№ 2459
гр. Варна, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501368 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.418, ал.4, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №38930/09.06.2022г. от „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ №19, против Разпореждане № 18115/26.05.2022г., по ч.гр.д. №
5878/2022г. по описа на ВРС, 53 състав, В ЧАСТТА, с която подаденото от
жалбоподателя заявление с вх. № 31018/10.05.2022 г. за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК
срещу солидарния длъжник П. ИВ. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, е отхвърлено.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е
неправилно. Излага, че поради технически пропуск към заявлението не са
били приложени доказателства за уведомяването за предсрочна изискуемост
на съдлъжника, които се представят с частната жалба. Счита, че заповедният
съд е следвало да даде указания на заявителя да представи тези доказателства.
Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на съдлъжника П. ИВ. П..
Претендира сторените в настоящото производство разноски за заплатена
държавна такса.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, срещу длъжници ИВ. Д. П. с ЕГН ********** и П.
ИВ. П., ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: ***, за издаване на
1
заповед за незабавно изпълнение за следните суми: сумата от 24 981,97 лева
главница по Договор за кредит Експресо от 31.05.2016 г., сумата от 2 367,78
лева възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.07.2020г. до
07.09.2021г., сумата от 360,46 лева наказателна лихва за забава за периода от
15.07.2020 г. до 07.09.2021г., сумата от 1 693,58 лева мораторна лихва за
забава за периода от 08.09.2021 г. до 10.05.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и за
сторените в заповедното производство разноски.
С разпореждане №16137/11.05.2022г. на осн. чл.411, ал.2, т.1 ГПК
съдът е дал указания на заявителя за отстраняване нередовностите на
заявлението чрез посочване в условията на разделност, или солидарност се
претендират сумите от двамата длъжници.
С молба вх. номер 34693/25.05.2022г. заявителят е извършил
необходимото уточнение, посочвайки че се твърди солидарност между
длъжниците.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено по отношение
на длъжника П. ИВ. П. поради липса на доказателства за обявяване на
твърдяната предсрочна изискуемост на този длъжник.
След произнасяне на съда по същество на заявлението, банката е подала
допълнителна молба, с която е представила покана-уведомление до длъжника
П. ИВ. П., обективираща волеизявлението на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Подаденото заявление, след отстраняване на нередовностите му,
отговаря на изискванията за редовност на чл.410, ал.2, вр. с чл.127, ал. 1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че
заповедният съд е следвало да даде указания на заявителя да представи
липсващите доказателства за уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост. Съдът, който се произнася по заявление за издаване на заповед
за изпълнение, съобразно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, дължи указания към заявителя
само досежно несъответствието му с чл.410 ГПК, т.е. когато заявлението не
отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2
ГПК. Не се дължат указания за попълване на делото с доказателства,
респективно представяне на документи по чл.418, ал.3 ГПК.
Представеният документ по чл.417, т.2 ГПК е редовен от външна
страна, като съдържащ всички изискуеми реквизити, а именно данни за
договора за кредит, за длъжниците, за усвоения кредит, за непогасения
размер на вземането – главница и лихви, за броя и падежа на непогасените
вноски, съответно датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Подписан и подпечатан е от представител на банката. Представени са и
изискуемите приложения от чл.417, т.2 ГПК.
Банката се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита
при условията на чл.10, т.2 от част II от договора за кредит, съобразно който
текст, при забава над 90 дни, банката има право да обяви вземането си за
възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. Видно от
представеното извлечение от счетоводни книги, са налице 14 бр. непогасени
месечни вноски. С представена пред настоящата инстанция покана по реда на
2
чл.18, ал.5 ЗЧСИ, връчена редовно при отказ, банката е уведомила длъжника
П.П. лично на 05.03.2021г. за предсрочната изискуемост, с което е
удовлетворено изискването на т.18 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г.
ОСГТК на ВКС.
При това положение, съдът прави извод, че са налице условията за
уважаване на заявлението срещу солидарния длъжник П.П., тъй като
документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и срещу този
длъжник. Включително е изпълнено изискването на т.2 от ТР 3/27.03.2019г.
по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС, като се претендира възнаградителна лихва до
датата на предсрочна изискуемост, а след тази дата – само обезщетение за
забава.
Поради изложеното и предвид представените нови доказателства пред
въззивната инстанция, първоинстанционното разпореждане следва да бъде
отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено да се
издадат заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на
заявителя „Банка ДСК“ АД, срещу длъжник П. ИВ. П., ЕГН **********,
който да заплати посочените в заявлението суми, ведно с присъдените за
заповедното производство разноски, солидарно с длъжника ИВ. Д. П..
Със заповедта за изпълнение срещу длъжника П.П., в полза на заявителя
следва да бъдат присъдени и сторените разноски от 294.04лв. държавна такса
за въззивното производство, дължими на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №18115/26.05.2022г., по ч.гр.д. № 5878/2022г.
по описа на ВРС, 53 състав, В ЧАСТТА, с която подаденото от „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, заявление с вх. №31018/10.05.2022г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК срещу солидарния длъжник П. ИВ. П. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Белослав, ул. „Владая“ №9, е отхвърлено, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“
№19, срещу длъжник П. ИВ. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
който да заплати солидарно с длъжника ИВ. Д. П. с ЕГН **********,
следните суми: сумата от 24 981,97 лева (двадесет и четири хиляди
деветстотин осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща непогасена главница по Договор за кредит Експресо от
31.05.2016г., сумата от 2 367,78 лева (две хиляди триста шестдесет и седем
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.07.2020 г. до 07.09.2021г.
включително, сумата от 360,46 лева (триста и шестдесет лева и четиридесет и
шест стотинки), представляваща наказателна лихва за забава за периода от
15.07.2020 г. до 07.09.2021г., сумата от 1 693,58 лева (хиляда шестстотин
деветдесет и три лева и петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна
3
лихва за забава, начислена за периода от 08.09.2021 г. до 10.05.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.05.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 588,08 лв. държавна такса за заявлението, сумата от
50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8
ГПК във вр. чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивното производство в размер на
294.04лв. /двеста деветдесет и четири лева и четири стотинки/ в полза на
„БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, която сума да се включи в издаваната
заповед за изпълнение срещу длъжника П. ИВ. П., на основание чл. 81 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК
ВРЪЩА делото на РС - Варна за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4