№ 831
гр. Бургас, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20232120201543 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „**“ ООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя си
А.Д. против Наказателно постановление № 02-2300022/15.02.2023год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение
на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр.
чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание
имуществена санкция, в размер на 2500 ( две хиляди и петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно
упълномощен представител. Молят НП, да бъде отменено. Сочат
доказателства. Правят искане за разноски.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция по труда” -
Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт Н., която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано
дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен законът и
моли съдът да потвърди постановлението като правилно и законосъобразно.
1
Не се сочат нови доказателства. Молят за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен съд, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка от проверяващи инспектори – служители в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на 13.12.2022г. в 11:00 ч. в обект -
коктейл бар „**“, находящ се в **, стопанисван от дружеството –
жалбоподател, проверяващите установили, че до работа е било допуснато
лицето П.Н. Н., ЕГН **********, на длъжност „мияч съдове (ръчно)“, преди
да и бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на
труда, заверено от ТД на НАП. П.Н. Н. била установена, по време на
проверката в обекта на контрол да извършва трудова дейност - миела
зеленчуци. В справката, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от
Кодекса на труда, лицето собственоръчно е декларирало, че работи в „**“
ООД, обект „**" от 13.12.2022 г., на длъжност „мияч“, с работно време от
08:00 часа до 16:00 часа и трудово възнаграждение 30 - 35 лв. на ден.
Нарушението било установено от инспектор С. З. С. при преглед на
представени документи на 05.01.2023 г. и 18.01.2023 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Бургас, в това число Трудов договор №
75/12.12.2022 г. на П.Н. Н., Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. № 02388223127694/13.12.2022 г. в
11:37:03 часа, служебна бележка № 113/13.12.2022 г. за проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, работен график и отчетна
форма за м. декември 2022 г, във връзка с извършената проверка на място на
13.12.2022г. около 11:00 ч. в обект - коктейл-бар „**“, находящ се в **,
стопанисван от „**“ ООД.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение от №
02-2300022 от 18.01.2023 г., в който като нарушена била посочена нормата на
63, ал. 2 КТ. Представляващ дружеството, подписал АУАН, без да сочи
възражения.
2
На 15.02.2023 г., било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което при пълна идентичност с фактологията и правната
квалификация на нарушението и за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в
размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административнонаказателната преписка,
както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В АУАН и НП ясно е записано, че не е
предоставено уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, което е нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административно наказателното производство против него. По
делото е разпитана св. Трифонова – счетоводител на дружеството –
жалбоподател, която заявява, че към момента на извършване на проверката,
не е присъствал свидетелят, посочен в АУАН, но поради липса на
3
доказателства, подкрепящи това твърдение, съдът намира същото като
защитна теза на жалбоподателя, с цел избягване на административно-
наказателна отговорност.
Няма спор, че към датата на проверката между дружеството-
жалбоподател, в качеството му на „работодател” и лицето П.Н. Н. е бил
налице валиден трудов договор, по силата на който последната е приела да
изпълнява длъжността „мияч” в горепосочения обект. Видно от показанията
на разпитания актосъставител, към момента на проверката, работникът е
полагала труд.
При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по
чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 от КТ. Законодателят е въвел императивно
изискване за работодателя, преди да допусне до работа работника или
служителя, да му предостави документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които са
и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, дружеството
- жалбоподател не е изпълнило вменените му задължения и е допуснало до
работа на 13.12.2022г. служителя Н., преди да му връчи копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП, поради което и
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Твърденията в обратен смисъл, от страна на жалбоподателя, Съдът намира за
защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.
В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на вредни
последици от него, не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство.
От друга страна, самия факт, че неизпълнението на описаното в цитирания
текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че то
съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по
- ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид,
напротив – то е типичен пример за неизпълнение на задължението на
работодателя по чл. 63, ал. 2 КТ.
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
предвижда наказание „имуществена санкция“, в размер от 1500 лв. до 15 000
лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
4
относима към процесното нарушение. Наложеното административно
наказание е определено по размер към предвидения минимум, но по мнение
на съда, наложената санкция е неоснователно завишена. Имуществена
санкция в размер на минимума от 1500 лева, би изпълнила целите на
административните наказания, като се има предвид липсата на данни за други
нарушения от страна на жалбоподателя. Наказателното постановление следва
да бъде изменено по отношение размера на наложената имуществена санкция,
като същата бъде намалена от 2500 лева на 1500 лева.
С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени
в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен,
има право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът
определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, XII
наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2300022/15.02.2023год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „**“ ООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя си А.Д., с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда
(КТ), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в
размер на 2500 ( две хиляди и петстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието имуществена санкция от 2500 (две хиляди и петстотин) лева на
1500 /хиляда и петстотин/ лв.
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „**“ ООД, с ЕИК: *** да заплати на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6