№ 605
гр. Варна, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100502039 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:08 часа се явиха:
Въззивниците Г. Д. К. и М. Е. К., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. М. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият И. М. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
С. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Трето лице помагач „Х.Х.“ЕООД, редовно призовано при условията на чл.50,
ал.2 от ГПК, не изпраща представител.
Трето лице помагач „Т.Х.“ЕООД, редовно призовани, за дружеството се явява
управителят Д.Н.А..
Трето лице помагач О. Д. Ш., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
АДВ.П.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ.З.: Да се даде ход на делото.
УПРАВИТЕЛЯТ А.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира с оглед редовното призоваване на страни по делото, че не
съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
съгласно Определение № 982 /14.03.2024 г.
АДВ.П.: Поддържам жалбата, така както е предявена от името на двамата ми
доверители, както и уточняващите молби към нея.
АДВ.З.: Оспорвам жалбата и уточняващите молби към нея.
УПРАВИТЕЛЯТ А.: Няма да изразя конкретно становище по повдигнатия
правен спор. Предоставям на съда.
АДВ.П.: Нямам искания по доказателствата. Аз съм представила по делото
списък на разноските.
АДВ.З.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските.
УПРАВИТЕЛЯТ А.: Аз нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения в днешно съдебно заседание от адв.З.,
процесуален представител на въззиваемия списък на разноските и доказателства за
извършването им.
АДВ.П.: Не правя възражения за прекомерност.
АДВ.З.: Не правя възражение за прекомерност.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.П.: Моля да уважите предявената от името на доверителя ми въззивна
жалба. Считам, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено по
следните съображения, като ще акцентирам вашето внимание само на няколко
2
момента, които според мен са най - важни. На първо място доверителите ми са
закупили магазин и още няколко обекта в процесния имот, включително и земя, която е
била обособена като две парко - места, а именно №17 и №18, намиращи се в двора пред
магазина, собственост на моите доверители. Доверителят ми М. К. е сключил сделките,
но по силата на съпружеска имуществена общност доверителката ми Г. К. е станала
съсобственик заедно с него, както на магазина, така и на останалите обекти и идеални
части от земята. Още в исковата си молба пред първоинстанционния съд, а също така и
в уточняващите, включително и пред въззивната инстанция съм уточнила, че се касае
за придобиване не на парко – места, а на идеални части от земя, от поземления имот,
който е описан в исковата молба и съответно във въззивната жалба. Уточнила съм, що
се касае за тълкувателния анекс към нотариалния акт на моя доверител, че се касае за
участие едновременно на всички съсобственици на земята и съответно за техническа
неточност допусната от нотариуса. С оглед, на което и предвид еднаквите площи
идеални части обособени като парко - места на практика не се нарушава по никакъв
начин прехвърлителната сделка и трансформативния й ефект, поради което
възраженията направени в хода на процеса по отношение на този тълкувателен анекс, а
също така и указанията на съда считам, че съм уточнила и опровергала тези
възражения от страна на другия участник по делото. Що се касае за решението на
първоинстанционния съд считам, че съдът неправилно е тълкувал действителната
фактическа обстановка, която считам, че се установи в процеса, като тук основният
момент е в това дали е съществувала или не е съществувала Етажната собственост към
момента на придобиването на имотите, включително и на идеалните части от земята и
съответно тяхното обособяване в парко - място №17 и №18. В конкретният случай
няма как преди да е възникнала Етажната собственост да бъдат вземани каквито и да
било решения, от когото и да е било, т.к. без да е съществувала Етажната собственост
няма как да се свика Общо събрание на етажните собственици и съответно няма как да
се взема решение за разпределение на парко-местата в двора или въобще в сградата. В
първата инстанция се събраха достатъчно доказателства, които опровергават
собствеността на ответната страна върху парко - място №10, което да се намира между
обособените парко - места №17 и №18, като идеални части от земята. Ответната страна
представи архитектурен проект, чертеж на който беше посочено обозначено парко -
място №10, находящо се между №17 и №18, но от трите представени по делото
архитектурни проекти заверени по надлежния ред от Община - Варна и то в три
различни етапа, двата преди завеждане на иска и единият по време на съдебния процес
се установи, че такова обозначение в оригиналите на архитектурния проект находящи
се в Община – Варна никога не е съществувало, нито е било предвидено в последващи
екзекутиви в архитектурния проект. Същото обстоятелство се установи и от
назначената, и изслушана от съда експертиза, поради което считам, че строителят по
някакви негови съображения, а както се изясни от експертизата, че парко - място №10 е
3
било предвидено в задната част на имота, в противоположната страна зад блока, а не
пред него и се установи, че то е било предвидено по проект пред гараж , което е
недопустимо по закона. Очевидно строителят е решил с последващите си процесуални
действия, нотариални да коригира тази своя грешка и съответно е внушил на
ответника, че обособеното парко - място №10 се намира между двете парко - места
№17 и №18. Освен това има табела, която е поставена, с която се декларира, и която и
към настоящия момент се намира в имота на самата стена на магазина, на външната
фасадна стена между прозорците на витрините на магазина се намира тази табела, с
която е обозначено парко - място №10 и текста, който подробно съм изложила и съм
представила доказателства в първата инстанция от страна на ответника. Считам, че в
настоящия процес се събраха достатъчно доказателства, които установят защитната
теза на ищците, поради което съдът като не е взел в съвкупност всички събрани по
делото доказателства и като неправилно е възприел, че следва да има решение на Общо
събрание за разпределение на парко-местата е постановил незаконосъобразно решение,
което Ви моля да отмените като присъдите на доверителите ми направените от тях
разноски за двете инстанции.
АДВ.З.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение и да ни присъдите
сторените разноски. Същото е правилно и законосъобразно. Правилно е прието, че
така наречените парко - места не са самостоятелни обекти на право на собственост.
Липсва разпределение на ползването на дворното място или на паркинга. Не на
последно място, не бе установено по категоричен начин, че процесната табела е
поставена от моите доверители. Ние не сме твърдели такова нещо. Моят доверител
твърди, че спира на това място освен по силата на нотариален акт, но и с оглед на
обстоятелството, че съгласно архитектурния проект тези места са определени като
инвалидни такива, т.е. те трябва да бъдат за общо ползване от всеки заинтересован, а
именно притежател на автомобил със стикер „инвалид“. Моля за решение в този
смисъл.
УПРАВИТЕЛЯТ ДИМИТЪР А.: Това е чисто правен спор, аз нямам какво да
добавя. Предоставям на съда да реши и отсъди.
АДВ.П. /реплика/: По повод на табелата. Няма друг в този процес, който да има
правен интерес да постави тази табела. Още повече, че именно от ответника в правния
спор се представи един чертеж, на който беше посочено с кръгче цифрата „10“ между
парко- местата №17 и №18, каквото такова място не се установи в архитектурния
проект да е предвидено съгласно инвестиционния проект и съгласно изслушаното
заключение. Това, което се тълкува, че парко- място №17 или №18 е за инвалиди това
4
не е така, т.к. на чертежа на архитектурния проект, който и вещото лице потвърди е
предвидено само ако се използва, те са малко по –широки тези две парко – места, ако
се използва и от инвалид. Не е предвидено специално за инвалидно място, т.к. по друг
начин се обозначава на чертеж място за паркиране на инвалид. Тук не е предвидено за
инвалидно място, нито парко- място №17, нито №18 в архитектурните проекти за
инвалидни места, а само е нарисувана една инвалидна количка, която е в случай, че се
използва и от инвалид той да може да си свали количката, за това са малко по – широки
местата, но в никакъв случай не отговарят на изискванията за инвалидни места.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:26часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5