№ 3855
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20251110208363 по описа за 2025 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „***, представлявано от управителя М.М., срещу наказателно
постановление (НП) № 791672-F 780829/10.10.2024 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“– София в Главна дирекция (ГД) „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда лева) лв. за
извършено административно нарушение по чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на процесното НП, за което се твърди, че е
изцяло незаконосъобразно и е издадено в противоречие с материалния закон,
както и че не е налице посоченото в обжалваното НП нарушение. Твърди се,
че по двете групи „Б“ и „В“, продажбите са облагат с 20 % ДДС и настоящия
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН следва да се квалифицира като
маловажен случай.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, тъй като в
настоящето производство не се е доказала обективираната в същото
1
фактическа обстановка, а отделно от това са налице основания да се приложи
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е техническо такова и е налице
обективна безвиновна отговорност на ЮЛ, отговорността била на трето лице,
което въвежда данни в софтуера, който се използва. Претендират се
направените по делото разноски, за което се представя списък.
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена
без уважение, като неоснователна и недоказана. Доказало се, че търговецът
знаел за проблема, но не бил организирал работата си по начин, че да отговаря
на законовите изисквания, като знаели, че имат артикули, които не трябва да
се маркират и вместо да помолят съпорт във фирмата, обслужваща
фискалното устройство да изтрие кодовете, те инструктирали сервитьорите да
не ги ползват. Твърди се, че нарушенията са три и се приема, че това е
системно неорганизиране на работата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се моли да бъде потвърдено НП като правилно и
законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
След подаден сигнал била извършена проверка на търговски обект
ресторант „***“, находящ се в гр. София на ***, стопанисван от „***“ ЕООД.
Било проведено тридневно наблюдение на обекта. Също така било проведено
скрито наблюдение от 12:40 ч. до 13:21 ч. на 26.07.2024 г. На 26.07.2024 г. в
13:21 часа започнало извършване на проверка от служители на ЦУ на НАП,
сред които и свидетеля И.. Проверката започнала с установена разлика между
касова наличност и фискалното устройство. Изваден бил клен за три дати, от
началото на 2024 г. и било установено, че се маркират артикули в данъчни
групи „А“, „В“ и „Г“, вместо данъчна група „Б“. Бил маркиран коктейл „***“
на 24.02.2024 г. в 13:45:56 ч. в данъчна група „В“, която е за продажба на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, вместо в група
„Б“ – за стоки и услуги, които се облагат с 20 % ДДС. Свидетелката К., която
работи в проверяваното дружество, твърди, че външна фирма вкарва
артикулите в системата на заведението, като единият от тези артикули е
коктейл „***“. Колежката й А.К. е маркирала артикул с грешно ДДС и е
закрила сметката на клиента с грешното ДДС, а имали разпореждане от
2
управителката при такъв случай да й се звънне, за да бъде изтрито грешното
маркиране. В края на работния ден звъняли на работодателя и той пускал
финалния отчет.
За извършената проверка бил съставен протокол №0202475 от 26.07.2024 г.
Към него е изготвено Приложение №1 за обезпечаване на доказателства чрез
копиране на информация от и на технически носител. Съставен бил протокол
за извършена проверка №0203476 от 29.07.2024 г.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
31.07.2024 г. от И. Л. И. – старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП,
като оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед №ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП на дружеството, за
нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на дружеството на датата
на съставянето му, а именно на 31.07.2024 г. В АУАН е вписано като
възражение, че коктейл „***“ не се предлага и не присъства в менюто, грешно
е маркиран и в момента била направена корекция.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление №
791672-F780829/10.10.2024 г. от началник отдел „Оперативни дейности“–
София в ГД „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, който е бил на работа, видно от справките и служебната бележка на
датата на издаването му, който е оправомощен по силата на Заповед №ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП. Същото е връчено на
08.05 г. на управителя.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства и гласните: показанията на свидетелите И. и К..
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви, за което не се налага обсъждането им
поотделно.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление в законоустановения
четиринадесетдневен срок, тъй като НП е връчено на 08.05.2025 г., а жалбата е
3
депозирана на 28.05.2025 г. и разгледана по същество жалбата е основателна,
по следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентни лица, оправомощени, съгласно изложеното в Заповед №ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.
Както АУАН, така и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Това е така, доколкото
проверката е извършена на 26.07.2024 г., което е видно от протокола за
извършена проверка и свидетелските показания, а АУАН е съставен на
31.07.2024 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за
данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 10.10.2024 г., т.е. в
шестмесечния срок.
При съставянето на АУАН са спазени процесуалните правила относно
присъствие на представител на дружеството, както и съставянето му в
присъствието на свидетел, който е присъствал и в хода на проверката, видно
от съставените протоколи.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. В обжалваното НП е посочена, както нарушената материалноправна
норма, а именно разпоредбата на чл. 27 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, така и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
Разгледана жалбата по същество, съдът констатира следното:
По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
нормативния акт лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
4
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство. По силата на чл. 27, ал. 1, т.
2 от Наредбата лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, регистрираните по ЗДДС лица са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите: 1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност. От своя страна втората алинея на цитираната норма задължава
лицата по чл. 3, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС,
задължително да регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно ал.
1. Разпоредбата на чл. 66, ал.1 от ЗДДС в редакцията ДВ бр.52 от 2022 г., в
сила от 01.07.2022 г., предвижда, че ставката на данъка е 20 на сто за
облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната,
освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на
данъка. Последните две изключения са лимитативно изброени, съответно в
чл.66а и чл.66б от ЗДДС.
Като в процесния случай се установи, че на 24.02.2024 г. алкохолен коктейл
„***“ на стойност 8, 00 лв. неправилно е регистриран в данъчна група „В“,
отнасяща се за продажба на течни горива през измервателни средства за
разход на течни горива, вместо в данъчна група „Б“ за стоки и услуги,
продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС, с което е осъществен състава на
чл.27, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. Предвид което е посочена правилно
правната квалификация на така описаното по чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. , във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е
действало като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
5
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, дава възможност на
административно наказващия орган, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, да ангажира административно наказателна
отговорност по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В
конкретния случай е констатирано, че деянието не води до неотразяване на
приходи, съответно административнонаказващия орган правилно е посочил
санкционната норма в процесното НП.
Но в случая неправилно административнонаказващия орган е санкционирал
дружеството. Във връзка с изричното възражение в жалбата, че в случая
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е следвало да бъде приложена, поради
малозначителност на деянието, съдът счита следното:
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Общото понятие на административното
нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
При извършване на преценка наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни
нарушения от нарушенията, а неговата преценка за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление.
Установи се, че погрешно вписаната данъчна група за конкретната продажба
е на ниска стойност от 8, 00 лв., а на следващо място се установява, че и в
двете групи: „В“ и „Б“ ставката на ДДС е от 20 %, като нито една от групите
не спада в изключенията по чл.66а и чл.66б от ЗДДС, при което би имало
6
намалена ставка по ДДС, респ. нулева ставка. Предвид което в никакъв случай
не може да се твърди за каквото й да е ощетяване на фиска в процесния
случай.
Във връзка с гореизложеното, то съдът счита, че в конкретния случай са
налице всички обстоятелства, за да се приеме, че се касае за маловажен
случай. Освен това следва да бъде отчетен факта, че жалбоподателят не е
системен нарушител на ЗДДС и приложимите към него подзаконови
нормативни актове. В НП се твърди, че се касае за нарушение, което е
извършено за първи път. Предвид което е налице изключително ниска степен
на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът не споделя изложеното
становище от страна на процесуалния представител на наказващия орган по
същество, че се касае за системност, тъй като били установени три нарушения.
Такива доказателства за влезли в сила три НП към датата на твърдяното
деяние 24.02.2024 г. – датата на административното нарушение, липсват,
поради което твърденията се явяват голословни, доколкото не са подкрепени с
никакви доказателства, установяващи верността им. Ето защо настоящата
проява следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена
опасност. Поради това, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН и да отмени наказателното постановление, като
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Съдът намира, че няма пречка да приложи тази разпоредба от закона, тъй
като чл.185 от ЗДДС не забранява това и не следва да се тълкува в смисъл, че
нарушенията по този текст не могат да бъдат маловажни.
Разпоредбата не забранява на съда да отмени НП и да предупреди
нарушителя, когато установи, както е в процесния случай, че се касае за
маловажен случай. Ето защо съдът намира, че следва да предупреди писмено
дружеството-жалбоподател, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание и
административнонаказателното производство не може да приключи със
7
споразумение между наказващия орган и нарушителя.
Относно претенцията на жалбоподателя за разноски:
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие и издадената фактура за осъществено
плащане, в размер на 400 лв. с ДДС. Предвид което така заплатения размер
следва да се възложи в тежест на НАП. Жалбоподателят се е представлявал от
адвокат, делото не представлява фактическа и правна сложност, не е
направено възражение за прекомерност, претендирания и заплатен адвокатски
хонорар не е прекомерен, като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния
представител на жалбоподателя е в границите на наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 791672-F780829/10.10.2024 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“– София в ГД „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр.
София, бул. „Княз Дондуков“№52, с ЕИК *** да заплати на „***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от
управителя М.Д.М., с ЕИК *** сумата в размер на 400 (четиристотин лева )
лв., представляващо адвокатско възнаграждение за процесуалното им
представителство пред СРС по делото.
На основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН, ПРЕДУПРЕЖДАВА „***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от
управителя М.Д.М., с ЕИК ***, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
8
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени в НПК по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9