№ 325
гр. гр.Несебър, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100346 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 3657/13.04.2023 г.
на „Б.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.в.“ №
5, представлявано от Е.Д.Г., чрез адв. С. Д. от АК – София, съдебен адрес: гр. П., ул.
„П.“ № 2, ет. 2, срещу С.В.П., БУЛСТАТ *** , гражданин на Руската Федерация, с
адрес: гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1684,91 лева, представляваща договорно възнаграждение по договор за поддръжка
от 27.05.2022 г., приет с решение на общото събрание на етажна собственост „А.*“ от
26.05.2022 г., дължимо за 2022 г. и 2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Претендират се
съдебни разноски.
Посочва се, че ответникът е собственик на два самостоятелни обекта с ид. №№***
и *** по КККР на гр. Несебър, находящи се в сграда 1, в режим на етажна собственост.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС било взето решение от 26.05.2022 г. на ОСЕС за
възлагане на дейностите по поддръжка и управление на общите части на сградата на
ищцовото дружество, срещу възнаграждение от 8 евро на кв.м., което се изчислявало
върху площта на всеки самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от
общите части. Въз основа на решението на ОСЕС бил сключен и договор за поддръжка
и управление на комплекс „А.*“, съгласно който възнаграждението следвало да се
заплаща до 30.03 на годината, за която се отнася. Твърди се, че съгласно общата площ
на притежаваните от ответника самостоятелни обекти, годишната дължима такса към
ищеца възлизала на сумата от 574,32 евро или еквивалента от 1123,27 лева, която за
2022 г. се дължала в намален размер от 50 %, а за 2023 г. – в пълен размер. Въпреки
многократни опити на ищеца да уреди отношенията си с ответника, последният не
заплатил посочените задължения, предвид което за ищеца възникнал интерес от
съдебно предявяване на претенцията.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
1
ответника, чрез адв. С. Ч. от БАК, с който предявените искове се оспорват, като
недопустими, неоснователни и недоказани. Заявява се отсъствие на пасивна
процесуална легитимация за ответника, като се твърди, че същият не е страна по
процесния договор за поддръжка, поради което се моли за прекратяване на делото. Със
същите доводи се аргументира и неоснователност на претенциите, като се оспорва
ищцовото твърдение за наличие на валидно решение на ОСЕС, въз основа на което да
сключен процесния договор, прави се възражение по чл. 51, ал. 2, предл. второ от
ЗУЕС. Заявява се недоказаност на претенциите, предвид отсъствието на доказателства
за изпълнение на поетите с договора задължения от страна на ищеца и се прави
възражение за нищожност на договора, поради противоречието му с разпоредбата на
чл. 51 от ЗУЕС. Претендират се съдебни разноски и се прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез упълномощения
си представител - адв. Д. от АК - П., моли за уважаване на предявения и поддържан
иск, взима становище по дадения отговор и ангажираните от ответника доказателства,
като претендира присъждането на разноски в настоящото производство, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени бележки в предоставен от съда
срок за това.
Ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. Ч. от АК - Бургас, в
открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба, оспорва
претенциите и моли за отхвърлянето им. Претендира съдебни разноски, съобразно
представен списък. Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ищцовото дружество „Б.М.“ ЕООД, ЕИК *** е
собственик на самостоятелни обекти в сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър –
комплекс „А.*“.
Безспорно по делото е и наличието на право на собственост за ответника П. по
отношение на СОС ид. №№ ***.115 /ап. 115/ и ***.114 /ап. 114/ по КККР на гр.
Несебър, находящи се в комплекс „А.*“. Съгласно ангажиран нотариален акт № 78,
том VI, рег. № 5645, дело № 1046 от 24.07.2009 г., по описа на нотариус Мария
Бакърджиева, рег. № 110 при НК, район на действие – НРС, придобитият от ответника
ап. 115 е с площ от 27,50 кв.м., ведно с 8,31 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата,
или с обща площ от 35,81 кв.м., а придобитият ап. 114 – с площ от 27,50 кв.м., ведно с
с 8,48 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, или с обща площ от 35,98 кв.м.
От представените от ищеца и приети в хода на съдебното производство писмени
доказателства – протокол от ОСЕС на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър –
комплекс „А.*“, проведено на 25/26.05.2022 г., както и договор за управление и
поддръжка на комплекс „А.*“ от 27.05.2022 г., се установява следното: Събранието е
проведено по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС при представени 26,6055 % ид. части от
общите части на сградата, като по т. 1 от дневния ред е взето решение за възлагане на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС дейностите по поддръжка и управление на
общите части на сградата на етажния собственик „Б.М.“ срещу възнаграждение в
размер на 8 евро на кв.м., платимо веднъж годишно до 31 март от всеки етажен
собственик/обект за текущата календарна година и по посочена сметка на изпълнителя,
като е определено, че дължимата сума за 2022 г. е в размер на 50 % и е платима до
31.07.2022 г. С решение по т. 2 е одобрен проект на договор за управление и
поддръжка, с решение по т. 3 е упълномощен управителя на ЕС да представлява
2
собствениците и да сключи договор, като възложител, с изпълнителя „Б.М.“ ЕООД в
седемдневен срок, като с решение по т. 4 и последна за управител на ЕС е избран
А.И.П..
На 27.05.2022 г., А.И.П., действащ като законен представител на ЕС, е сключил
договор за поддръжка и управление на комплекс „А.*“, за срок от две години, считано
от датата на подписването, с който е задължил етажната собственост - възложител да
заплаща на изпълнителя „Б.М.“ ЕООД годишно възнаграждение в размер на 8 евро на
квадратен метър за съответната обща площ към всеки самостоятелен обект, дължимо
до 30.03. на всяка календарна година за съответната година, като изрично е посочено,
че за 2022 г. плащането е дължимо до 31.07.2022 г. в размер от 50 % от общо дължимия
такъв за всеки обект. Съгласно клаузата на Раздел II, т. 5 от договора, при
неизпълнение в предвидения срок, изпълнителят ще потърси дължимата сума по
съдебен ред от съответния етажен собственик за съответния обект.
От страна на ответника е представено и прието уведомление от 29.06.2019 г.,
съдържащо изявление на ответника, че апартаменти № 119 и № 115 в „А.*“ няма да се
ползват в продължение на 5 години. Уведомлението е двуезично, като носи подпис за
получател само в руско-езичната си част, без посочване на имената на автора на
подписа.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД – за периодични плащания по договор.
В тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е възложено
установяването на наличието на облигационна връзка с ответника – валидно сключен
договор за поддръжка от 27.05.2022 г., по който ищецът е престирал - изпълнил
задълженията си, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на
претендираните суми; размера на претенциите си за главници и изискуемостта им.
От друга страна, в тежест на ответника е възложено да установи обстоятелствата
относно факта на погасяване на вземанията, както и сочените от него
правоизключващи, правопогасяващи и намаляващи отговорността му обстоятелства,
направените възражения, а във връзка с релевирано възражение по чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС – че не е пребивавал, нито лично, нито чрез ползвател или обитател, в
собствените си обекти за повече от 30 дни в рамките на една календарна година и в
процесния период.
С оглед фактическите констатации, от правна страна, настоящият съд, намира
ищцовата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за неоснователна, като
недоказана по основание.
Няма спор по делото, че решенията на ОС на ЕС от 25/26.05.2022 г. са влезли в
сила като неоспорени по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Твърдения, респективно
доказателства, обосноваващи обратен извод, не са ангажирани по делото. При това
положение, съдът намира, че ответникът не разполага с правна възможност да прави
възражения за незаконосъобразност на взетите решения или за нищожност на
сключения договор за поддръжка и управление от 27.05.2022 г., противно на
становището на ответника. В тази връзка съдът изцяло споделя разясненията, дадени
от върховната инстанция с мотивите на Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. №
978/2022 г. по описа на ВКС, II-ро ГО, постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК,
съгласно които: извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание
на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално по
друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е
3
създадена привидност за взето решение. Съставът на ВКС е посочил още, че такива
биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС,
независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3
ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в
което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило
правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение,
въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е
оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8
ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от
индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Достигнато е до
извод, че извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание,
пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради
противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на
решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за
нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение
решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. При
солидаризиране с горните изводи и с оглед отсъствието на доказателства, взетите от
ОСЕС процесни решения да са били оспорени по надлежния ред и/или отменени, съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника за незаконосъобразно свикване и
провеждане на процесното ОСЕС и за нищожност на сключения договор, поради
противоречието му с императивни разпоредби на ЗУЕС.
Относно възражението за отсъствие на валидно възникнала облигационна връзка
въз основа на процесния договор, настоящият съдебен състав, намира, че договорът е
сключен от законния представител – управител на ЕС, надлежно упълномощен с
решение на ЕС да представлява собствениците в ЕС, в качеството на възложител, при
сключването му и в изпълнение на решение на ЕС по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС,
съгласно утвърден от ЕС проект, предвид което облигационната връзка по последния е
възникнала между страните по делото. В чл. 11 от ЗУЕС е предвидена
компетентността на ОС по въпроси, касаещи управлението на етажната собственост. В
ал. 1, т. 11 от посочената законова норма е предвидена компетентност на ОС да приеме
решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни
правомощия на управителя, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези
лица. След като е налице изрично решение по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС,
оправомощаващо управителя на ЕС да действа като представител на етажните
собственици във връзка със сключването на утвърден с решение на ЕС договор за
поддръжка и управление на общите части, договорът се явява сключен от лице с
представителна власт и в този смисъл ангажира ответника. Изложеното налага извода,
че материалното правоотношение по заплащане на дължимото възнаграждение в полза
на изпълнителя по договора - в случая ищеца, е възникнало между собствениците на
самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост и
изпълнителя по договора.
Следва да се посочи, че етажната собственост не представлява юридическо лице
или друго неперсонифицирано образувание /извън сдружението на собствениците,
каквото в случая не е налице/, на което законодателят да е придал статут на правен
субект. Страна в правоотношенията с трети за ЕС лица е всеки етажен съсобственик. В
този смисъл, не е необходимо и взимането от ЕС на решение за определяне на
конкретно правомощие на управителя /в частност – за съдебно претендиране на
вземанията по договора за поддръжка пряко от етажните собственици/, което да се
възложи на изпълнителя по процесния договор. В случая, в процесния договор е ясно
регламентиран вид и размер на дължимото възнаграждение за всеки самостоятелен
4
обект, в т.ч. че плащането му се дължи в полза на ищеца като изпълнител и в
изпълнение на задълженията му по поддръжка, управление и организационно
обслужване на обектите за общо ползване и общите части на комплекс А.* – сграда с
ид. № *** по КККР на гр. Несебър. Отделно, на процесното ОС е взето изрично
решение на ЕС в този смисъл, а именно – че дейностите по поддръжка и управление на
общите части на сградата се възлагат на изпълнителя срещу определяемо за всеки
етажен собственик възнаграждение, платимо от него по сметка на изпълнителя.
Тълкуването на волята на ОСЕС налага извод, че с многостранна сделка – решение е
предвидено възникването на задължение за всеки от собствениците в общността
спрямо трето лице – изпълнител, за което е предвидено възникване на облигационна
връзка с всеки собственик и за поетите с утвърдения договор задължения. Така се
достига до логичното заключение, че в процесния случай, ищецът заявява свое
облигационно право, а не такова на ЕС, за което би следвало да е изрично
оправомощен от ОСЕС по реда на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, като доколкото на
процесното ОСЕС не са взети решения за определяне на дължими към ЕС вноски, то
не е налице и правомощие за управителя да заявява такива по съдебен ред и на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, още по малко във връзка с процесния договор.
Независимо от изложеното, предвид изричните възражения на ответника за
недоказаност на изпълнението по процесния договор и с оглед разпределената в
производството доказателствена тежест на ищеца, съдът намира исковите претенции за
недоказани по основание. В хода на исковото производство не бяха ангажирани
доказателства за предприемане на каквито и да е действия от страна на ищеца в
изпълнение на поетите договорни задължения – писмени доказателства за сключени
договори с наети лица и дружества-подизпълнители; фактури за заплатени разходи за
консумативи; експертни заключения и други допустими и относими доказателства.
Въпреки че договорните възнаграждения са предвидени за заплащане – авансово /в
началото на периодите, за които се отнасят/, в процесния случай се претендират след
изтичане изцяло на договорния период за 2022 г. и към датата на устните заседания
засягат изтекъл повече от половината от договорния период за 2023 г. От друга страна,
доколкото ищецът-изпълнител има и качеството на етажен собственик, гласувал със
съществено представителство на идеални части в общите части за възлагане на
поддръжката на себе си и договарял по същество сам със себе си, то на още по-голямо
основание следва да се вземе предвид насрещното възражение на ответника за липсата
на реално изпълнение по договора /в този смисъл Определение № 124/17.02.2020 г. по
гр.д. № 3130/2019 г. по описа на ВКС, III-то ГО/.
Ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на един от разпределените
му в тежест правопораждащи факти, а именно – че е изправна страна по процесния
договор за управление и поддръжка на комплекс „А.*“ от 27.05.2022 г. При
недоказаност на един от елементите на правопораждащия фактически състав, за
настоящия състав се налага краен извод за недоказаност на претенциите за периодични
плащания в цялост, като съдът не намира за необходимо да изследва наличието на
допълнителните юридически факти, обуС.ящи основателността на исковите претенции
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и възраженията на ответника във връзка
с тях.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски за производството се
следват на ответника, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата
за извършването им, а именно – сумата от 560 лева – заплатено възнаграждение за
5
един адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените кумулативно обективно съединени искове от „Б.М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.в.“ № 5,
представлявано от Е.Д.Г., срещу С.В.П., БУЛСТАТ ***, гражданин на Руската
Федерация, с адрес: гр. ***, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1684,91 лева, представляваща
договорно възнаграждение по договор за управление и поддръжка на комплекс „А.*“
от 27.05.2022 г., утвърден и сключен въз основа на решения на общото събрание на
етажна собственост „А.*“ – сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър от
25/26.05.2022 г., дължимо за 2022 г. и 2023 г. и за собствените на ответника СОС ид.
№№ ***.115 /ап. 115/ и ***.114 /ап. 114/ по КККР на гр. Несебър, находящи се в
комплекс „А.*“, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Б.М.” ЕООД, ЕИК ***, да заплати на С.В.П., БУЛСТАТ ***,
гражданин на Руската Федерация, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , сумата от 560
/петстотин и шестдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6