№ 2318
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Съдия:Райна Мартинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100506768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20027495/05.04.2022г. поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с Решение № 20029696/13.04.2022г. по гр.д. № 15528 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 53-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Л. Т. Б., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* заплащане сумата от 1925,96 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
гараж № 1, партер ул. „*******, община Красно село, гр. София за периода
от 01.10.2017г. до 30.04.2019 .; сумата от 29,46лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в имота за
периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г ., сумата от 314,80лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 02.12.2020г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 61796/2020г. на
Софийски районен съд, като Л. Т. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 350лв. по
заповедното и по исковото дело, като неоснователни са отхвърлени иска за
главница за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г., както и иска за сумата от
6,21лв. като обезщетение за забава на плащането на цената на дялово
1
разпределение на енергията за периода от 31.12.2017г. до 02.12.2020г. и
Топлофикация София“ЕАД е осъдено да заплати на адв. А. Б. на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 10лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25035112/28.04.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Л. Т.
Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че не било установено наличие на правно
основание за дължимост на сумите. Представените извлечения от сметки и
фактури не представлявали документ по смисъла на ГПК, защото не
съдържали необходимите реквизити, не били счетоводни документи.
Вземанията не били индивидуализирани поотделно за всеки месец, не било
установено как е определено месечното задължение. Неправилно било прието
от СРС че изтеклата погасителна давност за периода до септември 2017 не се
отразявала на размер на исковете, защото за този период не се начислявала
енергия. Част от вземанията били погасени по давност защото били за период
по-дълъг от три години преди подаване на заявлението. То било подадено на
09.12.2020г. и така всички вземания за периода до 09.12.2017г. били погасени
по давност. Погасяването на главното вземане водело до погасяване на
задължението за лихва на основание на чл. 119 от ЗЗД. Не било доказано по
основание и размер вземането за дялово разпределение. Оспорил бил
количество и количество на доставена енергия в имота неправилно СРС
приел обратното. Не било установено общият топломер да е бил изправен,
проверката на същия била от 2018г., а следвало да е от 2020г. Претнедирал е
разноски.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* е
оспорил жалбата с молба от 30.05.2023г. и от 22.03.2014г. Посочил е, че
решението е правилно. Претендирал е разноски.
С Определение от 21.03.2024г. на мястото на починалия в хода на
въззивното дело въззивник Л. Т. Б. са конституирани наследниците му по
закон – децата му А. Л. Б., ЕГН **********; Л. Л. Б., ЕГН **********; П. Л.
Б., ЕГН **********, същите са заявили че поддържат жалбата и претнедират
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22005790/18.03.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу
Л. Т. Б., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. Т. Б., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане сумата от
1925,96 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
2
09.12.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в гараж № 1, партер на ул. „*******, община Красно село,
гр. София за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019.; сумата от 29,46лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до
изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена
топлинна енергия в имота за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г ., сумата
от 314,80лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 02.12.2020г.,
сумата от 6,21лв. лихва за забава на цената на дяловото разпределение на
енергията за периода от 31.12.2017г. до 02.12.2020г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 61796/2020г.
на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че ответникът е клиент на топлинна енергия в имота, потребил енергия в
имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение,
изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при
Общи условия.
Ответникът Л. Т. Б., ЕГН ********** е оспорил исковете Посочил е, че е
собственик на имота, но този имот не се ползвал и нямало основание да му се
начислява като потребена топлинна енергия в него, не бил получавал фактури
и известия за начислени суми за потребена топлинна енергия в имота. До
имота не била доставена топлинна енергия в количества и на стойност, за
която са предявени исковете, сумите не били посочени помесечно и така
исковете не били индивидуализирани. Вземанията били погасени по давност
срок на която била 3 години , заявлението било от 09.12.2020г. , така
задължения за период до 09.12.2017г. били погасени по давност, лихвите по
аргумент от 119 от ЗЗД също били погасени по давност. Многократно правел
опити да уреди отношенията си с ищеца, но му били сочени различен размер
на задълженията, така бил поставен в невъзможност да прецени как са
формирани задълженията. Претендирал е разноски, процесуалният му
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
По делото е приложено заповедно дело № 61796/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 23072507/09.12.2020г. е
издадена заповед, с която е разпоредено Л. Т. Б., ЕГН ********** да заплати
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане сумата от 1925,96
лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до
изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в
гараж № 1, партер на ул. „*******, община Красно село, гр. София за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 .; сумата от 29,46лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 09.12.2020г., до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна
енергия в имота за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г ., сумата от
314,80лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 02.12.2020г., сумата от
3
6,21лв. лихва за забава на цената на дяловото разпределение на енергията за
периода от 31.12.2017г. до 02.12.2020г., съдебни разноски от 95,53лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 22.01.2021г., на 19.02.2021г.
длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на
25.02.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
18.03.2021г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 65/02.07.1998г.
съставен от нотариус Д., съгласно който В.-Р”ЕООД е продало на Л. Т. Л.
гараж № 1 в груб строеж, намиращ се на партер на сграда на ул. „*******,
община Красно село, гр. София
Прието е писмо от ответника до ищеца от 30.10.2018г., с което е посочил
че собствения му гараж № 1 на ул. ******* не се използва и не може да има
потребена топлинна енергия в него.
Прието е писмо от ищеца до ответника от 06.11.2018г. и от 16.10.2018г, ,
05.12.2018г., молба от ответника до ищеца , съгласно които ищецът е
поискал от ответника да му заплати потреблението в имота, сочейки размер
на същите, както и че месечните фактури са публикувани на сайта му,
ответникът е посочил, е получава противоречива информация от служителите
на ищеца за размер на задълженията и това му пречи да прецени
основателността им.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 05.08.2002г., договор от
23009.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. „*******
ж.к. ******* , ж.к. Западен пак е избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да
извършва дяловото разпределение на енергията в сградата при
възнаграждение от по 4,20лв. на уред за първите четири уреда и по 1лв. за
всеки следващ. В списъка на живущите за гараж с абонатен № ******* е
посочен Л. Т. Б., положил подпис срещу записвания че в него има един
радиатор, както и обем от 69 куб.м.
Прието е извлечение то сметки на ищеца сочещо задължение за имота в
размер на процесните суми, като начисленията на цена на дялово
разпределение са в размер от 1,61лв. до 1,67лв. месечно.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от КЕВР
на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените
фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ
обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява
след този срок само ако дяловото разпределение се извършва при условията
на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите
по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечни фактури са п о прогнозни суми и
4
дялово разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за
забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по
изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се
отнасят.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и
топлинния счетоводител е посочило, че имотът по записвания на ищеца е с
абонатен № *******, партида се води на името на ответника, дяловото
разпределение е правено от Т.С.”ЕООД, общият топломер е преминал през
метрологични проверки , като е бил подменен на 14.04.2018г., на 29.03.2021г..
В гаража е имало един радиатор с монтиран на него уред за измерване на
потреблението, имало е и водомер, по който е отчитано потреблението за
горещо битово водоснабдяване, за процесния период начисленията са на
служебен отчет поради неосигурен достъп до имота за отчитането на уредите,
за един потребител , съобразена е кубатура от 69 куб.м. Енергия за отопление
била начислявана от октомври 2017г., а за БГВ – от юли 2018г., стойността на
реално потребената енергия в имота била 1925,99лв. Метрологични проверки
били от 2018г- и от 2021г., следвало да е от 2020г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени съобразно твърденията за фактите и формулирания
петитум. Посочено е с исковата молба размер на задължението и периода на
същото, основанието му, което е достатъчно за да се индивидуализират
вземанията по смисъла на чл. 127 от ГПК и да позволи на ответника да
организира защитата си.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на потребена топлинна енергия и на цена за дяловото й
разпределение на топлинна енергия, обезщетение за забава на плащането, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
5
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
6
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото и че през процесния период
ответникът е бил потребител на топлинна енергия в гараж № 1 на ул.
*******, партер в гр. София. Това обстоятелство не се оспорва по делото, а и
се установява от приетия по делото неоспорен от страните нотариален акт,
молби от ответника до ищеца, сочещи че той е потребител на енергията в
имота.
По делото се спори за количеството потребена топлинна енергия в имота.
Съдът приема за установено по делото, че количеството и стойността на
потребената в имота енергия за процесния период е в размер на 1925,96лв. За
този извод съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по
техническата експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от
останалите доказателства по делото. Вещото лице е посочило, че дяловото
разпределение е направено съобразно правилата на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяване, е в имота има един радиатор с уред за отчитане на
потреблението, както и водомер, по който се измерва потреблението за БГВ,
че не е осигурен достъп за отчитането на уредите и така начисленията са на
служебен отчет при един потребител, че е съобразен обем на имота, като
данните по които вещото лице е работило съответстват на записванията в
списъка към протокола от ОС на ЕС, носещи подпис за ответника.
Действително, вещото лице е посочило че проверката на общия топломер е
била през 2018г-. и през 2021, а е следвало втората да е през 2020г. По делото
обаче не е установено топломер при проверката от 2021г. да е сочел, че той не
е годен да измерва правилно потреблението, поради което и съдът приема, че
той е бил годен за същото и през 2020г. Фактурите и извлеченията от сметки
нямат решаващо значение по делото, защото с техническата експертиза се
установи стойността на реалното потребление на топлинна енергия в имота.
Неоснователни са доводите на въззивника, че неправилно СРС е приложил
института на погасителната давност. В случая от заключението по
техническата експертиза се установява, че начисленията за реално
потребление за потребление на топлинна енергия за отопление са едва от
октомври 2017г., а за БГВ – от юли 2018г. Така правилно СРС е приел, че
стойността на потребеното посочено от вещото лице не включва периода до
30.09.2017г., тоест сумата от 1925,96лв. е потребление за период от
01.10.2017г. до 30.04.2019г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на
09.12.2020г., така при съобразяване на уговорената с Общите условия
изискуемост на месечните задължения 45 дни след изтичане на периода за
който се отнасят, то правилно СРС е приел, че възникналите в периода от
01.10.2017г. до 30.04.2019г. задължения не са погасени по давност.
7
По иска за цена на дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от
2002г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди
измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено,
че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение
и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Правилно е прието от районният съд че размер на възнаграждението за
процесния период е 29,64лв. Начислените от ищеца суми са в диапазон от
1,61лв. до 1,67лв. месечно. Тази сума при съобразяване на естеството на
работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема че съответства
на извършена работа.При така възприето съдът приема че решението на СРС
в обжалваната част за цената на дяловото разпределение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу
изводите на СРС за изпадането в забава за главница за топлинна енергия и за
размер на обезщетението на плащането , при обосноваване на изводите си
районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма
поради което и съдът приема че решението на СРС и в тази част е правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника.
На въззиваемия за производство пред СГС не се следват разноски за
8
възнаграждение за възнаграждение за юрисконсулт. Подадените молби
непосредствено преди насрочените съдебни заседания са бланкетни и не
обосновава извод, му се дължат разноски за възнаграждение за
юрисконсулт..
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20027495/05.04.2022г. поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение № 20029696/13.04.2022г. по гр.д. № 15528 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 53-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
9