№ 1409
гр. Варна , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20213100501417 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:27 часа се явиха:
Въззивникът В. ИВ. В., редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява от процесуален представител.
Въззивникът ИВ. ИВ. В., редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна Г. АП. ГР., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. Н.А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СЪДЪТ докладва постъпило възражение вх. № 13769/09.07.2021г. от адв. Д.Р. в
качеството и на процесуален представител на въззивниците за родова неподсъдност на
́
делото, в което се излага, че междувременно девет месеца по-късно след представяне на
данъчната оценка на 01.09.2020г. е постъпила от Община Варна и преписката по
процедурата за търпимост и първоинстанционният съд не е допуснал експертиза за
пазарната цена съобразно площообразуването на обектите в жилищната сграда, поради
което се прави възражение за родова неподсъдност на цената по главния иск, така и на
цената по евентуалния иск и се счита, че делото е подсъдно на Окръжен съд - Варна като
първа инстанция.
АДВ. А.: Считам, че е неоснователно направеното възражение, доколкото същото
беше коментирано и в първа инстанция, изразила съм становище. Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането, направеното
възражение, както и доказателствените искания за данъчна оценка на имота към настоящия
момент, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ГПК въпросът за цената на иска
1
може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за
разглеждане на делото. Доколкото такова възражение не е постъпило от ответника, нито е
повдигнато служебно от съда в първата съдебна инстанция, то въпросът към настоящия
момент не следва да бъде преразглеждан, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за родова неподсъдност, направено от
процесуалния представител на въззивниците.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на В. ИВ. В. и ИВ. ИВ. В., двамата
чрез адвокат Д.Р., срещу решение № 260019 от 07.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 20719
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и шести състав, с което са отхвърлени
предявените от В. ИВ. В. против Г. АП. ГР. искове, както следва: иск по член 87, алинея З от
ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот за припадащата му се
1/2 идеална част, който договор е обективиран в нотариален акт /НА/ № 127, том I, peг.№
613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус С.К., с който М.И.И. продава на Г. АП. ГР.
апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ
се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан,
запад - стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба
№ 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ
от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна,
за сумата от 22 000 лева, и иск по член 55, алинея 1, предложение трето от ЗЗД за осъждане
ответницата да върне ½ идеална част от владението върху апартамент № 10, находящ се в
***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс,
дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север
- ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3, с площ от 2,14 кв.м, както
и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-
657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна; както и в частта, с което са
отхвърлени предявените от ИВ. ИВ. В. срещу Г. АП. ГР. искове, както следва: иск по член
87, алинея З от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот за
припадащата му се 1/2 идеална част, който договор е обективиран в нотариален акт /НА/ №
2
127, том I, peг.№ 613, дело № 38 от 10.04.2003 г. на нотариус С.К., с който М.И.И. продава
на Г. АП. ГР. апартамент № 10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен
етаж, състоящ се от антре, кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници:
изток - калкан, запад - стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към
апартамента изба № 3 с площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата,
цялото с площ от 230 кв.м, съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон
на град Варна, за сумата от 22 000 лева, и иск по член 55, алинея 1, предложение трето от
ЗЗД за осъждане ответницата да върне ½ идеална част от владението върху апартамент №
10, находящ се в ***, с площ от 46,33 кв.м, на трети жилищен етаж, състоящ се от антре,
кухненски бокс, дневна, спалня и баня и тоалет, при граници: изток - калкан, запад -
стълбище, ап.№ 9, север - ***, юг - двор, ведно с прилежащата към апартамента изба № 3, с
площ от 2,14 кв.м, както и 7,69 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 230 кв.м,
съставляващо УПИ І-657,658 в кв. 3 по плана на 24-ти подрайон на град Варна; осъден е В.
ИВ. В. да заплати на Г. АП. ГР. сумата от 1 670 лева, представляваща направени по делото
пред първата инстанция разноски; осъден е ИВ. ИВ. В. да заплати на Г. АП. ГР. сумата от 1
670 лева, представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост
на решението. Сочи се, че по предявените искове се дължи един общ диспозитив, а не два
отделни, което прави решението недопустимо. Също така се излага, че с отхвърляне на
главния иск по член 87, алинея 3 от ЗЗД не се е сбъднало вътрешното процесуално условие
и съдът не е имал правото да разгледа иска по член 34 от ЗЗД, квалифициран от съда като
такъв по член 55, алинея 1 от ЗЗД, което също прави решението в частта му по този иск
недопустимо. Като основание за недопистимост на решение са сочи и, че искът е подсъден
на Окръжен съд – Варна по правилата на член 104, точка 4 от ГПК, тъй като цената му е над
25 000 лева. Твърди се, че основният извод на съда, въз основа на който е постановил
отхвърлителното си решение, е, че издаденото удостоверение за търпимост не изключва
възможността да бъде издадено разрешение за ползване, не намира опора в закона, като
подробно се излагат съображения в тази насока и доводи, че продажната цена е станала
изискуема на 02.03.2019 г., респективно длъжникът не е изпълнил задължението си, поради
което за праводателката на ищците е възникнало правото да развали договора. Иска се
отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил в срок, с който се оспорва
същата. Излага се, че изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост и
незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение са неоснователни, като се
излагат подробни аргументи в тази насока. Възразява се против направеното
доказателствено искане. Моли се за потвърждаване на решението.
Постъпила е и въззивна жалба против решение № 261146 от 01.04.2021 г.,
3
постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.
ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по
искането на ищците с правно основание член 472 във връзка с член 471 от ГПК /отменен/ за
прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване в разписка от 10.04.2003 г. с
нотариална заверка на подписа на М.И.И..
Счита се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като искането е предявено
от ищците в производството по главния иск, като нищожността му се обосновава с факта, че
нотариус С.К. като нотариус, изповядал сделката, не разполага с правомощие на дата
10.04.2003 г. да извърши нотариално действие „заверка на подпис“ на продавача върху
разписка за частично плащане на продажната цена породи противоречие със закона – член
25, алинея 1 от ЗННД, а и защото продавачът не е получил сумата от 9 200 лева от купувача,
следователно не е налице частично плащане на цената. Иска се отмяна на постановеното
решение с правно основание член 250 от ГПК и постановяване на ново, с което да бъде
уважено искане за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като се
излага, че по този вид възражение съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението,
а ги обсъжда в частта на мотивите. Това би довело до неправилност и незаконосъобразност
на постановеното решение, което би било предмет на обжалването по реда на
инстанционния контрол, но е основание за допълване на решението по реда на член 250 от
ГПК.
Постъпила е и частна жалба против определение № 263260 от 01.04.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което e оставена без уважение молбата на В.
ИВ. В. и ИВ. ИВ. В. за изменение на постановеното по първоинстанционното дело решение
в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че така постановеният акт е недопустим, тъй като е
произнесен по молба, подадена извън установения в член 248 срок. Отделно от това се
излага, че съдът е изчислил неправилно дължимата сума за адвокатско възнаграждение,
защото е приел, че всеки ищец е предявил по два иска, но вторият иск /по член 55 от ЗЗД/ е
евентуален и съдът не е следвало да се произнася по него, доколкото не е бил уважен
главният иск.
В срок е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва, като се
излага, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
АДВ. А.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивните и
частната жалби, поддържам отговорите. Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски.
4
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивниците списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Моля да постановите съдебен акт, с който да потвърдите решението на
Районен съд - Варна като правилно, законосъобразно и обосновано. Решението е
постановено при пълнота на доказателствата, всички са обсъдени детайлно. Въззивната
страна не успя да докаже в първата инстанция, че моята доверителка е неизправна страна по
договора, както и не успя да докаже, че са налице основанията за разваляне на същия. Не е
спорно обстоятелството, че удостоверението за търпимост не може да замести Акт 16,
респективно разрешение за ползване на сградата. Това са две съвсем различни неща,
различни понятия. Удостоверението за търпимост се издава единствено и само, когато се
касае за незаконен строеж, настоящият случай не е такъв. Започнало е строителство на
сградата със законно издадено разрешение за строеж и трябваше във всички случаи да
приключи с Акт 16. Няма как страните да променят условията на договора, който е сключен,
че окончателната цена ще бъде платена при издаване на разрешение за ползване. Не
претендирам разноски пред настоящата инстанция. Моля за решение в този смисъл.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:34 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5