Р Е Ш Е Н И
Е № 659
гр.Видин 27.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора .............…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 34 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
с която против Н.Ц.П.
***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от
ищеца, че на 11.10.2017 г. е сключен Договор за паричен заем № 5389080 между
„Вива Кредит” ООД в качеството му на заемодател и ответника в качеството му на
заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит,както и че с подписването на договора за паричен заем, заемателят е
удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Излага се, че
съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на
ответника паричен заем в максимален размер на 600.00 лв., под формата на
паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на
„ИЗИПЕЙ" АД,както и че с подписването на договора, ответникът е удостоверил, че е получил от заемодателя
заемната сума от 600.00 лв., като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума.
Поддържа се, че
ответникът се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 837.65 лв., ведно с
договорната лихва на 5 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 167.53 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане).
Твърди се, че по
договора за паричен заем, ответникът
не е извършил каквито и да е било плащания и към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 600.00
лв.
Сочи се ,че за
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 5389080 от 11 октомври 2017 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. Твърди
се, че в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 61.8 лв. за периода от 10
ноември 2017 г. - датата на първата вноска до 10 март 2018 г. - датата на
настъпване на падежа на договора.
Поддържа се, че разпоредбите
на договора предвиждат и че заемателят доброволно се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,която се предоставя от заемодателя. В тази връзка се сочи
, че ответникът дължи и такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 175.85
лв.
Излага се, че
съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на
посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради
неизпълнение на тези задължения от
страна на заемателя, и съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 175.85 лева, която е дължима на падежната дата на погасителната
вноска.
Сочи се ,че начислената неустойка
е такава за
неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава,както
и че се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните
договор.Подържа се ,че клаузата за
неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай,
че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Сочи се,
че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане
на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й.
Твърди се, че
дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 175.85 лв.
Сочи се, че
разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с
Тарифа на Вива кредит ООД, която е актуална към датата на сключване на договора
и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска
мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата www.vivacredit.bg,
както и че тарифата представлява неразделна част от договора.
Излага се ,че в
същата е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът
дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В тази връзка се
сочи, че ответникът дължи
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
245.00 лв.
Излага се, че
ответникът е трябвало да изплати целия заем на 10 март 2018 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а ответникът по
делото продължава да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 40.63 лв. от 11 март
2018 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем, до датата на подаване на заявлението - 20.09.2018, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми,
Сочи се, че на
01.12.2016 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение
№ 1 към него от 01.06.2018 между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и ищеца - „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който
вземането е прехвърлено в полза на
ищеца -„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. N 2458/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед за
изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество следните суми:
- 600.00 лв. главница;
- 61.8 лв. договорна лихва за периода 10
ноември 2017 г. до 10 март 2018 г.;
- 175.85 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение;
- 175.85 лв. такса за експресно разглеждане
на документите;
-245.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение;
- лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 40.63 лв. за периода от 11 март 2018 г.
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 20.09.2018 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и
направените разноски.
От ответника в
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба,в която се взима
становище по исковата претниция.Същата не се оспорва единствено по отношение
главницата и договорната лихва,и то в случай,че не са налице основанията за
прекртяване по чл.6 от Договора.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2458/2018г. по
описа на РС - Видин.
С оглед данните по делото, Съдът намира следното от
фактическа страна:
От представеното
заверено от ищеца копие на Договор за паричен заем Вивакредит ПЛАН № 5389080 от 11.10.2017
г., сключен между „Вива Кредит” ООД и ответника, е видно, че на последния е
предоставен заем в размер на сумата от 600.00
лева. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и
броя на погасителните вноски – 5 месечни погасителни вноски, всяка една по 167.53
лева, в която са включени част от дължимите-главница, лихви и такса за
експресно разглеждане, и периодите им на изискуемост, както и относно лихвата
за забава върху всяка забавена вноска. Посочена е също така,че общата сума
дължима от заемателя е в размер на 837.65 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент 40.31 % и ГПР – 49.48%. ,както и че с подписване на договора,
заемателят удостоверява, че е получил сумата и договорът има сила на разписка
за получената сума. Съгласно чл. 1 ал. 2 от договора заемателят заявява, че
преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експерсно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, а в ал. 3 е посочено, че за извършената от кредитора услуга по
експресно разглеждане на заявката за парчен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
175.85 лева.
В
договора в чл.4 е посочено и задължение на заемателя в три дневен срок от
сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение –физическо лице
– поръчител или банкова гаранция, в противен случай, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 175.85
лева, платима заедно с всяка погасителна вноска, като в случая дължимата вноска
става в размер на 202.70 лв., а общото задължение по договора става в размер на
1013.50 лева.
В чл.8, ал.2 от
договора за заем е предвидено, че при забава на плащане на задълженията на
заемателя по договора за заем, заемателят дължи законна лихва за всеки ден
забава.
В чл. 3 ал. 1 т. 1 от договора е предвидено,
че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на
трето лице.
В чл. 12 от сключения между страните договор
заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на
видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа
на заемодателя, подробно изброени в интернет – страницата на заемодателя – www.vivacredit.bg и на интернет страницата www.vivacredit.bg,като по делото от ищеца е представена цитираната в
договора и приложима към него Тарифа за таксите и разноските.
От ангажирания договор за цесия се установява,че на 01.12.2016
г. между кредитора „Вива Кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“/ищец/,
чиято правно-организационна форма към онзи момент е била ООД, е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания,както и че на 01.06.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 5389080,
сключен на 11.10.2017 г. между „Вива
Кредит” ООД и
ответника е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/приложението
е под формата на списък, който е
представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера
на вземането по договора- л. 22 от делото/.
Ищцовото дружество е преупълномощено с пълномощно от
изпълнителния директор на „Вива Кредит” ООД да уведоми всички длъжници по
цедираните с договора за цесия вземания. По делото е представено потвърждение
за извършената цесия,извършено с оглед чл.4.4 от договора за цесия.
В случая,с оглед липсата на данни в обратна посока,следва
да се приеме,че с връчване на исковата
молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената
цесия и това е станало на 06.08.2019 г./
видно от отрязъка от съобщението/,чрез назначения му особен представител,като
по този начин е удовлетворена разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, - положителeн установителен иск
за установяване, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени вземания
” ЕООД съществува вземане срещу ответника в размер на сумите: 600.00 лв.
главница; 61.8 лв. договорна лихва за периода 10.11.2017 г. до 10.03.2018 г.;
175.85 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 175.85 лв. такса
за експресно разглеждане на документите; 245.00 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 40.63 лв. за периода от 11.03.2018
г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 20.09.2018 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 2458/2018 г. по описа на ВдРС.
Установи се безспорно в производството по
делото, че между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за кредит по
силата на който ответникът е заемател,а
„Вива Кредит“ ООД- заемодател,чието произтичащо
от договора задължение е да предостави на заемателя уговорената сума в размер
на 600.00 лв.
В случая, с оглед чл. 2 ал.2 от Договора,в
който е посочено,че с подписването на договора,който факт не е оспорен,
заемателят удостоверява получавеното на заемната сумата , съдът приема че сумата е получена от заемателя.
От
своя страна ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил и
изпълнил задълженията си по процесния договор,като не са налице твърдения,
респективно и доказателства да е внасял погасителни вноски по договора.Предвид
това и с оглед на обстоятелството, че дължимите вноски са падежирали преди
завеждане на делото се установява дължимост на вземанията на ищеца за главница
и договорна лихва.
Наред с претенцията за главница и за договорна
лихва,които не се оспорват, и за мораторна такава, ищецът е заявил искане за
заплащане на неустойка в размер на 175.85 лв., както и за заплащане на такса разходи експресно
разглеждане на документи в размер на 175.85 лв., включително и за сумата
от 245.00 лв.,представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат
свободно да определят съдържанието на договора. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност
да уговарят неустойка обаче е ограничена от същата тази разпоредба -
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави.
Санкцията
при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според която норма нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави. Понятието "добри нрави"
по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са
морални норми, на които законът придава правно значение, поради което тяхното
нарушаване е приравнено с това на противоречието на договора със закона -
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени
дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод
дали договора е нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат и сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг.
В чл.4 от договора за заем е уговорено, че в случай,
че заемателят, в тридневен срок от подписването на договора, не предостави обезпечения -
физическо лице - поръчител, което да отговаря на посочените изисквания
или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, дължи неустойка
в размер на 175.85 лв.,която при разсрочено плащане се прибавя към всяка от
месечните вноски.
В конкретния случай, от начина по който е уредено
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до обезпечаване задължението си
- осигуряване на поръчител, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще
бъде свързано със значителни затруднения, тъй като изискванията към поръчителя
са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в
определения тридневен срок информация. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези особености на договора,
клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.
92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла
на чл. 26, ал.1 ЗЗД .
Отделно от това съдът намира, че главното задължение
на заемополучателя по договора за заем е да върне заетата сума, а не даването
на обезпечение. Уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на
кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те са дължими на кредитора, както в исковото така
и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава
дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на кредитора
и заобикаляне на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи по-добре
задължението си е следвало да отпусне заема едва след намирането на поръчител.
По отношение на претендираната сума за разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 245 лв.
съдът намира, че посочената договорна клауза по Тарифа към договори за паричен
заем противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Според цитираната разпоредба, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Ето защо уговорката, от която
произтича вземането за такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
вземания, в размер на 245.00 лв.,е нищожна. Освен това, конкретната уговорка
противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер.
Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит /чл. 10а, ал. 1 ЗПК/. От
твърденията в исковата молба не може да се направи несъмнен извод за такъв
характер на начислената такса, доколкото не се изброяват извършените дейности
или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.
На разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК
противоречи претенцията на
ищеца за сумата от 175.85 лв.,представляваща такса за експресно разглеждане на документи.Дейността по оформяне
,събиране и разглеждане на документите за отпускане на заем се възприема от
съда като дейност свързана с усвояването и управлението на кредита,поради което и на основание посочената
норма такава такса не се дължи.
Предвид изложеното съдът приема, че клаузите за договорената неустойка по чл.4 ал.2 от
Договора, таксата в размер от 245.00 лв.,представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,включително
и таксата от 175.85 лв. за експресно разглеждане на документите за отпускане на
заем са в противоречие със закона ,включително и на добрите нрави ,поради което
са нищожни и не пораждат права за кредитора.
С оглед изложеното предявения установителен иск в тази му част следва да бъде отхвърлен.
В тази връзка исковата
претенция по чл. 422 от ГПК следва да се
уважи за следните суми, предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2458/2018 г. на ВдРС, а именно: сумата от 600.00 лв. – главница, 61.80
лв. договорна лихва за периода 10.11.2017 г. до 10.03.2018 г., както и частично по отношение искането за мораторна лихва за
забава. Същата е претендирана в размер от 40.63 лв.,считано от 11.03.2018
г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 20.09.2018 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
За претендирания
период обаче, след изчисление с помощта
на електронен калкулатор,сумата възлиза на 32.34 лв.
По
тази причина акцесорния иск по чл.86 ЗЗД следва да се уважи частично за сумата
от 32.34 лв.,като се отхвърли в останалата част.
По разноските.
Видно от представения списък в исковото производство,
ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 25.98 лева, и 320.94 лева – разноски за особен представител на ответника, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 лева.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще
следва да се присъдят разноски за платена държавна такса и особен
представител , а именно сумата в общ размер 185.41
лв..Възнаграждението за юрисконсулт,с
оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се
определи в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ/НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК,като в частта на
искането до пълният му размер от 350.00 лв.същото се отхвърли.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна
такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 65.00 лева,което
кореспондира на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП.
С оглед изхода на спора по исковото производство на
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство,съобразно уважената част на исковете, в общ размер от 17.60 лв..
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Ц.П. ***, ЕГН
**********, че дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, следните суми: сумата от 600.00 лв.
/главница/,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението /25.09.2018 г./ по ч.гр.дело № 2458/2018г. по описа на ВдРС до
окончателното й изплащане, сумата от 61.80 лв.,представляваща договорна лихва за периода 10.11.2017 г. до 10.03.2018
г., както и сумата от 32.34 лв.,представляваща обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху главницата, за периода от 11.03.2018 г. /датата на последната
погасителна вноска на паричния заем/ до 20.09.2018 г./ датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение/, като в останалата част на иска
до пълния му размер от 40.63 лв.отхвърля
същия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, против Н.Ц.П. ***, ЕГН **********, иск по
чл. 422 от ГПК относно следните суми: сумата от 175.85 лв.-представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; сумата от 175.85
лв.,представляваща такса за експресно разглеждане на документите,както и сумата
от 245.00 лв.,представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № РЗ-1911/28.09.2018 г. по ч.гр.дело № 2458/2018г.по описа на РС –
Видин ,като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Ц.П. ***, ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, сумата в общ размер от
48.10 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 2458/2018г.по описа на РС – Видин,съобразно уважената част на иска,като в останалата
част до 90 лв.,отхвърля искането.
ОСЪЖДА Н.Ц.П. ***, ЕГН ********** да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, сумата в общ размер от 185.41лв.,представляваща разноски в исковото производство /за държавна такса и особен представител/, съобразно уважената част на исковата
претенция,както и сумата в размер от 100.00 лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение , определено на осн.чл.
78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37 от ЗПП ,като отхвърля искането в частта до пълния размер
от 350.00 лв..
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
2458/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: