява и искът по чл. 108 от ЗС.
Настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени.
По делото е постъпил отговор на исковата молба и от Н. В. С.. Същият твърди, че по
силата на договор, обективиран в нотариален акт, е придобил правото на собственост върху
имотите. Изложени са доводи, според които първоначалната продажба не накърнява добрите
нрави, като е отбелязано и че продавачът е запазил за себе си правото на ползване. Настоява
се искът да бъде отхвърлен.
Посредством Определение № 344 от 03.06.2024 г., производството по делото е
прекратено в частта, с която е бил предявен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД срещу В. В. А.,
а така също и в частта, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договора за
продажба от 06.06.2008 г. за разликата над ¼ идеална част от вещите, предмет на
продажбата. Посредством Определение № 818 от 09.10.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. №
740 от 2024 г. прекратителното определение на първоинстанционния съд в частта, касаеща
прогласяване нищожността на договора за разликата на ¼ идеална част, е било отменено, а в
частта, касаеща прекратяването спрямо В. В. А., е потвърдено.
В проведеното последно открито съдебно заседание се явява адвокат П. –
процесуален представител на ищеца И. К., адвокат В. и адвокат С. – процесуални
представители на ответника А. К. и адвокат Н. – процесуален представител на ответника Н.
С.. Адвокат П. поддържа исковете и излага подробни съображения, включително и
2
посредством писмена защита, за уважаването им. Адвокат В. и адвокат С. оспорват исковете
и също представят писмена защита. Адвокат Н. на свои ред оспорва претенциите и депозира
писмени бележки.
Депозираните искови молби са допустими, като са налице предпоставки за
разглеждането им по същество.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Искът за нищожност на прехвърлителната сделка от 06.06.2008 г., предявен срещу А.
К. К., е с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – нищожност на сделката поради
накърняване на добрите нрави. Предявеният иск срещу Н. В. С., а именно - да бъде
постановено решение, с което да се признае, че ищецът е собственик на ¼ идеална част от
недвижимите вещи и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху тази
идеална част, е с правно основание чл. 108 от ЗС.
Страните в производството не спорят, че процесните недвижими имоти са били
собственост на П. А. К., а атака също и че същата, посредством Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 95, том III, рег. № 3705, дело № 440 от 06.06.2008 г. на Румен
Генев – Нотариус с район на действие Районен съд – Ихтиман, вписан под рег. № 485 ги е
прехвърлила на своя внук А. К. К.. В нотариалния акт от 06.06.2008 г. имотите са описани по
следния начин: Имот (дворно място), находящ се в гр. Долна баня, община Долна баня,
Софийска област, с площ от 354 к.м. (триста петдесет и четири квадратни метра),
съставляващ УПИ XV-1337 (петнадесети за имот № хиляда триста тридесет и седми), в
квартал 56 (петдесет и шести) по регулационния план на гр. Долна баня, утвърден със
заповед на кмета на общината № АБ-134/1985 г., ведно с построената в имота Масивна
жилищна сграда. Не се спори, а и представено удостоверение за наследници го доказва, че
ищцата и ответникът К. са брат и сестра и че тяхна баба и наследодател е П. К., като от
удостоверението за наследници е видно, че бащата на страните – син на П. К., е починал
преди нея. Не е спорно и това, че с две последващи сделки имотите са били прехвърлени на
Г. Й. С., а след това и на втория ответник Н. В. С.. В този смисъла са и част от
представените по делото доказателства. Спорен е моментът дали договорът за продажба от
06.06.2008 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и дали ¼ идеална част от
имотите, поради твърдяната нищожност на първата прехвърлителна сделка, е собственост на
ищцата, която се явява един от наследниците на П. А. К..
Като свидетели по делото са разпитани лицата К. Т. /дъщеря на ищцата/, В. А.
/братовчед на ищцата и на ответника К./ и Г. Ц.
Свидетелят В. А. сочи, че с ищцата е в добри отношения, а с ответника А. вече не се
поздравяват. Допълва, че знае да се води дело за къща, в която трябва да фигурира и той като
собственик и че това е къщата на баба му П. К.. Заявява, че е общувал с баба си, докато тя е
била жива и че след като си е счупила ръката тя се е преместила в къщата на майката на
свидетеля, за да има кой да полага грижи за нея, като отишла при тях по нейно желание и по
желание на неговите родители. Твърди, че с П. К. не са обсъждали това, дали тя чувства А.
К. като близък, както и че се е случвало последният да се обажда и да пита как е П. К..
Заявява, че Павлинка К. се е преместила през 2002-2003 г. и е живяла в дома на свидетеля до
смъртта й през 2011 г., както и че преди да се премести, е живяла в къщата в Долна баня със
сина й и снаха й. Твърди, че за покупко-продажбата на къщата разбрал преди около година и
преди това не е имал достъп до имота, както и че не му е трябвало да ходи там. Малко след
това заявява, че е знаел, че А. К. е ползвал въпросния имот и че е смятал, че той на тримата
– на свидетеля, на А. и на сестрата на последния. Заявява, че откакто баба му е отишла при
тях, не е ходил в имота.
Свидетелят К. Т. посочва, че процесният имот се намира в Долна баня и описва
същия, като заявява, че майка й /ищцата по делото/ му е направила ремонт след 2000 г., в
периода 2007-2009 г. Уточнява, че П. К. е нейна прабаба, която преди да почине си е счупила
3
ръката и дъщеря й З. я е взела за да полага грижи за нея. Свидетелката не знае дали А. К. е
полагал грижи за баба й. Твърди, че след смъртта на прабаба й само А. К. е имал ключ от
къщата и той е ходил там за да храни кучетата. Обяснява, че към настоящия момент къщата
е продадена, като майка й предупредила купувачът, че имотът е спорен.
Свидетелят Г. Ц. сочи, че познава страните по делото, с които заедно е израснал, а
така също и че познава П. К.. Твърди, че знае къде се намира процесният имот и че баба П.
починала през 2010, 2011 или 2012 г. Според свидетеля П. К. е живеела в къщата в Долна
баня с А. К., след което същата се е преместила при дъщеря й З. Заявява, че докато А. е
живял с баба П., той се е грижил за нея. Заявява, че А. К. е продал къщата, а ищцата не е
живяла в нея от 2008-2009 г. Отбелязва, че е имало сцепване на къщата, но не знае какво се е
случило след това.
По делото е допусната и изготвена съдебно-оценителна експертиза, в която вещото
лице дава подробни отговори на поставените въпроси, а така също отговаря в съдебно
заседание и на допълнително поставени уточняващи въпроси. Според експерта цената на
спорния недвижим имот, изчислена на база сходни разпоредителни сделки с подобни
недвижими вещи – метод на пазарните аналози, възлиза на 4779 лева. В същото време
вещото лице сочи в заключението си и че цената на имота, изчислена по метода на
амортизационната вазстъновителна стойност, възлиза на 2196.96 лева. В съдебно заседание
вещото лице конкретизира какви обстоятелства е взело предвид за изчисляване на
стойността при използваните от него методи.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Относно приложението на цитираната норма и в частност
еквивалентността на престациите отразява ли се на добрите нрави, е формирана значителна
практика на ВКС.
В Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК е
посочено, че „преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава
само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да
се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала следва
да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова
съществена, че практически е сведена до липса на престация.“ В същото решение е
посочено и че „продажбата на вещ на цена, по- ниска от пазарната, не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, освен ако самите
обстоятелства, при която е сключена сделката, са в противоречие с морала – едната
страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическа
зависимост на другата страна от нея или от трети лица.“
С Решение № 738 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3516/2023 г., III г. о., ГК е
обобщено, че „автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави,
разбирани като морални норми, неписани правила за поведение, на които законът е придал
правно значение. Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Извършвайки преценка относно
действителността на двустранните възмездни договори при спор или съмнение накърнени
ли са добрите нрави, нормата на чл. 20 от ЗЗД задължава съда да изследва
действителната обща воля на страните, формирана от всичките им уговорки, като
отчита взаимната им връзка и целта на договора. Моментът на дължимата проверка е
сключването на договора. За да се приеме, че значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори, какъвто е договорът за покупко-
продажба на недвижим имот, е в противоречие с добрите нрави, е необходимо
4
стойността на престацията на купувачите, ответници по иска, да е сведена до нула.“
Според мотивите към Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г.,
IV г. о., ГК „облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една
страна и от друга се рамкира от "добрите нрави" и от императивните правила, които при
продажбата определят, че държавната такса се изплаща въз основа на данъчната оценка,
дори ако договорена цена, която е по-ниска от нея. Следователно законодателя допуска, че
цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от
данъчната оценка. В същото време понятието "добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на
престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и заплащането на
цена на имота по данъчната оценка не налага извод за такава неравностойност на
престацията, която да съставлява нарушение на "добрите нрави " и да води до
нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична
престация, която макар да се отклонява от обичайната не говори за такава
недопустимост, която да прави самата сделка нищожна.“
В друго решение – Решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г.,
III г. о., ГК са направени следните изводи: „Накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като
принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения.
Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо
добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се
преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не всяка
нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност,
а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е
толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една
сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се
ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с
пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по
ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и
добросъвестност. Още повече законът за местните данъци и такси и Закона за
нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се
сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се
нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се
договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна
нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална,
непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави.“
От практиката на ВКС може да се направи извод, че при извършване на преценка
налице ли е отклонение от добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД относно
съдържанието на даден договор или на съществени негови клаузи, следва да се подхожда
комплексно и когато се съпоставят продажната цена и действителната стойност на
закупената вещ, не е достатъчно да е налице съществена нееквивалентност между тях, а
трябва да се държи сметка и за отношенията между продавач и купувач, целите, които те са
преследвали и всички останали обстоятелства, които могат да окажат влияние върху взетото
решение вещта да се продаде на по-ниска цена от пазарната.
В настоящия случай процесният договор от 06.06.2008 г.е сключен между лица, които
са се намирали в близка роднинска връзка помежду си – П. К. е баба на А. К., като същите
известно време са живели заедно, преди П. К. да се премести при своята дъщеря З. В същото
време по делото не са налице доказателства или дори само данни относно това А. К. да се е
5
възползвал по някакъв начин от лекомислие, неопитност и доверчивост, проявени от П. К.
или последната да е била икономически, психически или физическа зависима от него. На
следващо място доказателствената съвкупност не дава основание да се счита, че
отношенията между П. К. и А. К. са били конфликтни или че двата през годините са имали
някакви спорове. Действително, от данните по делото /от нотариалния акт от 06.06.2008 г./ е
видно, че процесните имоти са продадени за сума от 1910.40, в какъвто размер е била и
данъчната оценка според записаното в същия нотариален акт. От всичко изложено дотук
може да се направи извод, че от една страна контрагентите по сделката са преследвали
легална цел – прехвърляне на недвижими имоти от патримониума на П. К. в патримониума
на нейния внук А. К., а от друга страна договорената продажна цена не е била по-ниска от
данъчната оценка, като в същото време липсват доказателства продажбата да е преследвала
някаква друга цел или с нея да са се прикривали действителните намерения на
договарящите. Обстоятелството, че П. К. е имала и други роднини, с които е поддържала
близки отношения и които са полагали грижи за нея, не означава, че тя не може да продаде
свои имот на внука си на цена, каквато намери за подходяща. Тук е мястото да се отбележи и
че липсват доказателства, които да сочат, че по отношение на продавача по някакъв начин е
въздействано цената да бъде определена именно в записания в нотариалния акт размер.
Настина, продажната цена /равна на данъчната оценка на вещта/ - 1910.40 лева, е по ниска
от цената, определена по метода на пазарните аналози – 4779 лева. Тази разлика от около
два пъти и половина, обаче, не може да се приеме за такава, превръщаща договорената цена
в незначителна и практически да я приравнява на нулева стойност. В обобщение може да се
посочи, че спорната сделка не е сключена в противоречие с добрите нрави. Само за пълнота
може да се посочи, че в настоящия случай обстоятелството, че продавачът си е запазил
правото на ползване върху имотите няма съществено значение предвид възрастта на същия
към момента на продажбата, в който смисъл са част от мотивите към Решение № 738 от
12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3516/2023 г., III г. о., ГК.
Поради горните съображения предявеният от И. К. К. против А. К. К. иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Тъй като сделката за покупко-продажба на недвижимите имоти, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том III, рег. № 3705, дело №
440 от 06.06.2008 г. на Румен Генев – Нотариус с район на действие Районен съд – Ихтиман,
вписан под рег. № 485, не е нищожна, то това означава и че А. К. е придобил собствеността
върху вещите. След като А. К. е станал собственик на въпросните вещи, последващите
разпореждания също са произвели действие относно прехвърлителния им ефект, което
означава, че ищцата И. К. К. няма качеството на собственик по отношение на тях, защото те
не са били част от имуществото на насредодателя. При това предявеният искът по чл. 108 от
ЗС, предявен от активно легитимираната страна спрямо Н. В. С., се явява също
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото ответниците имат право на сторените от тях съдебни
разноски. Това означава, че И. К. К. следва да заплати на ответника А. К. К. сума в размер
на 500 лева, представляващи запратено адвокатско възнаграждение, за които разноски са
представени доказателства в последното открито съдебно заседание.
Ответникът Н. В. С. също принципно има право да му бъдат репарирани съдебните
разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение. По делото, обаче, не е
представено доказателство, че такова възнаграждение действително е заплатено - в договора
за правна защита и съдействие на лист 92 е уговорено възнаграждение в размер на 950 лева,
но не е посочено начин на плаща, като не е отразено плащането да е в брой или по банков
път. Не са представени и доказателства за реално плащане на договорената сума. Поради
това ищецът не следва да бъде задължаван да възстановява разноски, извършени от този
ответник.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. К., ЕГН ********** против А. К. К., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, с който иск се настоява да
бъде обявен за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, договор между П. А. К.
/наследодателка на ищцата/ и А. К. К. за продажба на недвижими имоти - Имот (дворно
място), находящ се в гр. Долна баня, община Долна баня, Софийска област, с площ от 354
к.м. (триста петдесет и четири квадратни метра), съставляващ УПИ XV-1337
(петнадесети за имот № хиляда триста тридесет и седми), в квартал 56 (петдесет и
шести) по регулационния план на гр. Долна баня, утвърден със заповед на кмета на
общината № АБ-134/1985 г., с построената в имота Масивна жилищна сграда,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том III, рег. №
3705, дело № 440 от 06.06.2008 г. на Румен Генев – Нотариус с район на действие Районен
съд – Ихтиман, вписан под рег. № 485.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. К., ЕГН ********** против Н. В. С., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се настоява И. К. К. да бъде
призната спрямо Н. В. С. за собственик на една четвърт идеална част недвижим имот,
находящ се в град Долна баня, община Долна баня, Софийска област, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 22006.502.1337 (двадесет и две хиляди и шест точка петстотин
и две точка хиляда триста тридесет и седем) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД №-18-116/05.07.2022 г. на изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. Долна баня, с площ от 363 кв.м. (триста шестдесет и
три квадратни метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1337 (хиляда
триста тридесет и седем), квартал 56 (петдесет и шест), парцел XV (петнадесет), ведно
с построената в имота Сграда с идентификатор 22006.502.1337.1 (двадесет и две хиляди
и шест точка петстотин и две точка хиляда триста тридесет и седем точка едно) със
застроена площ от 86 кв.м. (осемдесет и шест квадратни метра), на един етаж,
предназначение: Жилищна сграда - Еднофамилна, при граници и съседи: имоти с
идентификатори 22006.502.1338, 22006.502.3342, 22006.502.1336, 22006.502.1764 и
съставляващ, съгласно документ за собственост Поземлен имот (дворно място), находящ
се в гр. Долна баня, община Долна баня, Софийска област, с площ от 354 к.м. (триста
петдесет и четири квадратни метра), съставляващ УПИ XV-1337 (петнадесети за имот
№ хиляда триста тридесет и седми), в квартал 56 (петдесет и шести) по регулационния
план на гр. Долна баня, утвърден със заповед на кмета на общината № АБ-134/1985 г.,
ведно с построената в имота Масивна жилищна сграда и с който иск се настоява
ответникът Н. В. С. да предаде владението върху въпросната идеална част от имотите на
ищцата И. К. К..
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН ********** да заплати на А. К. К., ЕГН ********** сума в
размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7
8