Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.17 от ЗЗДН. С Решение от 213 от 16.12.2011 година, постановено по ГР.Д.№ 943 по описа за 2011 година на П. р. с., е задължил Л. Ц. Г. ,с ЕГН * от с.Д. Л.,общ.П.,ул.”П. и Т.”,№ * да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. А. Г. ,с ЕГН * от с.Д. Л.,общ.П..Забранил е на Л. Ц. Г. да приближава жилището,местата за социални контакти и почивка на Д. А. Г. в с.Д. Л. ,ул.”П.”,№ * на разстояние по -малко от 50 метра,за срок от три месеца,считано от връчване на решението на извършителя.Отстранил е Л. Ц. Г. от съвместно обитаваното с Д. Г. жилище,находящо се в с.Д. Л.,ул.”П. и Т. ”,№ * за срок от три месеца,считано от връчване на решението на извършителя.Осъдил е Л. Ц. Г. да заплати глоба в размер на 200 лв.Разпоредил е да се издаде на Д. А. Г. Заповед по чл.15,ал.2 от ЗЗДН с посочените мерки срещу Л. Ц. Г.,като в заповедта се предупреди лицето за последиците от неизпълнението й по чл.21,ал.2 от ЗЗДН.Осъдил е Л. Ц. Г. да заплати по с/ка на Павликенския районен съд ДТ в размер на 30 лв. В законовия срок Õ постъпила жалба от Л. Ц. Г. против постановеното решение. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението, доводи и съображения във връзка с твърденията. Направено е искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд , вместо което да постанови друго, с което да остави без уважение молбата за закрила. Във въззивната инстанция жалбата се поддържа лично и от упълномощения адвокат С. Л. -ВТАК. Излагат се доводи и съображения за направено искане. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба в от молителката Д. Г..Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановинея съдебен акт. Във въззивната инстанция процесуалният представител по пълномощие на молителката адвокат Е. Н. заема становище да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено изцяло първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Излага доводи и съображения за направеното искане.Претендира разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗЗДН, въззивният съд счита решението за неправилно в частта ,в която са наложени мерки за защита от домашно насилие по чл.15,ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН по следните съображения: От събраните по делото в първоинстанционното производство писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Към подадената молба, по която е образувано първоинстанционното производство, е представена декларация от молителката. В декларацията се твърди, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника,неин съпруг. Посочена е датата, на които се твърди, че е извършен акт на домашно насилие. Изрично е посочено, че начинът, по който е извършено твърдяното домашно насилие, е описан в подадената молба. В молбата е описан само начинът, по който е извършено твърдяното домашно насилие на 12.11.2011 година. По делото са събрани гласни доказателства.Разпитан е свидетелят Ц. Г.,син на страните,който живее в същото населено място,но не живее в едно жилище с родителите си.Свидетелства,че родителите му живеят в едно жилище само през почивните дни,т.к. през седмицата бащата живее и работи в гр.В.Т.На процесната дата,около 18.30 ч. молителката,негова майка го посетила,била разстроена,разплакана и споделила,че имало скандал с баща му.Споделила,че последният я наричал „курва” и й крещял.По делото е изискана и приложена полицейска преписка,образувана по жалба на молителката от 04.11.2011 год.По извършената проверка по тази преписка е установено,че отношенията между страните са силно обтегнати.Ответникът често отправял заплахи към съпругата си,но нямало данни за извършено престъпление от общ характер от страна на съпруга.На Л. Г. е съставен предупредителен протокол на осн.чл.56,ал.2 от ЗМВР.След постановяване на съдебния акт в първата инстанция в първоинстанционният съд е постъпило обяснение от Л. Г.,в който заявява пред съда ,че действително със съпругата си са в обтегнати отношения.На поставения на съпругата му въпрос защо не напусне дома му,последната заявила,че искала ответникът да й препише дял от къщата си и тогава ще спряла да пуска жалби против него. Така изложената фактическа обстановка,възприета от съда за безспорно установена налага следните правни изводи: Молбата е подадена от активно легитимирано лице по смисъла на ЗЗДН.Страните по делото са съпрузи,налице е хипотезата на чл.3,т.1 от ЗЗДН.Към молбата е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН. С разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН законодателят е регламентирал обвързващата съда доказателствена сила на подадената на основание чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация за твърдените в нея факти. Съдържанието на декларацията и на молбата, към която декларацията препраща, обсъдени при преценка на събраните по делото доказателства, отговарят на изискванията за „конкретизиране” на действията, които се твърди, че са акт на домашно насилие, осъществен от ответника спрямо молителката. Изричното посочване в декларацията, че начинът, по който е извършено твърдяното домашно насилие, е описан в подадената молба и описаният в молбата начин, по който е извършено твърдяното домашно насилие на 12.11.2011 година, са достатъчни, за да се направи този извод. Разпитаният в първоинстанционното производство свидетел,син на страните ,не е присъствал на събитието,предмет на настоящото дело,станало на 12.11.2011 год.Свидетелят заявява,че знае от майка си за извършеното насилие от баща му. Не е бил свидетел на нанесен побой от страна на бащата.Що се отнася до наведения довод с отговора на въззивната жалба,че срещу извършителя на насилие по настоящото производство е образувано производство за незаконно притежание на оръжие,последното е ирелевантно към настоящия казус,т.к. по делото липсват данни и твърдения извършителят да е заплашвал с оръжие молителката и негова съпруга. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат,че са налице условията за предприемане на мерки за защита на домашно насилие. Настоящият състав като взе предвид вида и значимостта на конкретните действия на извършителя, и подбудите за извършването им намира ,че спрямо ответника следва да се приложи мярката ,визирана в чл.5,ал.1 от ЗЗДН ,а именно- да се задължи извършителя от извършване на домашно насилие. Този извод на съда се налага от събраните по делото доказателства ,от които се установи само заплаха,а не употреба на физическо насилие / побой/както е приел районния съд. С оглед фактическите и правни изводи на въззивният съд, изложени по-горе, жалбата е частично основателна и решението на районния съд следва да бъде частично отменено, в частта,в която на извършителя на домашното насилие са наложени мерки за защита от домашно насилие по чл.5,ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН.В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските следва да се понесат от страните така както са направени. С оглед разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението на окръжния съд е окончателно. Водим от горното и по реда и на основание чл.17, ал.5 от Закон за защита срещу домашно насилие окръжният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 213 от 16.12.2011 година, постановено по ГР.Д.№ 943 по описа за 2011 година на Павликенския районен в частта,в която е забранил на Л. Ц. Г. с ЕГН * от с.Д. Л.,общ.П.,ул.”П. и три ”,№* да приближава жилището ,местата за социални контакти и почивка на Д. А. Г. ,с ЕГН * от с.Д. Л. ,ул.”П. и Т.”,№ * на разстояние по -малко от 50 метра,за срок от три месеца,считано от връчване на решението на извършителя и в частта, в която е отстранил Л. Ц. Г. от съвместно обитаваното с Д. Г. жилище,находящо се в с.Д. Л.,ул.”П. и Т.”,№ * за срок от три месеца,считано от връчване на решението на извършителя. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |