№ 13198
гр. София, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110127368 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на “..............“ ООД, ЕИК ............., със седалище и
адрес на управление: гр. ............, и „...........“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. ............, срещу Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., и В. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. .............. с която са предявени за разглеждане активно и
пасивно субективно и обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на
всеки един от ищците на Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 99, том I, рег. № 3765, дело № 91 от 16.04.2024 г., В
ЧАСТТА относно прехвърлените с този договор от Р. М. И. на В. Г. Б. 6/60 идеални части от
апартамент ......... находящ се в гр. С............., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1203.670.1.30 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015
г. на ИД на АГКК.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че между „..............“ ООД и
„...........“ ООД, от една страна, и неучастващото по делото трето лице .............. от друга
страна, е сключена Спогодба от 25.09.2023 г. за извънсъдебно уреждане на отношенията
помежду им, по силата на която последната се е задължила да заплати на ищците в
настоящото производство обезщетение за причинени им вреди в резултат на свое
противоправно поведение, осъществено от нея в качеството на техен счетоводител.
Съгласно § 2 от така сключената спогодба първата ответница Р. М. И. и неучастващия в
процеса ............ са се задължили да отговарят солидарно с ............. за всички нейни
задължения, произтичащи от спогодбата, до пълното им погасяване. С оглед на
неизпълнение на задълженията по тази спогодба „..............“ ООД и „...........“ ООД са
предприели съдебни действия за разрешаване на възникналия между страните спор, в
резултат на което е било образувано арб. дело № 1/2024 г. на Арбитражен съд при
Сдружение ............. Производството по арбитражното дело е приключило при благоприятен
за ищците резултат и на 24.04.2024 г. същите са се снабдили с 2 броя изпълнителни листове,
издадени въз основа на арбиражно решение, както следва: 1./ изпълнителен лист №
1
188/24.04.2024 г., издаден по ч. т. д. № 820/2024 г. по описа на СГС, в полза на „..............“
ООД, с който .............. Р. М. И. и ............ са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 104
832,51 лева – главница, призната в букви Б), а) от преамбюла на Спогодба от 25.09.2023 г. и
дължима на основание §1 от нея, заедно с дължимата законна лихва за забава за периода от
02.01.2024 г. до пълното изплащане на вземането за главница; сумата от 12 040,65 лева –
сторени разноски по арбитражното дело; сумата от 5 558,68 лева – разноски по ч. т. д. №
820/2024 г. по описа на СГС; 2./ изпълнителен лист № 189/24.04.2024 г., издаден по ч. т. д.
№ 819/2024 г. по описа на СГС, в полза на „...........“ ООД, с който .............. Р. М. И. и ............
са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 246 188,06 лева – главница, призната в букви
Б), б) и в) от преамбюла на Спогодба от 25.09.2023 г. и дължима на основание §1 от нея,
заедно с дължимата законна лихва за забава за периода от 02.01.2024 г. до пълното
изплащане на вземането за главница; сумата от 20 521,74 лева – сторени разноски по
арбитражното дело. С Нотариален акт № 99, том I, рег. № 3765, дело № 91 от 16.04.2024 г.
солидарният длъжник по спогодбата от 25.09.2023 г., срещу който са били издадени
горепосочените изпълнителни листове – Р. М. И., е дарила на своя племенник и втори
ответник в настоящото производство В. Г. Б. правото на собственост върху притежаваните
от нея 6/60 идеални части върху .......... находящ се в гр. С.............. Ищците твърдят, че с така
извършената разпоредителна сделка, предприета от първата ответница след датата на
възникване на задълженията й по спогодбата от 25.09.2023 г. и при знание от нейна страна
за иницииране на арб. дело № 1/2024 г. при Арбитражен съд при Сдружение ............. е
осъществен фактическият състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като солидарният длъжник Р.
М. И. се е разпоредила по безвъзмезден начин със свои вещни права в полза на свой
родственик с цел да увреди интересите на кредиторите си. Доколкото дарението е
безвъзмездна сделка, ищците считат, че за основателността на предявените искове не е
необходимо доказване на знание за увреждането от лицето, с което техният длъжник е
договоряло по оспорената сделка. Молят за уважаване на предявените искове и присъждане
на сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. М.
И., с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се
действителността на спогодбата от 25.09.2023 г., като се навеждат възражения, че същата е
сключена при липса на съгласие от нейна страна, доколкото такова е било изтръгнато от нея
чрез упражнено физическо насилие. На следващо място се твърди, че спогодбата от
25.09.2023 г. е сключена поради измама. Оспорва се валидността на арбитражното решение
по арб. дело № 1/2024 г. на Арбитражен съд при Сдружение ............. като се сочи, че по
повод на тези им възражения е образувано производство пред ВКС по реда на чл. 47, ал. 1
ЗМТА. Поддържа се, че оспорената сделка не е сключена с намерение за увреждане на
ищците, доколкото същата е сключена след датата на издаване на процесните 2 броя
изпълнителни листове. Изтъква се, че в полза на ищците са наложени обезпечителни мерки
„възбрана“ върху 3 други нейни имоти, поради което интересът им не е накърнен с
дарението от 16.04.2024 г. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по
делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Г. Б., с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че оспорената
сделка не е сключена с намерение за увреждане на ищците, доколкото същата е сключена
след датата на издаване на процесните 2 броя изпълнителни листове. Твърди се, че от 2016
г., чрез поредица от сделки със свои родственици, В. Г. Б. придобива идеални части от
процесния апартамент № 30 с намерение да стане негов индивидуален собственик. Счита се,
че оспорената сделка не е увреждаща за кредиторите, като към момента на нейното
сключване ответникът не е знаел или имал намерение да засегне интересите на ищците, като
същевременно видно от извършена справка в Агенция по вписванията последните са
защитени чрез вписани в тяхна полза обезпечителни мерки „възбрана“ върху 3 други
2
недвижими имота на първата ответница. Поддържат се наведените от Р. М. И. възражения за
липса на действителни вземания на ищците поради липса на валидно арбитражно решение и
поради нищожност на спогодбата от 25.09.2023 г. Моли се за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена и приета като писмено доказателство Спогодба от
25.09.2023 г. /л. 7-8/, сключена, от една страна, от кредиторите “..............“ ООД, адвокат
.............., „...........“ ООД, „........... ООД, .............. ООД и „.............“ ООД, а от друга – от
длъжника ............. и солидарните длъжници Р. М. И. и .............. носеща саморъчно
положен за първата ответница подпис, чиято автентичност не е оспорена в процеса.
Съгласно посоченото в преамбюла на спогодбата, страните, като вземат предвид, че
длъжникът е използвал без съгласието на кредиторите техни платежни средства в периода
2021 г. – 2023 г., като е превеждал по собствената си банкова сметка и по банкови сметки на
приближени и трети лица парични средства, въвеждайки в заблуждение кредиторите, че
извършва плащания на техни публични и частни задължения към реални контрагенти или
публични институции, се съгласяват, че длъжникът дължи индивидуализирани по вид и
размер суми в полза на всеки от кредиторите, и конкретно спрямо Кредитор 1 –
“..............“ ООД, сумата от 42 836,50 лева, преведена с основание за различни публични
задължения по лична сметка на длъжника, допълнително сумата от общо 61 996,01 лева,
формирана от задължения, заплатени по сметка на НАП, но умишлено в полза на трети
лица, несвързани с кредитора, а спрямо Кредитор 3 - „...........“ ООД, сумата от общо
46 707,72 лева, преведена с множество платежни нареждания с посочени основания за
различни публични задължения и счетоводно обслужване, както и сумата от 195 830,04
лева, която е преведена с множество платежни нареждания, на които е придаден вид като с
тях да се заплащат материали на доставчици на кредитора, но умишлено е посочвана
банкова сметка на „.......... ЕООД, с управителя на което дружество длъжникът е действал в
сговор с цел последното впоследствие да преведе парите по лична сметка на длъжника.
Съгласно § 2 от спогодбата, с нейното подписване солидарните длъжници се съгласяват
да отговарят солидарно с длъжника пред кредиторите за всички посочени в нея
задължения до пълното им погасяване.
По делото е представено и прието Решение № 5/29.02.2024 г. по арбитражно дело №
1/2024 г. по описа на Арбитражен съд при ............ /л. 9-28/, с което, на основание чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД, .............. Р. М. И. и ............ са осъдени да заплатят солидарно на
„..............“ ООД сумата от 104 832,51 лева – главница, призната в букви Б), а) от преамбюла
на Спогодба от 25.09.2023 г. и дължима на основание §1 от нея, заедно с дължимата законна
лихва за забава за периода от 02.01.2024 г. до пълното изплащане на вземането за главница;
сумата от 12 040,65 лева – сторени разноски по арбитражното дело; и на „...........“ ООД
сумата от 246 188,06 лева – главница, призната в букви Б), б) и в) от преамбюла на
Спогодба от 25.09.2023 г. и дължима на основание §1 от нея, заедно с дължимата законна
лихва за забава за периода от 02.01.2024 г. до пълното изплащане на вземането за главница;
сумата от 20 521,74 лева – сторени разноски по арбитражното дело. Видно от мотивите на
арбитражното решение съдът е разгледал и се е произнесъл в мотивите си по релевирани от
ответниците възражения за нищожност на спогодбата от 25.09.2023 г. поради противоречие
на закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на предмет,
сключена при липса на съгласие или липса на основание, както и сключена поради
заплашване, като всички възражения са счетени за неоснователни.
С Решение № 10/14.01.2025 г. по гр. д. № 1242/2024 г. по описа на ВКС, ТК /л. 120-
3
125/, служебно изискано от съда с оглед на необходимостта от извършване на преценка за
наличие на основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
съображения за което са били наведени в срока по чл. 131 ГПК, е отхвърлен предявеният от
.............. Р. М. И. и ............ срещу “..............“ ООД, .............., „...........“ ООД, „........... ООД и
.............. ООД иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗМТА за отмяна на
арбитражно решение по арбитражно дело № 1/2024 г. по описа на Арбитражен съд при
Сдружение .............
По делото е представен и приет изпълнителен лист № 188/24.04.2024 г., издаден по
ч. т. д. № 820/2024 г. по описа на СГС /л. 32-33/, в полза на „..............“ ООД, с който ..............
Р. М. И. и ............ са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 104 832,51 лева – главница,
призната в букви Б), а) от преамбюла на Спогодба от 25.09.2023 г. и дължима на основание
§1 от нея, заедно с дължимата законна лихва за забава за периода от 02.01.2024 г. до пълното
изплащане на вземането за главница; сумата от 12 040,65 лева – сторени разноски по
арбитражното дело; сумата от 5 558,68 лева – разноски по ч. т. д. № 820/2024 г. по описа на
СГС;
По делото е представен и приет изпълнителен лист № 189/24.04.2024 г., издаден по
ч. т. д. № 819/2024 г. по описа на СГС /л. 34/, в полза на „...........“ ООД, с който .............. Р.
М. И. и ............ са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 246 188,06 лева – главница,
призната в букви Б), б) и в) от преамбюла на Спогодба от 25.09.2023 г. и дължима на
основание §1 от нея, заедно с дължимата законна лихва за забава за периода от 02.01.2024 г.
до пълното изплащане на вземането за главница; сумата от 20 521,74 лева – сторени
разноски по арбитражното дело
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт № 99,
том I, рег. № 3765, дело № 91 по описа на нотариус ............., с рег. ............ на НК /л. 29-31/,
видно от който на 16.04.2024 г. ................... М. Б.а и Р. М. И. са дарили на В. Г. Б. /за който е
посочено, че е внук на първия дарител, син на втория дарител и племенник на третия
дарител/ притежаваните от тях вещни права на собственост върху .......... находящ се в гр.
С............., както следва ........... – 42/60 идеални части, Д. М. Б.а – 6/60 идеални части, Р. М. И.
– 6/60 идеални части
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 8, том I, нот. дело № 13, рег. № 194/1999 г. по описа на
нотариус ............. с рег. .............. на НК /л. 97-98/, видно от който на 29.09.1999 г. ............ е
продала на ........... собствената си 1/10 идеална част от правото на собственост върху ..........
находящ се в гр. С............., като си е запазила пожизнено вещно право на ползване върху
прехвърлената идеална част от собствеността.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 125, том I, рег. № 5175, дело №
101 от 10.06.2016 г. по описа на нотариус ............., с рег. ............ на НК /л. 94-96/, с който
.................. са продали на ........... съсобствената си 1/10 идеална част от правото на
собственост върху .......... находящ се в гр. С..............
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 69, том I, рег. № 3739, дело №
58 от 22.03.2018 г. по описа на нотариус ............., с рег. ............ на НК /л. 91-93/, с който
.......... са продали на ........... съсобствената си 1/10 идеална част от правото на собственост
върху .......... находящ се в гр. С..............
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са за разглеждане при условията на активно и пасивно субективно и
обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 135, ал. 1
4
ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Отменителният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора
срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или обременява
имуществото си, предназначено съгласно правната норма на чл. 133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на
вземането на кредитора. Целта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е да запази целостта на
длъжниковото имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1./
наличие на действително вземане, без да е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо; 2./ обективен елемент – атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора
и по същество същото да е действително извършено – действието е увреждащо, когато
неговото извършване води до изключване, намаляване или затрудняване на възможността на
кредитора да получи дължимата престация по облигационното отношение, включително и
чрез принудително изпълнение; и 3./ субективен елемент, изразяващ се в субективно
отношение, което е различно според различните хипотези, а именно: 3.1/ ако действието е
извършено след възникване на вземането – знание за увреждането у длъжника, а ако
действието е възмездно – и у лицето, с което той е договарял, което субективно отношение и
за двамата се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/, и 3.2/ ако действието е
извършено преди възникване на вземането – намерение за увреждане у длъжника и лицето,
с което той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не се прилага.
Тежестта на доказване на горепосочените правопораждащи факти е на ищеца, според
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Относно първата материална предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД – наличие на действително вземане:
За установяване съществуването на възникнали в тяхна полза действителни вземания
срещу първата ответница – Р. М. И., ищците по делото са ангажирали като писмено
доказателство Спогодба от 25.09.2023 г., сключена, от една страна, от кредиторите
“..............“ ООД, адвокат .............., „...........“ ООД, „........... ООД, .............. ООД и „.............“
ООД, а от друга – от длъжника ............. и солидарните длъжници Р. М. И. и .............. въз
основа на която страните по нея са постигнали съгласие, че длъжникът ............. дължи
конкретизирани по вид и размер суми в полза на всеки един от кредиторите, и
конкретно спрямо “..............“ ООД сумата от 42 836,50 лева, преведена с основание за
различни публични задължения по лична сметка на длъжника, допълнително сумата от
общо 61 996,01 лева, формирана от задължения, заплатени по сметка на НАП, но умишлено
в полза на трети лица, несвързани с кредитора, а спрямо „...........“ ООД сумата от общо
46 707,72 лева, преведена с множество платежни нареждания с посочени основания за
различни публични задължения и счетоводно обслужване, както и сумата от 195 830,04
лева, която е преведена с множество платежни нареждания, на които е придаден вид като с
тях да се заплащат материали на доставчици на кредитора, но умишлено е посочвана
банкова сметка на „.......... ЕООД, с управителя на което дружество длъжникът е действал в
сговор с цел последното впоследствие да преведе парите по лична сметка на длъжника.
Съгласно § 2 от спогодбата, с нейното подписване солидарните длъжници Р. М. И. и
5
............ се съгласяват да отговарят солидарно с длъжника пред кредиторите за всички
посочени в нея задължения до пълното им погасяване.
По въпроса следва ли за възникване на солидарна отговорност да е налице
определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице
отговаря солидарно с длъжника, респ. във втория случай трябва ли съдът да изясни
конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД, е формирана практика на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение 213/06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. по описа
на ВКС, IV ГО, която настоящият състав споделя. Съгласно приетото в цитираното решение
на ВКС солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има
възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на
един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД); общите правила,
уредени в разпоредбите на чл. 121 ЗЗД – 127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е
налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено; разликите се следват,
както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки на страните, така и от
основанието за възникване на солидарността; съдът трябва да установи вида на солидарната
отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на
конкретните облигационни отношения; квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не
дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към
кредитора; квалификациите на правоотношението, давани от страните, сами по себе си не са
определящи за неговата същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на
страните и преследваната от тях цел. Съобразявайки така цитираната съдебна практика и с
оглед на изричните договорености, постигнати със спогодбата от 25.09.2023 г., съдът
приема, че в частта си по § 2 същата обективира волята и намерението на страните по нея в
полза на кредиторите да бъде учредено лично обезпечение – солидарна отговорност на Р. М.
И. и .............. до окончателното погасяване на задълженията по договора, чрез встъпване в
дълг на последните двама заедно с длъжника ............. по реда на чл. 101 ЗЗД.
Противно на доводите, наведени в срока по чл. 131 ГПК, съдът приема, че вземанията
на ищцовите дружества са възникнали още към момента на сключване на спогодбата от
25.09.2023 г., а не считано от датата на издаване на изпълнителен лист № 188/24.04.2024 г.,
издаден по ч. т. д. № 820/2024 г. по описа на СГС, и изпълнителен лист № 189/24.04.2024 г.,
издаден по ч. т. д. № 819/2024 г. по описа на СГС. Нещо повече, съществуването на
процесните вземания е и съдебно установено към момент, предхождащ тяхното издаване – а
именно към датата на издаване на Решение № 5/29.02.2024 г. по арбитражно дело № 1/2024 г.
по описа на Арбитражен съд при Сдружение ............. т. е. същите са възникнали към момент,
предхождащ сключването на разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт № 99,
том I, рег. № 3765, дело № 91 от 16.04.2024 г. по описа на нотариус ............., с рег. ............ на
НК.
В мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСГТК, ВКС, е прието, че принципно правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е
предпоставено от наличието на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо
или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила
решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако
произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на
кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си
сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато
Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането. Съдът може да приеме
обратното /че вземането не съществува/ само ако вземането е отречено със сила на
пресъдено нещо.
6
Предвид гореизложеното, в исковото производство, образувано по предявен
конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване на увреждаща сделка на
длъжника за относително недействителна по отношение на кредитора, обстоятелството, че
ищецът е кредитор се установява чрез формална преценка само от твърдените от него факти
и представените доказателства. В това производство не се разрешава със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземането на ищеца. Това следва от спецификата на иска по чл. 135
ЗЗД и последиците, които настъпват в правната сфера на страните, ако този иск бъде уважен.
Решението, с което се уважава искът по чл. 135 ЗЗД, би могло да се ползва от ищеца,
съответно да доведе до намеса в правна сфера на ответника, само ако в друго съдебно
производство се установи със сила на пресъдено нещо вземането на ищеца срещу
праводателя по оспорената сделка. Ако съществуване на такова вземане не се установи, то
независимо от уважения иск по чл. 135 ЗЗД, същото няма да доведе до възможност за намеса
в правна сфера на ответниците. Така, ако качеството на ищеца като кредитор бъде отречено
с влязло в сила решение, то и непротивопоставимостта, която се цели с иска по чл. 135 ЗЗД,
ще загуби смисъла си и няма да се увредят ответниците по него. Следователно,
материалната легитимация на ищеца по предявен конститутивен иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД може да бъде опровергана, само ако твърдяното от него
вземане е отречено със сила на пресъдено нещо – по същество в този смисъл са както
задължителните разяснения, дадени по т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2019 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГТК, ВКС, така и константната практика на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., IV ГО; Решение
№ 552/15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV ГО; Решение № 328/23.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III ГО, Решение № 266/18.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
247/2020 г., IV ГО, и други. При така изложеното и доколкото в хода на настоящия процес не
е приет за разглеждане иск за вземанията на ищците, нито са ангажирани доказателства за
наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който тези вземания да са отречени, то настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответниците досежно
несъществуването на първата материална предпоставка, включена във фактическия състав
на предявените искове по чл. 135 ЗЗД.
При осъществяване на дължимата формална преценка за качеството „кредитор“ на
всеки един от ищците и като съобрази наведените от тях твърдения в исковата молба и
ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема, че ищците „..............“ ООД и
„...........“ ООД се легитимират като кредитори на ответницата Р. М. И. по силата на
спогодбата от 25.09.2023 г., обективираща в § 2 сключен помежду им договор за встъпване в
дълг, и въз основа на Решение № 5/29.02.2024 г. по арбитражно дело № 1/2024 г. по описа на
Арбитражен съд при ............
С оглед на горното съдът приема, че по несъмнен начин по делото е доказано, че
ищците са придобили качеството на кредитори преди длъжницата Р. М. И. да е прехвърлила
притежаваното от нея право на собственост върху процесния недвижим имот на ответника
В. Г. Б. чрез оспорената сделка, сключена на 16.04.2024 г.
При горните мотиви съдът намира за установена по делото първата материална
предпоставка, обуславяща пораждането и съществуването на предявеното потестативно
право, а именно че всеки един от двамата ищци е придобил качеството „кредитор“ по
отношение на ответницата Р. М. И., като е придобил това качество преди длъжницата Р. М.
И. да е прехвърлила притежаваните от нея 6/60 идеални части от правото на собственост
върху процесния имот на ответника В. Г. Б. чрез оспорената сделка, сключена на 16.04.2024
г.
Относно втората материална предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД – извършването на действие от длъжника Р. М. И., което да уврежда интереса на
кредиторите „..............“ ООД и „...........“ ООД.
7
Увреждащо действие може да бъде всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, т. е. действия, които са от такъв характер, че да осуетят или затруднят
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника /напр. когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е друг начин затруднява
удовлетворението на паричното или непаричното вземане на кредитора/. Тъй като
имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – съгласно
нормата на чл. 133 ЗЗД, отчуждаването на имуществени права, включени в неговия
патримониум, обективно води до намаляване както на неговия имуществен комплекс, така и
на общото обезпечение на кредиторите, поради което всеки кредитор по имуществено
вземане може да предяви Павлов иск, тъй като той може да удовлетвори своето притезание,
като насочи изпълнение срещу всяко имуществено право, принадлежащо на длъжника.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение №
201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036 / 2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, увреждащо интереса на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което
отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява
неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в
патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо (т. е. разпореждането е
възмездно), тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на
кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да де удовлетвори. За
кредитора има значение колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват
различните имуществени обекти в патримониума на длъжника. Едва в изпълнителното
производство длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК
изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само
чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение, като съдебният изпълнител, ако
прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори
взискателя, насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане; но
освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той
бъде удовлетворен. Това е една от причините длъжникът да не може да възразява, че
разполага с друго секвестируемо имущество, от цената на което кредиторът да се
удовлетвори. Следваща причина е, че в производството по Павловия иск няма как да се
установи дали длъжникът има и други кредитори, които също претендират удовлетворение.
Основната причина да бъде отречена възможността длъжникът да възразява, че разполага с
друго имущество е, че при отсъствие на други кредитори, които са наложили запори и
възбрани, той може сам да осребри имуществото си и да върне това, което дължи – пари.
Длъжникът по Павловия иск винаги може да обезсили намесата на кредитора в
имуществената му сфера, като плати дължимото. Съобразявайки приетото в цитираната
практика на Върховния касационен съд и с оглед на конкретиката на процесната хипотеза на
извършена безвъзмездна разпоредителна сделка с притежаваните от ответницата Р. М. И.
6/60 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, съдът
намира, че с извършеното отчуждаване имуществото, служещо за общо обезпечение на
кредитора, е намалено, поради което разпоредителното действие се приема за увреждащо
кредитора, още повече, че при извършването му в патримониума на длъжника не е
постъпило друго имуществено благо.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице и втората кумулативна
предпоставка – извършено увреждащо действие от страна на ответницата Р. М. И. чрез
дарението на притежаваната от нея идеална част от процесния имот на ответника В. Г. Б..
Относно третата материална предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД – знание за увреждането у длъжника:
За наличието на субективния елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД
не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е само
знанието у длъжника, че има кредитор и действията му го увреждат /така практиката на
8
ВКС, обективирана в Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ІV ГО, ВКС,
Решение № 264/18.12.2013 г. по гр. д. № 915/2012 г. по описа на ВКС, ІV ГО, и др./.
Намерението за увреждане или наличието на измама не е елемент от фактическия състав на
правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Когато увреждащата сделката е извършена след възникването
на кредиторовото вземане и е безвъзмездна /каквато е разглежданата хипотеза/,
достатъчно е кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за увреждането, т. е. знаел е за
съществуването на задължението към кредитора, а когато увреждащата сделка е възмездна –
кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът
е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат
кредиторовото вземане – чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай, тъй като извършеното от ответницата Р. М. И. увреждащо
действие се е случило след възникване на вземанията на ищците и има безвъзмезден
характер, основателността на предявения иск е обусловена от знание за увреждането
единствено от страна на длъжника – прехвърлител. В разглежданата хипотеза
добросъвестността на ответника-приобретател е ирелевантна, доколкото законодателят
изрично е предпочел интереса на кредитора пред този на добросъвестното трето лице, което
получавайки имуществена облага не е предоставило насрещна престация /така и практиката
на ВКС, обективирана в Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.
о., ГК/. В този смисъл наведените в срока по чл. 131 ГПК възражения на ответника В. Г. Б.
относно неговата добросъвестност са правно ирелевантни и съдът не дължи тяхното
обсъждане.
В съдебната практика се приема константно, че длъжникът винаги знае за
увреждането, тъй като е страна по правоотношението с кредитора. Неговите мотиви и
подбуди да извърши увреждащото действие са ирелевантни. За разлика от хипотезата на чл.
135, ал. 3 ЗЗД, където е необходимо намерение за увреждане, в хипотезата на чл. 135, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД е необходимо само знание. Тоест, не е нужно между страните по увреждащата
сделка да е постигнато някакво измамливо съгласие или умишлено действие с единствена
цел да се увреди кредиторът. Значение има само обстоятелството дали длъжникът знае, че
чрез това действие ще увреди кредитора – съзнание по време на извършването, че с него ще
затрудни или осуети възможността на кредитора да упражни правата си. В случая, от
събрания в хода на процеса доказателствен материал се установява по категоричен начин, че
към датата на извършване на дарението – 16.04.2024 г. – ответницата Р. М. И. е знаела, че
има кредитор в лицето на ищцовите дружества, тъй като към този момент тя вече е била
подписала спогодбата от 25.09.2023 г. като съдлъжник и от момента на нейното подписване
тя е придобила качеството „солидарен длъжник“, като се е задължила спрямо кредиторите да
отговаря за изпълнението на всички вземания по спогодбата. Тъй като увреждащото
действие е извършено след възникване на кредиторовото вземане, не е необходимо
доказване, че това действие е било предназначено да увреди кредитора. Ирелевантно за
преценката относно наличието на субективния елемент по чл. 135 ЗЗД е дали
прехвърлителят притежава друго имущество и възможността на кредитора да се
удовлетвори от него, във връзка с което се навеждат съображения в срока по чл. 131 ГПК.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че по делото са
доказани всички кумулативни предпоставки за възникване в полза на всяко от ищцовите
дружества на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД и предявените искове се явяват
основателни.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищците. В случая, последните
претендират присъждане на разноски в размер на по 61,00 лева за платена държавна такса и
по 910,91 лева за платен адвокатски хонорар, за извършването на които са представени
своевременно писмени доказателства, поради което искането за тяхното присъждане следва
9
да се уважи. Разноските следва да бъдат възложени на ответниците при равни квоти от по ½.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на
“..............“ ООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. ............, на
сключения между Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., в качеството на дарител, и
В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. в качеството на надарен, Договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим
имот № 99, том I, рег. № 3765, дело № 91 от 16.04.2024 г., В ЧАСТТА относно
прехвърлените от Р. М. И. на В. Г. Б. 6/60 идеални части от правото на собственост върху
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......... находящ се
в гр. ......... /столица/, съгласно схема № 15-348275-05.04.2024 г., издадена от СГКК – гр.
София, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 05.04.2024 г., с адрес на имота: гр.
С............ апартамент ......... който самостоятелен обект се намира на етаж 6, в сграда с
идентификатор ............ с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор ....... с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 65,53 кв. м., състоящ се от: една стая, хол,
кухня и други сервизни помещения, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: .......... под обекта: ........, над обекта: ........... и при съседи
по нотариален акт: стълбище, ............“ (ново име – ул. „П.“), заедно с прилежащото му
ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ, с площ от 3.00 кв. м., при съседи: коридор, ......... ул. „Ж.“
(ново име – ул. „П.“) и .......... заедно с припадащите му се 1.77 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата –
държавна земя, представляващо поземлен имот с идентификатор ....... находящ се в гр. ..........
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на
„...........“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ............, на сключения
между Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., в качеството на дарител, и В. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. .............. в качеството на надарен, Договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 99,
том I, рег. № 3765, дело № 91 от 16.04.2024 г., В ЧАСТТА относно прехвърлените от Р. М.
И. на В. Г. Б. 6/60 идеални части от правото на собственост върху следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .......... находящ се в гр. ......... /столица/,
съгласно схема № 15-348275-05.04.2024 г., издадена от СГКК – гр. София, по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект е от 05.04.2024 г., с адрес на имота: гр. С............
апартамент ......... който самостоятелен обект се намира на етаж 6, в сграда с идентификатор
............ с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ....... с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:
1, с посочена в документа площ: 65,53 кв. м., състоящ се от: една стая, хол, кухня и други
сервизни помещения, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: .......... под обекта: ........, над обекта: ........... и при съседи по
нотариален акт: стълбище, ............“ (ново име – ул. „П.“), заедно с прилежащото му
ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ, с площ от 3.00 кв. м., при съседи: коридор, ......... ул. „Ж.“
(ново име – ул. „П.“) и .......... заедно с припадащите му се 1.77 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата –
10
държавна земя, представляващо поземлен имот с идентификатор ....... находящ се в гр. ..........
ОСЪЖДА Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., да заплати на “..............“
ООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. ............, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер на 485,95 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
27368/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. да заплати на “..............“
ООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. ............, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата в размер на 485,95 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
27368/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С........., да заплати на „...........“
ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ............, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата в размер на 485,95 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
27368/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. .............. да заплати на „...........“
ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ............, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата в размер на 485,95 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
27368/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11