РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
гр. Пловдив, 11.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2771 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от юрисконсулт М.М.- пълномощник
на Национална агенция за приходите, срещу
Решение № 1447 от 31.07.2019г. на Пловдивския районен съд, II – ри н.с. постановено по АНД № 3515 по
описа на същия съд за 2019г., в частта, с която е ИЗМЕНЕНО Наказателно
постановление № 429442-F453280/16.05.2019г. издадено от Ж.Н.М.– началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ГРУП 97“ЕООД,
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***представлявано К.И.К. на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, като е НАМАЛЕН размера на наложената имуществена санкция от
800/осемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е постановен
при явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че не са налице основания за намаляване размера на
наложената санкция, като определения от съда размер на санкцията не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, като бъде потвърдено наказателното
постановление по отношение на размера на наложената с него имуществена санкция.
Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба – „ГРУП
97“ ЕООД не е изразил конкретно становище по жалбата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от „ГРУП 97“ЕООД срещу Наказателно
постановление № 429442-F453280/16.05.2019г. издадено от Ж.Н.М.– началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ГРУП 97“ЕООД,
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***представлявано К.И.К. на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № F453280/03.12.2018г., съставен от М.К.Г.,
на длъжност инспектор по приходите в ЦУ
на НАП.
Обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически
констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до следното :
На 16.11.2018г. в 01:00
часа е била извършена проверка в обект-бар клуб „Галакси“
находящ се в ***стопанисван от „Груп 97“ ЕООД с ЕИК
20482656 от служители на ЦУ на НАП, включително и от М.К.Г., документирана с
ПИП серия АА № 0376165 от 16.11.2018г. На 26.11.2018г. в офиса на НАП Пловдив
били представени от представляващия дружеството документи и извършена проверка
документирана с ПИП серия АА № 0223524.
На 03.12.2019г. от М.К.Г.
е бил съставен против дружеството акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ сер.AN № F453280 за това, че при
извършена проверка на 16.11.2018г. в 01:00 часа на търговски обект – бар клуб „Галакси“ находящ се в гр.Пловдив,
бул.“Освобождение“ № 27, стопанисван от „Груп 97“ ЕООД с ЕИК 20482656 и
извършени допълнителни действия за събиране на информация с ПИП сер.АА № 0223524 от 26.11.2018г. е констатирано, че „Груп
97“ ЕООД в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба. Съгласно акта, за извършената покупка на един
брой наргиле на стойност 25,00 лева платени в брой от клиент, не е издаден
фискален бон от въведените в експлоатация и работещи в обекта фискални
устройства „DATECS DP 25 KL“ с ИН DT508307 и ИН на ФП 02508307, „DATECS МP 55 KL“ с ИН DT318369 и ИН на ФП
02716700, „DATECS DP 35 KL“ с ИН DT312789 и ИН на ФП 02716701 и „DATECS МP 55 KL“ с ИН DT318520 и ИН на ФП
02716699 или от кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на
плащането отговарящи на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г.Видно от
разпечатките на КЛЕН на всички
горепосочени и функциониращи фискални устройства, на дата 16.11.2018г. не е
издаден фискален бон за посочената стойност – 25,00 лв. за покупката на такава
услуга, като единствено за покупката е налице издаден нефискален бон в 01,51 ч.
/бар-стол:44 сметка 315922/ на стойност 25,00 лв. от дата 16.11.2018г.
Установени са маркирания на такава услуга за други клиенти. Съгласно акта
проверката в обекта е извършена на 16.11.2018г., нарушението е извършено на
16.11.2018г. и установено от органите на НАП на 26.11.2018г. след представяне
на документи и КЛЕН (отчет контролна лента) от фискални устройства „DATECS DP
25 KL“ с ИН DT508307 и ИН на ФП 02508307,
„DATECS МP 55 KL“ с ИН DT318369 и ИН на ФП 02716700, „DATECS DP 35 KL“ с
ИН DT312789 и ИН на ФП 02716701 и
„DATECS МP 55 KL“ с ИН DT318520 и ИН на ФП 02716699 за дата 16.11.2018г.
В акта е посочено че нарушението води до неотразяване на приходи. Нарушението е
констатирано и документирано при извършени проверки с ПИП сер.АА
№ 0376165 от 16.11.2018г. и ПИП сер.АА № 0223524 от
26.11.2018г. Процесното административно наказание
е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота
от административнонаказващия орган и възпроизведена и
в спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН М.К.Г., която е
потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8. С обжалваното
пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е изменил процесното
наказателно постановление, като е намалил размера на наложената санкция до
законоустановения минимум. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на ответното дружество
е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение,
изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел също така,
че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението,
като при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Приел е, че случая не може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за
нарушения от същия вид. По отношение на вида и размера на наложеното наказание,
съдът е приел, че в случая на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 800 лева. Съдът е приел, че по делото липсват данни и доказателства
за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради
което е приел, че деянието е първо по ред, при отсъствие на други отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и е отчел не високата стойност на продажбата,
а именно 25 лева, за която не е била издаден фискален бон от ФУ работещо в
обекта. Изложените обстоятелства, са преценени от съда в контекста на
разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, и са обосновали решението на съда
да измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна
разпоредба и да намали размера на наложената санкция от 800 лева на 500 лева.
Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на
извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно в
обжалваната част. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, в
частта относно размера на наложената имуществена санкция от 800 лв., районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление в тази му
част. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Неоснователни са оплакванията на касатора за явна несправедливост на определеното от съда
наказание, което според него, не съответства на степента на обществената
опасност на деянието и дееца.
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил имуществената
санкция на дружеството в границите, предвидени в санкционната норма на чл.185,
ал.1 от ЗДДС за
този вид нарушения, съгласно която норма е предвидена
имуществена санкция за
юридически лица в размер от 500 до 2 000 лева.
В казуса обаче наказващия
административен орган е определил имуществената санкция в размер малко над
законоустановения минимум от 500 лв., предвиден в санкционната норма на чл.185,
ал.1 от ЗДДС за
този вид нарушения, а именно в размер на 800лв., като съставът на съда счита,
че по отношение на така определения размер наказателното постановление е
незаконосъобразно.
В тази насока следва на първо място да
се посочи, че в наказателното постановление не са изложени конкретни съображения,
които са наложили определянето на санкцията в посочения размер. В случая административнонаказващия орган е посочил напълно
абстрактно в наказателното постановление, че този размер е определен след
съобразяване на тежестта на нарушението, на смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, но без да е конкретизирал кои обстоятелства всъщност приема за
смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят към размера на наложената
санкция. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция е останала
непълно неясна както за жалбоподателя,
така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че административнонаказващия
орган не е мотивирал решението си да наложи имуществена санкция в определения
от него съответен размер – 800 лева, която надвишава предвидения от закона
минимум. Действително административнонаказващият
орган няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага
най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията
му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния
предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение - нещо което не
е сторено в процесния случай.
Действително, следва в случая да се
посочи, че с касационната жалба и в касационното производство се предствят доказателства за извършени от дружеството и други
нарушения, едновременно с процесното такова, включително и от вида на
процесното, за които са издадени наказателни постановления, които нарушения са констатирани
по време на извършената проверка от органите по приходите в търговския обект, обективирана с протокол № 0376165/16.11.2018г., при която е
констатирано и процесното нарушение. Тези обстоятелства обаче не са описани в
наказателното постановление, нито доказателства за тези обстоятелства са
представени към административнонаказателната преписка
и в производството пред първоинстанционния съд, а се представят едва в
касационното производство. В това производство обаче правомощията на съда са
ограничени в преценката относно прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Изрично указание за това дава разпоредбата на чл.220
от АПК, която възвежда забрана за нови фактически установявания в касационното
производство.
При съобразяване на тези обстоятелства
по делото, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд е
приложил правилно закона, като е определил имуществената санкция в минималния
предвиден размер в санкционната норма на чл. чл.185,
ал.1 от ЗДДС, а именно в размер на 500
лв. Този
размер съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение, предопределена
от невисокия размер на неотчетената продажба, а именно 25 лв. и
обстоятелството, че нарушението е първо такова по своя вид за санкционираното
дружество и липсват данни за извършени други нарушения преди процесното.
11. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната част. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция в
тази му част.
V. За разноските:
12. При този изход на делото неоснователно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1447 от 31.07.2019г. на Пловдивски районен
съд, II - ри
наказателен състав, постановено по АНД № 3515 по описа на същия съд за 2019 г. в
обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.