Разпореждане по дело №138/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК.

Образувано е по жалба на И. С. М. от с.П., общ.М., обл.К., понастоящем в З. – С. З., против Определение от 17.09.2013 год., постановено в закрито съдебно заседание по Н.о.х.дело № 53/2011 год. по описа на К.градския районен съд, с което на основание чл. 189 ал.3 от НПК, в производство по чл. 306 ал.1 т.4 от НПК И. М. е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ - Г.София направените разноски за възнаграждение на служебно назначения му защитник, в размер на 330 лв. В жалбата се твърди, че така определеното възнаграждение на служебния защитник е завишен, като моли същият да бъде намален до минимума в размер на 50 лв., с оглед обстоятелството, че бил безработен и социално слаб.

Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

С Присъда № 12/16.06.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 53/2011 год. по описа на Крумовградския районен съд, И. С. М. от с.П., общ.М., обл.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, предл.2-ро, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, поради което и при приложението на чл.58а ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 ал.1 от ЗИНЗС. Със същата присъда, на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на И. С. М. за осъжданиято му по Н.о.х.дело № 164/2010 год. по описа на РС – К., по Н.о.х.дело № 82/2011 год. по описа на РС – К., по Н.о.х.дело № 93/2011 год. по описа на РС – М. и по Н.о.х.дело № 53/2011 год. по описа на РС – К.град, едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, при пърночален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.61 ал.1 от ЗИНЗС. От така определеното общо наказание съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието, наложено на М. по Н.о.х.дело № 164/2010 год. по описа на РС – К.град, както и е определил И. М. да изтърпи отделно наказанието, наложено му по Н.о.х.дело № 7025/2010 год. по описа на РС – Варна. Присъда № 12/16.06.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 53/2011 год. по описа на К.градския районен съд не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 01.08.2011 год. В съдебното заседание, проведено на 16.06.2011 год. по същото дело, подс.И. М. е заявил, че няма парични средства да си ангажира адвокат, но желае да има такъв, като е поискал да му бъде назначен служебен защитник, при което съдът е приел, че защитата му е задължителна и на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК на същия е назначен служебен защитник – адв. Г. Т. от АК – К., определен по реда на ЗПП от САК - К. за осъществяване на правна помощ – процесуално представителство и защита по това производство.

За оказаната на осъдения М. правна помощ в първоинстанционното съдебно производство по Н.о.х.дело № 53/2011 год. по описа на К.градския районен съд, с Решение № КЖ-153-11973/2011 от 08.02.2012 год. на НБПП, на адв.Г. Т., назначен от първоинстанционния съд за служебен защитник на осъдения М., е определено и изплатено възнаграждение в размер на 330 лв., като посоченото решение е изпратено на РС – К.град с искане за присъждане в полза на НБПП на така направените разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правната помощ.

Въз основа на същото, с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.189 ал.3 от НПК следва разноските за служебна защита да бъдат възложени на осъденото лице, поради което е осъдил И. С. М. да заплати сумата от 330 лв. по сметка на НБПП.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че на осъдения М. в хода на първоинстанционното съдебно производство по Н.о.х.дело № 53/2011 год. по описа на Крумовградския районен съд, е била предоставена правна помощ – бил му е служебно назначен защитник по реда на чл. 94 ал.1 т.9 от НПК, тъй като не е бил в състояние да заплати адвокатско възнаграждение за договорна защита, желаел е да има защитник и интересите на правосъдието са изисквали това, при което защитата му е била задължителна. За така оказаната му по реда на ЗПП правна помощ, на служебно назначеният му защитник е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 330 лв. от НБПП. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Същото се отнася до всички наказателни производства, при които защитата е задължителна и на подсъдимият/осъденият е назначен служебен защитник. От друга страна, направените разноски за служебно назначеният защитник не са били определени и възложени за заплащане от осъдения с присъдата, тъй като възнаграждението на защитника е определено по реда на ЗПП в по-късен момент, в случая с решение на НБПП от 08.02.2012 год., като няма пречка тези разноски да бъдат възложени на осъдения с определение по реда на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК, както правилно е сторил и първоинстанционния съд с обжалваното определение. С други думи, осъденият дължи заплащането на направÕните по делото разноски, вкл. и тези за възнаграждение на служебно назначения му защитник, съгласно принципното положение, залегнало в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 год. на ОСНК на ВКС на РБ, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита. Не са налице условия за намаляване на така определеното и заплатено възнаграждение на служебно назначения защитник на осъдения И. М., доколкото същото е определено в рамките на установените с издадената по законова делегация на чл.37 ал.1 от ЗПП Наредба за заплащане на правната помощ минимален и максимален размер на възнаграждение на служебния защитник /съобразно правната квалификация на престъплението, за извършването на което е признат за виновен и осъден И. М./ с решение на НБПП, което не подлежи на съдебен контрол, респ. което не може да бъде изменявано от съда.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционният съд е правилно, обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание чл. 341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВАОпределение от 17.09.2013 год. /без номер/, постановено в закрито съдебно заседание по Н.о.х.дело № 53/2011 год. по описа на Крумовградския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/

2/