Решение по дело №769/2020 на Окръжен съд - Плевен

                      Р   Е   Ш   Е    Н   И   Е  

                         №    /09.11.2020г.                   

                           

                              гр.Плевен 09.11.2020г.         

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в закрито заседание на девети ноември

през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                       : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ  

при секретаря                                                             и в присъствието на прокурора                                                        като разгледа докладваното от съдията РЕНИ  СПАРТАНСКА                                      въззивно  гр.дело №769    по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по  чл.435 ал.2 т.2  ГПК .

Делото е образувано по жалба на И.Й.Г., длъжник по изп.дело №***по описа на ЧСИ В.С.,рег. №*** срещу действията на ЧСИ   по цитираното изп.д.,изразяващи се в  отказ   на ЧСИ да спре изпълнителното производство.Изложени са доводи,че неправилно жалбоподателят е осъден да заплаща разноски за юрисконсултско възнаграждение .В заключение моли Окръжния съд изп.дело №***по описа на ЧСИ В.С. да бъде прекратено  като противозаконно

В срока по чл.436 ал.2 ГПК  е постъпило  писмено възражение от ответника   по жалбата Главна дирекция”Изпълнение на наказанията”чрез  юрисконсулт П.П.,взискател по изп.дело.Взето е становище,че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като  недопустима,а алтернативно без уважение като неоснователна.Изложени са доводи,че обжалваното действие на ЧСИ не е сред визираните в чл.435,ал.2 ГПК,а ако съдът приеме,че жалбата е допустима ,същата се явява неоснователна.С оглед приложеното решение на ПОС,което е окончателно и влязло в сила,съдът се е произнесъл в частта за разноските.Посочено е,че изложените в жалбата твърдения,че решението е противозаконно си е лично мнение на жалбоподателя, неподкрепено с никакви доказателства,като не са изложени аргументи за отмяна отказа на ЧСИ.В заключение ГДИН моли Окръжния съд жалбата на И.Й.Г. да бъде оставена без разглеждане , алтернативно без уважение.

На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозиран  писмени мотиви от  ЧСИ В.С..В тях е описан изпълнителния лист и дължимите суми ,посочено е,че на длъжника И.Г. са изпратени три покани за доброволно изпълнение, с оглед присъединени изпълнителни листове .Посочено е,че по изп.дело е наложен запор по персоналната партида на И.Й.Г.  по карта за разплащане в качеството му на  лишен от свобода ,като на 11.09. 2020г. е постъпила само една сума в размер на 269,78лв.от трето задължено лице-Затвора гр.Плевен.ЧСИ е посочил ,че не са налагани други обезпечителни мерки.ЧСИ счита,че жалбата е допустима,но е неоснователна,тъй като липсват основанията на чл.432 ГПК за спиране на изп.производство.

          Окръжният съд като прецени  изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена директно до ПОС на 11.08.2020г.Жалбоподателят е уведомен за отказа на ЧСИ да спре изп.дело на 04.08.2020г.,поради което същата е подадена в двуседмичния срок  по чл.436 ал.1 ГПК .Същата е допустима.Съгласно чл.435 ал.2,т.6 ГПК отказът на съдебния изпълнител да спре,да прекрати или да приключи принудителното изпълнение е действие, подлежащо на обжалване от длъжника.Разгледана по същество,жалбата  е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изп.дело 288/2019г.по описа на ЧСИ В.С.  е образувано на 25.02.2019г.на основание молба от  взискателя Главна дирекция”Изпълнение на наказанията”и издаден изпълнителен лист от Административен съд София по адм.д.№6897/2017г.по описа на ВАС. Съгласно изп.лист И.Й.Г. е осъден да заплати на ГД”Изпълнение на наказанията „ гр.София деловодни разноски в размер на 50лв. На жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение с посочен размер на дължимите суми,връчена на 22.04.2019г. Съгласно изисканото от НАП удостоверение И.Й.Г. има публични задължения в размер на 1 143,08лв.,поради което на основание чл.458 ГПК ЧСИ е присъединил Държавата чрез НАП като присъединен взискател.

На 13.08.2019г.от взискателя ГД”Изпълнение на наказанията”чрез юрисконсулт П.П.е депозирана молба за присъединяване на изпълнителен лист от 08.07.2019г.по гр.д.№9523/2017г.към вече образуваното изп.дело.Съгласно втория изп.лист,издаден от ПРС по гр.д.№9523/2017г.на осн.чл.78 ал.8 ГПК И.Г. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение  на ГДИН в размер на 150лв.На осн.чл.456 ГПК този изп.лист е присъединен и на длъжника е изпратена втора покана за доброволно изпълнение с посочен общ размер на задължението,връчена на 11.09.2019г.

На 16.01.2020г.от взискателя ГД”Изпълнение на наказанията”чрез юрисконсулт Попова е депозирана молба за присъединяване на трети изпълнителен лист от 03.07.2019г.по адм.д.№323/2016г.на Административен съд Монтана.Съгласно този изп.лист,издаден от Административен съд Монтана по адм.д.№3787 на ВАС  ,И.Й.Г. е осъден да заплати  на Главна дирекция”Изпълнение на наказанията” разноски в размер на 100лв.На осн.чл.456 ГПК този изп.лист е присъединен и на длъжника е изпратена трета покана за доброволно изпълнение.

По искане на взискателя ЧСИ е наложил запор по персоналната партида на длъжника И.Г.,към този момент лишен от свобода  по карта за разплащане.

На 11.03.2020г.при ЧСИ е постъпила молба от длъжника И.Й.Г. с искане ЧСИ да обезсили и спре изпълнителното производство.

Със съобщение от 15.04.2020г.ЧСИ е отказал спиране на изпълнителното производство по изп.дело №***по описа на ЧСИ В.С., поради липсата на основанията,посочени в чл.432 ГПК. Това именно действие е предмет на обжалване в настоящото производство.

Действията на ЧСИ,с които е отказано спиране на изпълнителното производство по изп.дело №288/2019г.са правилни и законосъобразни.В чл.432 ГПК ал.1,т.1-7 ГПК са предвидени седем хипотези за спиране на изп. производство,които в конкретната хипотеза не са налице.С влезли в сила съдебни решения ,длъжникът по изп.дело И.Й.Г. е осъден да заплати на ГД”Изпълнение на наказанията” деловодни разноски в горепосочения размер ,в т.ч.и за юрисконсултско възнаграждение.Съгласно чл.404 т.1 ГПК влезлите в сила съдебни решения подлежат на принудително изпълнение,поради което и взискателят ГД”ИН” се е снабдил с изпълнителни листове за присъдените в негова полза разноски,дължими от И.Г..Така присъдените суми подлежат на принудително изпълнение и при образувано изп.дело ЧСИ следва да предприеме съответните действия за събиране на тези суми и удовлетворяване вземането на взискателя. Жалбопоподателят е бил страна по приключилите съдебни дела ,по реда на инстанционния контрол е имал възможност и е  обжалвал постановените по тях  съдебни актове,от които е бил недоволен,като е могълл да обжалва съдебните решения и в частта за разноските.Недопустимо е чрез жалба срещу действия на съдия-изпълнителя да се преразглеждат влезли в сила съдебни решения,в т.ч.и по отношение на присъдените с тях разноски.В този смисъл ирелевантни в настоящото производство са изложените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на влезлите  в сила съдебни решения в частта им  за присъдените разноски.Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда,който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.Фактът ,че длъжникът по изп.дело И.Г. счита,че противозаконно е осъден да заплати на ГД”ИН” съответните разноски за юрисконсултско възнаграждение,не го освобождава от задължението да изпълни влезлите в сила  съдебни решения и да заплати на взискателя дължимите суми,представляващи  присъдени разноски,които са предмет на принудително изпълнение по процесното изп.дело.Не е налице нито една от хипотезите на чл.432 ал.1т.1-т.7 ГПК за спиране изпълнението по образуваното изп.дело и правилно ЧСИ е постановил отказ,обективиран в съобщение изх. №4134/15.04.2020г.Действията на ЧСИ В.С. са законосъобразни,а жалбата на И.Г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

         Водим от горното ,Окръжният съд

 

                                    Р   Е  Ш   И :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата по реда на чл.435 ал.2,т.6 ГПК с вх.№260052/11.08.2020г., депозирана  от И.Й.Г.,ЕГН ********** *** ,длъжник по изп.дело №***по описа на ЧСИ В.С. , рег. №*** и район на действие ОС Плевен срещу действията на ЧСИ   по цитираното изп.д.,с които е отказано  спиране на изпълнителното производство по същото дело,поради липса на основанията,посочени в чл.432 ГПК,който отказ е обективиран в съобщение,изх.№4134/15.04.2020г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Решението не подлежи на обжалване,съгласно чл.437 ал.4 ГПК.

          Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ  на ЧСИ В.С..     

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ: