№ 1180
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110135166 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 179741/23.06.2023 г., на В. Х. К., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. „.“, бл. 4, вх. А, ет. 6, ап. 16, чрез адвокат Б. Б., със съдебен адрес: гр. Перник, ул.
„.“ № 34, ет. 3, офис 6, против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.
к. . 7, ул. „.“ № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от ., чрез адвокат А. Н., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на
клаузите на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договор за заем от 06.02.2023 г.; при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 2-ро от ЗЗД вр.
чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на чл. 4, ал. 2 от Договор за заем
от 06.02.2023 г.; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД вр.
чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3, от Договор за заем
от 06.02.2023 г.; при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал.
1, предложение 2-ро от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на
чл. 1, ал. 3, от Договор за заем от 06.02.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 06.02.2023 г., ищецът сключил с ответното дружество
Договор за заем Стандарт 14 № ., по силата на който са му предоставени заемни средства в размер
на 500 лева, които следвало да бъдат върнати на 18 погасителни вноски, при фиксиран лихвен
процент - 40,32 % и ГПР – 49,39 %. Сочи, че в чл. 4, ал. 1 от договора било уговорено, че заемът
следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция
или поръчител, като поръчителят следвало да отговаря на определени посочени в разпоредбата
условия. В чл. 4, ал. 2 от договора било предвидено, че при непредоставено в срок обезпечение,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 163,62 лева, която следвало да бъде платена
разсрочено, по начин, посочен в погасителния план. Счита, че клаузата, в която е уредена
неустойката е нищожна, за което излага подробни съображения. Сочи, че процесния договор за
кредит е сключен с потребител и спрямо него се прилагат разпоредбите на ЗЗП, като клаузата за
неустойка се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че начислената неустойка
излиза извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функция, като чрез заобикаляне на
закона създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителя, като е в противоречие и със задължението за договаряне съобразно принципа за
1
спазване на добрите нрави. Сочи, че цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално
уговорена и същата не е взета предвид при формиране на ГПР, като по този начин е заобиколена
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на исковете. Ищецът твърди, че клаузата на чл. 1,
ал. 3 от процесния договор е нищожна, поради противоречие с чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
управление и усвояване на кредита, както и че таксата за експресно разглеждане на кредите е
нееквивалетна с оглед предоставена услуга и е неравноправна. По подробно изложени в исковата
молба мотиви, моли да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 във
вр. чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковата молба като неоснователна. Оспорва иска по основание. Оспорва наличието на
неравноправни клаузи в договора, като излага подробни доводи в тази връзка. Моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за заем Стандарт 14 № ./06.02.2023 г., като ответникът като
заемодател е предоставил на ищеца като заемател сумата от 500 лв. при фиксиран годишен лихвен
процент от 40.32 % и годишен процент на разходите от 49.39 % и срок на погасяване на заема 36
седмици. В чл. 1, ал. 3 от Договора е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 245.52 лв.
В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено задължението на ищеца в тридневен срок да
предостави обезпечение чрез поръчителство от трето лице, което да отговаря на посочените от
кредитора изисквания – да е навършило 21 години, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при настоящия си работодател поне шест месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лв. през последните пет години, да няма кредитна история в Централен
кредитен регистър на БНБ или да има такава със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение и валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. При
неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на едно от двете възможни обезпечения
по договора, заемателят дължи неустойка в размер на 163.62 лв., съгласно чл.4, ал. 2 от Договора.
Уговорено е, че задължението се погасява на равни седмични вноски по 45.69 лв., в които се
включват главница, лихва, такса за експресно разглеждане. Общият размер на задължението с
включена такса за експресно разглеждане, възлиза на 822.42 лв.
Представено е и съгласие за застраховане за застраховка „Живот“ на кредитополучателите
на „.“ ООД, съгласно групов договор № VIVA-001/2018, при еднократна застрахователна премия
от 31.33 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. При извършване преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се
извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7–9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили Договор за
паричен заем Standart 14 № ./06.02.2023 г., като ответникът като заемодател е предоставил на
ищеца като заемател сумата от 500 лв. Установява се също така и наличието на твърдяната
неустоечна клауза в размер на 163.62 лв.
Видно от Договора, в който е включен погасителен план, в същия са включени главница,
лихви и такса за експресно разглеждане на искането за кредит. Неустойката не е включена в
2
сумата, която е определена като седмично задължение за погасяване на вземането, съответно не е
включена и в размера на годишния процент на разходите, като в чл. 2, т. 8 от Договора е уредено
при какви допускания е изчислен този процент. По делото няма доказателства дали към договора е
бил представен на ищеца изискуемия Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за
усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че размера на неустойката следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се
обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договора представлява разход, свързан с усвояването и обслужването
на задълженията по процесния Договор за кредит, била е известна на кредитора към момента на
сключване на договора и е следвало да бъде включена в процента на разходите, а също така и да
бъде посочена като сума, която се дължи.
Поради гореизложеното, доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От размера на предвидената неустойка в размер на 163.62 лв.
е видно, че същата е 33 % от главницата, предоставена като заем, поради което съдът счита, че
годишният процент на разходите по кредита надвишава императивно установения праг в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи
дължимите такси в ГПР. За пълнота следва да се отбележи, че неустоечната клауза е предвидена
при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение на кредита, за изпълнението на
което задължение е предоставен тридневен срок от усвояване на кредита, като неустойката
подлежи на разсрочено плащане, едновременно с вноската по погасяване на кредита, като общият
размер на вноската става 54.78 лв., а общият размер на дълга се увеличава до сумата от 986.04 лв.,
или почти двойно от предоставената главница от 500 лв.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че неустоечната клауза на чл. 4, ал. 2 от
Договора за кредит от 07.04.2021 г., е нищожна, като противоречаща на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
По отношение на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора, с която е уговорена такса за услугата
„експресно разглеждане на заявката за паричен заем“ в размер на 245.52 лв., съдът счита, че се
касае за противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Още повече, че в самия договор липсва дефиниция на услугата „експресно разглеждане
на заявка за паричен заем“, за да може да се извърши надлежна преценка за реално предоставяне
на услуга или за превратно въвеждане на допълнителни такси в тежест на потребителя.
Предвиденият размер на таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем е 49 % от
главницата по заема, без да е налична обосновка на кредитната институция какво се включва в
тази такса и как е определен нейния размер. Съдът счита, че посочената клауза се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото неравноправна е всяка „уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“ и
доколкото последващото изброяване на хипотези в чл. 143, ал.2 от ЗПП не са изчерпателно дадени,
3
а само примерно (в този смисъл вж. Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г.,
II т. о., ТК).
Съдът приема, че в цитираната клауза на процесния Договор във вреда на заемателя е
уговорено задължение за услуга по експресно разглеждане на документи за предоставянето на
кредита, която сума е близо една втора част от главницата, предоставена в заем. Следва да се има
предвид, че кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде отпуснат, но същият не би бил отпуснат,
ако заемателят не се съгласи на клаузите по договора, за който липсват доказателства да е дадена
възможност за индивидуално договаряне на клаузи. Твърдението, че тази услуга е предоставена
преди възникване на заемното правоотношение е неоснователно, доколкото няма данни в тази
връзка. Ответникът не е ангажирал доказателства относно преговорния процес и кога е бил
уведомен кредитополучателя за възможността да получи тази услуга, какво точно съставлява
„експресното разглеждане на документи за предоставяне на кредит“ и какво се случва, ако няма
одобрение за предоставяне на кредит – дали се дължи заплащане за предоставяне на процесната
услуга.
Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът като заемател се е съгласил с тази
клауза и посочената услуга му е била предоставена – липсват каквито и да било доказателства,
установяващи, че услугата е била предоставена и какво е съотношението между бързината, с която
са разгледани документите по отпускането на кредита по процесния договор спрямо договори, по
които заемателят не е поискал да ползва посочената услуга по експресно разглеждане.
Възражението в отговора на исковата молба, че заемателят е имал възможност да избира дали да
ползва процесната услуга или да изчака десет дни за разглеждането на искането за отпускане на
кредит се явява недоказано и оттам неоснователно. Съгласно разпределената от съда тежест по
реда на чл. 154 от ГПК с определението по чл. 140 от ГПК, ответникът следваше с пълно и главно
доказване да установи собствените си възражения, както и всички положителни факти и
твърдения, от които черпи изгода за себе си. Такова доказване в случая не е проведено.
В Договора са налични и клаузите на чл. 8, ал. 4 и ал. 5, в които са уговорени
допълнителни правомощия на кредитополучателя да се удовлетвори при допусната първа забава за
погасяване на вземането по договора, както и допълнителни неустойки, дължими в различни
хипотези. Тези клаузи се явяват нищожни, предвид обстоятелството, че чл. 33, ал. 1 от ЗПК
забранява при забава на потребителя кредиторът да събира допълнителни неустойки и лихви,
освен лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Предвид установеното, съдът счита, че процесните клаузи са нищожни по смисъла на чл.
143 от ЗЗП, чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, поради
противоречие със закона, поради което следва да бъдат уважени главните искове, като съдът не
дължи разглеждане и произнасяне по предявените при евентуалност искове.
При този изход на делото, само ищецът има право на разноски, като същият е направил
такива в размер на 50 лв. за държавна такса. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Б., предоставил безплатна правна помощ в полза на ищеца в
размер на 800 лв. – по 400 лв. за всеки един от двата предявени главни искове, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът няма право на разноски при този изход от спора.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните В. Х. К., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ж.к. „.“, бл. 4, вх. А, ет. 6, ап. 16, чрез адвокат Б. Б., със съдебен адрес: гр. Перник, ул.
„.“ № 34, ет. 3, офис 6, против „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.
к. . 7, ул. „.“ № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от ., чрез адвокат А. Н., на
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК, че
клаузата на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договор за заем Стандарт 14 № ./06.02.2023 г.,
сключен между страните, се явява нищожна, както и че на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1,
предложение 1-во от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузата на
чл. 1, ал. 3 от Договор за заем Стандарт 14 № ./06.02.2023 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. . 7, ул. „.“
4
№ 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от . да заплати на В. Х. К., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „.“, бл. 4, вх. А, ет. 6, ап. 16, сумата от 50 (петдесет) лева за
държавна такса в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати
на адвокат Б. Б. Б. от САК с личен № **********, адрес на кантората: гр. Перник, ул. . № 34, ет. 3,
офис 6, сумата от 800 (осемстотин) лева за предоставена безплатна правна помощ на ищеца и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
УКАЗВА ищеца да предостави лична банкова сметка и банкова сметка на адвокат Б. за
доброволно погасяване на вземането за разноски, в едноседмичен срок от получаване на препис от
решението, с препис за другата страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5