Решение по дело №18/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на С. И. Й. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия Перник против Решение № 640912**** от 30.12.2024 година, издадено от директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 640912**** /прот. № N01373/ от 09.10.2024 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Перник .

Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. По същество излага доводи в посока на това, че административният орган не е изяснил всички обстоятелства, а така също и че при изчисляване на осигурителния стаж съгласно наличните документи в НОИ компетентният административен орган неправилно е изчислил осигурителния стаж за втора и трета категория труд, като е нарушил разпоредби, които са регламентирани в Инструкция № 13 от 31 октомври 2000 година за прилагане на наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране“ и с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 година. На следващо място се посочва, че е работил като машинист на фадрома, булдозер и багер в продължение на 4 години, който осигурителен стаж бил включен от страна на пенсионния орган като трета категория труд вместо като втора категория, а също така имало погрешно изчисляване по отношение на осигурителния стаж от втора категория труд, тъй като било изчислено, че същият е 09 години 09 месеца и 25 дни, а е следвало да бъде 09 години 10 месеца и 25 дни, т.е. при правилно изчисляване и съобразяване с нормативната база, осигурителния стаж от втора категория труд следва да е 13 години и 11 месеца. Съобразно това жалбоподателят заявява, че административният орган неправилно е изчислил размерът на осигурителния стаж, което е довело и до неправилно издаден административен акт. С тези мотиви моли съда да постанови съдебен акт, с който оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 24.02.2025 година, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия Перник, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 24.02.2025 година ответникът по жалбата – директора на Териториално поделение /ТП/ на НОИ Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Й. С. – П., която оспорва депозираната жалба, като неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С. З. вх. № 2113-13-964 от 13.09.2023 година С. И. Й. с [ЕГН] е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с приложени към него документи, които удостоверявали осигурителния му стаж, а именно: трудова книжка № 464 от 21.05.1985 година и трудова книжка № 464 от 23.04.2003 година; удостоверение за стаж, издадено от чужда осигурителна институция или удостоверение от НОИ за стаж, придобит в друга държава № 999396 от 18.07.2023 година; ВОК № 47893 от 09.05.1983 година; един брой документи за трудов стаж от Кипър. В заявлението си жалбоподателят е посочил, че има осигурителен стаж, придобит в друга държава, а именно Република Кипър /лист 33/.

Във връзка с така подаденото заявление е издадено Разпореждане № 640912**** от 18.06.2024 година, с което на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 година и Регламент (ЕО) № 987/2009 година е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. В мотивите на разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението, а именно 13.09.2023 година лицето има навършена възраст 59 години 00 месеца и 01 дни, като от 29.03.1983 година до 04.01.2007 година е зачетен следният осигурителен стаж: осигурителен стаж първа категория 03 години, 09 месеца и 16 дни; осигурителен стаж втора категория 09 години, 09 месеца и 25 дни; осигурителен стаж трета категория труд 06 години, 10 месеца и 20 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО 00 години, 01 месеца и 16 дни или всичко превърнат осигурителен стаж по чл. 104 от КСО към трета категория труд 25 години 10 месеца и 13 дни. Длъжностното лице също така е приело, че жалбоподателят няма изискуемите се за правото 15 години осигурителен стаж от II категория труд (или сумарно от I, II категория труд и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО), за да му бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 13 години, 08 месеца и 27 дни (сбор от I, II категория труд и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО). В мотивите се посочва, че на лицето е зачетен осигурителен стаж положен в Кипър за периода от 09.01.2007 година до 12.09.2023 година, който е с продължителност 16 години, 08 месеца и 04 дни, при което общият осигурителен стаж, придобит в страната и чужбина е в размер на 42 години, 06 месеца и 17 дни /лист 41/.

Срещу това разпореждане е депозирана жалба с вх. № 1012-13-50 от 25.07.2024 година. Във връзка с нея, от страна на административния орган са предприети действия по събиране на доказателства, в следствие на което е издадено разпореждане [номер] от 09.10.2024 година, като е извършена съвкупна преценка и за периода 29.03.1983 година до 12.09.2023 година на лицето е зачетен следният осигурителен стаж: осигурителен стаж от първа категория труд в размер на 04 години, 01 месец и 23 дни; осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 11 години, 00 месеца и 17 дни; осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 05 години, 04 месеца и 05 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО от 00 години, 01 месец и 16 дни или общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд в размер на 26 години, 05 месеца и 13 дни, при зачетен осигурителен стаж от Кипър в размер на 16 години, 08 месеца и 04 дни или общ осигурителен стаж при сумиране на осигурителните периоди в страната и чужбина в размер на 43 години, 01 месец и 17 дни. При това положение длъжностното лице е приело, че на жалбоподателя му се следва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и при прилагане на относимите за това разпоредби е определил размер на пенсията – 871,50 лева.

Недоволен от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО жалбоподателят депозирал жалба с вх. № 1012-13-89 от 02.12.2024 година. С Решение № 640912**** от 30.12.2024 година директорът на ТП на НОИ Перник е отхвърлил жалбата срещу разпореждането.

По делото, чрез административната преписка са представени и приети като писмени доказателства: писмо с изх. № 5531-13-425 от 20.09.2023 година, с което е поискано издаване на удостоверение образец УП-13, УП-13 и предоставяне на информация /лист 36/, като във връзка с него и с Писмо изх. № 5531-09-2843#3 от 28.09.2023 година е издадено писмо от началник отдел „ООА“ към ТП на НОИ Кюстендил, към което са приложени Удостоверение изх. № 5531-09-2843#2 от 28.09.2023 година и Удостоверение изх. № 5531-09-2843#1 от 28.09.2023 година относно трудовия и осигурителния стаж на лицето при работодател „Мини Перник“ ЕАД /лист 35 и 38/; писмо с изх. № 2113-13-964#3 от 20.09.2021 година във връзка с което от страна на „Пътнически превози – Перник“ ЕООД е представено Удостоверение № 2113-13-964 от 03.10.2023 година относно трудовия и осигурителния стаж на лицето /лист 40/; Удостоверение № 5507-09-2662 от 23.07.2024 година относно трудовия и осигурителния стаж на лицето при работодател „***“ АД, [населено място] /лист 44/; молба с вх. № 1012-13-50#1 от 02.08.2024 година, с която жалбоподателят е приложил Удостоверение № 85 от 30.07.2024 година на „Газстроймонтаж“ София.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение по назначена и изготвена съдебно – икономическа експертиза. От заключението по назначената съдебно – икономическа експертиза се установява, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето е определена със средномесечен осигурителен доход за страната, който е в размер на 1 400, 41 лева относно периода м.09.2022 година – м.08.2023 година, а индивидуалният коефициент за определяне на пенсия на лицето е 1.0113, като същият е изчислен само от дохода, върху който са внесени осигурителните вноски за осигурителния стаж. Вещото лице посочва, че осигурителният доход за периода от 01.01.2000 година до 03.01.2007 година е 13 921,27 лева. Установило е, че трудовия стаж е правилно изчислен от страна на административния орган, което води до възникване правото на лицето да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като общият осигурителен стаж, превърнат в III категория е 43 години, 01 месец и 17 дин. Вещото лице посочва, че ако се вземе предвид само осигурителния стаж на лицето, придобит в България, той няма да отговаря на предпоставките за придобиване правото на пенсия. Така дадено заключението по назначената съдебно – икономическа експертиза съдът го кредитира изцяло, като компетентно, обективно и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО посочва, че компетентен да се произнесе по жалби срещу разпореждания на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО с мотивирано решение е именно ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Ето защо в настоящия случай Решение № 640912**** от 30.12.2024 година е издадено именно от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Перник. Съобразно чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт /ПДНОИ/, НОИ се състои от централно управление и териториално поделение, като териториалният обхват и седалищата на търговските поделения са съгласно границите и административните центрове в Република България, утвърдени с указ на президента на Република България, т.е. доколкото постоянният адрес на жалбоподателя се намира на територията на [населено място], то компетентен да се произнесе е именно директорът на териториално поделение на НОИ Перник. Потвърденото с оспореното решение разпореждане също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност. От изложеното следва, че не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма и със съдържание, което е регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискванията за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Посочена е информация относно реда, срока и органа, пред който подлежат на обжалване. В решението е посочена датата на неговото издаване и е отразен подпис на издателя му. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя изводите, обективирани в него. Въз основа на това съдът прави извод за липса на основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146,т. 2 от АПК.

При издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за неговата отмяна. Доводи в тази посока не са направени и от страна на жалбоподателя, предвид което липсва основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на издаденият административен акт с материалния закон:

Спорният по делото въпрос е, дали правилно е изчислен размерът на пенсията на жалбоподателя въз основа на съдържащите се в административната преписка данни за осигурителен стаж от втора и трета категория труд.

По делото не е спорно, че на жалбоподателя му е отпусната пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, който определя, че лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. Навършили са възраст до 31 декември 2015 година 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. От 31 декември 2015 години възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст.

За изясняване на спорния по делото въпрос, както вече бе отбелязано е допусната съдебно – икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключения, че размерът на пенсията и възприетия от страна на пенсионния орган осигурителен стаж са правилно изчислени. В тази връзка на първо място следва да се възприемат за правилни изводите на административния орган досежно определяне размера на осигурителния стаж към датата на подаване на заявление от страна на жалбоподателя, а именно 13.09.2023 година. Следва да се приеме, че общият осигурителен стаж на лицето, придобит както в Република България, така и в чужбина (Кипър) е 43 години 01 месеца и 17 дни. Това се потвърждава изцяло от страна на депозираното пред съда заключение, а от друга от представените по делото писмени доказателства, в това число трудова книжка и удостоверения, които удостоверяват придобит осигурителен стаж при различни работодатели, както следва: за периода 29.03.1983-07.04.1985 година осигурителен стаж за втора категория труд е в размер на 02 г. 00м. 09д., което се установява от ВОК № 47893/28.03.1983 година; за периода 14.05.1985-17.01.1994 е придобил осигурителен стаж за втора категория труд в размер на 08 г. 08м.03д, който превърнат в трета категория труд става 10 г. 10м. 04д, което се установява от представена трудова книжка; за периода 17.01.1994-17.02.1994 година е налице осигурителен стаж за трета категория труд в размер на 00 г. 01м. 00д, установяващо се въз основа на представена трудова книжка; за периода 17.02.1994-30.06.1994 година е придобил осигурителен стаж в размер на 00г. 04м. 13 дни за трета категория труд, въз основа на трудова книжка се установява; за периода 01.07.1994-15.05.1995 година е налице осигурителен стаж за втора категория труд в размер на 00 г., 10м. 14 д, който приравнен към трета категория труд е в размер на 01 г., 01м., 03д, установяващ се въз основа на УП-3 № 85 от 29.09.2023 година, издадено от „***“ /лист 40/; за периода 15.05.1995-01.07.1995 година е придобил осигурителен стаж, който е приравнен към трета категория труд в размер на 00 г. 04м. 18д, доказващо се въз основа на УП-13 №5531-09-2843 от 28.09.2023 година, от работодателя „***“ АД /лист 35/; за периода 05.07.1995-13.10.1995 година е придобил осигурителен стаж за втора категория в размер на 00г. 03м. 08д, което е превърнато в трета категория труд в размер на 01г. 04м. 03д., установено въз основа на УП-3 № 85 от 29.09.2023 година, издадено от „Пътнически превози“; за периода 16.10.1995-02.08.1999 година е придобил осигурителен стаж за първа категория труд в размер на 03г. 09м. 16дни, превърнато в трета категория труд става 06г. 03м. 27 д, като работник в рудник „***“; за периода 02.08.1999-24.08.1999 е придобил осигурителен стаж за трета категория труд в размер на 00г. 00м. 22д., което се установява от УП-3 № 5531-09-2843#2 от 28.09.2023 година; за периода 24.08.1999-31.12.1999 година лицето е придобило осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд в размер на 00г. 07м.02д., въз основа на трудова книжка; за периода 01.01.2000-05.04.2000 година е придобило осигурителен стаж за трета категория труд в размер на 00г. 03м. 04д, установено отново въз основа на трудова книжка; за периода 02.08.2000-20.03.2001 година е придобил осигурителен стаж при трета категория труд в размер на 00г. 07м. 18д, въз основа на трудова книжка; за периода 26.07.2002-31.07.2002 година е придобило осигурителен стаж за трета категория труд в размер на 00т. 00м. 05д, установено въз основа на РОЛ № АЗР/ 18.09.2023 година; за периода 09.08.2002 година до 23.04.2003 година е придобило осигурителен стаж за втора категория труд в размер на 00г. 08м. 14 дни, което е превърнато в трета категория труд в размер на 00г. 10м. 18д, установено въз основа на УП-3 № 90 от 03.09.2024 година; за периода 18.08.2003-26.02.2004 година е придобил осигурителен стаж за втора категория труд в размер на 00г.06м.08д, което е превърнато в стаж за трета категория труд в размер на 00г.07м.25д, установено въз основа на УП-3 № 90 от 03.09.2024 година; за периода от 21.01.2005-05.12.2005 година е придобило осигурителен стаж за трета категория труд в размер на 00г. 10м. 14д, което се установява въз основа на трудова книжка; за периода от 05.12.2005 година до 11.01.2006 година е придобил осигурителен стаж за трета категория труд в размер на 00г. 01м. 06 дни, което се установява въз основа на трудова книжка; за периода 30.01.2006-04.01.2007 година е придобил осигурителен стаж в размер на 00г. 11м.04 дни за трета категория труд, въз основа на трудова книжка.

На лицето е правилно зачетен и осигурителния стаж, който е придобил в Кипър и който е в размер на 16 години 08м.04 дни за трета категория труд, придобит за времето от 09.07.2007 година до 12.09.2023 година. В този случай се касае за прилагане на европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност. Тъй като жалбоподателят е упражнявал трудова дейност на територията на Република Кипър, която е членка на Европейския съюз, при преценка на правото му на пенсия за него са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, в съответствие с Регламент (ЕО) № 987/2009 година на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 година. Принципът на сумиране на осигурителни периоди, установен в чл. 6 от Регламент №883/2004 година изисква периодите, за които е подадена информация от други държави – членки да се сумират така, както са потвърдени. В случая компетентната кипърска осигурителна институция с формуляр Е 205 CY е посочила, че лицето С. И. Й. за времето от 09.01.2007 година до 29.04.2024 година е с осигурителен стаж 16 години 08 месеца и 04 дни. В случая правилно административният орган е установил, че лицето притежава осигурителен стаж в размер на 43 г. 01.м 17д, което именно води и до правилното прилагане на разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, регламентираща предпоставките за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По отношение определения от страна на пенсионния орган размер на пенсията, настоящият съдебен състав счита, че същият е правилно определен. Размерът на пенсията се определя по реда на чл. 70 от КСО и съответно правилно са взети предвид и са приложени разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО. Съответно стажът изчислен без превръщане е 37 години 4 месеца /сборът от първа, втора и трета категория/, който стаж от своя страна е умножен с 1,35 за всяка година осигурителен стаж и е получен 50,40% и с 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, който е 5 години и 9 месеца, което прави 6,90. Съответно процентът на осигурителния стаж за определяне размера на пенсията е 50,40%, определен по реда на чл.70, ал.1 от КСО. В заключението на вещото лице се приема също така, че правилно е бил определен индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 9, във връзка с ал. 8 от КСО, като се потвърждават изводите на административният орган, че същият е в размер на 1,0113, както и че същият е изчислен само върху дохода от внесените осигурителни вноски. По този начин, вземайки предвид общият осигурителен доход и средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, който е определен в размер на 1400, 41 лева и е умножен по индивидуалния коефициент е получен размер на пенсията от 871,50 лева. Изрично в разпореждането, издадено от длъжностното лице е посочено, че при прилагане на разпоредбата на чл. 100 от КСО, уреждаща осъвременяването на пенсията същата, считано от 01.07.2024 година ще бъде в размер на 967,37 лева. За пълнота следва да бъде посочено, че доколкото се установи, че в общия размер на осигурителния стаж на лицето, за да може да придобие то право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО е включен и признат осигурителен стаж, придобит в държава членка от Европейския съюз осигурителния орган е определил размерът на пенсията, дължим за изплащане от страна на националния пенсионен орган при прилагане на пропорционален метод, който е регламентиран в разпоредбата на чл.52 от Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 година, която е изцяло съобразена в настоящият случай.

Предвид изложеното, като е потвърдил това разпореждане на длъжностното лице директорът на ТП при НОИ Перник е постановил материално законосъобразен акт, което предполага така депозираната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода на делото е основателно направеното искане на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юриконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да му заплати сумата в размер на 100 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ,във връзка с чл. 118 от КСО настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. Й., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] против Решение № 640912**** от 30.12.2024 година, издадено от директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 640912**** /прот. № N01373/ от 09.10.2024 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Перник, като неоснователна.

ОСЪЖДА С. И. Й. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Перник съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.