Решение по адм. дело №1178/2025 на Административен съд - Хасково

Делото е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата и по жалба от Х. Г. П. от [населено място], общ.Свиленград – чрез упълномощен представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0351-000074 от 13.05.2025г., издадена от Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Свиленград /Г.Д./ - за прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, както и била издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Принудителната мярка имала за основание установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Тази употреба съгласно чл.23 от Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВтР и МП се доказвала чрез резултата от кръвната проба, а при липса на проба урина. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата показанията на техническото средство били достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ да получи или подпише талон за изследване, неявяване или отказ от изследване и/или даване на проби. В случая това не било съобразено и ПАМ била издадена при липса на фактическо основание – Х. П. дал проба и предприел необходимите действия за опровергаване на резултатите от теста, но до момента нямало резултат от медицинското и химико-токсикологично изследване. Освен това наложената ПАМ била несъразмерна на целта, преследвана от закона. Иска оспорената заповед да бъде отменена, както и ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Ответната страна – Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, не взема становище по оспорването. В придружително писмо от Началник РУ Свиленград се сочи становище от АНО, че жалбата не е основателна и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.05.2025г. в [населено място], Г.Д. – мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, в присъствието на свидетели, е съставил Акт за установяване на административно нарушение с бланков №GA3443131, на Х. Г. П., за това, че на същата дата, в 18,15ч. в С., по ул.., до кръстовището с ул.Здравец, посока ул.С. С., управлява собствения л.а.Мерцедес *****, рег.№ *******, след употреба на наркотични и упойващи вещества, установено с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 ARRC – 0049, ARTK – 0361, проба номер 210, отчела наличие на кокаин, издаден талон за изследване – 0158939 и при взета кръвна проба в ЦСМП, поради което е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на съставения АУАН е иззет СУ МПС, СР МПС и рег.табели на управлявания автомобил. АУАН е връчен на жалбоподателя при съставянето му.

От Мл.автоконтрольор Г. В. -– мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, е издадена и обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №25-0351-000074/13.05.2025г., с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС л.а.Мерцедес *****, рег.№ ******* за срок от 6 месеца. В заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН с бланков №GA3443131 от 13.05.2025г., като са възпроизведени обстоятелствата, отразени в съдържанието му.

От Началник РУ Свиленград е постъпило писмо рег.№351000-8006 от 06.11.2025г. относно взетата при проверката на 13.05.2025г. кръмна проба, извършена по образуваното ДП №201/2025г. Видно от представената по делото Съдебно химикотоксикологична експертиза рег.№И-10401/29.10.2025г. при изследване на проби стикер ********* и *********/ кръв/ и ********* и ********* /урина/ - по талон бл.№ 0158939, не се установява наличие на наркотични вещества в предоставената проба кръв, но се установява присъствие на метаболити на кокаин в предоставената проба урина.

Заповедта е връчена на адресата си срещу подпис на 14.05.2025г., видно от приложената към същата разписка.

Видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена на 19.05.2025г. в деловодството на Административен съд Хасково.

По делото е представена Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и държавните служители от група ОП в РУ при ОД МВР Хасково, каквато няма спор е длъжността на издателя на заповедта, установена и от представения Акт за встъпване.

Видно от допълнително представеното извлечение от информационна система при МВР, както и от Договор за покупко-продажба на МПС от 05.05.2025г. собственик на процесното ППС е Х. Г. П..

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОД на МВР Хасково, като това не е спорен момент по делото.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

В случая следва да се извърши преценка на установените конкретни факти при наличие на протокол за химикотоксикологична експертиза, последващ издаването на оспорената ЗППАМ, с който протокол се опровергава резултата от техническото средство, описан в заповедта. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При издаване на оспорената ЗППАМ административният орган, действащ при условията на обвързана компетентност, изцяло е възприел фактическата обстановка от АУАН. Установените факти в АУАН, възприети и в мотивите на заповедта, обаче са опровергани в настоящото съдебно производство именно с представения протокол от експертизата, извършена на 28.10.2025г. Като се има предвид, че за съществено процесуално нарушение се приема всяко нарушение, създаващо вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на акта, както и че между страните няма спор относно установената липса на наркотични вещества в кръвта при проведената експертиза, то в случая следва да се приеме, че няма осъществено от водача поведение, което да бъде квалифицирано като нарушение по ЗДвП и да бъде основание за налагане на ПАМ. При опровергаване на резултата от Друг Тест 5000 с резултата от експертизата, издаването на заповед за налагане на ПАМ се явява в нарушение на процесуалните правила. При издаването на всеки административен акт е приложим принципът на съразмерност, обективиран в чл.6 от АПК, съгласно който административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В настоящия случай има нарушение и на нормата на чл.35 от АПК, изискваща изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение при издаването на акта. Действително доказателствената тежест за опровергаване показанията, установени с Друг Тест 5000, е възложена върху водача, който е оспорил установеното наличие на наркотично вещество с теста и се е подложил на медицинско изследване при спазване на реда в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Пробите кръв, които водачът е дал за извършаване на експертизата, са били приети съобразно предвидения ред и в съответния срок, за което няма формиран спор в настоящото производство. След установения безспорен резултат от експертизата фактическо основание за налагане на ПАМ се явява недоказано и това е основание за отмяна на заповедта. Посочените в оспорения акт факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП – управляване на моторно превозно средство от собственика му след употреба на наркотични вещества или техните аналози, са опровергани в настоящото производство.

В случая следва да се обсъди и резултата от експертизата относно предоставената проба урина, в която е установено присъствие на метаболит кокаин. Съгласно чл.3а от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване, когато: 1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Значението на резултатите от химикотоксикологичното лабораторно изследване на кръвната проба е изрично посочено с тази разпоредба, предвиждаща, че именно резултатът от това изследване е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества. Така представената по делото химикотоксикологична експертиза безспорно опровергава констатациите на административния орган, послужили като фактическо основание за налагането на принудителната административна мярка и установява, че в деня на полицейската проверка жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Наличието на метаболити на кокаин единствено в пробата урина, при установено отсъствие на наркотичното вещество и/или негови метаболити в пробата кръв, сочи, че употребата на кокаин е била реализирана в предходен период от време, достатъчно дълго преди вземането на биологични проби от Хр.Г.. Определяща за отговорността по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП е кръвната проба, която в случая не е отчела наркотични вещества. Законодателят е признал чрез разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредбата по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от теста на място и/или от изследването на пробата урина, като именно в тази посока е формирана и последната съдебна практика.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение, но в случая с резултата от химическата експертиза е доказано, че такова не е осъществено.

По изложените мотиви съдът приема, че са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, като на жалбоподателят са дължими от ОД МВР Хасково направените в настоящото производство разноски от 10,00 лева, представляващи д.т., както и адв.възнаграждение в размер на 1000,00 лева, дължимо на основание чл.38, ал.3 от ЗАдв във вр. с чл.8, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0351-000074 от 13.05.2025г., издадена от Мл.автоконтрольор ОД МВР Хасково, РУ Свиленград /Г.Д./ - за прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на Х. Г. П., [ЕГН], направените по делото разноски общо 10,00 лева, както и на адв.Е. М. от ХАК, представляващ адвокат по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, направените по делото разноски в размер на 1000,00 лева.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.