Р Е Ш
Е Н И E № 260185
гр.Хасково, 17.06.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански
състав
на деветнадесети май две
хиляди двадесет и първа година
В открито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар Румяна Русева
Като разгледа
докладваното от съдията Серафимова
В.гр.д. №
98 по описа на съда за 2021 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение №260298/16.12.2020 г. по гр.д. № 3764 по описа за 2019 г., Районен
съд - Хасково е отхвърлил предявените от Г.К.Г. против „Янис Хасково" ЕООД обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал 1, т.1 1 и 4, чл. 128, т.2, чл.215, ал. 2, вр. чл.
121а, ал. 1,т.1, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ. РС-Хасково е осъдил
„Янис Хасково" ЕООД да заплати на Г.К.Г.
сумата от 1,19 лв., представляваща
законна лихва върху сумата от 305,00 лв. за обезщетение по чл. 224. ал. 1 от КТ от датата на предявяване на иска-24.09.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 360,00 лв. за деловодни разноски.
С решението Г.К.Г. е осъден да заплати на
„Янис Хасково" ЕООД сума в размер на 560,00 лв., представляваща обезщетение чл. 221, ал. 2 от КТ, в
брутен размер за дисциплинарното му уволнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
13.11.2019 г., до окончателното изплащане, както е направените по делото
разноски в размер на 1100,00 лв., като искът
за обезщетение за забава върху главницата в размер на 15.87 лв. за
периода 22.07.2019 г. - 31.10.2019 г.
Недоволен от решението в частта, в
която са били отхвърлени предявените
искове е останал въззивникът Г.К.Г., който чрез пълномощника си адв.Д.Д. го обжалва, с оплаквания за неправилност, необоснованост,
незаконосъобразност и постановяване на решението в противоречие със събраните
по делото доказателства.
Във въззивната жалба са изложени
подробни съображение по установената по делото фактическа обстановка във връзка с ангажираните от страните доказателства, които
въззивнкът счита, че установявали по несъмнен начин основателността на всички
искови претенции така, както същите са предявени. В този смисъл счита, че необосновано първоинстанционният съд не е
кредитирал ангажираните от ищеца доказателства поради, което и решението
се явявало порочно и неправилно, а изводите на съда необосновани.Във въззивната жалба е направен подробен анализ на
всички приложени доказателства, като са посочени правните норми, които въззивникът счита, че неправилно били приложени
от първоинстанционния съд.
Прави се искане въззивната инстанция
да отмени
решението в частта, в която са отхвърлени исковите претенции и вместо него да бъде постановено ново по
съществото на спора, с което претенциите на
ищеца да бъдат уважени изцяло. Претендират се и разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна „Янис
Хасково" ЕООД, която чрез пълномощника си адв. К. оспорва жалбата и излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Прави се искане въззивната инстанция
да потвърди
решението на РС-Хасково в обжалваната част. Претендират присъждане на разноски,съобразно представен списък на разноски по чл.80
от ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид направените във въззивната
жалба оплаквания и извърши проверка на решението, съобразно правомощията си по
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Първоинстанционният съд е
сезиран от Г.К.Г. с
искова молба, с която против „Янис Хасково“ ЕООД са предявени обективно
съединени искове по чл.344 ал.1 т. 1 и 4 КТ, по чл.128 т.2, КТ, по чл.215 ал.2,
вр. чл.121а ал.1 т.1 КТ, по чл.221 ал.1 КТ и по чл.224 ал.1 от КТ.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповед №
43/22.07.2019 г., като неправилна и незаконосъобразна, на основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ, да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
му книжка, като вместо това по чл.330 ал.2 т.6 от КТ, да бъде вписано това по
чл.327 ал.1 т.2 от КТ, на основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ,да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 2 281,39 лв., представляваща неизплатено му нетно трудово
възнаграждение от по 434,55 лв. за всеки един от месеците в периода януари –
май 2019 г., както и 108,64 лв. за м.06.2019 г.; ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане,да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неизплатени в пълен размер командировки за всеки един от
месеците в периода октомври 2018 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане,на
основание чл.215 ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1 от КТ, включваща, както следва: за
месец октомври 2018 г. 500 лв.; за месец ноември 2018 г. 620 лв.; за месец
декември 2018 г. 360 лв.; за месец януари 2019 г. 300 лв.; за месец февруари
2019 г. 560 лв.; за месец март 2019 г. 620 лв. и за месец април 2019 г. 40
лв.,да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 560 лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до
окончателното изплащане и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 305 лв., представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за 12 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане,като на
ищеца се присъдят и направените по делото разноски и се допусне предварително изпълнение
на решението, на основание чл.242 ал.1, пр.2 от ГПК.
Ответникът
„Янис
Хасково" ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ал.1 от ГПК, с който се оспорват предявените обективно
съединени искове. Оспорва се твърдението, че трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ по заявление на ищеца от
20.06.2019 г., тъй като сам той сочел, че преди това на 10.06.2019 г. е подал
молба за прекратяване по взаимно съгласие. След като получил писмено уведомление,
че работодателят не дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът депозирал искане по чл.327 от КТ. Мотивът за отказа на ответника била
започнала процедура по чл.203 и чл.210 от КТ, заповедта за което и
уведомлението за отказ били изпратени на ищеца чрез куриер и получени от ищеца
на 17.06.2019 г. Ищецът не оспорил заповедта и не подал възражение против нея.
Оспорва се твърдението на ищеца, че не са му били искани обяснения за неявяване
на работа,като се твърди,че е направено с писмена покана от 17.07.2019 г.,с
3-дневен срок за обяснения, която той отказал да получи. Налице бил и
констативен протокол от 15.06.2019 г., че ищецът не е отговарял на телефонните
обаждания и не е уведомил никой за причините за отсъствието си в периода
10.-15.06.2019 г., включително,като едва след това на 22.07.2019 г. била
издадена процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, изпратена по куриер, която ищецът
отново отказал да получи. С оглед изложеното ответникът счита че е бил спазен редът за искане на обяснения и уволнението
е законосъобразно. Ответникът
оспорва и твърдението, че до подаването на молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение от 10.06.2019 г. ищецът е
имал претенции за неизплатени му възнаграждения, командировки и обезщетения. Дължимите
суми за възнаграждения и командировки му били изплатени, като ищецът
предоставил банкова сметка *** К. и писмено потвърдил пред работодателя по нея
да му бъдат превеждани сумите.Подписвал ведомостите за заплати до края на 2018
г., като получавал сумите лично и срещу подпис, и получил по банкова сметка ***,
както следва – по 1 000 лв. на датите 12.,17. и 26.10.2018 г.; 1 500 лв. на
09.11.2018 г., по 2 000 лв. на 23.11.2018 г. и 07.12.2018 г.С оглед обстоятелството,че
правоотношението между страните било прекратено на основание чл.330 от КТ, на
основание чл.221 ал.2 от КТ ищецът дължал на ответника обезщетение в размер на
560,00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата в
размер на 15,87 лв., за периода 22.07.2019 г. -датата на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение до 31.10.2019 г.-датата на предявяване
на насрещния иск. Ищецът не заплатил на ответника същото, предвид на което се
иска присъждането му в настоящото производство, в случай че уволнението на
посоченото основание се приеме за законосъобразно.Претендира от съда да отхвърли предявените против него искове
изцяло, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предявени са и два
обективно съединени насрещни искове от „Янис Хасково" ЕООД против Г.К.Г. : иск
с правно основание чл.221 ал.2 от КТ и
иск с правно основание чл.86 ал.1
от ЗЗД.
Ответникът
по насрещния иск Г.К.Г. в срока
по чл.131, ал.1 от ГПК взема становище като счита иска за процесуално недопустим - не бил предявен по правилата за предявяване
на иск по чл.211 ал.2, вр. чл.127 и чл.128 от ГПК.
За
да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е обсъдил
изложените от страните доводи и съображения и събраните
по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото
са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което изцяло се
споделя от въззивния състав.
Първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд, на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.
С оглед
наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди
следното:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 24/ 19.09.2018 г.,
сключен на основание чл.70 ал.1, вр.
чл.67 ал.1 т.1 от КТ. Ищецът Г.К. Г. е заемал длъжността „*****“, със срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, при основно месечно трудово
възнаграждение от 510 лв.,с основен/ удължен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ от 25 работни дни и срок на предизвестие за прекратяване на договора от 30
дни. Ищецът се е задължил да постъпи на работа на 20.09.2018 г. С допълнително
споразумение от 02.01.2019 г. към трудовия договор, считано от 01.01.2019 г.
договорът е изменен, като основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено
на 560 лв. Съдържащият се в трудовото досие на
ищеца оригинал на споразумение е подписан единствено от работодателя
/л.9 от ЛТД/.Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №
43/22.07.2019 г. на управителя на ответното дружество, издадена на основание
чл.188 т.3, вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от датата на връчване на
заповедта.В заповедта е посочено,че лицето не се е явило на работа в течение на
два и повече последователни дни на датите в периода 10.06.-15.06.2019 г.,което
съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 т.1 от КТ.
На основание чл.193 ал.1 КТ от лицето били поискани писмени обяснения.Трудовият
договор с ищеца е прекратен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ и в заповедта е посочено,
че дължи обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на брутното му месечно
трудово възнаграждение.Заповедта е подписана единствено от управителя на
ответното дружество, като по отношение на връчването й, се съдържа отбелязване,
че е изпратена по Еконт, на 23.07.2019 г., с товарителница № 5300118197636 и
обратна разписка, отказана да бъде получена и върната на 24.07.2019 г.За
връщането й на посочената дата,в трудовото досие на ищеца се съдържа в оригинал
разписка,с отбелязване,че клиентът е в чужбина и не може да приеме пратката.
По делото е прието като писмено
доказателство представеното от ищеца уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до НАП, с
дата на сключване на трудовия договор 19.09.2018 г., дата на прекратяване - 24.07.2019
г. и основно трудово възнаграждение от 560 лв.
Като писмено доказателство по делото е приета и
отправена от ответника до ищеца покана по чл.193 ал.1 от КТ, с дата 17.07.2019
г., да изложи своята гледна точка за неявяването си на работа от 10.06.2019 г.
и да обясни ситуацията в 3-дневен срок, за да бъде взето предвид, във връзка с
възможността от налагане на дисциплинарно наказание. За изпращането й, чрез куриер
по делото са представени фискален бон с
дата 17.07.2019 г., издаден от „Аника 75” ЕООД и служебен бон на транспортен
етикет с дата 18.07.2019 г. от „Елица 1312” ЕООД. Видно от последния, пратката
е била върната на 18.07.2019 г., като неполучена с изричното отбелязване, че
както ищецът така и неговите роднини са отказали да получат пратката /л.16 от
ЛТД/.
Приет
е като писмено доказателство и представен с отговора на исковата молба протокол за констатирано нарушение, с дата
15.06.2019 г., в който е посочено,че ищецът не се явява на работа от 10.06.2019
г. до 15.06.2019 г., не отговаря на телефонните обаждания и не уведомява за
причината на отсъствието си.
Приета
е като писмено доказателство и молба от 10.06.2019 г. до ответника /л.161/, с
която ищецът на основание чл.325 т.1 от КТ е поискал съгласието му за
прекратяване на трудовото правоотношение. По делото е представено и уведомление
до него от ответника, без номер и дата, че по повод молба за прекратяване на
трудовото им правоотношение по взаимно съгласие, получена на 11.06.2019 г.,
работодателят отказва да даде съгласието си за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, докато ищецът не възстанови сумата от
1 132,58 евро, представляваща имуществена вреда, причинена от ищеца при
изпълнение на служебните му задължения, в резултат на повредени гуми на
ремарке. Изискано е, ищецът да уведоми ответника, дали да счита молбата му за
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, в т.ч. дали ще
отработи същото или не.
Приета е
като писмено доказателство и заповед по
чл. 203 и сл. и чл. 210 от КТ издадена от
ответника, за имуществена вреда в размер
на 1 132,58 евро, нанесена от ищеца на дружеството от повредени гуми и техния
ремонт, в резултат на неговата небрежност при изпълнение на трудовите му
задължения от дати 31.10.2018 г., 07.11.2018 г. и 30.11.2018 г.и е наредено сумата да се удържи от дължимите командировки
и трудови възнаграждения на работника.
По делото е
прието и представеното от ищеца заявление до ответника, без номер и дата, с
което ищецът, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ е заявил на ответника, че
прекратява трудовото правоотношение помежду им, считано от получаване на
заявлението,поради неплащане на дължимите му трудови възнаграждения и командировки,
както и поради неосигуряване върху действително получаваното трудово
възнаграждение ищецът желае прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника.
Между тях имало уговорка,че след
изплащане на всичко дължимо, прекратяването щяло да се оформи по взаимно
съгласие, за което ищецът бил подал и молба.В заявлението се сочи още, че
ищецът получил уведомление от ответника за отказ за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, т.к. имал непогасени задължения към
дружеството.
По повод отправено от ищеца до ответника искане по чл.128а от КТ, с писмо с изх. № 44/
31.07.2019 г. на ищеца са му били изпратени изискани документи- оформена
трудова книжка и процесната заповед за дисциплинарно уволнение, която е била върната
като отказана да бъде получена на 23.07.2019 г.Видно от издадено на ищеца от ответника удостоверение с изх. №
47/02.09.2019 г. /л.31/, ищецът е
получил месечен брутен доход за периода 20.09.2018 г. – 23.07.2019 г., в т.ч.
нетни възнаграждения от по 434,55 лв. за всеки от месеците януари – май 2019
г., както и 108,64 лв. за м.06.2019 г. и 314,50 лв. за м.07.2019 г. Самото
искане на ищеца в неговото ЛТД /л.18/ - саморъчно датирано с дата 11.07.2019 г.,
в което е уведомил ответника и за нов адрес за кореспонденция. За дата на
получаването му от ответника се сочи 22.07.2019 г., според данните в неговия
писмен отговор до ищеца от 31.07.2019 г. /л.19 от ЛТД/.Прието е като писмено
доказателство заявление от 27.08.2019 г.
от ищеца до ответника, че дължимите му суми следва да му се превеждат,
както и до сега по предоставената от него банкова сметка *** К., т.к. самият
ищец не притежавал банкова сметка ***. По банкова сметка ***, ответникът е
извършвал банкови преводи в периода октомври 2018 г. – март 2019 г. с вносни
бележки, издадени от „ОББ” АД /л.48-59/, които са били предмет на изследване и
от назначената по делото експертиза и съдът ще коментира по-долу. Представена е
още една такава бележка от дата 07.10.2019 г. за сумата от 314,50 лв.,
представляваща възнаграждение на ищеца за нощен труд и на официален празник,
както и обезщетение по чл.224 /л.60/.
Видно от приетата по делото платежна ведомост
на ответника за месец юли 2019 г. на името на ищеца /л.105/, сумата за
обезщетението е в размер на 308 лв. По делото е прието пълномощно с упълномощител Ц. К.Г. и
упълномощен ищецът в настоящото производство, с нотариална заверка с рег. №
3725/ 31.10.2016 г. на нотариус с рег. № 658 /л.111/, по силата на което ищецът
е упълномощен, да го представлява пред ОББ АД, като се разпорежда неограничено
със средствата по открита на името на упълномощителя цитирана банкова сметка. ***ни
от ответника за месеците януари - юни 2019 г. /л.115-120/, на ищеца е
начислявано брутно трудово възнаграждение от по 560 лв., за съответно
отработените дни, като нетно дължимата сума от по 434,55 лв. за първите пет
месеца и от 108,64 лв. за последния месец са посочени за плащане в брой,като на
нито една от ведомостите няма подпис на
ищеца. Последният от множеството представени по делото пътни листове е този със
серия Т № 410060/ 29.05.2019 г. с разписание към него за маршрути и
разпределение на нарядното време /л.130-131/, видно от които листът е отчетен
на 08.06.2019 г. /събота/, удостоверено от управителя на ответното дружество,
на която дата в 14,15 ч. ищецът се е завърнал в ****.В заповедта за командировка
за това пътуване е оформен РКО /л.132/, че ищецът е получил на 08.06.2019г.
отразеното в РКО плащане за командировъчни и за заплата за м.05.2019 г. от общо
1 215,25 лв. в брой от управителя на ответното дружество, но е отказал да
удостовери това с подписа си, за което са посочени три имена и подписи на двама
свидетели.
По делото е
приет Рамков договор, сключен между „TriCon Logistic GmbH & Co, KG“ и „Янис
Хасково“ ЕООД, на немски език с надлежен превод на български /л.84/, с предмет
превоз на стоки от превозвача за сметка на спедитора. Страните не спорят поради
което с определение на съда е обявено за
безспорно, че въз основа на този договор ищецът е извършил сочените от него
превози от **** до чужбина и вътрешни превози във ****, така както е посочил в
исковата молба, в т.ч. въз основа и на договор между ответника и датската фирма
„ANCO TRANS“, както и курсове от **** до **** и ***.
Като
писмено доказателство е приета и
образуваната по сигнал на ищеца преписка
с вх. № 19077722/28.06.2019, във връзка
с която е била извършена проверка от
Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково .
По искане на ответника са разпитани
като свидетели В. И. Г. и Д. И. П.
При така установените факти и обстоятелства и
въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства
по иска с правно основания чл.344 ал.1 т.1 и 4 от КТ основният
спор между страните е кога именно е прекратено трудовото правоотношение между
страните ,при реализирането на кой фактически състав и на какво правно основание.
По делото
е безспорно установено,че ищецът с молба от 10.06.2019 г. и на основание чл.325 т.1 от КТ е поискал
съгласието му за прекратяване на трудовото им правоотношение,която молба е
получена от ответника на 11.06.2019 г., според
твърдението на ответника в
отговор до ищеца, в който отговор работодателят не е дал съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото от работника основание. Последвало е заявление
от ищеца до ответника, че поради незаплащане на дължимите му трудови
възнаграждения и командировки, както и поради неосигуряването му върху действително получаваното трудово
възнаграждение, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ прекратява трудовото
правоотношение помежду им, считано от получаване на заявлението. Ответникът не
оспорва, че е получил същото, като относно датата на получаването му 20.06.2019
г.Действително с достигането на ищцовото волеизявление до ответника на
20.06.2019 г. и считано от същата дата, съгласно разпоредбата на чл. 335 ал.2
т.3, вр. чл.327 ал.1 т.2 от КТ, трудовото правоотношение между страните е
можело да бъде прекратено.На това основание трудовото правоотношение не се
прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 от КТ - например,
за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е
извършено преди отправянето на едностранното изявление,в каквато насока има и
съдебна практика и в която хипотеза
попада и конкретния случай. От друга стана по делото е установено,че с подаването на
молбата си от 10.06.2019 г. по чл.325 т.1 от КТ, ищецът е преустановил да се
явява на работа при ответника и да изпълнява трудовите си задължения. В тази насока
са както писмените документи, така и гласните
доказателства по делото.
Този
факт не се оспорва от ищеца, което следва и от претенцията му за трудово възнаграждение за
м.06.2019 г. която не е за пълен
отработен месец. Св. Г., която от 20 години води *** на ответника, установява,
че когато трябвало да се изплати последната заплата и командировка на ищеца,
управителят на фирмата му заявил, че от тук нататък ще започне да удържа щета.
Това било в началото на м.юни 2019 г. и ищецът отказал да се подпише на
ведомостта, но си взел парите и си тръгнал. Управителят го търсил по телефон,
тъй като имало курс, на който трябвало да замине, но ищецът не отговарял и
спрял да идва на работа след юни месец. Изложеното кореспондира и с данните по
последния пътен лист серия Т № 410060/ 29.05.2019 г. с разписание към него за
маршрути и разпределение на нарядното време, видно от които листът е отчетен на
08.06.2019 г. /събота/, удостоверено от управителя на ответното дружество, на
която дата в 14,15 ч. ищецът се е завърнал в ****.
От страна на
ответника е съставен протокол за констатирано нарушение с дата 15.06.2019 г.,
че ищецът не се явява на работа от 10.06.2019 г. /понеделник/ до 15.06.2019 г.
/неделя/, не отговаря на телефонните обаждания и не уведомява за причината на
отсъствието си. По делото от страна на ищеца не са представени доказателства
относно датата на изпращане на заявлението по чл.327 ал.1 т.2 от КТ, получено от
ответника на 20.06.2019 г.
При
установените по делото факти и обстоятелства подаването на заявлението несъмнено е станало, след като ищецът е
получил отказа на ответника за прекратяване на правоотношението по взаимно
съгласие и след отправената към него претенция за възстановяване на имуществена
вреда на работодателя и към този момент, ищецът е бил наясно, че е преустановил
явяването си работа при ответника, без основателна причина, а фактическият
състав по чл.325 ал.1 т.1 от КТ не е бил довършен.
В тази
връзка и с оглед установените по делото
факти, несъмнено е,че заявлението по чл.327 ал.1 т.2 от КТ е направено с
цел да се избегне дисциплинарно наказание за нарушение, което вече е било
извършено преди отправянето на едностранното му волеизявление, което
представлява злоупотреба с право от страна на ищеца. На следващо място
подаването на заявлението има за цел
да препятства започналата от
работодателя процедура по чл.210 ал.1-4 от КТ,поради което и трудовото правоотношение между страните по
делото не е било прекратено на 20.06.2019 г. на посоченото от ищеца в заявлението му основание - чл.327 ал.1 т.2
от КТ. В конкретния случай е налице конкуренция между две насрещни волеизявления
за прекратяване на трудовото правоотношение,при която конститутивно действие
има волеизявлението,чийто фактически състав е настъпил по-рано и това в случая
е дисциплинарното уволнение на ищеца, към който момент по изложените
съображения трудовият договор между страните не е бил прекратен.
Трудовото правоотношение между
страните по делото е прекратено със заповед № 43/22.07.2019 г. на управителя на
ответното дружество, издадена на основание чл.188 т.3, вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от
датата на връчване на заповедта,за това че лицето не се е явило на работа в течение
на два и повече последователни дни на датите в периода 10.06.-15.06.2019 г.,
което съставлявало нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.187 т.1
от КТ.Нормата на чл.195 ал.1 от КТ е императивна и сочи, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Законът изисква
заповедта да е мотивирана, което в случая е било съобразено. Тя съдържа
конкретно описание на вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина,
респ. неявяването му на работа при ответника в последователните дни в периода 10.06.-15.06.2019
г., общо 6 каледнарни дни, от които 5 работни.В тежест на ответника -
работодател в това производство е да докаже законосъобразността на уволнението,
като в тази насока по делото е проведено
пълно и главно доказване.Съгласно чл.126 т.1 от КТ, работникът е длъжен да се
явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното
време,като за това негово основно задължение и неизпълнението му се предвижда най-тежката санкция по чл.190
ал.1 т.2 от КТ, и само на това основание - неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, работодателят
може да наложи дисциплинарно наказание уволнение. Спазена е и
императивната норма на чл.193 ал.1 от КТ, вменяваща задължение за работодателя,
преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.Видно от доказателства по
делото ответникът е отправил до ищеца покана с дата 17.07.2019 г.,която е била
изпратена по куриер и върната на 18.07.2019 г.,с която му е била предоставена
възможност в 3– дневен срок да изложи причините
за неявяването си на работа от 10.06.2019 г.,във връзка с възможността от
налагане на дисциплинарно наказание.
Пратката е била върната като неполучена с изричното отбелязване, че
както ищецът така и неговите роднини са отказали да я получат/л.16 от трудовото досие/.По делото е
установено,че към тази дата комуникация
с ищеца не е могла да бъде осъществена,
в т.ч. и по телефон въпреки,че няма данни по делото, през този период той да е
променил местоживеенето си, за което надлежно да е уведомил ответника. Уведомяване
за нов адрес за кореспонденция ищецът е отправил до ответника с искането си по
чл.128а от КТ, което е било получено от ответника на 22.07.2019 г./л.18 от трудовото
досие./ При тези факти и обстоятелства
за които са налице и писмени доказателства
приложение следва да намери разпоредбата на чл.193,ал.3 от КТ, според която чл.193,ал.2 от КТ не се прилага, когато
обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по
негова вина. Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно
нарушение не е формален акт, а е въведено с оглед осигуряване възможност на
защита на работника и същевременно и с
оглед възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение,като взаимоотношението работодател -
работник предпоставя добросъвестно
поведение и от двете страни. В случая от
доказателства се установява,че работникът съзнателно възпрепятства работодателя
в усилията му да изиска от него обяснения и не желае да му предостави
информация във връзка с констатираното нарушение, поради което приложение
намира нормата на чл.193 ал.3 от КТ, вр. ал.2 от КТ. Безспорно по делото е установено, че работодателят е поискал
обяснения за неявяването в продължение на пет последователни работни дни на
работа и не е получил такива от работника,като последният е осуетил и възможността
за комуникация с работодателя и лично е отказал да получи изпратената му
покана,като по този начин го е поставил в невъзможност да му поиска обяснения. С
оглед изложеното наложеното със заповед
№ 43/22.07.2019 г. на управителя на ответното дружество дисциплинарно уволнение
е правилно и законосъобразно извършено
поради което и искът да се признае това
уволнение за незаконно и да се отмени заповедта, като неправилна и
незаконосъобразна, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. Неоснователен е и акцесорния иск
по чл.344 ал.1 т.4 от КТ - да се извърши
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като
вместо това по чл.330 ал.2 т.6 от КТ, да бъде вписано това по чл.327 ал.1 т.2
от КТ.
Като неоснователен следва да се отхвърли и искът с правно основание
чл.221 ал.1 от КТ- да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
560 лв., представляваща обезщетение по посочения текст, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното
изплащане. Обезщетението се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение
от работника или служителя без предизвестие, в т.ч. и в случая по чл.327 ал.1
т.2 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.Трудовото правоотношение
не е било прекратено на това основание, а поради налагане на дисциплинарно
наказание уволнение на ищеца,поради което
претендираното от ищеца обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ не му се дължи
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно
предявените искове : с правно основание
чл.128 т.2 от КТ и с правно основание чл.215
ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1 от КТ настоящият състав на въззивния съд изцяло
споделя изводи на първоинстанционния
съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението.
Съгласно чл.128 т.2 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.Не е спорно по делото, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че през претендирания период от време
януари – юни 2019 г. страните са били в трудово правоотношение, по повод
сключения помежду им трудов договор. Основният
спор между страните е дали дължимото
трудово възнаграждение е било изплатено на ищеца от ответника.
За да се
отговори на този въпрос, следва да се анализира и дължимото на ищеца
обезщетение за командировки и извършените и за тях плащания.
От събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на експертизата се установява, че ответникът е
превел по банкова сметка ***, респ. по предоставената от него банкова сметка ***,
по която именно е пожелал да се превеждат дължимите му по трудовия договор
суми, а именно: 8 500 лв. за командировъчни, платени в периода
12.10.-07.12.2018 г.,8 300 лв. за командировъчни, платени в периода
23.01.-25.03.2019 г.,616,10 лв. за командировъчни, платени в брой по РКО за
пътен лист от м.04.2019 г.,883 лв. за командировъчни, платени в брой в РКО от
15.05.2019 г.,34,55 лв. за заплата за м.04.2019 г., платена в брой със същия
РКО,780,70 лв. за командировъчни, платени в брой в РКО от 29.05.2019 г., и
434,55 лв. за заплата за м.05.2019 г., платена в брой със същия РКО;всичко общо
платено за командировъчни и за трудови възнаграждения в размер на
19 948,90 лв. С това плащане, ответникът изцяло е изплатил преди
предявяване на иска на 24.09.2019 г. общата дължима на ищеца сума за
командировъчни и за трудови възнаграждения в общ размер от 16 436,99 лв.В
общото плащане се включват и суми, които не са предмет на настоящото производство,
напр. командировъчни за м.09.2018 г. и м.05.-06.2019 г.
Възможността
за изплащане на трудовото възнаграждение на работника/ служителя по банков път
от работодателя е законово уредена в чл.270 ал.3 изр. посл. от КТ. Изискуемото
от закона писмено искане от страна на ищеца за този начин на плащане съдът
намира, че е налице, предвид неоспорените данни по делото, че ответникът е
разполагал с номера на предоставена му от ищеца банкова сметка ***, по която
изрично е поискал да му бъдат превеждани суми. При такова плащане не е
необходимо и подписването на ведомостта за заплати от работника/ служителя.
Предвид изложените съображения исковете с
правно основание чл.128 т.2 от КТ,с правно основание чл.215 ал.2, вр. чл.121а
ал.1 т.1 от КТ са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят.
Относно иска
с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение на ответника
са му останали 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., за което му
се дължи обезщетение на посоченото основание. С трудовия договор страните са уговорили за ищеца
основен/ удължен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ - 25 работни дни.
Назначената
по делото експертиза установява, че полагаемият се на ищеца платен годишен
отпуск за 2019 г. е в размер на 11 дни, за което му се дължи обезщетение в размер от 308 лв., което е установено и от проверката извършена от
Инспекцията по труда и в каквато
насока са дадените предписания на ответника. Указанията са били изпълнени от ответника
,като е начислена сумата по платежната ведомост за месец юли 2019 г. на името на
ищеца /л.105/ и същата му е била
изплатена по банков път с вносна бележка от дата 07.10.2019 г. /л.60/, следваща
датата на предявяване на иска 24.09.2019 г.С
оглед изложеното следва да се приеме, че при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по делото, работникът е имал останал неизползван
платен годишен отпуск в размер на 11 дни. Разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ сочи,
че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В същата насока е
и нормата на чл.42 ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
/редакция от 13.07.2018 г./. С оглед на това и предвид данните за реално отработеното от ищеца при ответника
време, респ. за момента до който той е изпълнявал трудовите си задължения и се
е явявал на работа, правилно е изчислението на вещото лице, че платен годишен
отпуск на ищеца се е полагал пропорционално на общо уговорените 25 дни годишно,или
само за първите пет месеца от годината, а именно в размер на 11 дни /25 : 12 х
5/. Размерът на дължимото обезщетение се изчислява по реда на чл.177 от КТ към
деня на прекратяване на трудовото правоотношение – чл.224 ал.2 от КТ, а именно
– в размер на посочените 308 лв. бруто.
Поради извършеното в хода на делото плащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, искът за
сумата в размер на 305 лв. следва да се отхвърли. Върху претендираната от ищеца
сума ответникът дължи законна лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019
г. до окончателното й изплащане на 07.10.2019 г., която е в размер на 1,19 лв., изчислена от съда с електронен калкулатор.
По
предявените от ответника насрещни искове
- иск с правно основание чл.221
ал.2 от КТ и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение,
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение. С трудовия договор, страните са уговорили срок на
предизвестие за прекратяването му от 30 дни, което кореспондира и с нормата на
чл.326 ал.2 от КТ. В този смисъл и с оглед наложеното на ищеца дисциплинарно наказание – уволнение ,
предявеният главен насрещен иск е доказан по основание. От писмените доказателства по
делото и от първоначалното заключение на експертизата се установява,че размерът на иска е 560 лв., равняващо се на
брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.05.2019 г., съобразно чл.228 от КТ. Ето защо, главният насрещен иск следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на този иск – 13.11.2019 г. до
окончателното изплащане.
Акцесорният
насрещен иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД е предявен за сумата от 15,87
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
22.07.2019 г. -датата на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение до 31.10.2019 г. - датата на предявяване на насрещния иск.
Същият като неоснователен следва да се отхвърли изцяло. С прекратяването на
трудовото правоотношение възниква задължението на работника да изплати на работодателя
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, при наличие и на основание за дължимостта му.
Това задължение обаче не е срочно и по отношение на него в закона липсва
разпоредба, аналогична на чл.245 ал.2 от КТ, поради което и съгласно чл.84 от ЗЗД, за да изпадне работникът в забава, следва да е налице покана.
По делото няма доказателства, които да
установяват наличието на покана от дружеството - работодател, която би
поставила работника в забава. Съдът намира, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не обективира в себе си отправена от работодателя до
работника покана за заплащане на това обезщетение. Отразено е единствено, че
същото се дължи, но не е отразен конкретен размер и срок, в който следва да
бъде платено същото, както и начин на плащане. По тази причина самата заповед
не може да бъде възприета и като покана за заплащане на дължимото обезщетение
по чл.221 ал.2 от КТ, поради което и длъжникът не е изпаднал в забава при
връчване на заповедта. С оглед изложеното, акцесорният иск с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД, следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради
съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед
изхода на делото и поради неоснователността на въззивната жалба, в полза на
въззиваемата страна, следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски,съгласно списъка по чл.80 от ГПК в размер на 1500,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260298/16.12.2020
г. на Районен съд- Хасково по гр.д. № 3764 по описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА Г.К.Г. да заплати на „Янис Хасково"
ЕООД,гр.Хасково сумата от 1500,00
лева – разноски за въззивното
производство - за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател :
Членове: 1.
2.