Определение по дело №364/2017 на Окръжен съд - Бургас

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№    495            20.03.2017 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на   двадесети  март през  две хиляди и седемнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                      Председател:Мариана Карастанчева                                                                        

                                                                                       Членове:1.Пламена Върбанова

                                                                     2.мл.с.Тодор Митев

 

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №364    по описа за 2017 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

                       Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод  въззивни жалби, предявени  от всяка от страните по гр.д.№ 5451/2016година по описа на БРС срещу Решение № 2100/23.12.2016г., постановено по същото дело.          

                        Със същото решение частично е уважената исковата претенция на ищеца- въззивник Д.,предявена  против Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, с адрес: бул. Витоша 2 и същата е осъдена да му заплати  сумата от 4000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу Д. обвинение в извършване на престъпление по чл. 123 НК по ДП  1048/2009г. по описа на V-то  РУП гр. Бургас - ДП 303/2009 г. на Бургаска окръжна прокуратура, по което наказателното производство е прекратено, както и лихва за забава върху главницата от 4000 лв. начислена за периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство –30.06.2015 г. до подаване на исковата молба в размер на общо 445,33 лева, със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 142 лв. съдебно-деловодни разноски; над уважения размер от 4000 лева до претенцията от 20 000 лева иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  е отхвърлен като неоснователен.

           Във въззивната жалба  на ищеца А.Х.Д. ,предявена чрез адвокат Е.М., срещу  отхвърлителната част на Решение № 100/23.12.2016г. по гр.д.№ 4515/2016г. по описа на РС-Бургас се твърди, че в отхвърлителната си  част решението е постановено в противоречие с чл.4  ЗОДОВ, тъй като съдът не е обезщетил неимуществените вреди, които са в пряка връзка с незаконосъобразното привличане  към наказателна отговорност. Доводи за това се излагат в следните насоки: На първо място районният съд неправилно преценил, че твърдяното хипертонично заболяване на Д.  било заварено, предхождащо заболяване, което не се повлияло от общия стрес и неудобство,изпитвани от ищеца в процесния период.Въззивникът твърди, че съдът не съобразил в тази насока показанията на св.Кироваков, които  показания сочели на засилена проява на симптоми на хипертоничното заболяване на ищеца, което от своя страна подлежало на обезщетяване като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение.На второ място се излагат подробни доводи и за несъобразяване от районния съд на търпяно от въззивника Д. обществено неудобство,чувство на обида като лекар и като публична личност от неоснователно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123 НК.Въззивникът излага подробни и обстоятелствени доводи за неправилно приложение от БРС нормата на чл.52 ЗЗД предвид игнориране от същия съд на обстоятелства и фактори, влиящи на размера на обезщетението, каквито били взетата мярка за неотклонение, продължителността на времето, в което ишецът Д. е бил в процесуалното качество на обвиняем в досъдебното производство,който срок в никакъв случай не можело да се окачестви като „разумен срок“  по стандартите на ЕСПЧ.Моли се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на решение за уважаване на исковата претенция в пълния предявен размер.

             Писмен отговор по въззивната жалба на ищеца Д. не е предявена от страна на  ответната Прокуратура на РБ.

             Въззивна жалба е предявена от ответника по иска- Прокуратура на РБ срещу уважаващата иска част на съдебното решение. Твърди се, че в случая не били налице претендираните от ищеца Д. вреди и причинната им връзка с конкретната дейност на прокуратурата, за което се излагат следните доводи: На първо място се сочи, че разпитаните от БРС по почин на ищеца свидетели се намирали в близка обвързаност с ищеца, което неиминуемо  влияело на тяхната пристрастност при интерпретиране на фактите от правно значение за предявения иск.Досежно твърдението на ишеца Д.- за претърпян голям емоционален стрес се сочи, че същият е бил причинен от смъртта на  негов пациент, а не от дейността на  Прокуратурата, която по никакъв начин не допринесла за трудните емоционални моменти на ищеца; не дала гласност на случая, а това станало от странични лица, работещи в сферата на ищеца.Негативната обществена нагласа /ако такава е имало и е била усетена от ищеца/ в никакъв случай не следвало да бъде приписана на действията на Прокуратурата, тъй като същата не била извършвала действия, уронващи престижа и авторитета на ищеца; не били правени никакви коментари, твърдения, анализи и изнасяне на информация от страна на Прокуратурата.Твърди се, че  от ангажираните от ищеца Д. доказателства не можело да се направи категоричен и единствен извод – че  търпените  след смъртта на пациент неимуществени вреди били в пряка и непосредствена връзка с конкретната дейност на  Прокуратурата  по образуваното за това дело. Сочи се ,че присъдените от БРС вреди  от 4 000 лева били прекомерно завишени   по размер и  по тази причина не били съобразени с нормата на чл.52 ЗЗД и константната съдебна практика по приложение на сочената правна норма. Моли се отмяна на решението в уважаващата иска част и отхвърлянето му като неоснователен.

                Постъпил е писмен отговор  от Д. по въззивната жалба  на Прокуратурата на РБ, в който се заявява становище за нейната неоснователност по подробно заявени съображения,обсъждащи всеки пункт  от твърденията на ответната страна в жалбата й .Моли се отхвърляне на жалбата  на Прокуратурата на РБ и   потвърждаване на решението в уважаващата иска част.

               Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

                На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на  всяка от въззивните  жалби, за които констатира, че са подадени в законоустановения срок и от страна, която има правен интерес да обжалва постановеното от БРС решение, с внесена по сметка на БОС държавна такса/ за въззивника Д./, поради което  същите жалби следва да се внесат за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване и участие на страните по делото.

                Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                    

                                                                                  

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

              ВНАСЯ  за разглеждане в открито съдебно заседание, което НАСРОЧВА  на 19.04.2017 г. от 10.30 часа,   въззивната  жалба  на А.Х.Д. ,предявена чрез адвокат Е.М. и въззивната жалба на Прокуратура на РБ, срещу Решение № 100/23.12.2016г. по гр.д.№ 4515/2016г. по описа на РС-Бургас, за което да се уведомят страните с изпращане  на препис от настоящето определение.

                Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      

 

                                                                           Членове:1/

 

 

                                                                                           2/мл.с.