№ 773
гр. Сливен, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230101909 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване
съществуването на вземанията на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял ежемесечно питейна
вода на ответника, в качеството му на потребител на ВиК услуги, в периода
от 01.02.2020 г. до 30.11.2022 г. в имот, находящ се в *********, за което
били издавани фактури. За този обект ответникът имал открита партида в
регистрите на ВиК - Сливен с абонатен № *********. Доставената и
консумирана питейна вода по партидата се начислявала служебно през целия
период, тъй като имотът бил без поставен индивидуален водомер, като
стойността на изразходваното количество се фактурирала. След издаване на
фактурата за титуляра на партидата възниквало задължение в 30-дневен срок
да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора,
които били в сила за всички потребители, като при неизпълнение на
задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и
дължал мораторна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът Д. Г. К., ЕГН:
**********, дължи на ищцовото дружество сумата от 1109,46 лв. - главница,
1
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.02.2020 г. - 30.11.2022 г. в имот, находящ се в *********, ведно
със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 578/2023 г. по описа на СлРС - 13.02.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението и с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 163,37 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30.03.2020 г. до 10.01.2023 г, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 346 от 14.02.2023 г. по ч. гр. д. № 578/2023
г. по описа на СлРС. Ищецът претендира и направените по делото разноски в
исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от назначения на ответника особен представител - адвокат. Изразява
становище за допустимост на предявените искове, но неоснователност по
същество. Излага твърдения, че липсват доказателства ответникът да е
собственик или ползвател на процесния имот, в имота да е реално доставена и
потребена вода в претендираните количества, както и да са налице основания
за служебно начисляване на 13 куб. м. вода месечно. Моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се
представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове, моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените
в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който оспорва
исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено доказателство по делото карнет за
физически лица, издаден от ищцовото дружество, ответникът Д. Г. К. има
открита партида в регистрите на „ВиК - Сливен“ ООД за обект с абонатен №
********* на адрес *********.
В представените по делото фактури и карнет е отбелязано
обстоятелството, че процесният имот на ответника е без монтиран
2
индивидуален водомер.
Видно от писмените доказателства по делото през процесния период
на ответника са били начислявани служебно количества доставена и отведена
вода за периода от 01.02.2020 г. до 30.11.2022 г. по 13 куб. м. месечно.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. К. - инкасатор на
ищцовото дружество за района, в който попада обекта на ответника, се
установява, че на адреса живеят трима души. Свидетелят описва, че би
трябвало да начислява дори по 15 куб. м. вода месечно, но тъй като е приел от
колегата си преди него служебното начисляване на 13 куб. м., е продължил
със същия отчет. Свид. К. пояснява, че инкасаторите имат право да отбележат
по-малък месечен разход от служебния в случай на малко дете на адреса или
в други хипотези.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 578/2023 г. по описа на
РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 346/14.02.2023 г. срещу ответника за сумите от
1109,46 лева - главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.02.2020 г. до 30.11.2022 г. в имот,
находящ се в *********, както и сумата от 163,37 лева - мораторна лихва,
изчислена за периода от началото на забавата до 10.01.2023 г. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до
образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, както следва: с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответникът Д. Г. К., ЕГН: ********** дължи на
ищцовото дружество сумата от 1109,46 лв. - главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2020 г.
- 30.11.2022 г. в имот, находящ се в *********, ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.
№ 578/2023 г. по описа на СлРС - 13.02.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
3
дружество сумата от 163,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 30.03.2020 г. до 10.01.2023 г., за които суми има издадена Заповед за
изпълнение № 346 от 14.02.2023 г. по ч. гр. д. № 578/2023 г. по описа на
СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира
предявените искове за изцяло основателни и доказани.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г.,
тъй като същият е титуляр на партидата на имота на адрес *********.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, правоотношението във връзка с предоставяне на
ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от публично известни
общи условия. За да възникне правоотношение по доставка на ВиК услуги
срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван
индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са публично
известни. Страни по правоотношението са от една страна ВиК операторът, а
от друга - потребителят на услугите.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че
процесният имот е водоснабден, както и че водомерът е повреден, поради
което са налице основания за служебно начисляване на количество доставена
и потребена вода от по 15 куб. м. месечно, тъй като през исковия период в
имота са живели три лица. Въпреки това по преценка на инкасатора, заемащ
тази длъжност преди свид. К., се начисляват по-малко, а именно 13 куб. м.
потребена вода месечно, като свидетелят е продължил да начислява
посоченото количество. Ето защо служебното начисляване в установените по
4
делото размери на месечните количества доставена в имота на ответника и
отведена от него вода, съдът намира за законосъобразно и доказано.
На следващо място, съдът намира възражението на ответника за
разминаване в размера на исковата претенция за неоснователно. Ищецът е
посочил общия размер на претенцията си като сумата от 1272,83 лв., като
изрично е посочил, че от нея претендираната главница е в размер на 1109,46
лв. Посочената сума съвпада със сбора на отделните главници по
представените фактури за процесния исков период. Останалата сума от 163,37
лв. представлява мораторна лихва.
Предвид намерената основателност на главния иск за главница и
липсата на доказано плащане от страна на ответника на отделните месечни
суми, представляващи като сбор общия размер на главницата, то основателен
се явява и акцесорният иск за мораторна лихва в размер на 163,37 лв. за
периода от началото на забавата - 30.03.2020 г. до 10.01.2023 г.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат изцяло уважени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 1010,46 лева, от които 25,46 лева - заплатена
държавна такса в производството по ч. гр. д. № 578/2023 г. по описа на РС -
Сливен, както и 75,00 лева - довнесена държавна такса, 430,00 лева - заплатен
депозит за особен представител и 480,00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, направени в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Г. К. , ЕГН: **********, с
адрес ********* дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Шести септември” № 27 на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1109,46 лв. /хиляда сто и девет лева и
четиридесет и шест стотинки/ - главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2020 г. - 30.11.2022 г.
5
в имот, находящ се в *********, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 13.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 163,37 лв.
/сто шестдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 30.03.2020 г. до 10.01.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 346 от 14.02.2023 г. по ч. гр. д. № 578/2023
г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА Д. Г. К. , ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1010,46
лв. /хиляда и десет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
разноски по делото, от които 985,00 лева, направени в настоящото исково
производство и 25,46 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 578/2023 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6