№ 434
гр. Кърджали, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20235140100889 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ЕТ "Л." против „Артекс България“ ЕООД,
в която се сочи, че на 22.03.2021 год. страните са сключили безсрочен договор
за транспортни услуги, по силата на който ответникът му възложил, а ищецът
приел да извършва превоз на работниците му по посочените в чл.1 от
договора маршрути. С анекси към този договор от 01.02.2022 год. и
03.05.2022 год. било предоговорено заплащането по договора. Ищецът
твърди, че добросъвестно, изцяло и точно е изпълнявал, а и понастоящем
изпълнява поетите задължения по договора, като на 30-то число на всеки
месец представял на ответника фактури за извършения превоз, по които
следвало до 20-то число на следващия месец ответникът да му изплаща
изцяло стойността на всяка една от фактурите за предходния месец изцяло, по
банков път с платежно нареждане по сметка на ищеца. Твърди се, че до м.
март 2022 год. ответникът спазвал договореностите, но от м. април 2022 год.
спрял да заплаща договорените и извършени транспортни услуги, които
ищецът продължавал добросъвестно и понастоящем да му извършва. Твърди,
че ответникът не е изпълнил договорното си задължение към ищеца по
множество фактури за времето от м. април 2022 год. до м. май 2023 год. С
настоящата искова молба предявява претенция за плащане на дължимо от
ответника обезщетение за забава върху неплатена главница по фактура №
**********/31.01.2023 год. - в размер на 11 916.00 лева, като с искова молба с
1
вх. № 6049/30.06.2023 год. по описа па Районен съд – Кърджали е предявил
претенция за плащане на главницата по тази фактура. Моли да се постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на
491,40 лева, представляваща обезщетение за забава на основание чл. 86 от
ЗЗД - лихва за забавено плащане по фактура № **********/31.01.2023 год.
върху сумата в размер на 11 916.00 лева, представляваща главница но
фактурата, за времето от 21.02.2023 год. ( деня следващ датата на падежа по
Договора от 22.03.2021 год.) до 30.06.2023 год.-(дата на предявения иск за
плащане на дължимата сума като главница пред PC-Кърджали), както и
направените по делото съдебни, деловодни, адвокатски и др. разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който не оспорва исковата претенция, доколкото действително
главницата на задължението не била платена своевременно и е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение за забавата в размер на законната
лихва, която се изчислява в размера, предявен от ищеца. Сочи, че
дружеството не е в състояние да плати задълженията си, поради което е
образувано търговско дело № 20235100900033 по описа на Окръжен съд
Кърджали за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед липсата
на спор, както и на фактическа и правна сложност, прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатска защита.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
2
признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава
предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал
постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в
последното по делото съдебно заседание. Не са налице и отрицателните
предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно –
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата
претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично
е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК -
по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334
ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде
уважен.
При този изход на делото в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да се присъдят претендираните от него разноски в общ размер на
450 лв. , от които 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. за
заплатена държавна такса. Съдът намира, че направеното възражение от
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. е основателно, като същото следва да се намали до
предвидения минимум от 400 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1
ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, с оглед цената на иска и фактическа и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ №
3
2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова да заплати
на ЕТ "Л.", с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление :
Община Кърджали *************, представляван от едноличния търговец Л.
Ю. М., на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на 491,40 лева -
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължима главница по фактура № **********/31.01.2023 год. в размер на 11
916.00 лева, за времето от 21.02.2023 год. ( деня следващ датата на падежа по
Договора от 22.03.2021 год.) до 30.06.2023 год.-(дата на предявения иск за
плащане на дължимата сума като главница пред PC-Кърджали).
ОСЪЖДА "АРТЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п.к. 6600,бул. БЪЛГАРИЯ №
2Б, представлявано от управителя Светла Петкова Кривошапкова да заплати
на ЕТ "Л.", с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление :
Община Кърджали *************, представлявано от едноличния търговец
Л. Ю. М., сума в общ размер на 450 лв. разноски по делото, от които 400
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. за заплатена държавна
такса.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка
на ищеца: : IBAN BG22BUIN***************** Банка „ Алианц -България „
АД гр. София, с титуляр на сметката "АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Д. и
БОЯДЖИЕВ".
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4