РЕШЕНИЕ
№ ………, 29 март 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-11 състав,
на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 4355 по
описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно евентуално съединени искове с
правна квалификация чл.108 от ЗС.
Ищецът Т.Н., синдик на „Ф-Т.“ ЕООД
(н), твърди, че след откриване на производството по несъстоятелност на
дружеството и в резултат на успешно преведен иск по чл.646, ал.4 от ТЗ, с
влязло в сила решение е било признато по отношение на дружеството и на М.П.А.,
че сключеният на 3.12.2009г. с нотариален акт договор за продажба на недвижим
имот – апартамент № Б 301, намиращ се в сграда в груб строеж в гр.София, район
„Студентски“, ул. „********, секция „Б“ на трети етаж на сградата, с площ
77,88кв.м., е нищожен по отношение на
кредиторите на дружеството в несъстоятелност. Твърди, че правните последици от този иск се приравняват
на тези по уважен иск за нищожност или за унищожаване на договор по чл.26 и 27
от ЗЗД и че за връщане на даденото по нищожната сделка следва да предяви
ревандикационен иск. Поддържа, че са налице предпоставките за уважаване на
такъв иск, защото ищецът е собственик на описания имот, ответницата владее
имота и липсва основание за това владение. По тези причини предявява иск срещу М.П.А.
за осъждането й да му предаде владението на посочения имот, подробно
индивидуализиран в исковата молба. При условията на евентуалност, ако този иск бъде отхвърлен, предявява същия иск и срещу К.А.Д., на която М.А.
е продала недвижимия имот след началната
дата на неплатежоспособност, ако се установи, че втората ответница владее имота.
Претендира и разноски.
Ответницата М.П.А. не заявява становище
по иска.
Ответницата К.А.Д. оспорва иска като
неоснователен и твърди, че е собственик
и владее имота на основание валиден договор за продажба, сключен с нотариален
акт на 16.12.2009г. Твърди освен това, че влязлото в сила решение по иска по
чл.646 от ТЗ няма действие спрямо нея, защото тя не е участвала в
производството и защото е придобила имота преди предявяване на иска. Позовава
се и на правилото на чл.646, ал.7 и чл.647, ал.3 от ТЗ, като твърди, че нейните
права като добросъвестно лице не се засягат от решението. Твърди освен това, че
в случая са приложими и правилата на чл.451 и чл.453 от ГПК. Поддържа и
становище, че е придобила имота като добросъвестен владелец чрез 5-годишна
придобивна давност.
Софийски градски съд намира за
установено от фактическа страна следното:
С решение по т.д.1143/2010г. на
Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на „Ф-Т.“ ЕООД,
определена е начална дата на неплатежоспособността 29.11.2009г. и е назначен
временен синдик. С последващо решение по същото дело от 20.03.2012г.
дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на
дейността на предприятието и е наложена обща възбрана и запор върху имуществото
му.
С влязло в сила на 19.05.2015г. съдебно решение по
т.д. 4912/2012г. на Софийски градски съд по предявен иск по чл.646, ал.2, т.4
от ТЗ е признато за установено, че сключеният на 3.12.2009г.с нотариален акт №
09, т.V, д.843/2009г. договор за продажба, по силата на който „Ф-Т.“ ЕООД е
продало на М.П.А. описания по-горе апартамент, е нищожен по отношение на
кредиторите на дружеството.
С нотариален акт от 16.12.2009г., № 002, том VI, дело
949/2009 на нотариус с регистрационен номер № 030, М.А. е продала на К.Д.
описания апартамент. Нотариалният акт е вписан в същия ден в службата по
вписванията.
Безспорно е между ищеца и ответницата К.Д., че
последната владее имота от закупуването му с нотариалния акт от 16.12.2009г.
При тези обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са главен и евентуален ревандикационни
искове срещу всяка от двете ответници. Предпоставките за уважаване на всеки от
тези искове са ищецът да е собственик на спорната вещ или недвижим имот,
ответникът да владее имота и да липсва годно и противопоставимо на ищеца
основание за това владение.
Посочените предпоставки не са налице спрямо
ответницата по главния иск М.А.. Тази ответница е обвързана от силата на
пресъдено нещо на решението по т.д.
4912/2012г. на Софийски градски съд, с което срещу нея е уважен иск по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ в редакцията на
текста до изменението на ТЗ в ДВ, бр. 20 от 2013г. Правната последица от
посоченото решение е, че в отношенията между тези две страни вещно-прехвърлителният
ефект на сделката между дружеството и М.А. не е породен и спрямо тази ответница
ищецът е собственик на спорния недвижим имот. От доказателствата обаче не се
установява ответницата М.А. да владее имота. Напротив, фактът, че тя се е разпоредила с имота в
полза на другата ответница само няколко дни след сключване на оспорената по
реда на чл. 646, ал.2 от ТЗ сделка, представлява индиция, че М.А. не е имала
намерение да задържи имота за себе си, нито да упражнява някаква фактическа
власт върху него. След като ответницата А. не владее имота, предявеният срещу
нея ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С отхвърлянето на главния иск настъпва процесуалното
условие за разглеждане по същество и на евентуалния иск срещу ответницата К.Д..
Описаните по-горе предпоставки за уважаване на
ревандикационния иск не са налице и спрямо тази ответница. К.Д. е придобила
правото на собственост върху апартамента по силата на валидна правна сделка,
сключена в нотариална форма на 16.12.2009г., преди предявяване на иска по
чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ, макар и сделката да е сключена след началната дата на
неплатежоспособността на длъжника.
Ответницата не е била страна по делото, заведено от синдика на основание
чл.646, ал.2 от ТЗ и не е обвързана от постановеното по това дело решение.
Специалните искове по чл.646 и чл.647 от ТЗ,
предоставени на синдика или на кредитор за попълване и защита на масата на
несъстоятелността, имат особен предмет, а освен това надлежната легитимация на
страните по тях и правното действие и обвързващата сила на съдебните решения по
тези искове произтичат от конкретни правни норми. Така при предявен иск по
чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ в редакцията до изменението на ТЗ в ДВ, бр. 20 от 2013г.
надлежни страни и съответно обвързани от силата на пресъдено нещо са синдикът,
длъжникът и кредиторите на масата на несъстоятелността, както и третото лице, което сключило с длъжника
оспорваната по реда на този иск сделка. Този извод следва не само от предмета и
субективния обхват на разглеждания специален иск, но и от правилото на чл.649,
ал.5 от ТЗ. В този смисъл е неоснователен доводът на ищеца, че влязлото в сила
решение има последиците по чл.26 и чл. 27 от ЗЗД. Напротив, решението по иск по
чл.646, ал.2,т.4, в редакцията му преди посоченото изменение има действие само
спрямо изрично ограничения от ТЗ кръг от правни субекти, сред които не попада
ответницата К.Д.. В разглеждания случай тази ответница няма качеството надлежна
страна по посочения иск, не е била страна по делото и не е обвързана от
постановеното съдебно решение. Тя е придобила право на собственост върху имота,
защото сделката, с която се легитимира като собственик, предхожда вписването на
възбраната върху имота в производството по несъстоятелност. По тази причина
нейните права върху имота са противопоставими на длъжника, на синдика и на
кредиторите на несъстоятелността, по аргумент за обратното от чл.453 от ГПК.
Съобразно тълкуването на закона, дадено в решение № 143 от 9.08.2016г. по гр.д.
195/2016г. на І г.о. на ВКС, ответницата К.Д. в качеството си на трето лице по
отношение на правния спор по т.д. 4912/2012г. на Софийски градски съд, е
придобила правото на собственост върху
недвижимия имот, предмет на този спор. Затова в случая липсва първата от
посочените предпоставки за уважаване на предявения иск – ищецът не се
легитимира като собственик на имота по отношение на тази ответница. При това
положение предявеният евентуален ревандикационен иск също следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора ответницата К.Д. има право на
разноски за настоящото производство, но поради липса на доказателства за
извършени разноски, такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС, предявен от Т.Н.,
синдик на „Ф-Т.“ ЕООД (н), гр.София, ул. „********срещу М.П.А.,***, за осъждане на ответницата да предаде владението
на следния недвижим имот: апартамент № Б 301, намиращ се в сграда в груб строеж
в гр.София, район „Студентски“, ул. „********, секция „Б“ на трети етаж на
сградата, на кота +12.00м., с площ 77,88кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, една
спалня с балкон, баня с тоалетна и килер, при граници: коридор, стълбищна
клетка, апартамент № Б310, двор и апартамент № Б302, заедно с прилежащите
0,9043% идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 14,02 кв.м. и заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху УПИ, в които е построена сградата, съставляващи УПИ №
ІХ-1749 в кв. № 40 по плана на гр.София, местност „Студентски град“, с площ от
1 375кв.м. при съседи: УПИ № ХІV-2841, УПИ № Х-1749, УПИ № VІІ-1358 и
улица, както и УПИ № Х-1749 в кв. № 40 по плана на гр.София, местност „Студентски град“, с площ от 1
343кв.м. при съседи: УПИ №
ХІV-2841, УПИ № ХІІ-2584, УПИ № VІІ-1358 и УПИ № ІХ-1749.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск по чл.108 от ЗС, предявен от Т.Н.,
синдик на „Ф-Т.“ ЕООД (н), гр.София, ул. „********срещу К.А.Д., ЕГН **********,***,
за осъждане на ответницата да предаде
владението на следния недвижим имот: апартамент № Б 301, намиращ се в сграда в
груб строеж в гр.София, район „Студентски“, ул. „********, секция „Б“ на трети
етаж на сградата, на кота +12.00м., с площ 77,88кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, една
спалня с балкон, баня с тоалетна и килер, при граници: коридор, стълбищна
клетка, апартамент № Б310, двор и апартамент № Б302, заедно с прилежащите
0,9043% идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 14,02 кв.м. и заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху УПИ, в които е построена сградата, съставляващи УПИ №
ІХ-1749 в кв. № 40 по плана на гр.София, местност „Студентски град“, с площ от
1 375кв.м. при съседи: УПИ № ХІV-2841, УПИ № Х-1749, УПИ № VІІ-1358 и улица,
както и УПИ № Х-1749 в кв. № 40 по плана на гр.София, местност „Студентски
град“, с площ от 1 343кв.м. при съседи: УПИ № ХІV-2841, УПИ № ХІІ-2584, УПИ №
VІІ-1358 и УПИ № ІХ-1749.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: