№ 1522
гр. Плевен, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430103846 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Н. Е. П. с ЕГН ********** от
гр.Плевен против „Кредисимо“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.София бул.Витоша №146 ет.4 Бизнес център България,
представлявано от С.Я. и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр.София бул.Витоша №146 ет.4 Бизнес център България,
представлявано от И.Ш.. Ищецът твърди, че на 27.07.2022г. сключил договор
за паричен заем № 2612865 с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се,
че страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 4500 лв.,
вида на вноската да е месечна, броят на погасителните вноски - 24. Ищецът
твърди, че в чл.4 от процесния договор /както и в раздел III т.12 от ОУ/ е
уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е
посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да
сключи договор за поръчителство с одобрен от „КРЕДИСИМО“ гарант -
поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.
Сочи, че в ал.3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит
без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14
/четиринадесет/ дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10
дни/. Твърди се, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо"
1
ЕАД, ищеца и втория ответник са сключили договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК: *** /чийто
капитал е собственост на „Кредисимо“ ЕАД/ е поело задълженията да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД по силата на който да отговаря
пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на
потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди
се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство,
ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 2557,73 лв. Ищецът твърди, че възнаграждението за поръчителство
се изплаща директно на „Кредисимо“ ЕАД като е разсрочено за изплащане,
заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен
план. Ищецът твърди, че съгласно договора за поръчителство, е следвало да
предоставя дължимите парични суми на „Кредисимо“ ЕАД, което пък от своя
страна, съгласно договора, е упълномощено от „Ай Тръст“ ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор. (Съгласно чл.8 ал.5 от Договор за
поръчителство.) В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД като
заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 4500 лв. Твърди се, че
заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Изхождайки от това
следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник.
Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на
потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това,
наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на
2
ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или
отделни негови клаузи, включително и чл.4, поради тази причина следва да се
разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид
обстоятелството, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са
свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ. Ищецът твърди,
че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11
ал.1, т.7- 12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл.23 ЗПК). В исковата молба се
твърди, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за кредит възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в
размер от сумата по процесния договор, или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител. Сочи се, че прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем,
налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не
предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така
и какво да бъде то. Твърди се, че изискванията, които посочената клауза от
договора изисква за потребителя са на практика неосъществими за него,
особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в
сравнително нисък размер (4500 лв.), предвид на което, не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по
договора (за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури поръчителство.
Твърди се, че в случая се касае за кредит от типа „бързи кредити“. Твърди се,
че „Кредисимо“ ЕАД е посочило, че при сключване на договора за
поръчителство кредитът ще бъде разгледан по-бързо, т. е. поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение,
3
която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави -
обезпечение от одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД дружество. Твърди
се, че това дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „Ай
Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.
Предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Ай
Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е
необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга -условията за
другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова
гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. В
исковата молба се твърди, че същевременно, кредиторът не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му
е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди се, че
съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че съгласно чл.19 ал.1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съобразно §
1 т.1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди се в исковата
молба, че общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Предвид изложеното, ищецът счита, че е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. Твърди се, че от страна на търговеца е приложена
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2 т.4 ЗЗП като в т.9
4
от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя
по кредита от 6640,57 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР. Твърди се, че по този начин макар
формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на
договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с
принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация
относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят
е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от
сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези
условия. Твърди се, че едва след сключване на договора, потребителят е
получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на
търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и допълнително
възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като общата дължима сума
става в размер на 9198,30 лв. Твърди се, че в конкретния случай не е посочен
ГПР, а от съдържанието на договора потребителят не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква
задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то
същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално
при формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и
не зависи от поведението на потребителя. Без значение дали същият погаси
или не погаси задължението си - то той дължи възнаграждение за потребител.
Твърди се, че доколкото според съдържащите се в чл.1 и чл.3 от Раздел V от
Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за
потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума
от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото
заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищеца
обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, не може да
се приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Твърди се, че посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай
Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3 ал.1 ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни
сделки като основна дейност. Твърди се, че е установено от данните от ТР към
5
АВ, че едноличен собственик на дружеството поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е
кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД, а в
Общите условия за предоставяне на кредити Раздел VI „Усвояване и
погасяване на кредита“, чл.6 и в чл.4 т.2, сключения Договор за предоставяне
на поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ООД е посочена една и съща
банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението
на поръчителя. Твърди се, че с чл.5 от Договора за предоставяне на
поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластен да получава плащане на
възнаграждението по него. Твърди се, че очевидно е формиран бизнес модел
за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с
цел да се заобиколи изискването на чл.19 ал.1 ЗПК в размера на годишния
процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се
отнасят. Твърди се, че в случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в
тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството,
че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в
разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора. Следва да се посочи, че ако към ГПР се включи и
възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би
бил в размер на 118,61 %, а ГЛП 80,82 %. Ищецът твърди, че сумата по
договор за възнаграждение е следвало да се включи към ГПР. Твърди се, че
изборът на поръчител не е доброволен като от формулировката става ясно, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне
на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Твърди се, че гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай
договора за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Твърди се, че годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
6
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. Твърди се, че след като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Твърди се, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по
силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Твърди се, че обезпечението е единствено и само в полза
на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД
изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него
за пълната стойност на платеното (чл.4 от договора за поръчителство).
Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за
поръчителство, ищецът не е получил каквато и да било услуга, просто
задължението му от едното дружество се прехвърля към другото, като и двете
дружества са свързани. Нещо повече, в случай, че поръчителят заплати
задължение на потребителя, то търговецът има право да претендира и
допълнителни разноски, направено за заплащане. Ищецът твърди, че с
договора не се предоставя услуга, а се влошава положението на потребителя.
Съгласно чл.2 ал.4 поръчителят ще остане задължен и след падежа на
задължението на потребителя по договора за потребителски кредит
независимо дали „Кредисимо“ ЕАД е предявило иск срещу потребителя и/или
поръчителя в срок от 6 /шест/ месеца от падежа на задължението по кредита.
Тоест излиза, че потребителят следва да заплати възнаграждение, за което не
просто няма да получи каквато и услуга, а и ще обезпечи евентуалното
бездействие на „Кредисимо“ ЕАД. Ищецът твърди, че собственик на капитала
на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е заемодателят по договора за заем -
„Кредисимо“ ЕАД като основен предмет на дейност на ответника „Ай Тръст“
ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Твърди, че печалбата
на „Ай Тръст“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като
поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала
„Кредисимо“ ЕАД като в случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата
икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от
момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е
изправна страна по същия. Твърди се, че поради изложеното, клаузата на чл.8
7
ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство във вр. Раздел II от
Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство,
установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права
и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че на практика със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря
възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на
„Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че с договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД,
доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“
ЕАД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди се, че със
сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да
се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди се, че Договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите
нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на
почти сумата по главница. Твърди се, че така е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Твърди се, че
с Решение № 165/02.12.2016г. ВКС, т. д. № 1777/2015г., I т. о., ТК е разяснено,
че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за
нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики,
произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на
членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на
страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в
правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е
осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на
поръчител срещу възнаграждение. Твърди се, че е налице правен интерес у
ищеца за предявяване на настоящите кумулативно обективно съединени
искове срещу ответните дружества на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от
ЗПК.
Ответниците оспорват част от така изложените фактически твърдения.
8
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК*** твърди, че кредиторът не е
задължавал ищеца да сключи обезпечен заем и сключването на договор за
поръчителство не е било „необходимо условие“ за сключването на договора за
заем. Поради това възнаграждението по него не следвало да се включва в ГПР.
Твърди се, че няма нарушение на чл.22 ЗПК и лихвеният процент по договора
е ясно посочен в чл.7 на Приложение №1. Твърди се също, че договора за
предоставяне за поръчителство има характер на договор за поръчка по
смисъла на ЗЗД. Навеждат се също доводи, че свързаността на ответниците не
води до скрито оскъпяване на кредита. Оспорват се твърденията за нарушение
на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата
на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на
поръчителство.
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД също е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от
ГПК, с който оспорва насочения срещу него иск.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно е и се установява от представения препис на Договор за потребителски
кредит №2612865/27.07.2022г. (лист 33) и Приложение №1 към него (лист 36), сключени
между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че по силата на това съглашение, ответникът в
качеството на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател сума в
размер на 4500. Последният се е задължил да върне заетата сума на 18 месечни вноски, а в
случай на отстъпка по т.10 – на 24 вноски. Лихвеният процент е бил определен на 22,26%,
като ГПР, посочен в договора е 24,81%. Общият размер на плащанията е определен на
4914,71 лева, а в случай, че са налице условията за прилагане на отстъпка, общия размер на
плащанията е 6640,57 лева.
Установява се също така, че в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил да
предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в
срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. Договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от заемодателя лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
По делото се установява също, че въз основа на сключеният между ищеца и
ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни
сделки- поръчител, е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
27.07.2022г., по силата на който – чл.1 от Договора - поръчителят се е задължил да сключи
договор за поръчителство със заемодателя „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, въз основа на който
да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит.
Съгласно чл.8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят -
заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното
9
обезпечение, което видно от приложение №1 е в размер на 3549,25 лева и е разсрочено с
вноските по кредита.
По делото не се установява сключване на договор за поръчителство между кредитора
ответника „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя- ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
По делото не се установява какви плащания са правени както по договора за кредит,
така и по договора за поръчителство.
От правна страна, съдът приема следното :
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискванията на чл.10 ал.1 , чл.11 ал.1 7-т12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7 - т.9 ЗПК. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 24,81 %, а в случай,
че потребителят допусне просрочие с повече от 30 дни, ГПР става в размер на 47,70 %. И в
двата размера посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК и
размерът му не надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с ответника „Ай Тръст“
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т.1 ДР на ЗПК. По
силата на §1 т.1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на
гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне
на гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съдът счита, че сключването на договора за поръчителство не зависи от волята на
кредитополучателя, защото, за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице- гарант или да предостави банкова гаранция. Видно от Общите условия, „банковата
гаранция“ представлява безусловно и неотменимо изявление на банка да заплати на
КРЕДИСИМО всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на КРЕДИСИМО за заплащане на тези задължения. На практика такава възможност
кредитополучателят няма как да има, тъй като в случай, че има такава банка, той би
получил кредит от нея и не би се наложило да я ползва като гарант. Затова и за да получи
10
кредита в кратък срок, кредитополучателят е бил принуден да сключи договор за
поръчителство.
Отделно от това обезпечението на кредита с банкова гаранция или договор за
поръчителство цели да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл.19 ал.1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът
му би надхвърлил законоустановения. Съгласно чл.3 б.“ж“ от Директива 2008/48 „общи
разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати
във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните такси; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия. В тази връзка, Решение на СЕС от 21.03.2024г.
посочва, че ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент и следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Посочва се също, че когато в договор за потребителски кредит не
е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.ж от Директива 2008/48 разходи, по
този договор не се дължат лихви и разноски, така че неговата нищожност води единствено
до връщане на предоставената в заем главница
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е
посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води
11
до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 §1
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител
по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е
неравноправна по смисъла на чл.3 §1 и чл.4 §1 Директива 93/13/ЕО и влече на основание
чл.22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не
са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. На основание изложеното, съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД, чл.22 ЗПК вр. с чл.11
ал.1 т.10 ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем
№2612865/27.07.2022г, сключен между ищеца и ответника КРЕДИСИМО ЕАД е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по предявеният при
условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл. 4 от Договора за заем.
По иска, насочен срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство от
27.07.2022г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е
единствено и само в полза на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, за което цялото възнаграждение
е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането
на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл.4 ал.2
от договора за поръчителство). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора
за поръчителство, което е в размер на 3549,25 лева – почти размера на получената сума като
кредит, ищецът - потребител не получава каквато и да било услуга. Ето защо, този договор
се явява нищожен, като накърняващ добите нрави, в каквато насока са и оплакванията на
ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника „Ай Тръст“
ЕООД искова претенция за прогласяване нищожността на сключения Договор за
предоставяне на поръчителство от 27.07.2022г., се явява основателна и доказана и следва да
бъде уважена като такава.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „Кредисимо“
ЕАД дължи на ищеца разноски за държавна такса в размер на 180 лева и 150 лева за вещо
лице.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД дължи на ищеца, с оглед изхода на спора разноски за
държавна такса в размер на 102 лева, както и 150 лева за вещо лице.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски за
предоставената безплатна правна помощ.
Съдът счита че в случая наличието на поддържаното основание за предоставяне на
12
безплатна правна помощ е налице. Съдът не изследва дали действително клиента е
материално затруднен при преценка на имотно и парично състояние към датата на
иницииране на настоящото производство.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че
то следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се
счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от
24.01.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се
определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната
фактическа и правна сложност на делото. При такова съобразяване приема, че дължимото
възнаграждение е в размер на 400 лева по осъщественото процесуално представителство по
иска срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД и 400 лева по осъщественото процесуално
представителство по исковете срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Доколкото адвоката е регистриран по ЗДДС следва да се съобрази и дължимия данък
и общо възнаграждението се определи на по 480 лева, платимо
от всеки от ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН
********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № 2612865/27.07.2022г., е нищожен, на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД,
вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН
********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Витоша, №146, сграда А, ет.4, че сключеният между тях Договор за предоставяне на
поръчителство от 27.07.2022г., е нищожен, като противоречащ на добрите нрави, на
основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 ГПК, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Витоша, №146, сграда А, ет.4, Бизнес център България,
представлявано от С.Р.Я., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ***, от гр.***, сумата от 330 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 ГПК, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. Витоша, №146, сграда А, ет.4, Бизнес център
България, представлявано от И.М.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН***, от гр. ***, сумата
от 252 лева, представляваща направени разноски по делото.
13
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗАдв.. „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша, №146, сграда А, ет.4,
Бизнес център България, представлявано от С.Р.Я., ДА ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр. София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***,
сумата от 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗАдв., „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша, №146, сграда А, ет.4,
Бизнес център България, представлявано от И.М.Ш.,, ДА ЗАПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр. София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***,
сумата от 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14